Малко от Виена, февруари 2011

Няколко образа и гледки от февруарска Виена.

Хората чакат да започне представление, в случая – „Прилепът“, на, естествено, Йохан Щраус. Виена е градът, където навсякъде човек се сблъсква с класическата музика, Моцарт и Щраус и има истински бален сезон. Дори на градската ледена пързалка звучат виенски валсове.

Магазинче за аксесоари за мокро бръснене – бръсначи, четки с всякакъв косъм, сапуни, сребърни самобръсначки и ножчета.

На витрината на италиански ресторант висят бутове и салами. В този град не е лесно за хората, които обичат да похапват.

Новите реалности върху старите сгради.

Будки за наденички, повечето с модерното название „Хот дог“, което не пречи около тях да се събират чичовци на кезевурст и бира и да разменят клюки около спорта и политиката.

Готика и барок се отразяват в стъкло и стомана.

Група ученици на 14-15 с костюми и вратовръзки.

Карети (не файтони).

Специално място за фасове върху кошчетата за боклук. Във Виена се пуши доста, включително в определени заведения, положението горе-долу е като у нас.

В този магазин в рамките на 5 минути бяха въведени 2 кучета. Магазинът е за човешки дрехи.

Традиционна виенска пекарна до японски ресторант с манга кретен в логото.

Под колоните във виенски вариант.

Местна наливна бира, на която не помня името в едно от многобройните кафенета.

Тези стенни декорации ужасно много ми напомниха на многобройните такива в Ловеч.

Изкуството е навсякъде и във всякакви форми…

Дори над леглото ми… Вездесъщият Климт е навсякъде, но можеше и по-зле – Моцарт на стената и Щраус в тоалетната. Всъщност във Виена има прекрасни постоянни експозиции, а аз за малко изпуснах изложба на Егон Шиле.

Френското посолство – имперска помпозност в сърцето на вечния архи-враг Австро-унгария. Посолство, внушаващо повече величие от царския дворец на жълтите павета.

Паметникът на съветската армия. Въпреки, че Виена често е давана за пример у нас на тези, които искат да се премахне паметника в Борисовата градина, австрийците в голямата си част не приемат този символ, като масово го наричат Erbsendenkmal (Граховият паметник), Паметник на незнайния изнасилвач и Паметник на грабителя, като многократно за последните няколко десетилетия неизвестни граждани са се опитвали да го взривят с променлив успех. Паметникът е издигнат по силата на международно споразумение, а не от благодарност от страна на австрийския народ. Съветската Армия е планирала издигането му през февруари 1945 година, преди края на войната.

С паметник и без него – все тая, Виена е пълна с руснаци, а през нея си минали повече червени пари, отколкото някоя държавна банка на членка на СИВ е виждала изобщо.

Лукойл в Център Арнолд Шьонберг.

Съвсем истинско кино. Сигурно и филмите се прожектират на лента.

След известно чудене и надничане през стъклата, установих че Bundy Bundy, украсен с фотографии на направени на Фрида Кало жени, е фризьорски салон.

Съвсем модерна кантора, която предлага електрическо оборудване, е запазила стария си знак.

Уйгурски ресторант. Първоначално реших, че предлага почти прабългарски ястия (каквито и да са те), но след взиране в менюто установих, че явно уйгурската кухня е нещо средно между китайска и монголска. Не успях да опитам, чакаха ме твърде много вурстове и джолани.

Ключарница и обущарница в едно.

Магазин за бижута, в който предлагат красиви ръкавели.

Нещо като балканче. Не мога да разбера защо вече е толкова трудно са се намери сгъваемо колело.

Модерна скулптура в градината на замъка Белведере, единствената такава между стотици нимфи, тритони и херувимчета.

Кръст и ветропоказател.

Белведере, в който се помещава най-голямата колекция модерно изкуство в Австрия.

Гледката от нивото на замъка обяснява и името му.

Кунст във Виена имаме всекакъв.

Не можах да схвана посланието, защото сърцето ми заприлича на женско д***. Сигурно съм само аз.

Блус, рок, Луизиана, австрийска бира, виенска архитектура.

Шварценбергкафе е едно от най-старите съществуващи във Виена. Казват, че е станало прекалено туристическо, но в 9 сутринта беше почти празно, само няколко възрастни господа си четяха вестниците на кафе и кифли. За сметка на това по същото време отсреща, в Макдоналдс куп руснаци нагъваха бургери.

И като човек така и така е попаднал във Виена, е грехота да не си изпие виенския меланж с тортичка – захер, естерхази или някой друг от безбройните видове. Най-сетне емпирично се убедих, че за пасти и сладкиши това е мястото.

В Шварценбергкафе в сезона на баловете започват да сервират закуска от 4 сутринта.

Следващият път повече.

