За една покана от един кандидат-президент

Този блог предизборно е изпаднал в кататония, както цялата държава и кастрираните медии, но ми се иска да внеса уточнения по темата с покани от кандидат-президенти към блогъри. Говорих по въпроса в предаването „Животът и други неща“ (по БНТ с Асен и Сибина Григорови), но тъй като е абсолютно забранено да се споменават имена, партии и пристрастия (!), още малко по темата.

Най-долу ще намерите поканата от Росен Плевнелиев или щаба му, по-нагоре и моя отговор.

Позволявам си публично да коментирам, понеже честно казано, косата ми настръхна от изказването, че „гражданската журналистика“, т.е. блогърите са искреният глас на обществото. За мен подобно признание от човек, който е бил член на настоящото правителство 2 години, допреди месец, е най-малкото цинично. Признанието, може би случайно и направено от някоя девойка, която работи по кампанията, че медиите не са искрени и независими и не правят гражданска журналистика е грозно и лицемерно. Къде бяхте Вие, г-н Плевнелиев, докато голяма част от медиите ставаха собственост на Красимир Гергов и на Пеевски-Кръстева? И наистина ли не знаете, че огромна част от тези и други медии обслужват властта до пълен слугинаж, че им се звъни от най-високо ниво с инструкции какво да пишат, и че и да искат журналистите, нямат право на „искрен глас“?

Честно казано, много ми е приятно да ме четкат и да ме наричат обществен лидер, искрен глас на обществото и каквото друго се сетите, но предпочитам да не ми вменяват ролята на абдикирали институции, на четвъртата власт и на официалните обществени лидери – избраните от гражданите политици, нито пък да лъскам имиджа на хора, които са участвали в управления, които намирам за откровено вредни за държавата (на ГЕРБ, Тройната коалиция и НДСВ-ДПС). Предпочитам медиите и държавата във всичките и проявления да си вършат работата, пък след това ще помисля дали искам да се взимам толкова насериозно.

Колкото до самата кампания – сигурно някой си мисли, че ще е много готин, контемпорари и куул, като се сети за „блогърите“ 3 седмици преди изборите и ги почерпи с тригуни, но не става така. Върху тези връзки е добре да се работи и преди един политик да влезе в кампания. Като цяло, за разлика от България, където в политиката влизат случайни хора, политиците по света идват от партийните структури, от обществени длъжности и така нататък – позиции и кариери, по време на които могат и трябва да култивират връзки не само с медии (но по честния начин, не за 30 сребърника), блогъри, но и с местни и граждански лидери, хора от квартала, майки, пенсионери и всеки друг, който би следвало в последствие да бъде представляван от кандидата/избранника.

Темата е дълга и няма да продължавам, но е добре да не се пренасят директно кампании от САЩ и Западна Европа, а и това, което стои зад тях.

Както вече написах също така, ходя само на срещи с кандидати на партията, чийто член съм. Смятам, че това е коректно както към ДСБ, така и към другите кандидати.

–––––

Моят отговор и въпроси, на които така и не получих отговор:

Здравейте,

Благодаря за поканата, но не мога да я приема.

Все пак, интересно ми е защо смятате, че:

1. Гражданите не се интересуват какво се случва в Катуница;

2. Мислите ли, че е нормално МВР да налага допълнителни такси на бизнеса, при условие, че дребния и средния такъв не успява да се съвземе все още, даже напротив;

3. Смятате ли, че единственият стимул за икономически растеж е инфраструктурата?

4. Защо смятате, че е редно държавният глава да се занимава с благотворителност, и то при условие че същата благотворителност поема задълженията и функциите на абдикиралата държава, например при лечението на деца (българската Коледа)? Знаете ли за държавен глава на друга държава, който се занимава с подобни инициативи?

5. Защо според Вас се случи така, че в момента медиите като цяло не правят „гражданска журналистика“ и се налага независими блогъри да са коректив на управляващите?

Желая Ви хубав ден,

Магдалина

Поканата:

Здравейте, Магдалина,

Най-напред бих искал да Ви поздравя за това, че заемате активна гражданска позиция по актуалните теми и на практика сте сред истинските лидери на обществото, най-вече на младите.

Признавам, че по време на предизборната кампания се срещам предимно с граждани в десетките населени места, които посещаваме с Маргарита, и с журналисти.
На практика обаче ми липсва контакт с междинното звено – гражданската журналистика, която наистина уважавам и смятам, че е искреният глас на обществото.

