Който и да се е надявал, че 24 часа и Труд ще спрат да са флагмани на най-порочното, вредното и продажното в българската журналистика след смяната на собствениците, жестоко се е заблуждавал. Като оставим настрана шедьовъра на тетка ни В. („мадам“ тя може да е само в болните фантазии на Доган), който е и плонж по очи пред вероятните истински собственици на двете „медии“ и сам по себе си всъщност не е нищо по-различно от елегиите, посветени на цецовото бягане, вескомариновите страсти и на трудния път на Борисов,
използването на манипулация за прокарване и нормализиране на решения на властта, които отнемат трудно придобити информационни права и свободи (ако някой още помни какво означават тези две думи) са по-грозни и гнусни от всякога.
„24 часа“ във вчерашния си брой пусна интервю с депутата от ГЕРБ и вносител на законовите промени, касаещи ТР Емил Радев под заглавие „Измамници крадат фирми по интернет“, в което управляващата партия прокарва посредством страниците на вестника идеите, че: от Търговския Регистър се крадат лични данни, което е довело до стотици злоупотреби, използват се фалшиви удостоверения за актуално състояние, чрез които се крадат дружества, много чуждестранни граждани са станали жертва на имотната мафия, а това, което ЕДИНСТВЕНО прави ГЕРБ в случая е, да защити гражданите от повече посегателства.
Какви са обаче фактите: 1. има доказателства, което г-н Радев или вестника в качеството му на независима четвърта власт не споменават, че кражбите и злоупотребите не стават чрез данните от Търговския регистър. Просто защото няма нужда. Личните данни на всички ни са толкова незащитени, че могат да бъдат получени по хиляди други начини, и за 9 години, откак има ЗЗЛД ние не сме станали много по-защитени.
Факт 2: затварянето на регистъра няма да доведе до намаляване на броя на злоупотребите, който е почти същия отпреди съществуването му, за сметка на това ще се увеличи многократно корупцията сред тези, които ще имат достъп до данните. Вековната практика показва, че ако информационният ресурс е трудно достъпен, а има желаещи да го използват добросъвестно или недобросъвестно, цената му се покачва и се появяват нови продавачи на черния пазар.
Факт 3: фирма „Грамма нет ис“, която поддържа Търговския регистър e предложила различни решения, някои от които биха излязли на държавата безплатни, за да се реши проблема с капацитета на системата, за да може тя изобщо да продължи да функционира. От ТР обаче системно отказват всички предложения, като в момента ТР е почти неизползваем, а само 1/5 от заявките се изпълняват. Тенденцията е това съвсем скоро технически да не бъде възможно, като няма да може да се ползва дори оскъдната информация, предвидена да бъде достъпна след законовите промени, внесени от Емил Радев. Управителят на „Грамма Нет Ис“ е убеден, че става въпрос за предизвестена смърт, а в интервю за вестник „Пари“ разкрива неприятни факти около умишленото разтакаване от страна на Агенцията по Вписванията от 18 месеца насам (което съвпада с началото на работата на текущия парламент).
Факт 4: Горните факти няма да бъдат прочетени масово от българските граждани, които вместо това ще научат от 24 часа, че ГЕРБ ни пази от наглите апаши. Кого обаче пази ГЕРБ в случая е един твърде прелюбопитен въпрос, който можем да допълним с: кому пречи прозрачността, защо промените се внасят от адвокат по търговски дела от Варна, до кои варненски фирми е близък той и т.н.
Тези въпроси и техните отговори никога няма да прочетете в 24 часа, Труд и другите вестници, близки по сърце и душа до Цветан Василев/Делян Пеевски/Ирена Кръстева/Ахмед Доган/Бойко Борисв/Цветан Цветанов/Красимир Гергов и така нататък по веригата от уж политически противници и конкуренти на медийния пазар. Няма да чуете коментари и в електронните медии, над 90% от които обслужват правителството на ГЕРБ и прилежащите му олигархични кръгове.
Гражданите няма да разберат, че са лишени от свое основно, трудно придобито и платено от данъците и труда им право.
Лудите, лудите – те да са живи. Само дето и те са се продали. Отдавна.
именно! тошо тошев дори има наглостта да обяснява защо няма условия за свободна журналистика
Тошев е един от архитектите на медийната действителност у нас.
Аз пък да ви покажа как може да си теглите парички на чуждо име. И до някъде търговският регистър може да помогне за по-голяма сума ;)
линкът е изтрит
Всеки един Ваш пост съдържа линк. Следващия път ще маркирам като спам.
