Казусът „Сърница“

Частичните местни избори в Сърница, които бяха определяни като показателни за предстоящите местни избори и които трябваше да са демонстрация на силата на коалицията ГЕРБ – РБ срещу крепостите на ДПС и БСП, за съжаление единствено потвърдиха съмненията, че нещата на място далеч не са такива, каквито изглеждат от София.

Най-изненадани изглежда са ГЕРБ, които побързаха да обвинят РБ, че не са проявили достатъчно активност между двата тура, но истината е, че нещата са много по-дълбоки. На много места в страната, а и в София ГЕРБ са смятани за част от същия феодален модел, към който принадлежат и ДПС и БСП, при това съвсем не без основание. Кметове на ГЕРБ през последните няколко години са станали символ на корупция, шуро-баджанащина и натиск, а не трябва да забравяме и как се проведоха последните местни избори – депутати с чували бюлетини, натиск, купуване на гласове на едро, обръчи от фирми, като управляващата партия беше един от основните актьори в този театър.

Специално за Сърница мнозина не без основание избират всеки друг, но не и кандидата на ГЕРБ – при първото правителство на Борисов в града малките дървообработващи цехове принудително са накарани да използват посредници, които застават между горското стопанство и тях, което увеличава цената на суровината, а мнозина фалират. Тези фирми са на небезизвестния силен по онова време депутат от ГЕРБ Емил Димитров – Фаса. Такива схеми съществуват на много други места, а каквато и да е било агитация от страна на РБ трудно ще накара тези хора да се доверят пак на ГЕРБ.

Особено трудно е в така наречените„смесени” райони, в които ДПС е зло, но познато зло, особено в съчетание с разиграващите се театри между ДПС и национал-патриотичните партии, несанкционираното обругаване на джамии и страхът на хората от етническо противопоставяне, за което управляващи, институции и съдебна власт не правят нищо – едни реплики се разменят от трибуната на НС, втори неща се говорят по телевизията, а съвсем трети – там на място.

Изборният резултат и реакциите водят до изводите, че:

1. ГЕРБ не е припознаван като носител на нов морал, въпреки повтаряната мантра и въпреки че най-явно корумпираните лица като Емил Димитров и Мирослав Найденов бяха пратени в забвение (но не и осъдени) и симпатизантите на други партии много трудно ще подкрепят техни кандидати, особено тези на ДСБ;

2. Мисленето на повечето партийни кандидати е, че избори се правят като при Бай Ганьо, а избирателите, които не са възприемани като мислещи хора със свободна воля могат да бъдат натискани с различни средства. В случая е необходимо нещо повече от декларации за нов морал – нужна е цялостна промяна на политическата култура, която освен „правенето на избори“ трябва да обхване и случващото се след това – безогледни назначения, драпане за постове и незабавно настаняване във вече работещи схеми;

3. Етническият модел в този му вид (доколкото можем да използваме това лишено от смисъл понятие), с етническа партия и противостоящи ѝ ксенофобски формирования ще продължава да определя случващото се в райони като Родопите, Кърджали и така нататък. Естествено, от една страна е ДПС със своите немалки финансови ресурси, медийна империя и държан в незнание и страх електорат, но от друга страна са подаващите им реплики партии, които трябва да бъдат също маргинализирани, ако искаме да вървим към политическа система, в която тежестта и влиянието се определят по реален и модерен начин. За това е необходима национална стратегия, която основана на модерни европейски ценности, което е част от първостепенните задачи на политическия елит.

В крайна сметка става ясно, че и тези избори трудно ще разчупят модела „печелим избори, защото имаме икономически, медийни и етнически лостове, а имаме лостове, защото сме спечелили изборите“, от който единствените печеливши са само участниците в олигархично-властовите обръчи. И премахването му няма да мине без осъдени, пълно очистване на съществуващите партии и модернизация на политиката.

Ефектът от оставката на Веселин Вучков

Оставката на Веселин Вучков е изключително лош сигнал, който ще срине и без това крехкото доверие в кабинета, пострадало от непрозрачното теглене на заем, действията на минстри като Горанов и Рашидов и засега неслучващите се реформи. Министърът, който беше свеж полъх на адекватност, модерност и липса на репресия след личности като Румен Петков, Михаил Миков, Цветан Цветанов и Цветлин Йовчев чрез достойната си постъпка показа, че пред опитите за промяна на системата е поставена стена, но този знак беше заглушен и смазан от истерия, лъжи и противоречия.

Няколко са проблемите, които избиха над повърхността през вчерашния ден, и нито един от тях не е за пренебрегване.

Потвърждават се съмненията, които мнозина граждани имаха още при формирането на коалиционното правителство, че ГЕРБ не са се отървали от зависимостите си от олигархичния октопод, който задушава държавата. След над година протести срещу модела #КОЙ и още над 100 дни компромиси с какво ли не стана пределно ясно, че няма нито политическа воля, нито дори желание за събаряне на модела от страна на най-големия коалиционен партньор, а някои представители на РБ по никакъв начин не отговарят на очакванията на избирателите си.

