Писмо от една донякъде успяла жена на 37

our future

Отворено писмо до себе си

Това лято, започнало истински на 14ти юни, и продължаващо през октомври, а може би и през ноември, декември, през зимата, и през другото лято, и другата зима бях вкарана в различни рамки, парадигми, конструкти и дихотомии. От мнозина бях описана с купища думи и думички, даже такива, за които покойната ми баба би казала, че не подхождат за речника на една дама или един джентълмен. Даже за речника на един другар не биха подхождали, колкото и да е беден той.

Бяхме описвани аз, и моите десетки хиляди съпротестиращи от „Независимост“ – площад и състояние на духа, като млади, умни, красиви, лумпени, платени, зависими, соросоиди, голи, рептили, мразещи, дизайнери, креативни, нахални, престъпници, алкохолици, курви, олигарси, необразовани, свръхобразовани, мързеливи, капиталисти, анархисти, антихристи и прочие епитети.

Вчера обаче, за миг всички ние, а и още няколко милиона пребиваващи в тесните рамки на тази държава бяхме наречени не-успели. Не-успели дотолкова, доколкото светът е двуполюсен и в единия край сме ние, а в другия – те. Те, които са тъй успешни, че си имат собствени вестници, телевизии, контра-протестиращи, Народно събрание, правителство, партии, полиция, Конституционен съд, прокурор, съдии, пиари, социолози, певици, авиоотряди, футболни отбори, агитки, пласьори, рапъри, трафиканти на жени, Ванги, генерали, самата Конституция и всичко останало.

Успехът е да имаш държавата. Само че, не както пише в Конституцията, да я имаш заедно с всички останали граждани, а да си я имаш така, само за себе си. Да си я ползваш, да си я продаваш, да си я делиш и парцелираш, да си я посукваш, да си я местиш от една офшорка в друга и от единия крачол – в друг. Пък може и да не е на твоя панталон, нали.

Успехът. Тази дума, която от вчера ме кара да се питам какво съм аз, извън факта, че съм една жена на 37 години и от тях 37 съм прекарала най-вече в тясното пространство, из което маршируваме всяка вечер от сто и кусур дни. Успяла, не-успяла, неуспяла?

И понеже вече освен на красиви и грозни, се делим и на успели и не толкова, т.е. на вас и на някакви лузъри, които, щото са смотаняци, очилари и не-тарикатчета, е трябвало сами да се бъхтят за висшо –ха-ха, сами да правят с ръцете си бизнес, да работят от сутрин и вечер, събота и неделя, да учат още и още, да помагат на родителите си, да гледат деца, да се опитват да живеят нормално и да пътуват по света, който толкова дълго време ни беше отнет и за капак да дават времето си про боно (това означава „за без пари“, да, има и такова нещо) за свои и нечии чужди права, за каузи и проблеми и да, пак да – за да върнат държавността в държавата и държавата на нас, неуспелите, извадих калема и теглих чертата.

Равносметката?

2 свята, единият – излишен, ако мога да перифразирам Смирненски.

24 години, а за някои и доста повече не спираме да се борим за държава, в която демокрацията не е фасадна, пазарът е свободен, словото е свободно, хората не са зависими – нито в селата, нито в малките градове, нито в големите, нито в администрацията, нито в частния бизнес. Държава, в която и бизнесът не е зависим, а монополите не се случват по олигархично-политически път. Държава, която не е зависима от руски самодържци. Държава, чийто военни съюзници не се притесняват да споделят с разузнаването ѝ класифицирана информация. Държава, в която има върховенство на закона, и една-единствена Конституция, не 2 – по една за 2те групи конституционни съдии, а може би и една 3та – на успелия човек. Държава, в която доброто ти име зависи от твоите чест, морал и постъпки, а не от решението на този или онзи собственик на медии и неговите демиурзи. Държава, която не прави хуманитарна криза от няколко хиляди бежанци, докато срастналите се с нея медии всяват страх и омраза. Държава, в която саморазправата не е издигната на пиедестал, стига да си иконописец, а жертвата ти – банкер-наркоман. Държава, в която хората не се лекуват със смс-и и дарения, не живеят в ужас от пенсионирането и не се страхуват от полицията. Държава, свободна от ченегесарско-олигархичния си мазен слой, който не пуска кислорода надолу. Държавата, за която всички ние бленуваме и за която излизаме на площада и в началото на 90те, и 97ма, и 2009та, и 2013та.