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

27 thoughts on “Малко от Виена, февруари 2011”

  1. Страхотни снимки и коментари. Искам и аз Виена и вурст с бира при чичовците насред историческия център (ако не бъркам).
    Сгъваемите колела тук са на голяма почит, но за истински качествено май трябва да се изръсиш доста.

    1. Май това е историческия център, да :) За съжаление нямах много време, но понякога така е по-хубаво :)

    1. На мен ми е за кучетата :) Аз самата през зимата откачам в тези магазини – топло, задушно, блъсканица, представям си какво му е на едно куче. Само лятно време е е ок, има климатици :)

  2. Сигурно е трудно и за вегетарианците с тези свински бутове по витрините на ресторантите… А реклама със „сърцето“ наистина е д***, тъй като е реклама на биде.

    1. Мерси, с моя беден немски не съм стигнала до бидето :)))))

      А иначе за вегетарианците не знам, остават им зеле, картофи и кнедли, май?

      1. Амииии, бъркаш се(виз.Рачков).., и за вегетарианците е пълно с изкушения.., и не само от сладките такива, имат интересни предложения от вариации на забъркани по австрийски яйца с незнамсиквоси, задушен(в)и зеленчуци, и всякакви интересни и пресни салати…, със съчетания между плодове и зеленчуци…, и това като го комбинираме с бира, която на мен ми се видя доста пивка всичко си беше на шест… няколко години подред, живот и здраве ще продължа търсенията ;)

  3. Много хубави снимки.

    Бирата е Stiegl и се прави в Залцбург. Местните са Ottakringer и Schwechater. Дюкянчетата ключарници/обущарници се държат най-често от рускоезични евреи.

    Поздрав!

  4. Аз най- се изкефих на надписите и витрините тип 80те. И въобще цялото усещане, че си в Некерман!

    Виена май е в топ 5 на най-добрите места за дълъг уикенд в Европа.

    1. На мен ми харесаха и запазените от предни векове местенца, като кафенета и магазинчета например.

    1. Не, определено не съм и никой не ме е предупредил за тях!
      Но за следващия път ще знам и няма да ги пропусна :) Аз съм най-големия любител на джолани у нас :)))

  5. Ихх, толкова време вече съм във Виена, пък не можах да направя подобен „обзорен“ пост… А може би именно защото съм вече толкова много време тук (всъщност по-малко от година)… Умрях си от кеф как си видяла града!!!
    И естествено не мога да се сдържа да допълня:
    За мен това с кучетата в магазините е доста шокиращо! Тук е обратното на България – на улиците горките животини за крайно нежелани, докато в магазините явно са нещо напълно естествено! Докато в България ако някои види куче в магазин… сигурно е сънувал: ние си ги пъдим на улицата като стой та гледай. Те пък си ги вкарват в магазините!
    За японския манга кретен: това е най-известната и голяма верига за японско тук. И е горе долу три пъти по-скъпа от нормалното суши, странна работа :)
    Искам също да ти кажа, че изложба на Егон Шиле във Виена просто няма КАК да пропуснеш, мисля, че си е част от постоянната експозиция. Така че може хич да не те е яд :)
    За рекламата на фирмата за санитарни работи (клозети например, без цензура на думата) Geberit – и на мен ми прилича на женско дупе (без цензура на думата :)) Даже си мисля и почти съм убедена, че е такова! :)))
    За паметника: моят приятел (австриец) го нарича също така „Паметник на съветския бандит“ и се смее, че „Лукойл“ е отсреща… Аз самата ОЩЕ не съм го виждала, смятай…
    За Фрида Кало: о, тя беше страхотен хит тук миналата година с огромната изложба и всичко и от филма и прочее и очевидно фризьорите използват блясъка на славата :) И друго: в Австрия разбират от подстрижки, това няма майтап, почти всички салони са добри.
    А това със сгаваемото колело е просто много яко!!! Хаахаха!

    Поздрави!

  6. когато хората умират от глад в бг най-добре е да лижите кучешки задници в австрия.дупета

    1. При цялата мизерия на БГ, не съм чула наскоро за някой, който да е умрял от глад, докато във Виена това е напълно възможно! Очевидно доста неща не са ти ясни, извинявай, че основателно ти говоря на „ти“, драги. Коментарът ти не ми е ясен, нито разбирам причините за реакцията ти. Без да си наясно как живеят хората, е по-добре да не се обаждаш неподготвен. За „дупета“ ще си замълча. Имам известна култура, не мога да ти съчувствам, че ти я нямаш!

    1. Иначе за „кучешките задници“ точно днеска съм готова да ти разбия физиономията, ако те хвана, нещастнико! Не избра подходящия ден да го кажеш!!! Забравям всякаква култура и те спуквам от бой на минутата, сериозно говоря!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s