30 години

valery naydenov

Днес се навършват 30 години от началото на най-голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството. Юбилеят е мрачен, и въпреки, че ужасно много е изписано по темата, три десетилетия по-късно отворените въпроси са повече, отколкото преди 10 и 20 години.

  • Все още липсва ясна оценка за дългосрочните поражения върху здравето на населението в засегнатите държави. Оценките за заболяванията (най-вече ракови) варират от няколко хиляди до стотици хиляди, като неоспорими са единствено данните за мъжете и жените, участвали в гасенето на пожара и почистването на района след аварията. Грийнпийс излезе с доклад преди месец, като още информация може да се намери и в доклад на СЗО от 2006 година, както и в тази презентация от конференция във Виена от 2014 година.
  • Липсва и оценка в България за ефектите от аварията, както и от престъпното поведение на управляващите по онова време, които не информираха достатъчно и навреме населението, за да могат да се вземат поне някакви предпазни мерки. Предполагам, че се правят изследвания, но през 80те България беше толкова замърсена от неефктивна и нечовешка индустрия, така че ще е трудно да се прецени кои проблеми са от Чернобилската авария и кой – резултат от други фактори. Факт е обаче, че безхаберието по отношение на здравето на населението продължава по същия начин, а замърсяването в София например достига на моменти такива нива, които със сигурност ще доведат до други тежки последици.
  • Тъжно е, когато излизат източници от май 1986 година, в които намираме изречения като „Но небивалиците и измислиците, които напоследък замърсяват информационната среда, очевидно имат вражеска подплата“. Едва ли населението би разчитало на слухове и шепот, ако му беше предоставена адекватна и полезна информация. Помня ясно онзи период, съседката-физик, която дойде и тайно каза на баба ми какво се случва, другия ми дядо, който ходеше да налива вода от извор извън града, заповедта от майка ми „не яж джанки“, ама вече беше късно. Болката, огорчението, унижението, че си предаден, Господ даже знае защо (какво ли са очаквали в замяна – политическо спокойствие? нещо от Москва? или просто са си били такива?) остават завинаги. Защо позволяваме същите хорда се връщат всеки път, все едно никога нищо не се е случило, и каква е тяхната индулгенция?
  • Остава и въпроса дали можем да разчитаме на днешните управляващи за реакция по време на криза, която ще е в полза на гражданите, а не на група избрани. Не знам, Москва не вярва на вражеска подплата, а аз – на лъжци.

Постовете от предните 8 години:

2015 – 29 години

2014 – 28 години

2013 – 27 години

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

29 години

За осма година пускам пост на тази дата, тъй като е изключително важно да се помни на какво са способни властимащи, които искат да запазят властта и придобивките си на всяка цена.

Няколко стари, но ценни текста: „Радиация за масите – Как Политбюро предпази само себе си от замърсяването след аварията“ и „20 години след Чернобил – Заради информационното затъмнение хората в България са сред най-облъчените“, Капитал, 2006 г.; „Живков нарежда да се мълчи за Чернобил – Хиляди българи платиха със здравето на децата си за аварията“, интервю с Ангел Александров, следовател по делото „Чернобил“ от 2006 г.; „Престъпленията на комунистическия режим“ от Христо Христов, 2011

и запис от манифестацията на 1 май 1986 г. под радиокативния чернобилски дъжд.

Ето и линковете от предните 7 години:

2014 – 28 години

2013 – 27 години

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

28 години

politbiuro

Хората, които се скриха, докато децата маршируваха под майския дъжд.

Днес се навършват 28 години от аварията в Чернобил. Символ на много неща, но най-вече на една престъпна власт, която избра да не предпази населението си.

Днес повече от всякога е добре да си напомняме докъде могат да стигнат хора, които са водени от егоизъм, усещане за безнаказаност и всякаква липса на разбиране какво е да си управляващ.

Ето и линковете от предните 6 години:

2013 – 27 години

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

27 години

Всяка година пускам специален пост на тази дата, на годишнината от Чернобилската авария, тъй като не бива да забравяме какво причини на собствения си народ безотговорното и престъпно поведение на една диктатура.

Ето и линковете от предните 5 години:

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

Нито ще простим, нито ще забравим.

26 години

Снимката е с линк към сайта Нашето детство

Този ежегоден пост на датата от случилото се в Чернобил не следва да се приема като коментар върху ядрената енергетика per se, а като напомняне докъде може да стигне една ояла се, самозабравила се, арогантна и престъпна власт.

В друг контекст, с бързи и доказани жертви действията на управляващите през 1986та година щяха да се считат за геноцид.

И да, на една такава манифестация като от снимката на 1ви май същата година ни наваля един хубав, пролетен дъжд.

Миграцията на моруните

Из книгата на Георги Ат. Долапчиев „Ахтопол – Мит, история, природа и икономика до края на XX век“.

Авторът е кореняк, дядо на моя приятелка, а историята с моруните е факт. Както е и факт, че много от животните (риби, птици и бозайници) в огромен радиус от Чернобил са мигрирали след аварията, нещо, което живеещите там хора не са могли да направят поради крепостническия си статус в бившия СССР и т.нар. соц лагер.

Това, което не ни е било казано за размерите на аварията ахтополските рибари са разбрали лесно със здравия си разум.

На първата страница да се чете 1986та, не 1989та, става въпрос за печатна грешка.

25 години

Всяка година на тази дата пускам кратък пост. Тази слагам няколко снимки с мисълта, че много по-страшни от природните бедствия, индустриалните инциденти и ядрените аварии могат да са само хората.

Тези, които са от твоето семейство, твоето село, твоя град, твоята държава. Тези, които могат да запазят ядрения облак в тайна със седмици, да изпратят деца и възрастни да манифестират под топлия, радиоктивен дъжд и да ги оставят да се движат, да се хранят, да играят насред ядрено бедствие, след което да се изпокрият като мишки в бункерите си, построени да ги пазят от народната любов, да си внесат с „валута“ припаси и вода и да се снишат, докато бурята отмине. Защото си мислеха, че всичко им е позволено, включително да обрекат стотици хиляди хора.

Помним.

Един от първите загинали в аварията, шест часа след експлозията. Автор на снимката – вероятно жена му.

На граничния пунк между Западна и Източна Германия почистват кола, идваща от изтока.

На 1ви май 1986та трудещите се в цяла България посрещнаха празника с манифестации, цветя и радост, архив на в. Капитал.

В Швеция заравят заразени животни, 1986 г.

Дете с левкемия и разчертана за операция глава, Украйна.

В болница в Украйна, оперирани от рак на щитовидната жлеза, фотография Герд Лудвиг.

Отделение за раково болни, Украйна, повече в сайта на проекта му After Chernobyl.

И спомените на мой близък приятел.