Другата държава, вашата, е излишна. Както и разбиранията ви за успех. Защото отвъд успеха, независимо в коя парадигма сте си го позиционирали, има неща като законност, морал, ценности, свобода. Да, свобода. Докато вие живеете увити в кевларени одеала, зад бронирани стъкла и 10 реда мутри, ние дишаме свободата, дори обградени от полицейски кордон.

Да, аз съм един успял човек, на 37. Донякъде, само донякъде, защото има още доста работа за довършване.

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

48 thoughts on “Писмо от една донякъде успяла жена на 37”

  1. Един от големите разделители на нацията е езиковия – дори и да предположим, че „деликатно“ загатнатият вдъхновител на текста по-горе рече да го зачете (а дано, ама надали) още на думата „парадигми“ нещата ще зациклят, „дихотомии“ не и искам и да я споменавам, там ми става чак неудобно, че аз имам идея какво значи думата. Та…сами сме си виновни, това четене гледай до какво ни доведе – ние докато се мотахме по библиотеки, други хора с дарби, внушителна осанка и малко късмет в произхода успяха на 33.

    1. мисля, че ако някой прочете този текст, то това ще е авторът на отвореното писмо „от Пеевски“, човекът в перверзна връзка с речника на чуждите думи и председател на ДПС – Местан. не мога да си предствая друг да употреби конструкта „Апропо, да припомня календарно, че в годините на най-мащабната приватизация аз съм бил непълнолетен, т.е. без социални валенции. „

      1. Вярно си е, и чичо Местан дъни с тежката артилерия. Текстът със „социалните валенции“ трбва да се изучава някой ден във факултетите по Журналистика и Българска Филология.

    1. Отговор от една донякъде успяла жена на 47. Бях по площадите пред 1990, 1997, 2009. Таз годишните протести ги пропуснах. Бях заета. С процедурата по осиновяване на дете. През януари получих вестта да отида и да се срещна с бъдещото си дете. На 12.06. съдът ми го присъди. Какво правих на 14 юни ли? Май не помня. Всеки следващ ден оттогава, та досега съм ангажирана 25 часа с детето ми и работа, за да осигуря живота ни. Детето ми е дете на протеста ДАНСwithme. Вече съм на възраст. Силите ми трябват, за да отгледам детето си. Да му дам знанията, куража и увереността, да напусне България. Защото неговите връстници са децата и внуците на мутрите, милиционерите, милионерите, олигарсите. Ние нямаме общ език с тези хора. Нямаме какво да си кажем. Не можем заедно едно питие да изпием или децагата ни да играят заедно. Те презират възпитанието и културата ни. Презират ценностите ни. Но те са по-силните. Аз ще остана тук. Гробовете на близките ми са тук. За детето си не знам. Ще се моля на Бог да отиде да живее в чужбина и да забрави.

      Та – натам.

  2. Уникално, като текст, като смисъл, като истина! Не очаквам това да трогне сърцата и да набразди мозъците на политици, олигарси, ченгета и псевдо бизнесмени, но ще бъде едно добро начало, ако събуди повечето обикновени хора ……

    1. за техните мозъци слабо ни брига. единственото място, където искам да ги видя, заедно с останалите им чаркове е затвора.

  3. Благодаря и аз за този пост! Мисля, че не са малко хората, които споделяме еднакви ценности с теб, но е жалко че в условията на тази така наречена държава, почти никой не се чувства успял. Уж се чувстваме свободни, но това е само докато не осъзнаем, че се намираме в някаква паралелна реалност, изградена от хора като Пеевски, Местан и още един куп грандомани и крадци на всичко родно и свято.
    Да му се не види, за толкова години няма ли как да се появят политици или хайде поне един политик, надъхан да гради, да съхранява и пази, а не да граби, манипулира, трупа богатства и да се бие със зъби и нокти за апартаменти, коли, хотели на морето и всичко да му е бащиния? Защо е толкова трудно да имаме радетели в парламента? Може би защото, ако се появи такъв човек на хоризонта другите акули просто ще му светят маслото на часа….