От много действия, включително в сферата на сигурността,  правосъдието и изграждането на големи инфраструктурни обекти като Северната тангента основните облагодетелствани са ДПС и фирми от техния кръг, близки до кръга Доган-Пеевски, а неформалната коалиция между ГЕРБ и ДПС е прикрита зад евфемизми като „плаващо мнозинство по целесъобразност“.

С приемането на оставката на ключов като ресор министър, само за да се запазят фигури, близки до престъпното и репресивно управление на кабинета „Орешарски“ Борисов дава заявка, че реформи няма да има или пък ще има „реформи“ както и когато той ги вижда. Сигналите за това се появиха преди месеци, като все пак имаше надежда, че заявеното желание за нов начин на работа, разумните хора в правителството и в парламента и крайната нужда от промяна все пак ще доведат до някакъв обрат.

Пълна неадекватност от страна на премиер и двама вицепремиери. За съжаление на върха на държавата има хора, които явно или не знаят за какво са там, или имат втори дневен ред, различен от този на избирателите и обществото като цяло. Нацупената реакция на Борисов, плод на огромно его, избила в „най-важния ми ден“ единствено идва да ни покаже, че нямаме Борисов 2.0 и досегашното му въздаржание от обидна реч, неадекватни постъпки и хюбрис е към своя край. Най-важният ден, в който идва директорът на ФБР би трябвало да е от значение за цялата държава, която все още е притискана икономически от организираната престъпност, а не само за един. Усещането, че отново имаме насреща си човек, който не осъзнава ролята си като премиер – да служи, а не да му служат се завръща с пълна сила, за съжаление.

В добавка към Борисов отново стана ясно, че вицепремиерът Меглена Кунева освен, че не в състояние да има мнение, откровено лъже, като нарича „лични причини“ обоснованата мотивация на Веселин Вучков, без дори да си даде сметка, че обществото ще види стенограмата от заседанието на МС няколко часа по-късно.

И разбира се, черешката на тортата бе появата на другия вицепремиер Румяна Бъчварова, която в национален ефир си позволи да прави внушения за някакво влияние, волно ли, неволно ли над Веселин Вучков, с което остави усещането, че крадецът вика „дръжте крадеца“. Поведение, което видяхме от Валерия Велева, Бриго Аспарухов и други, познати с обслужването си на престъпни кръгове, но неподходящо за вицепремиер на държава от ЕС. Подобни внушения в момент, в който излизат сигнали за зависимости между тайни служби, бившата ДС, кръгове около Мултигруп, Пеевски и Доган са добре дошли за споменатите, но пък оставят много лошо усещане в хората, които искат незабавни реформи и промени на модела.

Шумът в ефира пък допълнително обърква голяма част от гражданите, които поради едни или други причини не са навътре в случващото се, не разбират нуждата от реформи, не получават адекватна информация от масово зависимите медии и поради тази причина трудно ги подкрепят.

От тук насетне, при ясно заявено желание на Веселин Вучков, че няма да се върне на поста правителството и управляващото мнозинство нямат много полезни ходове, за да възстановят загубеното доверие, което би им дало въздух за провеждане на заявените политики и реформи. Незабавната смяна на Писанчев и Лазаров са първата стъпка, но това, което обществото трябва да види веднага след това е задействана съдебна реформа, ефективна борба с корупцията във всички сфери, особено в МВР и прокуратурата, прозрачност, включително за теглените заеми, прекратяване на източването на държавни и общински средства през различни схеми, прекратяване на репресиите над граждани, истината за „Червеи“ и следенето на протестите през 2013 и разбиване на монополите на мафията.

Естествено, добре е управляващите също така да си дадат сметка, че живеят през 2015 година в Европа и че управляват хора, често доста по-учени, по-пътували и повече работили от тях. Уважително отношение към избирателите е нещо, на което трябва да се научат, за да продължат да заемат постове и да получават заплата като служители на обществото.

Най-четеното за 2013

trend

По-долу следва списък с най-четеното през 2013 година в блога. Защо 20? Защото така правя и защото не съм пускала подобен списък от 2010 година. А защо изобщо го правя? Защото ми се стори важно да пакетирам историите и темите от тези така особени 12 месеца, които сякаш събраха в себе си няколко отделни епохи.

Освен всичко останало – протести, работа и много малко лично време, написах 45 текста, повечето по над 5000 знака. И не, никой не ми плаща да пиша, мразя ви безплатно, даже си плащам за това с време и пропуснати ползи.

1. България страшна приказка – страшната картина на хора, използвани като крепостни от една провалена власт.

