Асамблея на лошия вкус

Комбо сетът (да вкарам малко модерно звучене) на „Захарни заводи“ Асамблея на лакомства от детството е върха на експлоатацията на носталгията по соц-а, след Пепитата, кренвиршите, телешкия салам, алтая, БДС-то, вафлите, Тодор Славков и други доста некачествени продукти.

Комплектът „лимитирана серия“ е цяло кашонче теменужки, карамел му, лимонови резенки, локум, лукчета и лакта (това дали беше различно от карамелките?), накичено и обвито с толкова соц символика, при това напълно неадекватна към продукта, че няма как да не разгледам елементите един по един:

Продуктите: не мога да кажа нищо лошо за някогашните бонбони, теменужките и лукчетата бяха от малкото тогавашни лакомства, които харесвах, за разлика от отвратителните вафли, които може и да са били вкусни при производството си, но след плановата доставка (включваща висене в някой влажен склад около половин година) пристигаха в училищния бюфет жилави, меки и гранясали. Лактата и лимоновите резенки също си имаха почитатели, например прабаба ми. Изобщо, критики нямам – сега има много по-вкусни бонбони и тофита, но тези класики си имат своя чар.

Всъщност имам една критика: всички тези бонбони минаваха за бабешки, изобщо не бяха детско лакомство, ние залагахме на родопчетата, ескимото, републиките и детската радост в мечти за тик-так и шоколадови яйца.

Наименование: „Асамблея на…“, наистина ли? Тук препратки и алюзии няма, днешната леля/чичо (и аз влизам вече в тази графа, уви) трябва да бъде цапнат фронтално, зашеметен, а в главата му да забият Камбаните: „Асамблея, асамблея, аз сам блея Знаме на мира“. Тук изникват сантиментални спомени на бели, черни и жълти дечица, които рисуват по асфалта, другарката Людмила Живкова с букети цветя посреща другарчетата от Никарагуа, а всичко е толкова светло, шарено, спокойно и радостно… Ужас, просълзих се… За съжаление на Асамблеята се попадаше с връзки и сериозна кариера из дружинните съвети.

Опаковка: тук не знам дали да замълча завинаги, или да … и аз не знам… да припадна? На голямата бяла кутия имаме n на брой елементи, ще спомена само тези, които се виждат с невъоръжено око:

– Етикет за ученическа тетрадка. Купувахме ги отпечатани на големи листи амбалажна хартия, режехме ги и ги лепяхме с Рила (цялата тетрадка се омазваше), след което ги надписвахме на ръка. Тук шрифтът имитира пишеща машина, не съм виждала такъв етикет никога.

– Картинка от буквар: ученици манифестират с балони, български и СЪВЕТСКИ знамена (тези, червените). Сегашните деца сигурно се чудят защо манифестация, защо чужди знамена на роден празник и защо съвецки? Ами ей така, да си губим времето, докато едни сенилни чичовци дремят на трибуната в очакване на деветосептемврийското чеверме или на номера с мажоретките.

– Ретро снимка на вафли и бисквити в къдрава рамчица. Случайно в комплекта да има обикновени вафли, бисквити и шоколадови бонбони? Няма. Тук дизайнерското решение ме оставя без идеи.

– Снимка на кутия обикновен локум с гроздоберачка. Бива, поне локум има в сета. Ако не беше толкова грозно изпълнението, щеше да е направо симпатично.

– Под локума надпис „25 победни години“. От 9ти септември. Годината е 69та, радостна за хилядите деца на активни борци и рабфаковци, приети да следват с двойки, черна за фашистките запъртъци, останали неприети с две 5.50.

– Над снимката с локума – стар надпис „Септември“, с неясно предназначение, може би там също е имало захарни заводи, или просто дизайнерът си го е харесал, защото е хипстро-ретро.

– Между децата със съветските знамена и снимката на обикновените бисквити се мъдри нещо като стар пощенски печат, от него научаваме, че серията е лимитирана, слава Богу.

