Нови медии, стари медии и други чудеса

В понеделник си поговорихме с Владимир Иванов от АЕЖ в ефира на радио Землянка, в предаването „Медиатор“ (и записа) за новите медии, форума на SEEMO и свободата на словото, но също така разговорът се завъртя и към словото на омраза, стигащо напоследък все по-чутовни висини, сигналите по член 162 до прокуратурата и какво се случва след тях – привиквания в полицията и прекратяване с абсурдни мотиви.

Стана ясно, че сигналът на АЕЖ срещу вестник „7 дни спорт“ за „чернилките“ е прекратен със следния мотив: „Снети са обяснения от Иво Кръстев и Юлий Москов, съответно дежурен и главен редактор на вестника, изяснено е, че редакторите са използвали уличен жаргон за написване на статията и на са имали предвид да насаждат етническа омраза чрез статията. Желанието им е било да покажат хаоса във футболния клуб ЦСКА (!?!) (…). Освен изложеното след анализ на материалите по преписката считам, че в случая се касае за използването на обидни думи към съответните лица и не са налице необходимите обективни признаци предвидени за съставомерност по смисъла на член 162″, след 55та минута Владо чете решението в ефир. Пълен абсурд…

Междувременно, докато напиша поста се случиха още 2 епистоларни събития, касаещи медийния пейзаж у нас: в публичното простанстство се появи писмо от 12ти октомври от комисар Нийли Крус до министър-председателя, в което го призовава да предприеме адекватни мерки за това да осигури медиен плурализъм в България, а ден преди това германският посланик Матиас Хьопфнер публикува на сайта на посолството отворено писмо до вестник „Монитор“, в което казва, че от интервюто му за вестника е била цензурирана и изрязана частта за медийната свобода в България.

Общо-взето, чудесата у нас нямат край.

В този контекст на 22ри и 23ти октомври участвах като панелист в годишната среща на SEEMO (Организация на медиите от Южна Европа), като темата на целия форум беше „Журнализъм, нови медии и социални мрежи”. В същия панел участва и Иван Бедров, който е и журналист, и блогър и така да се каже от двете страни на барикадата. Какво се случи на форума описах накратко в този текст за сайта на Асоциацията на Европейските Журналисти – България, а ето и презентацията ми по темата „Блогърите – журналисти или не?“.

На фона на всичко гореописано мнението ми по темата с блоговете и новите медии продължава да е, че в подобна среда те играят ролята на компенсаторен механизъм. От друга страна, все повече се използват смесени модели дори извън държавите с проблемна демокрация  –  Huffington Post и Politico като нови, New York Times от старите, но основните положения остават винаги едни и същи – бързи новини, качествено съдържание, спазване на етични норми, спазване на закона и най-вече прозрачно финасиране. От там нататък който както иска да се нарича.