Следя нароилите се напоследък постове (тук например), чиято квинтесенция е „приемам хомосексуалните, ама ако могат да не се показват, а парадите им са проява на шовинизъм, излишни, демонстрация на сила, защо го правят, да не би хетеросексуалните да го правят?“.
Ами да, правят го, когато имат някакъв проблем. У нас правото на събиране и мирен протест е гарантирано на всеки един гражданин, но явно единствено на шофьорите и футболните фенове е позволено да го правят, при това с бурни акламации. Учителите отнесоха доста подигравки, на лекарите никой не обръща никакво внимание, а хомосексуалните пък нямат никакви проблеми.
Протестът, демонстрациите и походите са работещо средство за граждански натиск и език, на който се говори в повечето цивилизовани държави.
А така наречените паради всъщност са мирни демонстрации, с които една голяма група от обществото търси видимост, както и цели да посочи проблемите, с които се сблъсква ежедневно. Парадите НЕ СА бразилски карнавал, и съвсем не са травестит-шоу, както повечето хора у нас си мислят, черпейки информация само от новините по БТВ, които, в търсене на рейтинг, показват само най-различното от походи в държави, които отдавна са надраснали нашите проблеми.
Мисля, че когато у нас хората имат някакъв проблем, който не намира решение, могат да излязат и да го покажат. Както направихме за Странджа. Човешките права са също толкова важни за България, колкото спасяването на природата, осъждането на корумпираните и протеста срещу некадърното държавно управление.
Всякакви коментари, съдържащи омраза на основа етнос, религиозна принадлежност или сексуална ориентация, ще бъдат трити.
Блогът на нервната акула 
Знаеш ли, вече получих няколко призива да се присъединя към контрапарад, организиран от някакви националисти :( На лично съобщение, в различни форуми, с дръзки думи и размахани юмруци. Опасявам се, че всичко ще свърши много грозно.
Това е още един знак, че тези хора в момента имат проблем у нас.
Ако свърши грозно, ще се види как действително стоят нещата у нас.
А каква е целта: да се види, че има проблем ли? Защото ако наистина е това… глупава цел. Според мен нещата трябва да бъдат така организирани, че да се покаже, че хомосексуалните са като хетеросексуалните, обикновени хора с обикновен живот, обикновени мечти, същите като на различните от нас/тях. Нали?
Май съм професионално изкривена :) Но винаги съм твърдяла, че проблемите трябва да се решават не с агресивни (демонстративни, парадни) методи, а с просвещение. Планирала съм и съм провеждала различни инициативи по противоречиви (от гледна точка на закостенелите и необразованите хора) теми, и комуникационните инструменти, които съм ползвала, са били изключително образователни. Когато таргетът знае, ще разбере и ще приеме промяната без да бъде насилван. По-бавно е, да, но пък е по-сигурно и завинаги.
И понеже май пиша доста неразбрано днес – да не си помислиш, че съм хомофоб или нещо подобно. В никакъв случай! Никога не съм деляла хората по сексуалните им предпочитания, никога не бих го направила. Позицията ми е от човешка гледна точка е, че хомосексуалните хора в България (а и по света) са дискриминирани, правата им се нарушават/ограничават, свободни са да организират свой начин на протест срещу това. Но от комуникационна гледна точка… знам, че организирането на парад няма да помогне никак за решаването на проблема.
по-скоро ще го задълбочи и може да прерасне в грозен конфликт.. :(
Влад, грозният конфликт би бил знак за сериозни проблеми в цялото ни общество.
Антония, разбирам те напълно, и аз съм за мирните средства и просветителството, но мисля, че понякога не може без другото (по мирен начин, естествено).
Ядосва ме обаче лицемерието на много хора, които приемат за нормално тълпа таксиджии да блокират площад Народно събрание, но не и група хора да излязат на протест – ако си спомняш колко обиди се изсипаха за хората, които протестираха за Странджа.
Лицемерието… Някои хора дори не се усещат дори, уви :)
Антония, от опит (5 години работих в училище) знам, че не е възможно да образоваш някого, ако той не пожелае да бъде образован. Повечето хора, за жалост се смятат за достатъчно сведущи и имат изградено мнение по въпроса за хомосексуалността; тази нагласа трудно може да се промени със стандартни просветителски комуникационни инструменти. Затова парадът е от особено значение – за да насочи вниманието и да привлече в дискусията и хора, които иначе не биха го направили, т.е. широката маса.
Линче, хубаво е, че има хора като теб :)
Никой тук не говори за толерантност. Говори се за право на протест.
проблемите на хомосескуалистите не са ми чужди, що се отнася до толеранвността тя се изкриви заради песножаи като Азис и тем подобни, които превърнаха хомосексуализма в мотивация за успех… Всъщност съм присъствала на случаи, когато млади хора-уж -младите сме наясно и по-освободени- са обиждали колеги с хомосексуална ориентация с думи от рода на „нищожество“, естествено актът се посрещна с мълчание. Не знам ние и с Джемини и без Джемини не ставаме за подобни инициативи, аз общувам без проблеми с хомосексуалисти и нямам проблем с тях, въпрос на сетивност…
Присъединявам се към Антония. С вчерашния си текст се опитах да обясня точно това: проблем очевидно има, въпросът е дали гей парадът е удачен начин да се допринесе за решаването му. Демонстрациите не се правят заради самите демонстранти. Те са опит за комуникация с други хора. За да можеш да комуникираш с другите, трябва да можеш да говориш на техния език. Ако не те разбират, то не е защото са идиоти, а защото ти не си намерил начина да се изразиш разбираемо.