  4. Не зная какъв е критерият за успех на жената на 37, но ако той е общоприетия, на тези години да сте родили, отгледали и възпитали поне едно дете, интересно на какъв език и стил говорите с детето си? А със съпруга си или любимия? Елитарността в езика ви говори, че вие сте много далече от болшинството българи! Вие сте за съжаление…

    1. ето това е проблемът ни, на всички нас, че използването на езика правилно, изполването на ума за нещо различно от далавери, предизвиква съжаление. освен, разбира се, ако г-н Патранесков има предвид съжалението, предизвикано от екзистенциалната самота на това да се окажеш заобиколен от простаци или по-точно казано хора, които са толкова увредени от не-образование и отказ от всякаква мисловна дейност, че смятат за порок четенето на книги и говоренето за нещо различно от ракията и салата (или съотвените им еквивалентни в момента), но се съмнявам.

      1. Малко не е ясно какво има предвид господина, но се обзалагам, че неговата госпожа вечер на прибиране му казва: „Пак ли си пиян бе, говедо?“, ахахаха.

    2. М, аз пък мисля, че са за съжаление тези, които говорят на човека до себе си и на децата си с епитети като „мършо, повлекано, уроди“, както и с невербални средства като шамари, шутове и тн.

    3. Интересно – хем не знаете критерия, хем решавате кой е общоприетият. Нямате никаква идея дали авторът има или няма деца, но вече осъдихте и стила в който говори с него?
      И очевидната ви функционална неспособност да възприемете иронията и причинта за нея в текста на какво се дължи? На естеството на изпълянваната поръчка или на чисто натурално-патриархална простодушност?

    4. Тъжно е, че имате нужда от два еталона:
      а) еталон за мъж.
      б) еталон за жена.

      А еталон за човек? Или не се предвижда?

      Още по-тъжно и средновековно е това, че еталона за жена е да роди.

      Ебати.

    5. Това ли е критерият за успех на една жена? А Вие проверихте ли коя година и кой век сме? А критерият за успех на един мъж кой Ви е – Пеевски, понеже е бизнесмен и е на 33 и е успял?
      Изумително е – държавата ни направо вече е за закриване от всички безобразия на управляващите, един престъпник ни държи тон и ни се подиграва, но ние все пак намерихме по-важен проблем – дали авторът на блога има деца.
      И не забравяйте да гласувате за Бойко – той говори на прост и разбираем език, с максимално кратки и ясни думички.

      1. мда, да не забравяме и другите „народни хора“ – волен, яне, та в момента новото факсимилие-бареков. избор има. проблемът на другите е, че много са учили и дискурсът им е неразбираем. о, пардон, някой да каза на пеевски, че много сложни думички е използвал в писмото си, че хората не могат да го разберат? не. но тук сега се вият дебати.

        пп – страхотен труд и успех е да отгледаш психически здраво, мислещо и щастливо дете. време е това да се зачита от всички ни. не е единственият ни успех, но е ценност, с която допринасяме за цялото общество. ако майката на маминото се беше потрудила малко повече, ако повечето майки бяха окуражавали децата си да мислят самостоятелно, да питат, да търсят, нямаше да сме на този хал. но това е бележка под линия.

        1. Но същото важи и за бащите. Все пак повечето деца имат двама родители. Несправедливо е възпитанието да се очаква предимно от единия.

          1. Със сигурност е така-бащите/партньорите също имат значение. Тук не говорех за това, а за опита да се обезцени майчинстването като имащи граждански принос и да се обърне по същество срещу „лирическия герой“ :). Затъването във тезата „жените не са само биологична функция обезценява приноса им и измества фокуса на разговорът ни тук- за подмяната на реалността ценностите като основна характеристика и следствие на управлението на мафията

    6. 2013 година, Европа, за половината човечество успех все още се равнява на биологичната му функция. Тъжно.