Бих искал да се видя с Вас и Ваши колеги, които поддържат блогове на различна тематика, за да си поговорим за всички онези неща, които ви вълнуват, но по някаква причина никоя от институциите не иска да чуе. Срещата с блогърите е насрочена за четвъртък в 11 сутринта в Червената къща в София и много ще се радвам да се запознаем там лично.

От моя щаб ще се свържат с Вас по телефона, за да уточните подробностите. Можете да ми пратите и няколко ориентировъчни теми и въпроси, които бихте искали да обсъдим.

Ще се радвам да се видим в четвъртък, за да преминем на “ти” и да поговорим приятелски.

Поздрави,
Росен

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, политика и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

37 Responses to За една покана от един кандидат-президент

  1. Стойчо каза:

    Добре си го сготвила :)

  2. Бени каза:

    Ух, много мазна тази покана от Росен.
    При положение, че отказваш присъствие, но задаваш въпроси, ако наистина те виждат като там-нещо-си-лидер, няма никаква логика да оставят мейла неспоменат/неотговорен.
    Какво разбирам и аз, де.

    • nervousshark каза:

      А „да си поговорим за всички онези неща, които ви вълнуват, но по някаква причина никоя от институциите не иска да чуе“??? Вие кога бяхте в институциите, кога забравихте че сте били там!?!

  3. Бени каза:

    А тригуните, както и другите ти кулинарно-терминологични попадения, са повод за искрена радост у мен :)

  4. Евгения каза:

    Не виждам лошо в това, че някой кандидат се среща с блогърите по време на кампанията. Важно е да се чуват и тези гласове (на неофициалната журналистика, била тя гражданска или не. Факт е, че блогосферата има своето важно място в обществото и публичното пространство).
    Освен това Надежда Нейнски направи среща с блогърите миналата седмица при това доста публично огласена и в подкрепа на конкретен кандидат. Няма лошо.
    Просто не ме кефи цялото редене и хейтене.
    И за да оправдая коментарите по мой адрес – не съм поддръжник нито на Герб, нито на Плевнелиев или на някоя от другите политически партии, просто ме издразни отлявленото хейтене на всичко в тоя пост.

  5. Ана каза:

    „гражданската журналистика, която наистина уважавам и смятам, че е искреният глас на обществото“ – това трябва ли да се преведе като – понежи си плащаме на вестниците да пишат за нас каквото им кажем, та дайте сега тука и вас да ви видим какво мислите за нас….
    @Евгения – тук не става дума за хейт. А за това, че никой не е таковал да отговори на питанията – а нали това са искали в крайан сметка? Доста е лицемерно, не мислиш ли?
    Защото някой, който пише „да преминем на “ти” и да поговорим приятелски“ би следвало и да отговаря на въпроси, било то и в писмен вид – нали така?

  6. kathryn каза:

    О, как хубаво ми стана!
    Гледах те при Григорови, но подробностите ми дойдоха много добре.:)

    • nervousshark каза:

      За съжаление в момента по ТВ може да се говори само с недомлъвки, нали сме в „предизборна кампания“.

  7. Евгения каза:

    Абе тези въпроси хич не са с приятелски тон и от страна на акулата. Но явно така са си решили от щаба, да не отговарят.
    Моята гледна точка просто е от един друг ъгъл… предубежденията и стереотипите не са ми от най-любимите и предпочитам живата среща с хората, затова принципно се радвам,че се правят такива неща. Най-малкото можеш реално да усетиш човека като личност, отвъд щабове, партии и т.н. Всичко друго, включително и това мнение тук е просто тотално неконструктивно и негативно като гледна точка за всичко, което се случва.
    Кефя се, че примерно на поста за Прошко са дадени аргументи защо искам той, а не защо не… еди кой си. Ама тука си е чисто плюене, без извинение.

    • nervousshark каза:

      Дала съм аргументи защо мнението ми е негативно. Дали ще бъде наречено хейтене, плюене или нещо друго, това си остава мнение. Бих предпочела да получа контрааргументи на моите аргументи, а не принципни разсъждения кое е хубаво и кое не.

    • гравитон каза:

      „Ама тука си е чисто плюене, без извинение.“
      Че какво друго остава да се направи, когато нечистоплътни политически песъчинки, се завихрят в контролирана предизборна буря и се завират отвсякъде в чистосърдечната блогърска уста? … Събираш си полупресъхналата от възмущение слюнка, овъргалваш ги и ги изхрачваш с отвърщение и частично облекчение!