– Отстрани са описани видовете бонбони с някакъв съвсем трети шрифт, тук се колебая „резанки“ или „резенки“, може би е дублетна форма…

Липсва рисунка от асамблеята с гълъбчета и разноцветни дечица и има разни дребни елементи, за които не мога да установя какво представляват, но мисля че изброеното дотук е достатъчно да заключим, че:

Някакъв болен мозък, вероятно бившият партиен секретар на завода и собственик след приватизацията е опропастил нелошите бонбони с идиотско наименование и кретенска кутия, изработена с ужасяващо лош вкус.

Не знам какъв е повода, вероятно 100те години от рождението на другаря Живков, съмнявам се да е вложен някакъв търговско-маркетингов умисъл. Какъвто и да е, защото е възможно и някой надъхан млад експерт да е решил да яхне вълната на носталгията, не им се е получило.

И изобщо – липсата на мозъчни гънки в експлоатацията на носталгията по 60те-70те-80те и некачествените продукти дотолкова изтъркаха и съсипаха тренда, че хайде стига вече.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, разни и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

31 Responses to Асамблея на лошия вкус

  1. denica каза:

    „Кутията съдържа детството ти“. Жанрът се казва „комършъл носталджа“. А аз вчера си купих вафли „Синьо лято“,само заради заглавието.

    • nervousshark каза:

      Жанрът си е работещ, само не и ако се експлоатира идиотски :)

    • Nikola Arnaudov каза:

      agreed:) сега искам някой да пусне отново и дъвките „турбо“ от по-близкото минало:)

      • Bridget Jones каза:

        Аз пък искам „Идеал“. Правеха страхотни балони (ако не се пресекат и не станат на грис в устата ти или не са престарели и твърди като камък). Освен това искам масленките от лафката, содените мекици от стола, едни малки зелени бонбонки пълни с какао – струваха 21ст., (или 22?), бананите от онова време, краишник от топъл селски хляб, пълнен със сирене и едни бонбони, които не помня как се казваха, но бяха в кутия на два етажа, отвътре с карамелизирана захар с натрошени ядни, а отвън – с шоколад. Ако позволите, скоро писах в блога си за подобни неща – по повод книгата на Капка Касабова „Улица без име“. Ех, спомени, спомени…

    • Bridget Jones каза:

      А аз си купих всичките дискове със „Синьо лято“. Тази музичка още ме кара да се чувствам платонично влюбена тийнейджърка :)

  2. Марияна каза:

    Да ви призная, нито едно от тези “ лакомства „не ми липсва. Само обикновените вафли на „Победа“.
    Поздрави Марияна!

  3. x_lunatic каза:

    С „карамел му“ можеше да си счупиш зъбите помня! Кой изобщо ги произвежда още тези боклуци?!! Буквално ме върнахеа в първи клас с тези етикети на тетрадките, които трябваше и да бъдат подвързани с бяла, и с найлонова подвързия незнайно защо.

  4. kathryn каза:

    И, какво да кажа сега аз?! Обичам локум и лимонови резе/а/нки. И то ги обичам от сега, не от детството си.
    Кутията, верно си ме хвърля в оркестъра. Добре, че не ходя в Била. Голям смях щеше да падне. „Лакомства от детството“? От чие детство? Лукчетата и бонбоните лакта / съвсем различно е от Kарамел Му/ отпределено не са от детството на 19 годишната ми дъщеря, например. А колкото до „асамблеята“ без думи съм. Даже не е смешно.
    Между другото, знам страхотна рецепта за сладкиш с глазура от бонбони лакта. :D

  5. Стойчо каза:

    Хм, да не би да е свършил локумът и халвата на Ябланица?

  6. Другото не коментирам, но карамел му, лактата, локума и лимоновите резанки и сега си ги обичам.

  7. на мен ми се стори готина идеята. и даже си купих един пакет. идеята за теменужки ми харесва, но като знам от какво са направени и те, и резанките, и останалите неща, предпочитам само да ги гледам. мисля да ги занеса на баба ми, тя доста ще се зарадва. да, от носталгия. и тя няма да ги яде :)

  8. Цена каза:

    Да живее бедният на идеи и богат на претенции ПР-труженик!
    Що се отнася до етикетите – имала съм точно такива като на кутията. Заради пишещата машина, която беше „зарибявка“ още преди училище и на която се научих да ползвам БДС-клавиатурна подредба. Подвързването на тетрадки заедно с големите у дома е от хубавите ми спомени.
    После, познавам доста хора, които са участвали в „Знаме на мира“, без да са някакви си. Впрочем, бяха – кюстендилската група „Сребърни звънчета“. Но те просто пееха хубаво.
    Та имам усещане за смесване на теми в текста, но – може би греша. От носталгия ще да е ;) А ФаФлите наистина си бяха гадни едно време.

