Не съм съгласна

Нито съм първия, нито последния човек, който ще пише по темата за засилващия се натиск върху медиите, едрия и дребния бизнес в България, както и върху индивидуални граждани с всякакви средства, включително полиция, съд и прокуратура. На които междувпрочем плащаме ние. И ако изобщо това може да мине под евфемизма „натиск“.

Не смятам обаче, че трябва всичко това да се подминава с мълчание, защото някой друг ще го каже днес. Дълг на всеки един гражданин е да пази правата си, демокрацията и демократичните механизми и Конституцията. И понеже днес ще се закълне новия главен прокурор, който не успя да изчисти съмненията, че е част от същата група хора, която използва държавните механизми, институциите и бюджетни средства за произвол и действия в нарушение на законите на републиката, аз се чувствам длъжна да кажа, че не съм съгласна с това.

Новият главен прокурор ме кара да се чувствам допълнително несигурна, без доверие в нито една от институциите, която е длъжна да ме защитава като гражданин и човек и заради което плащам немалко данъци. Не съм преминала все още в сивия сектор, нито съм пуснала документи за Канада, но все по-често ми минава мисълта, че не искам да работя няколко месеца, за да ме вика полицията, понеже пускам сигнал до прокурора за извършено престъпление и да ме пита защо сигнализирам и коя съм аз, че да го правя.

Не искам да живея в монополизирана с неясни, може би мръсни капитали икономика. Не искам да живея в страх, че ако бъда нападната няма кой да ме защити, но ако съм неудобна, защитния механизъм ще се обърне срещу мен. Не искам да ме управляват хора, които лъжат безнаказано и с усмивка как те нямат общо с този гейт, онзи гейт, с дюните, горите, пистите, пушенето, амфетите, цифровизацията, контрабандата, с кумеца си, майка си, баба си и апартаментите си. Които да развозват като шутове за забавление отбори селски футболистчета за моя сметка, а после да ми обясняват, че трябва да си стягам колана и да живея в страх, престъпност и мизерия.

Не искам да живея в държава, в която полицейската акция се използва за ПР акция, за отвличане на вниманието от поредния корупционен скандал и откровена кражба, за натиск и терор и като средство за бизнес транзакции и увеличаване на пазарни дялове.

Живяхме в държава на мутри, на куфарчета, на величия, на юпита, на руменпетковци, на ченгета, на пълни глупаци и абсолютни бандити, но отдавна, поне от 22 години насам не бяхме живяли в толкова изпразнена от смисъл държава. С фиктивни институции, които не са това, което са, неграмотен и зависим парламент, който обслужва интересите на точно няколко човека и протестира сам срещу себе си, прогнила и неработеща съдебна система, фалшиви и издържани с мои пари медии, подменени пазарни механизми, монополи на мутрите и потъпкани човешки права и достойнство.

На 10ти януари 1997ма година за последно излязохме масово, за да се противопоставим на страха, корупцията и арогантното до безкрай отношение на един, както смятахме временен партиен и бизнес елит. 16 години по късно на 10ти януари 2013та ще се закълне за главен прокурор човек, който е въплъщение на този явно победил елит.

Това, което ще кажа днес е – не съм съгласна Главен прокурор да е човек, върху когото има и сенчица съмнение.

И не съм съгласна да живея по този начин.

П.С. Ще има въпроси  – ами хубаво, от тук какво, какво предлагаш и каква е алтернативата. Алтернативата сме ние. Държавата и отказът от нейната нормалност са функция на желанието на нейните граждани да имат или нямат такава.