Дежа вю

Управляващата тройна коалиция превърна вота на недоверие във фарс. Но не във фарс на вот на недоверие, а на конгрес на дементиралата БКП, където сами невярващи си номеклатурчици четат тричасови слова за това как сме построили петилетката за три години, а следващата ще я построим за две, ако световният империализъм не пъхне прът в колелото на прогреса, като междувременно трябва да работим, да работим и пак да работим (или поне да стоим на работа, освен когато не пуснат банани в показния).

Иначе отдавна сме изпреварили такива държави като Германия, Франция и Швеция, където политичските предатели на родината спят под мостове на кашони, а индустрията ни е сред водещите в света, изнасяме мотокари за скрап, цигари за Русия и калашници за целия демократичен цвят, включително Либия, Иран, Ирак и Ангола.

Усещането за дежа вю е толкова силно, въпреки че знам, че това е само филм, който се прожектира за н-ти път в селското читалище, в което е превърнато българското Народно Събрание, че се чудя дали скоро и аз няма да изперкам дотолкова, че да отвлека трамвай 5цата и да отпраша на запад, отвъд Перник и Калотина.

П.С. Режисьорите, сценаристите и актьорите може би очакват някакъв deus ex machina да изскочи в най-напечения момент, но това този път няма да стане.