Малко от Виена, февруари 2011

Няколко образа и гледки от февруарска Виена.

Хората чакат да започне представление, в случая – „Прилепът“, на, естествено, Йохан Щраус. Виена е градът, където навсякъде човек се сблъсква с класическата музика, Моцарт и Щраус и има истински бален сезон. Дори на градската ледена пързалка звучат виенски валсове.

Магазинче за аксесоари за мокро бръснене – бръсначи, четки с всякакъв косъм, сапуни, сребърни самобръсначки и ножчета.

На витрината на италиански ресторант висят бутове и салами. В този град не е лесно за хората, които обичат да похапват.

Новите реалности върху старите сгради.

Будки за наденички, повечето с модерното название „Хот дог“, което не пречи около тях да се събират чичовци на кезевурст и бира и да разменят клюки около спорта и политиката.

Готика и барок се отразяват в стъкло и стомана.

Група ученици на 14-15 с костюми и вратовръзки.

Карети (не файтони).

Специално място за фасове върху кошчетата за боклук. Във Виена се пуши доста, включително в определени заведения, положението горе-долу е като у нас.

В този магазин в рамките на 5 минути бяха въведени 2 кучета. Магазинът е за човешки дрехи.

Традиционна виенска пекарна до японски ресторант с манга кретен в логото.

Под колоните във виенски вариант.

Местна наливна бира, на която не помня името в едно от многобройните кафенета.

Тези стенни декорации ужасно много ми напомниха на многобройните такива в Ловеч.

Изкуството е навсякъде и във всякакви форми…

Дори над леглото ми… Вездесъщият Климт е навсякъде, но можеше и по-зле – Моцарт на стената и Щраус в тоалетната. Всъщност във Виена има прекрасни постоянни експозиции, а аз за малко изпуснах изложба на Егон Шиле.

Френското посолство – имперска помпозност в сърцето на вечния архи-враг Австро-унгария. Посолство, внушаващо повече величие от царския дворец на жълтите павета.

Паметникът на съветската армия. Въпреки, че Виена често е давана за пример у нас на тези, които искат да се премахне паметника в Борисовата градина, австрийците в голямата си част не приемат този символ, като масово го наричат Erbsendenkmal (Граховият паметник), Паметник на незнайния изнасилвач и Паметник на грабителя, като многократно за последните няколко десетилетия неизвестни граждани са се опитвали да го взривят с променлив успех. Паметникът е издигнат по силата на международно споразумение, а не от благодарност от страна на австрийския народ. Съветската Армия е планирала издигането му през февруари 1945 година, преди края на войната.

С паметник и без него – все тая, Виена е пълна с руснаци, а през нея си минали повече червени пари, отколкото някоя държавна банка на членка на СИВ е виждала изобщо.

Лукойл в Център Арнолд Шьонберг.

Съвсем истинско кино. Сигурно и филмите се прожектират на лента.

След известно чудене и надничане през стъклата, установих че Bundy Bundy, украсен с фотографии на направени на Фрида Кало жени, е фризьорски салон.

Съвсем модерна кантора, която предлага електрическо оборудване, е запазила стария си знак.

Уйгурски ресторант. Първоначално реших, че предлага почти прабългарски ястия (каквито и да са те), но след взиране в менюто установих, че явно уйгурската кухня е нещо средно между китайска и монголска. Не успях да опитам, чакаха ме твърде много вурстове и джолани.

Ключарница и обущарница в едно.

Магазин за бижута, в който предлагат красиви ръкавели.

Нещо като балканче. Не мога да разбера защо вече е толкова трудно са се намери сгъваемо колело.

Модерна скулптура в градината на замъка Белведере, единствената такава между стотици нимфи, тритони и херувимчета.

Кръст и ветропоказател.

Белведере, в който се помещава най-голямата колекция модерно изкуство в Австрия.

Гледката от нивото на замъка обяснява и името му.

Кунст във Виена имаме всекакъв.

Не можах да схвана посланието, защото сърцето ми заприлича на женско д***. Сигурно съм само аз.

Блус, рок, Луизиана, австрийска бира, виенска архитектура.

Шварценбергкафе е едно от най-старите съществуващи във Виена. Казват, че е станало прекалено туристическо, но в 9 сутринта беше почти празно, само няколко възрастни господа си четяха вестниците на кафе и кифли. За сметка на това по същото време отсреща, в Макдоналдс куп руснаци нагъваха бургери.

И като човек така и така е попаднал във Виена, е грехота да не си изпие виенския меланж с тортичка – захер, естерхази или някой друг от безбройните видове. Най-сетне емпирично се убедих, че за пасти и сладкиши това е мястото.

В Шварценбергкафе в сезона на баловете започват да сервират закуска от 4 сутринта.

Следващият път повече.