    7. Леле мале, ама Капитане ти пък какъв си та да даваш оценки…
      Интересна работа, фактът че аз имам дете дали значи, че съм най-Ентелегентната и успяла жена наоколо? Дръжки… Май наистина ви липсва ББ…

      1. Не, уважаема! ББ, но не Бриджит Бардо, не ми е липсвал и сега не ми липсва! Когато, дори африканските премиери са дипломанти на престижни университети, ние имахме премиер който въведе в България модата на „мекането“ – правиМе магистрали!

        1. Е, тук вече се съглаих с г-на – не ми липсва ББ, но „мекането“ ме вбесява. Иначе, не съм съглана с констатациите му, а чакам с нетърпение следващия пост на Нервната акула, която все лоще не е показала зъби :) Поздрави, Акуло!
          Надето

    8. г-н Пататранесков, чели ли сте „Дванадесете стола“ на Илф и Петров?
      Там има персонаж Людоедката Елочка.
      Цитирам: „Речникът на Уилям Шекспир според изчисленията на изследователите съдържа 12 000 думи. Речникът на негъра от людоедското племе мумбо-юмбо има само 300 думи.Елочка Шчукина си служеше с лекота и свободно и с тридесет.“
      Бедноста е порок за съжаление, когато се отнася до езика.

      Поздрави за автора. Прекрасно написано!

      1. Уважаеми господин Даскалов,
        Мисля, че Шекспир е ползвал много по-вече думи, английски думи! И не е ползвал чуждици! Не се сравнявам със Шекспир, опазил ме Бог, но в своята професия аз ползвам над 12,000 английски думи, по-голямата част от които са от морския английски. В българския морски речник има много холандски и руски думи и изрази, но аз никога не съм си позволявал да ги ползвам, дори при контактите си с холандци и руснаци, ако установения при тези контакти език е английски. Нашият език е богат и изразителен, точен и образен. Не мога да приема да се защитава българска кауза с речник, изпъстрен с чуждици. Аз също се считам за успял – 45 години гордо и с достойнство упражнявам професията корабоводител, изучихме със съпругата ми двама сина, живеещи и работещи в България, радвам се на две красиви и умни снахи и на двама внуци. Синовете и снахите ползват по два чужди езика, но в нашите три семейства се говори само чист български език!
        С уважение!
        капитан Патранесков

        1. Отново съм съгласна с капитан Патранесков и се радвам, че все още има хора, които държат на чистия и богат език. В такива случаи се сещам за Увалиев – човекът, който живя далеч от Родината си, но се върна и показа красотата и богатството на езика ни.

  5. Написането е страхотно, но е малко като да пишеш писмо до неграмотен човек. Не знам какво чакат хората по улиците. Знам за себе си, че чакам да ескалира протеста и да се превърне в конфликт с тези в парламента. Защото резултата от досегашните действия е нулев.

  6. Аз пък разбирам, че се иска нов модел на управление, демокрацията я виждаме в развитите страни – куца. А на нас ни дават акъл. Иска се управление, което да е по, много по- социално. Хората да са спокойни и да живеят добре. Да не се занимаваме с политика.
    Да има работа. Този протест за мен е неясен, иска сваляне на това правителство и кое да дойде? На Кунева не става, на Капон пак не става, няма подходяща партия да поведе исканията. А всички сме успели. И бедата ни е, че слагаме Старата Европа в центъра на света, САЩ се дънят, може би изходът ще дойде от третите страни.

  7. 90-та, 97-ма, донякъде и 2013-та бях на улицата. Тази година имах усещането, че филма вече съм го гледал. Но пък се радвах, че има достатъчно млади хора. Двайсет и няколко години от живота ми минаха в „борба“ с вятъра. Чувствам ли се прецакан? Не точно, по-скоро съжалявам, че на 18 години съм имал илюзии, че нещата могат да се променят към по-добро за 10-20 или 50 години. Вече нямам илюзии, но правя каквото си мисля, че е правилно.
    Имам две деца и правя всичко по силите си да им дам възможност да заживеят на поне 1000 километра от тук, в западна посока. Не искам да им причинявам съществуване заедно с децата и внуците на подобни „успели“ в територията, която ние обитаваме.

