През последните 2 седмици в българския печат се появиха статии за и против „позитивното мислене“, което включва всякакви наръчници, семинари, лекции, филми, блогове и терапевтични сесии за самопомощ, личностно усъвършенстване, решаване на проблеми от всякакъв характер – лични и професионални. Текстовете се плъзгат около същината на индустрията, но породиха известен дебат, поне в социалните мрежи.
В същото време в New York Magazine излезе една много добра статия на Борис Качка, озаглавена Силата на позитивното издаване – как самопомощта изяде Америка, чиято централна тема е огромната издателска индустрия в САЩ, в която нишовият жанр за самоусъвършенстване отдавна не е това, което е бил в началото на миналия век. Книги, които поучават какво да правим с живота си, за да сме по-здрави, по-добри, по-успешни и по-щастливи има във всяка секция – бизнес, човешки ресурси, биографии, кулинария и спорт, а имената са Коелю, Чопра, Опра, Елизабет Гилбърт.
Качка пише: „Повече като вирус, отколкото като жабите на Макдоналд (споменат в началото на текста като ранен критик от 1920те), самопомощта е проникнала и реквизирала други области в устрема си да се възпроизвежда. Чумата на полезността се е завряла във видове издания, които традиционно имат за цел да ни просветят, забавляват или да влияят върху избора, но не и точно за да изграждаме по-добър Аз. Това в общия случай води до по-добра самопомощ, повече основана на факти и наративи, които са характерни за други жанрове, но също до нехудожествен литературен пейзаж, където всяка цел е подчинена на императива на самоусъвършенстването.“
Влиянието на така наречените гурута в различни областти е огромно, като в текста има примери с ефекта на Опра, която споменава книга като „По пътя“ в шоуто си. Тя веднага става бестселър, въпреки че не е издадена наскоро, а съдържанието и е обект на анализ, който извлича ценните моменти, за да ти помогне да откриеш себе си.
Точно снощи Ланс Армстронг използва предаването на Опра, за да признае публично, че е спечелил всяка своя победа на Тур дьо Франс с помощта на допинг. С необходимата доза разкаяние, страдание, последвани от катарзис и намиране на светлината от това ще излезе добра история, книга и филм, а Армстронг ще получи индулгенция за нещо, за което би трябвало да носи отговорност. Success story. Престъпление и откровение, вместо престъпление и наказание.
Доста притеснителен е факта, че извън обичайните съвети, които се базират на личен опит, откровение след тежък проблеми и заиграване с религия, източни учения и езотерика самоусъвършенстването през последните 2-3 десетилетия усилено използва научна терминология и се опитва да внуши, че всяка една методика се основава на истинска наука, като например „квантовите“ неща на Дийпак Чопра. В статията Борис Чатка споменава нещо, което не бях чувала досега – университети откриват катедри, които се занимават точно с това – позитивна психология и мотивационна наука, което звучи като шарлатания и подмяна на прогреса с фалшиво задоволство.
Статията е задължителна, независимо дали човек е за, против или щастлив с консумацията на подобен тип литература и рецепти за начин на живот. По-добро от силата на позитивното мислене е силата на критичното мислене.
негативното мислене също има сила – http://online.wsj.com/article/SB10001424127887324705104578147333270637790.html
Интересно, мерси :)
е, те университетите отдавна откриват катедри по Women studies и всякакви етнически „дисциплини“, така че подмяната на прогреса с шарлатания и фалшиво задоволство едва ли е отскоро…
В българските университети още от времето на социализма има ужасно много измислени предмети, които не са просто шарлатания, а компендиум от безсмислици. Но има една тънка червена линия между историята на революционното движение в трънско и „наука“, която ти казва, че ще се излекуваш от рак не при лекар, а със силата на позитивната си мисъл.
хах направо виртуозно нарече съвременните левичарски псевдонауки производни на научния комунизъм. толкова добре ми влезе това, че сега цял ден ще съм в добро настроение :)
Както много често се случва , действителността за всеки е различна и е важна мярката. Хубаво е да не униваш след първия неуспех и да продължаваш да гониш целта си.
Дозираното позитивно мислене помага :)
Вредно е заблудено да гониш напълно непостижима за теб цел :(
Прекален позитивизъм е вече вреден :(
Интересно, да. Позитивното мислене е и причина за световната лотария в която всички участваме. Дали на ниво тото или избор на нов месия ние обичаме да вярваме. Мислех си, как ли ще изглежда света ако в новогодишната баница има късмет „внезапна смърт“ вместо „нова кола“ примерно. Дали чичото който набива животински мазнини ще се замисли.
Мен ако питаш, да мислиш позитивно не пречи да мислиш критично. Вярно е, че е една глава за всичко де :)