Силата на позитивната индустрия

През последните 2 седмици в българския печат се появиха статии за и против „позитивното мислене“, което включва всякакви наръчници, семинари, лекции, филми, блогове и терапевтични сесии за самопомощ, личностно усъвършенстване, решаване на проблеми от всякакъв характер – лични и професионални. Текстовете се плъзгат около същината на индустрията, но породиха известен дебат, поне в социалните мрежи.

В същото време в New York Magazine излезе една много добра статия на Борис Качка, озаглавена Силата на позитивното издаване – как самопомощта изяде Америка, чиято централна тема е огромната издателска индустрия в САЩ, в която нишовият жанр за самоусъвършенстване отдавна не е това, което е бил в началото на миналия век. Книги, които поучават какво да правим с живота си, за да сме по-здрави, по-добри, по-успешни и по-щастливи има във всяка секция – бизнес, човешки ресурси, биографии, кулинария и спорт, а имената са Коелю, Чопра, Опра, Елизабет Гилбърт.

Качка пише: „Повече като вирус, отколкото като жабите на Макдоналд (споменат в началото на текста като ранен критик от 1920те), самопомощта е проникнала и реквизирала други области в устрема си да се възпроизвежда. Чумата на полезността се е завряла във видове издания, които традиционно имат за цел да ни просветят, забавляват или да влияят върху избора, но не и точно за да изграждаме по-добър Аз. Това в общия случай води до по-добра самопомощ, повече основана на факти и наративи, които са характерни за други жанрове, но също до нехудожествен литературен пейзаж, където всяка цел е подчинена на императива на самоусъвършенстването.“

Влиянието на така наречените гурута в различни областти е огромно, като в текста има примери с ефекта на Опра, която споменава книга като „По пътя“ в шоуто си. Тя веднага става бестселър, въпреки че не е издадена наскоро, а съдържанието и е обект на анализ, който извлича ценните моменти, за да ти помогне да откриеш себе си.

Точно снощи Ланс Армстронг използва предаването на Опра, за да признае публично, че е спечелил всяка своя победа на Тур дьо Франс с помощта на допинг. С необходимата доза разкаяние, страдание, последвани от катарзис и намиране на светлината от това ще излезе добра история, книга и филм, а Армстронг ще получи индулгенция за нещо, за което би трябвало да носи отговорност. Success story. Престъпление и откровение, вместо престъпление и наказание.

Доста притеснителен е факта, че извън обичайните съвети, които се базират на личен опит, откровение след тежък проблеми и заиграване с религия, източни учения и езотерика самоусъвършенстването през последните 2-3 десетилетия усилено използва научна терминология и се опитва да внуши, че всяка една методика се основава на истинска наука, като например „квантовите“ неща на Дийпак Чопра. В статията Борис Чатка споменава нещо, което не бях чувала досега – университети откриват катедри, които се занимават точно с това – позитивна психология и мотивационна наука, което звучи като шарлатания и подмяна на прогреса с фалшиво задоволство.

Статията е задължителна, независимо дали човек е за, против или щастлив с консумацията на подобен тип литература и рецепти за начин на живот. По-добро от силата на позитивното мислене е силата на критичното мислене.