  8. Хубав текст, добре е коментиращите да не забравят, че това е личен блог, т.е. – авторът е изказал мислите и чувствата си, на което безспорно има право, друг е въпросът кой какво е разбрал… това, което разбрах аз, е че авторката се защити като успяла жена, противно на нечии твърдения. По-важният извод, който си правя е – тя защити тезата, че протеста не се организира от неуспели (лумпени и т.н), тя защити достойнството си, както и това на много други хора. А протеста не е просто срещу Орешарски и правителство, той е срещу върховните манипулации на тези управляващи, които следизборно те направиха и ни превърнаха просто в едни мишки и/или пушечно месо, и чиято крайна цел е пълно узурпиране и сливане на мафиотски структури с държавна власт във всичките й форми – 3-те власти плюс Четвъртата, с цел тотално да бъдат завладени всички ресурси, които тази бедна държава притежава. Не забравяйте, че част от тези ресурси сме и ние – хората, които живеем тук, раждаме тук децата си, работим, произвеждаме нещо, и измерваме успехите си в това, какво сме създали, а не в това – какво сме окрали от другите.Този протест е смислен и ценен именно защото казва „Марж“ на лъжците и държавните престъпници. И апропо – не е вярно, че няма кой да дойде след тях, има кой, ама масата народ не гласува или го прави първосигнално, според това чия „харизма“ най-му е харесва и му е силна… нещо като … „абе тая ракия е 50 градуса и по-ми харесва, дай от нея…“. Колкото до езика на текста – не е престъпление и не говори от трибуната на НС…

  9. Единствения Изход от цялата тази политическа Арена в целия свят е Духовния Път. Защото всичко това е създадено от рептилската империя от Орион за да го премахнем трябва да погледнем дълбоко в Сърцата си и да тръгнем по Пътя на Извисяване на Духовните ценности. Това е положението в което се намира цялата Земя. Начело на държавата и на Земята трябва да застанат Духовни водачи учители за да се премахне сссисссттемата (това е на рептилски език) системата. Кой според вас управлява Света-евреите и англоезичните. И като за последно не трябва да си Успял, а Осъзнат това са Разбиращите Истината за нещата как всичко си има последователност. Искрено пожелавам на всички да се Осъзнаят.

  10. За по-горните коментари мога само да отговоря на всички само с едно-докато всички се джафкате и се мислите за Успели ще ви се изплъзне Осъзнаването което Е единственото нещо за което сте се родили. Това Е Правилния Избор.

  11. Пишете писма до себе си,за да си ги четете?Е,пишЕте,лошо няма.И Достоевски го е правил,пък може би ще го стигнете?Кой знае?Или писмата ще ги четете на вечеринки,организирани от Майкъл Струмейтис?Във всеки случай,защо ги пускате в интеренет,след като изобщо не Ви интересува какво мислят останалите?

  12. Сега същите депотати умуват върху нов избирателен закон.Вместо да се свика една кръгла маса на всички заинтересовани страни и да се реши проблема.а като изберем нов парламент тогава да се доразработи и допълни така оформенния избирателен закон.

  13. Драга акулке, с голямо удоволствие следя постингите Ви, а този последния е толкова изчерпателен и точен че няма необходимост да бъде тълкуван, допълван инай-малкото оспорван. Ако в България имаше повече такива акулки, медузи като Пеевски и компания щяха да се завърнат в истинската си московска родина и щяха да оставят българите сами да си подреждат живота. Поздрави и все така активна!

  14. Две истини няма и само тази, която е съгласна с очевидното остава валидна, дори да остане за назидание в безкрай на миналото, онази единствена посока, за която няма избор. Вярвам, че има бъдеще и то е на тези, които не се уморяват да вървят към него, като онези , които тръгват да извървят пътя към своето осъществяване, не онзи наречен „камино“ на пелегримите, а този на непремиримите- на истинския… Браво!

  15. Очаквах да ми отговорите,както се очаква от един много образован човек,че Достоевски НЕ Е писал писма до себе си.

  16. И от мен едно голямо МЕРСИ за текста! Надеждата е нещо, което непрекъснато подценяваме напоследък, а често тя е последното спасение за човека, докаран до немилост от обстоятелства, които не зависят от него…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s