      • Евгения каза:

        Правиш готини неща, които те радват и правят и другите хора щастливи, независимо от сферата и мястото! Не ми казвайте, че няма какво да се направи, защото познавам много готини хора, които правят реални положителни неща с реален резултат в културата, в социалната сфера в бизнеса дори!
        @акулата – на Комитата поста е конструктивен за мен. БТв ако бяхте отишли на срещата, може би нямаше да е толкова лесно да не отговорят, така че нож с две остриета. Те са в правото си да не отговарят, когато се чувстват нападнати. Интересна дискусия стана, ама трябва да се работи.

  8. svilen001 каза:

    писала си си с пресаташето на пресаташето на Бойко

  9. Aneliya Stoyanova каза:

    Не съм съгласна с Росен, че блогърите „заемат активна гражданска позиция по актуалните теми и на практика са сред истинските лидери на обществото, най-вече на младите.“
    Че не е така, се вижда и от този блог и от много други. Блогърите са още по-партийно оцветени и от медиите.
    Когато ходи на среща с Прошко, акулата беше цаца май!

  10. Комитата каза:

    Оооо, стига дискриминация на ядящите месо. В тия кутии имаше повече хималайска сол, каквото и да е това, отколкото месо!

    Признавам, че не обърнах особено внимание на любезните формулировки в писмото, а те криели самородни късове злато у тях.

    Аз лично съм разочарован от Плевнелиев – твърде много говори и не остана време за много въпроси, или не може да се организира или пък се опитва да избяга от въпроси.

    Надявам се, че от моя текст всеки е получил представа какво се е случило на срещата.

  11. Емо каза:

    Подкрепям позицията ти, тя е достойна и те поздравявам за нея.

  12. Elena каза:

    След като си признаваш, че си от ДСБ, естествено ще чегеш поканата на Плевнелиев както дяволът чете евагнелието. Имаш добър пример – Костов, който ни се изсипа като манна небесна, в резултат на което той и СДС успяха да съсипят българското земеделие (за жалост тогава гласувах за тях). Затова сега по-кротко, моля.

  13. mdam каза:

    Полезно. Както и Комитското :)

  14. mdam каза:

    Интересно, Плевнелиев би ли наел себе си на работа, ако на интервюто си се държи така с работодателя си, както описваш ти и Комитата.

  15. chergar каза:

    Аз сега ще се гръмна, щото нямам покана . . . Тюх, тюх, тюх!

  16. Pingback: За една покана от един кандидат-президент | Bulgarian Blog

  17. angpiskova каза:

    Нека да кажа като човек, който все още работи в една медия /макар далеч да не е ясно колко още ще го търпят шефовете вътре/. Не споделям политическите убеждения на блогъра, но признавам, че много точно и на място бърка в една рана. Медиите в България са подложени на изключителен натиск от управляващите /независимо кои/ и много от нещата, които излизат, са плод на доста добро стиковане между институции, ресорен репортер и медиен шеф.
    Нещо повече – тъй като аз отдавна казвам някои неща в публичното пространство, се убедих, че много добре са разработени и техниките в интернет, с които да те накарат да млъкнеш. Изпитах ги на собствен гръб.
    И наистина, хайде стига вече с ухажването на електората броени дни преди изборите! Този номер е доста изтъркан!

    • nervousshark каза:

      У нас не е нужно даже да сме с едни и същи политически убеждения, за да се съгласим, че ужасно много неща не са наред…

      • angpiskova каза:

        Акулке, така е. Има и още нещо – трябва непрекъснат граждански натиск върху управляващите. Не само около изборите. Иначе просто се въртим в затворен кръг и нещата се повтарят, без да се променят.

  18. Pingback: Дебат : .: The Way I Feel About It :.

  19. Драго каза:

    Магде, а какво ще кажеш за отказа от електронно гласуване в чужбина?

    • nervousshark каза:

      Драго, вече нищо не искам да казвам, направо ми е беден речника…
      Между другото, ако си в България, днес в 5 се събираме в двора на Френската, празник 50 години.

      • Драго каза:

        Да разбрах, но нали вече за постоянно съм в Женева, че и изборите са ми на главата, както можеш да сетиш ;-) Но все пак, пийнете поне още по едно и за мен!

  20. Pingback: Кампания 2011 – скука и моди в онлайн комуникацията : Фондация “Медийна демокрация”

  21. Стойчо каза:

    Е, сега вече няма и покана да имаш още няколко години …

  22. Pingback: Как политиците и гражданите не се срещнаха в интернет през 2011 година : Фондация “Медийна демокрация”

  23. Pingback: How Politicians and Citizens Failed to Meet on the Web in 2011 : Фондация “Медийна демокрация”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s