3 песни от 80те, имащи отношение към близкоизточните конфликти

Топ 3 на песните от 80те, които имат някакво отношение към израело-арабските конфликти, тероризма от 70те, Студената война и международното положение, което по онова време се въртеше около 2 оси – НАТО/САЩ/Израел и СССР/СИВ/арабските държави (с всички условности що беше то „арабска държава“).

1. The Cure – Killing an Arab (вдъхновена от „Чужденецът“ на Камю, но пък вплитана в политически контекст по всякакви възможни поводи).

2. Siouxsie and the Banshees – Arabian Knights

3. The Clash – Rock the Casbah

Класацията е вдъхновена не толкова от вълната, която преминава през редица държави в Близкия Изток и северна Африка последния месец, а от откритието ми колко слабо популярни са у нас Siouxsie and the Banshees, които са фундамент за голяма част от съвременната музика през последните три десетилетия.

Същото важи и за Bauhaus и доста други. Нищо чудно, че съвременната поп музика у нас е на ниво „залиняла естрада от средата на 80те с елементи на съжаление“, а критиците, които през последните 30 години не са чули песен, правена извън границите на Балканския полуостров и близките съветски републики, награждават Графа всяка година за „най-добър певец“.

А 80те години бяха много силно време за политическата песен – 2 непълни списъка тук и тук.

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

12 thoughts on “3 песни от 80те, имащи отношение към близкоизточните конфликти”

  1. Съвсем естествено е да са непопулярни – сама можеш да си спомниш как апокрифно се разменяха записи на Кравай, Аптека, Попа и други подобни места в други градове. Cure и Siouxsie дори бяха/са доста по-популярни от например Wolfgang Press, the Fall или ClockDVA. Bauhaus не си спомням изобщо да са били популярни в БГ извън затворени групи почитатели. Както и не само в България – това не са точно масово познати банди. по-скоро езотерични групи формирали някакви музикални субкултури от които излизат други такива и тук-таме някой страничен ефект популярен на по-широко световно ниво.

    Ако случайно не си попадала досега на , мисля че ще ти харесат.

    1. The Cure са масово популярни, но за Siouxie много се изненадах, че има доста млади хора, които изобщо не са ги чували. Едно време разменяхме апокрифни касетки, а сега има интернет, в който се намира всичко.

      За Bauhaus – винаги ми се е струвало напълно нормално някой да ги слуша заедно с Cure и подобни, но може да е от кръга, в който съм движила толкова години.

  2. Две дружески забележки:

    1. Като ще е Cure, не мож’ пропусна „Fire In Cairo“ – ачик географска привръзка ;)

    2. Съгласен със заключенията ти като цяло, но споменаването на границите на Балканския п-ов е крайно неверно и подвеждащо. Точно за стила, който имаш предвид, 80-те години бяха особено плодотворни в бивша Югославия – всякакви сръбски, хърватски, босненски, словенски, македонски и „мешани“ групи творяха „в реално време“ със западните си връстници. Югославският ъндърграунд от 80-те въобще е крайно интересно явление, малко познато у нас, където всички си мислят, че югославската музика се изчерпва с палитрата Фахрета Яхич – Сребърни криле.
    Всеки път когато се замисля какво е било там в края на 70-те и ранните 80-те (NB: в музикално-културно отношение само, за друго не иде реч) и какво беше у нас, ме кара да любя другарите още по-жарко и по-жарко.

    Т.е. – дори и от това, което си маркирала териториално, бяхме по-зле, за съжаление.

    1. P.S.
      С оглед коментара на Тодор:
      Нувел Ваг – освен че са супер пичове – идат на 02.04. (ако не се лъжа) на концерт, само дето май билетите са на привършване.
      Мястото е страннейшо – зала 3 на НДК???
      Тъкмо миналата година завиждах на едни приятел от Загреб, че имаха концерт там, после на друг, че беше на концерта им в Скопие, еве ги и овде най-сетне, оле! :)))

      1. Взех билети още първия час, добре поне че изместиха от България в Зала 3, не че не е от трън та глог….

        Нувел Ваг е група, за която непременно ще напиша нещо, защото няма май друг музикант, който да предизвиква такива шизофренни усещания в мен….

    2. „Дружески забележки“ нали се сещаш как ми звучи :))))

      Класацията е лична, така че сложих личния ми фаворит на Cure… Въпреки че не е писана конкретно за близкоизточните конфликти.

      Използвах лека хиперболизация с териториалното сравнение, както и темпоралното. Много от днешните композитори слушат и отвъдокеанска музика, но не стигат по-далече от Шакира, Марая Кери и Риана, което освен че е жалко, води до плачевни резултати в опита да се възпроизведе точно този тип поп.

      Колкото до югославския ъндърграунд, струва ми се че и той потъна последните 10 години…

      А нашият проблем мисля, че даже не териториален, а ментален…..

      1. Комай е ясно как звучи, то май така и трябваше, само дето съм пропуснал кавичките – факт!

        Потъването на югославския ъндърграунд вероятно е съвсем логично след събитията от 90-те, но последните две-три години виждам (през нета) сериозно завръщане на интереса именно към тази музика от 80-те – немалко „герои“ от онова време се завърнаха с голям успех на сцената, като изтляването на натрупалата се междувременно омраза позволи това завръщане да бъде в екс-юго формат. В Хърватия например вече приемат съвсем нормално и без обяснимите предразсъдъци старите югославски групи, вкл. предимно сръбски такива и подобни, което беше по-скоро малко вероятно в края на 90-те и началото на новия век.
        Това, разбира се, има и друга страна – очевидно има някакъв музикално-културен вакуум, след като нишата се оказа незапълнена от равностойни по-млади поколения, но тук вече нещата са генерални.

        Като си хортуваме за югославския ъндърграунд, много често се замислям как така стана, че именно пост-пънк и свързаните групи (най-общо и неточно казано) бяха и са много по-популярни там – като под популярни имам предвид наистина популярни, като част от масовата градска култура от белградски / загребски тип, а не на определена категория маргинални прослойки. В същия период тук от западната музика се котираше особено добре предимно метълът, който пък на свой ред никога не беше чак толкова популярен в Ю.
        Сигурно си има обяснението, но още не съм стигнал деня, в който да имам време да се отдам пълноценно на точно този никак неспешен анализ :)

        1. Беломоре, абсолютно си прав. Музиката, която слушахте със Ст. Ц. в средата на 90-те ми беше като от друга планета. Друго си е жицата…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s