Не разбрах също къде в посочения линк се говори за ТР. Честно казано, не си падам особено по манипулативни коментари, които имат сео цел.
По темата: това може съвсем спокойно да стане без Търговския Регистър, за сметка на това т.нар. гражданин няма да може да научи кой точно и на какво е собственик и какво произтича от определени свързаности и обвързаности.
Ами, съдържа линк, защото смятам, че по някакъв начин това което е зад линка е свързано с темата. В случая наистина не съм постнал правилния линк. Няма и повече линкове да слагам.
Но, по част от темата. Наистина според мен измамите стават и с помощта на ТР, до някъде. Най-малкото там може да вземеш ЕГН-та на точно определени хора, с точно определено финанансово положение. И по схемата от изтрития линк да изтеглиш заем и още доста поразии да направиш на нищо неподозираши хора, които може и да не забележат какво им липсва или дължат. Та, исках да кажа, че достъпът до такава информация трябва да става двупосочно. Не просто да има публични регистри, в които всеки може да влезе. Да се регламентира достъпът, да се знае кой влиза, кой иска достъп и т.н.
А като цяло мерките предложени от ГЕРБ са поредните популистки такива, без да са премислени.
И пак сори, повече линкове няма ;)
Аз не знам, къде е сочил този линк ама…предполагам, че става въпрос за мини кредити по интернет. Не мисля, че трябва да се спира ТР заради тях…по-скоро обратното трябва да спрат да дават кредити ей така… по интернет. На всичкото отгоре превеждат ти пари по банков път е да му е** майката не можели поне да съвпада името на кредитоискателя с името на титуляра по сметката….няма нищо да им стане на банките ако проверяват в полза на кого са се превели парите….
Не бива да се спира ТР, защото това пречи на преценката на мениджърите на фирмите. А относно „лесните“ кредити, това вече е голяма наглост. Нали има БНБ, има и накакви правила ? Какво значи улеснение при вземане на кредит ? Все едно да докарат родилното магаре със генеколога у вас във хола. Хайде стига вече. Това са поредните измамници. Я питайте да ви кажа, как един производител тегли кредит. Месеци ходене по мъките. Имаш бизнес, имаш обезпечение, но постоянно доказваш, че сестра ти не е к****ва, защото нямаш сестра.
Pingback: Слугинистика, лобизъм и Търговски регистър | Bulgarian Blog
Браво! Интересна статийка. :)
Нефективната работа на Агенцията по вписванията (АВ) започва да струва скъпо и прескъпо на бизнеса. Поредната сервирана порция изненади е във връзка с въвеждането на една странна „добра“ практика за откази от публикуване на обяви за свикване на годишни общи събрания. Съгласно разпоредбите на Търговския закон времето от обявяването на поканата в търговския регистър до откриването на общото събрание не може да бъде по – малко от 30 дни. Оказва се обаче, че тези срокове не са всичко и ако едно акционерно дружество поиска да си свика редовно събранието си, ще трябва да предвиди и един (нерегламентиран и неясен като продължителност) срок, в който уважаемата АВ ще успее да разгледа и „обработи“ подаденото заявление. В някои случаи това се случва същия ден, в други за два, а в повечето случаи и 5 дни не са достатъчни. Така, ако си подал по електронен път на 13 май заявлението си за свикване на общо събрание насрочено за 15 юни, а Агенцията ти разгледа заявлението на 19 май (6 дни по-късно?!) със сигурност събрание няма да има на заявената дата. АВ изпраща официален отказ и цялата организация на едно събрание трябва да започне отначало – нови заседания на управителните органи, предоговаряне на ангажираната зала за събрание, ново заявление и разбира се още веднъж заплащане на такси.
Преди да имаме удоволствието да се ползваме от услугите на Агенцията по вписванията всички дружества публикуваха поканите за събрания в „Държавен вестник“ и обявите излизаха навреме. Излизаха навреме защото имаше ясен регламент – заплащаш такса и до 15 дни обявата ти е публикувана. Във времената на т.нар. „електронно правителство“ обаче АВ се опитва да налага една абсолютно неприемлива практика, при която потребителите заплащат за неефективната организация в Агенцията. Цената на това безхаберие не се изчислява само в повторното заплащане на такси, а в пропиляното време на много хора, мениджъри и организации. Най-простото решение – въвеждането на ясен и точен регламент за колко дни АВ ще се ангажира да „обработи“ подадените заявления. Ако не спази този срок – санкция за виновната страна, това са правилата на равноправното партньорство между държавата и бизнеса. Защото работата на бизнеса не е да обслужва заспалата администрация в България, а да работи и да създава работни места, особено в условията на тежка криза.