    • Mary Shelly каза:

      и аз харесвах много подвързването и не се омазвах с лепило, плюс това по едно време пуснаха нормални етикети, и не мисля, че шарените тетрадки имат същия смисъл, тези подвързаните, и едни още по-стари, отпреди 1944 (на доста по-качествена хартия, направо невероятна, нищо общо и със сегашната, и с твърди корици) наистина са „пособия“ за учене :)

  9. vesela каза:

    дори и идиотски, този маркетинг работи (според мен), за съжаление. каквито потребителите – такъв и маркетинга

  10. Longanlon каза:

    чудя се кой е таргета на подобни творения? възрастните хора които милеят за онова време по правило нямат пари, а и не са големи консуматори на такива изделиям, пък на младите им е през… за някакви стари бонбони

  11. Трябваше да сложат и самото лепило Рила, още му помня вкуса :)

  12. sandrahoffman каза:

    може да ми хлопа дъската, но като видя ‘резАнки’ и се самонаранявам, при липса на желание да нападна друг индивид.
    зная за ‘байкалчета’, но ‘родопчетата’ ги чувам за първи път.
    не ми се намират думи да коментирам цялостно продукта, само мога да изкажа мисълта си, че нещата в ‘комплекта’ се намират и поотделно. интересно това дали излиза по-евтино, хаах?

  13. Mary Shelly каза:

    хахаха, това ми хареса, хареса ми и кутията, и критиката й едновременно :))) не съм чела нещо толкова свежо от седмица сигурно, но ме обхвана носталгия по соца, виолетки и вафла република, защо ли… поздрави :)

  14. alfredpacino каза:

    Арнаудов, нещо бъркаш :) Дъвките ТУРБО не са български :) А българската дъвка беше ИДЕАЛ . Беше перфектна защото не вадеше амалгамените пломби :)
    Цена, ЗАХАРНИ ЗАВОДИ – Д Митрополия правеха убийствени вафли :)

  15. Освен всичко друго да добавим и следния факт: 80% от снимките (примерно, може и да са 99%), използвани за оформянето на това нещо са взети без позволение (тоест откраднати) от сайта „Нашето детство“. Не са си направили труда дори да махнат навсякъде водния знак или да потърсят в сайта по-добри фотографии. Жалка история!

    • nervousshark каза:

      наистина ли? опитвам се да намеря дъното на кутията, което е още по-потресаващо и ще напиша и това :(((

  16. Да. Ето тук: http://detstvoto.net/index.php?newsid=3836 може да се намери информация за всички снимки, които са използвали (успяхме да ги издирим). Освен от „Нашето детство“, са взели снимки от „Инвентарна книга на социализма“ и една от блога на Кръстю Желязков.

  17. П.П. Извинявам се – не видях, че сте написали продължение на статията!

  18. nzheleva каза:

    За сведение на авторката, на Асамблеята не се попадаше с връзки. Аз лично участвах, а родители ми имаха така наречения „работнически произход“ и не връзките, а личните ми качества ме пратиха там. Друг е въпросът за стойността на това събитие. Но явно тази тема няма място на фона на процъвтяващата простащина и порнография, които ни заливат от всякъде. Младото поколение се вълнува много повече от силикона на певачките, отколкото от някаква си култура.
    „Асамблея на лакомства от детството“ не само ми припомни забравения вкус на дражетата, но ме върна по един много приятен начин към детството ми.
    Никога няма да мога да разбера защо във всяко нещо хората трябва да търсят „под вола теле“, а не погледнат от към хубавата му страна. Това всъщност обяснява факта, защо не можеш да срещнеш усмихнати хора по улиците. Но и това е друга тема.
    Благодаря на производителите, много свежа идея с тази кутия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s