Изложба „Политически плакат 1945 – 1953“ в МСИ

Първоначално кръстих поста „Изложба на пропаганден плакат“, но реших да запазя официалното име на експозицията, въпреки че „пропаганда“ е първото, което идва наум при сблъсъка с такъв тип изкуство.

Самият Музей на социалистическото изкуство пък е изключително противоречив от гледна точка на това, че създаването му се случи по неясен начин и с мъглива цел.  В началото бях изключително зле настроена, тъй като представянето на музея лъхаше на възкресяване на най-лошите призраци на соца, авторитарния режим и на ново промиване на мозъци от типа „колко беше хубаво тогава, а демокрацията съсипа всичко“. Всичко това предполагам, се дължи на липсата на визия на създателите му или на лоша комуникация, а може би и на комбинация от двете.

От друга страна, абсолютно задължително е различните пропагандни инструменти от целия период на управление на БКП  – плакати, филми, книги, лозунги, песни и прочие да бъдат изложени или лесно достъпни, както и да бъдат задължително придружени от оценка и анализ. Макар и голяма част от нас да са живели в развития социализъм, нямаме спомени за началото, когато ударно се подменя социалната реалност в новите социалистически държави.

Целият комплексен набор от послания през различни канали е важен не само за реалистична оценка на миналото, нещо, което така и не се случи, но и за разбиране на случващото се през последните 23 години – защо има устойчиви митове, защо хората реагират на червени бутони като „богаташ, цената на тока, пенсия, финансист, банкер, спекулант“ т.н. и защо е толкова трудно обществото ни да направи точно прехода в съзнанието си (за пример истерията и общественото одобрение след убийството на „банкерката“). Неприятно е, че и изключително образовани и интелигентни хора вярват в неверни неща и приемат например, че национализацията и Народния Съд са доста крайно, но пък не толкова лошо нещо, оправдано от историческата реалност.

Изложба като „Политически плакат 1945 – 1953“ (80 плаката от България, Албания, СССР, Китай, Полша, Унгария и Румъния) е показателна за общите механизми и инструменти за подмяна на ценностната система, колективните вярвания и чувствата в едно много широко гео-политическо пространство.

Повтарящ се мотив – работниците заедно побеждават злите империалисти, част от пропагандните оръжия по време на Студената война. Съществуването на общ враг е изключително важно за създаването на нова, обща идентичност.

Китайски плакат, на който корейски щик и китайска вила заедно убиват змията САЩ.

Също китайски плакат – обединените социалистически държави обръщат в бяг враговете, които са архетипни – военната хунта, финансистът, спекулантът и зеленото зло с бомбата – ядрена, химическа или биологическа.

Сторонници на мира, съветски. Същите архетипи с бомбата.

Кризата побеждава финансовото зло, български.

Изключително интересен български плакат, при това на Стоян Венев. Важна е разликата в пропорциите на турците и гърците, чичо Сам и българските бдителни другари, както и начинът, по който са изобразени южните ни съседи, включително свастиката.

В допълнение към този плакат още 3, противопоставящи живота в България с този в Гърция, Турция и Титова Югославия, по това време вече враг на доминирания от Москва блок.

Един плакат на турски, предназначен за българските турци – „Българските турци следват Георги Димитров и Вълко Червенков в името на социалистическото бъдеще на страната“, с труженик с медал, селянка и селянин с чалма.

Колективизацията на земята на полски и български плакат, изключително подобни. Хората са радостни, въпреки че в действителност съвсем не е било така.

Използване на добре познати символи и инструменти – календар за 1956г. с празници и светци-мъченици за правата вяра, по подобие на православно календарче. Ортодоксалната мистика е в основата на митологияда и ритуалите на съветския социализъм, а в случая е важно да се отбележи и равнопоставеността на руските и съветските празници с българските.

Нов празник – този на миньора.

И новите евангелия, Нов Нов Завет – пътят и историята на партията на Ленин и Сталин, съветски.

Албански плакат, на който Москва и Кремъл са блян, част от символиката на новата религия.

3 плаката от кампанията преди референдума за монархията в България, на Борис Ангелушев и Александър Жендов. Митът, съществуващ и до днес, че монархия = фашизъм = капитализъм.

Останалите плакати от изложбата също са много интересни и повод за размисъл и анализ. В момента се прожектират и 5 филмчета от по 5 минути, сглобени от кинопрегледи и архивни кадри от България, по темата за култа към личността, пионерската организация, бригадирското движение, колективизацията и национализацията и т.н., които допълват картината.

Извън това, продължавам да смятам, че освен усилията на „Институт за изследване на близкото минало“, отделни университетски учени и журналисти като Христо Христов, които стигат до много малко хора, е необходима спешна преоценка на периода 1944 -1989, и комуникация към цялото общество, за да може не само да се познава добре миналото най-сетне, но и да има добра основа за ценностна система, отговаряща на Европа през 21 век.

Иначе пътят към нова диктатура, както показа най-сетне официализирания путинизъм, е много кратък.