Тихомълком и полека днес в Народното събрание мина на второ четене Закона за изменение и допълнение на закона за събранията, митингите и манифестациите, който почти се промъкна в предишния парламент и беше една от причините доста хора да не гласуват отново за партиите от Тройната коалиция.
В сегашното, 41во народно събрание законопроектът успя да мине, като: времето за уведомяване преди шествие, събрание или митинг става от 48 на 72 часа, забраната да се правят подобни мероприятия в часовете от 22.00 до 6.00 (да се чуди човек как ставаха в такъв случай някои от протестите 91-92-97ма, дано не ме лъже паметта) остава, освен пред Народното събрание протести не могат да се извършват вече и пред сградите на Президентсвото и Министерски съвет, също така е въведен тридневен срок, в който организаторът може да обжалва получена от кмета забрана за осъществяването на проявата. Обжалването се прави в съответния административен съд, а магистратите се произнасят по жалбата в 24-часов срок, като тя не спира действието на издадената забранителна заповеда. Какво още друго има вътре, ще видим утре, като се появи текста в сайта на Народното събрание.
След опитите отново да се прокара ЗЕС, изготвен по любимия ченгесарски модел и мечта за всеки с хладнен ум и топло сърце, сега без много шум се пробутаха законови промени, които осигуряват комфорт и допълнителни възможности за контрол над гражданските протести, като новите срокове гарантирано ще откажат доста граждани да изразят своето мнение или да протестират за неща, които не намират за приемливи.
Въпросът сега е: накъде върви България, защо са всичките тези законови промени, кому са изгодни (защото със сигурност не са в полза на гласоподавателя) и дали ще приемем засилената полицейщина и най-вече ограничаването на правата ни.
Блогът на нервната акула 
Четох, че Е. Михайлова се била обявила за забрана за протести пред съдилища, та ми е интересно как са гласували нашите избраници.
ми правилно – как така ше протестираш срещу народната власт, че и да й разваляш хатъра…
вкъщи, на кафенце и тихичко, но не повече от 2-3 човека наведнъж! и само хубави неща да се говорят!
Комитата обеща да има скоро гласувалите за този закон, да видим.
Pingback: Протести ли? « Кутията за всичко
Юруков пусна разни данни също, хвърли един поглед.
Хвърлям погледи на доста места.
Pingback: Tweets that mention Изключително неприятни промени в ЗСММ « Блогът на нервната акула -- Topsy.com
аз, така, чисто технически въпрос – пред Радисън може ли да се протестира?
Аммм, все пак разрешенията се дават по „усмотрение“ на кметовете и полицията, така че… я може, я не. Но пък на кой му дреме?
Pingback: Коментар от ГЕРБ за закона за протестите и отговорът, който всички чакаме | Блогът на Юруков
Pingback: | NiCodile
Терорът продължава, сганта мълчи
Някога наричаха Българите народът на Тангра, народът на Бога. Някогашният народ на Тангра се постави в услуга на Мадам Йехова, виждате я на снимката. И Мадам поведе своя нов народ, своето ново племе към мястото, което племето заслужи.
Някога българинът беше човек с достойнство. Имаше чест и морал, имаше принципи. Имаше вяра. Някога българите бяха народ. Днес българинът няма морал, няма чест, няма достойнство, няма принципи, няма нищо. Старите добродетели умряха. На тяхно място се настаниха страхът и алчността. Затова българите вече не са народ а, сган. Прокълната от Небето сган, осъдена да я тъпчат мангали, джагали и всякаква измет. Какво, възмущавате ли се? Нима? Не мога да повярвам!
Става въпрос за продължаващите репресии срещу Зоя, вдовицата на Коци Иванов. Комунистическите демократи в Монтана пак й спрели водата. Комуноидите в Монтана с демократическа извратеност подлагат тази изстрадала жена на нови и нови издевателства. Сганта мълчи. Сганта е доволна, че издевателстват над Зоя, не над тях. Нека сганта да бъде спокойна. Ще дойде и техният ред. Само че тогава няма да е останали никой, който да протестира. Защото сганта и това успя да свърши – да съсипе достойните, да ги унищожи. А после се чудим защо и в политиката, и в живота все по-често срещаме не човеци, а човекоподобия. Извратени подобия на някогашни хора.
Някога… И някога имаше терор. Но ние не мълчахме. Имаше хора, които не мълчаха. И аз не мълчах. Колкото и малко да бяхме, имаше ни и ние надигахме глас в защита на истината и справедливостта. Днес пак се опитвам да говоря, но никой не подема моя вик. Отговаря ми са ехото. Хората са си отишли. Останала е сганта. Проклетата от Бога мръсна сган, жалките остатъци от могъщия и достоен някога народ. Сганта мълчи. Дори не пита защо Небето я проклина.
Пожелавам на тая сган да мълчи и утре, когато Огънят я обхване и спасение няма отникъде. А че Огънят ще се яви, не се съмнявам. Тя, сганта до извика. Тя, сганта го предизвика. Защото такъв е Законът. Когато нещо се замърси прекалено, идва Огънят. За да пречисти.
Амин.