Северна Корея – вече не е смешно

Една новина от вчера мина почти незабелязано покрай даренията за МВР и други помощи и пари в пликчета, случващи се към властта и властимащите в България.

Европейската Комисия пусна официално съобщение, че ще изпрати спешна хуманитарна, и по-точно хранителна помощ в Северна Корея, след като разследващ екип на ЕК е установил през изтеклия месец юни, че ситуацията в страната е по-лоша от предни години.

От стегнатия пресрилийз и подобния обяснителен текст в блога на Кристалина Георгиева ми хрумват следните няколко мисли:

– Явно положението в изключително затворената държава е повече от зле, за да допуснат властите разследващ екип от ЕС и впоследствие да разрешат раздаването на помощи. Те със сигурност са си дали сметка, че информация за ситуацията ще излезе в световните медии. Това се случва на фона на официозни съобщения от Северна Корея, че всички студенти прекъсват обучението си за една година, за да се включат в строителството и приготовлението на тържествата послучай 100-годишнината на Бащата на революцията и династията Ким Ир Сен.

– Естествено, хранителната криза и проблемите с изхранването в комунистическата държава не са тайна от години, но явно поскъпващите храни, които доведоха до революциите в Близкия Изток, природните бедствия и разбира се, разточителния живот на управляващата номенклатура, лисващата социалистическа икономика и гигантските бюджети за въоръжаване и строителство на безсмислени паметници на властта на фона на финансов и всякакъв колапс са довели населението до положение, в което за да се изхранват, милиони хора пасат трева. За да позволи подобно нещо, една власт е отвъд крайната фаза на перверзия, а думата, приета от целия свят за подобно нещо е една: геноцид.

– Крайно нуждаещите се са поне 650 000 хиляди, което е огромна цифра, и това са само деца под 5, майки-кърмачки и тежко болни. Общо-взето хора, които не успяват да оцелеят на троскот, люцерна и 150 грама зърнени храни. Тази цифра е огромна дори на фона на предишни бедствия в Етиопия, Сомалия и тн.

– На този фон нуждата от разрешаване на проблема „Северна Корея“ става все по-належащ, тъй като тези около милион деца не са виновни, че са се родили в условия на най-жестоката и извратена диктатура в момента (в редица други страни също страдат от подобни проблеми, но от тях бягството поне е възможно). И тук идва въпроса – защо международната общност се намесва в Либия, праща каски тук и там под формата на НАТО, ООН и пр., но не повдига дори въпроса за Северна Корея?

Международната общност е в цайт-нот и и липсват полезни ходове, защото накрая се случи това, което притеснява голяма част от цивилизования свят от средата на 40те на миналия век – ядрено оръжие попадна в ръцете на напълно непридвидими, непознати, неадекватни и агресивни хора. Всяка една намеса може да доведе до ядрен конфликт в региона, което представлява риск, който в момента никой не би поел.

Затова и няма шумни международни конференции, каквито се правеха за бивша Югославия, хвърчащи пратеници и заплашителни ноти, а думата „геноцид“ липсва на официално ниво. Над 1, но под 10 ядрени оръжия, насочени към Япония и Южна Корея са напълно достатъчни коментарите, действията и дипломацията да се случват под сурдинка и с предпазливостта на дете, което краде череши под носа на въоръжен с пушка пъдар.

– От друга страна всички в момента си задаваме въпроса – какво кара тези милиони озверели от глад хора да продължават безропотно да понасят диктатура, която е направила живота им невъзможен и под всякакъв праг на оцеляване. Какво е това промиване на мозъци от 70 години насам, което кара хората да забравят двата си основни инстикта – да се хранят, за да оцелеят и да пазят поколението си на всяка цена? Обясненията за азиатската колективистична култура и традициите на източния деспотизъм са лесно, удобно, но не и достатъчно обяснение. И водят до въпроси дали Източна Европа би могла да се докара до подобно положение.

– Отварянето на държавата за хуманитарни работници едва ли ще доведе до размразяване или поне малко осветляване на населението. Носят се легенди за добре смазаната севернокорейска машина, която не позволява отклонение нито за секунда на местни и гости.

– На фона на неразрешимата криза в Хаити, постепенното възвръщане на позициите на талибаните в Афганистан, хаотичен Ирак, гладна и воюваща Африка и либийската офанзива нямам усещането, че някой би се ангажирал сериозно със ситуацията в Северна Корея. Нещата ще останат още дълго време на ниво хранителни помощи, докато поредния Ким строи небостъргачи, купува оръжие за милиарди от „приятелски държави“ и поддържа прослойка от верни партийни другари и военни.

– В тази ситуация призивите за „съпричастност с братския гръцки народ“ изглеждат меко-казано нелепи. Световната прогресивна общественост по чудодеен начин избирателно насочва фокуса на вниманието си, като по това не се различава от взимащите решения международни институции. Нямам никакво желание да състрадавам на братска Гърция, но хуманитарните ИСТИНСКИ кризи в други части на света откровено ме притесняват.

А социализмът с нечовешко лице, гарниран с ядрено оръжие ме притесняват още повече.