Същото се отнася и за учителската професия. 17 години се опитвам да образовам хора. Не винаги успявам, но знам, че неуспехите ми не се дължат на вродената идиотия на учениците, нито на нежеланието им да учат, дори и да имат нежелание. Просто знам, че не съм открила начините да стигна до всички.
Днес отново писах за хомосексуалността в блога си:
http://lydblog.wordpress.com/2008/06/21/ako-sinat-mi-e-gei/
Не оспорвам ничие право да демонстрира, но поставям под съмнение ефективността на такъв парад точно днес в точно тази страна ако целта му е да повиши толерантността. Оценявам го като лош PR и смятам, че ще доведе до излишни неприятности. Дано се окажа лош пророк.
Какъв е езикът, на който трябва да се говори, след като според lyd и антония, демонстрацията не е удачния вариант (в този момент и в тази страна)? Ако чакаме подходящ момент и нямаме никакво друго средство, това може да продължи вечно. А нагласата „това работи, но не и тук“ е инертна и заради нея се носим по течението вече години наред. Демонстрацията е наистина най-цивилизования начин за публично поставяне на проблем, как той ще се развие зависи до голяма степен от интерпретацията на медиите – при всички случаи ще бъде един тест за обществото, който никога не е излишен.
Колкото до учителстването – да поемеш цялата вина за разрив на комуникацията в този случай е не по-малко опасно от другата крайност – да я прехвърлиш на учениците; първото би означавало изцяло да освободиш другия от отговорност, с което никак не му правиш услуга. А звучи така благородно, на пръв поглед…
Не става въпрос за правото на протест.
Гейлъка е тежък грях и е нещо извратено и противоестествено, дори и да приемем, че е медицински обусловено.
Говорим за явление, което трябва да бъде приемано с толерантност, разбиране и съчувствие, но не бива да бъде насърчавано или да се правим, че е нещо нормално.
Затова съм твърдо против демонстрирането му.
Утре могат педофилите или фетишистите да решат да правят парад. И те може би имат медицински пробем и не са виновни, че имат влечение към крадени от простора прашки…
Толерантност е едно, а различаване на добро от зло – съвсем друго.
Колкото до разните фашизоиди с размахани юмруци – те са по-ниско и от гейовете – те са духовни пе…
Все пак съм си консерва и не се сдържах… изобщо не ме интересува кой с кого си ляга и къде…, но ако някой от моя пол се пробва да се сближим, ще трябва да го спасяват в противошокова зала. Дано никога не ми се случи. Гнус ме е, защо да си кривя душата заради „политическа коректност“. Това не е ли също предателство към свободата?
Темплар, бих те цензурирала, но ще оставя мнението ти като пример за нещо, с което изобщо не съм съгласна.
Аз казвам няколко различни неща. С кое не си съгласна и ако с нищо, дали в еднаква степен?
Иначе малко ми кипна, за което съжалявам, за жалост тук няма опция да си редактираме мнението, иначе сам щях да се цензурирам – да вкарам няколко ефемизма вместо някои от думичките.
Малко досадна ставам, но все пак… :)
@lynn: Когато се прави кампания за толерантност, не се залага на силови методи. Елементарно правило от учебниците по връзки с обществеността е това. Не случайно се учи сума ти години по университетите, не ги гледай самозванците Евг. Мин. и Наско Лазаров, те не са специалисти, а обикновени парвенюта-некадърници.
Има си правила при подготвянето на подобна инициатива, които трябва да бъдат спазвани за да е успешно началото. Първо (и особено важно!), прави се оценка на информационната среда. Какво се знае по темата, как медиите отразяват проблема, какви са основните нагласи на масите и т.н. След това се дефинират критичните точки – кое е неправилно схващане, кое е твърде чувствителна теза и трябва да бъде избягвана или комуникирана с много внимание, ей такива неща. Вече знаеш каква е целта на цялото упражнение, нали? Решава се към кого ще се обърнеш (таргет), какво ще е основното ти послание и по какъв начин ще го предадеш. И т.н., т.н. Уверявам те, нещата не се правят ей така, за да се случи нещо, а за да се постигне целта.
Като специалист по връзки с обществеността ти казвам: гей прайд парадът е недобре замислен и организиран. Предполагам, че хората, които са го подхванали и работят за осъществяването му, не са професионалисти, а ентусиасти. А не бива – защо просто не са се обърнали към някоя PR агенция с призив за съдействие? Многократно съм работила pro bono, знам, че почти всички колеги са помагали на различни обществени каузи. Не би било никак трудно да се намерят съпричастни и готови да помогнат специалисти.
Moят коментар стана малко дълъг и се оказа отделен пост:
http://radankanev.blogspot.com/2008/06/blog-post_25.html
Мерси на всички за коментарите, аз тези дни нямам хич време да отговарям.
„Човешките права са също толкова важни за България, колкото спасяването на природата“ – това ще си го запиша и ще те цитирам, ако не възразяваш :) Браво, човеко, изключително точно казано!
Споделям позицията на Радан и Акулата
http://ntpavlov.blogspot.com/2008/06/blog-post_25.html