2. Никога повече продукти на „Белла България“ – много стар пост, от януари 2007 година. Трафикът не изглежда случаен, като най-вероятно зад него стоят конкурентите на „Белла“ – „Камарко“, които възвърнаха позиции при това правителство. Героите от „Белла“ пък бяха близки с Мирослав Найденов и спретнаха акция „Дупетата“ срещу „Камарко“. Сред тези мафиотски войни е най-добре изцяло да избягваме продуктите и на двете компании, както и да си припомним какво друго лежи на съвестта на Венцислав Георгиев.

3. Писмо от една донякъде успяла жена на 37 – нещо като писмо до себе си по темата за успеха и неуспеха в двете паралелни държави, които живеем. И за обидата на моето поколение, което трябва да мери успеха си спрямо мафиоти и непотисти, при всичко, което ни костваше да постигнем все пак нещо.

4. Нещо много лошо се случва в България – тежката тема за расизма, хомофобията, ксенофобията, престъпленията от омраза, липсата на върховенство на закона и политическото инженерство на гърба на дискриминрани групи хора. Няма да пропусна да напомня, че в член 162 от НК признак „сексуалност“ няма.

5. 10 мита за протестите – първият от 3 текста, с които оборвам опорните точки на про-правителствената и про-олигархичната пропаганда, още преди да се досетим, че ни стрелят с „опорни точки“, а не просто така, от любов към дискусията. Разбира се, аргументите, разумът и възпитанието са слаби оръжия пред радио точки, програмирани с опорни точки.

6. Писмо до г-н Миков и олигархо-номенклатурата – с писма и без писма провокациите, довели до използване на полицейска сила продължиха, както и грозните лъжи. Междувременно заместникът на Миков изчезна.

7. Дъното? – текст от 14 юни, малко след новината за номинацията на Делян Пеевски. Оказа се, че това съвсем не е дъното, и че такова даже още не се вижда.

8. Още 10 мита за протестите – втори текст по темата за митовете, пардон, опорните точки срещу протестите. Към този момент, началото на юли, колективният разум зад опорните точки започва да се окопитва и да стреля не толкова напосоки.

9. Защо БСП не може да е алтернатива на ГЕРБ – един от малкото текстове отпреди протестите. Стана ясно защо БСП не може да е алтернатива на нищо, освен на Ал Кайда.

10. Най-бързият път към диктатурата е пътят на най-малкото съпротивление – текст по темата ГЕРБ, писан преди парламентарните избори през май. Не съм променила мнението си.

11. Знаеш, че с една власт е приключено, когато ѝ липсва основа от доверие и ценности, заради нередни избори и фундаментални грешки. Знаеш също, че е трудно да я бутнеш, колкото и да се клати, когато е обградена от стотици метри ограждения от хора и желязо. И когато вече няма разделение на властите.

12. По изхода на студентската стачка ще познаем кои сме и къде живеем – познахме, а и не беше трудно – живеем на едно доста лошо място. Горчилката от нападението над Софийския Университет и омразата, която се изсипа над децата остава. Очаквам скоро мразещите да заридаят за напускащата kleta majka balgariq млада кръв. Да, вероятно ще изтече и кръв, и мозък, и това ще е заради вас и тези, които ви притежават.

13. Не съм съгласна с избора на Сотир Цацаров за главен прокурор. Все така не съм, а използването на прокуратурата за роене на парламентарни групи и създаване на партии-клонинги само затвърждава мнението ми, че не съм избързала с оценка.

14. Протестите, подмяната и края на страха – за методите за подмяна на протестите – провокации, опорочаване, подмяна на протестиращи, както и за края на страха. Тук може би избързах, защото страхът така и не си тръгна, а наскоро появилите се снимки на лица от контрапротеста, участвали в началото на протеста са нагледно доказателство, че управляващи и задкулисие не се свенят да използват всякакви инструменти и методи. Въпросната госпожа си позволи да говори за „подмяна“, въпреки че сама тя е лице и еманация на подмяната.

15. Защото сме сводници и трафиканти на хора – за връзките на управляващите с организираната престъпност, и то най-тежката – трафикът на хора.

16. Какво следва от протестите? – много неща, като все още предстои да си върнем политиката и партийната система.

17. Протестите – митове и легенди, част 3 – част трета от спора с радио-опорните точки, към момента, в който бяха включени кемтрейли и други психотронни елементи. Би трябвало да е смешно, но всъщност не е.

18. Няма да забравим Пеевски – ами не, няма. Никога.

19. Порочният медиен модел – 5 минути срам и после нищо – още по темата за лъжите на ПР екипа на КТБ, медиите, ролята им за моделирането на общественото мнение в полза на малка група хора и защо някои хора избират доброволно петте минути срам.

20. Важно е да не мълчим – някои от най-използваните методи за подмяна и манипулация, които започнаха да обръщат играта през август. И нещата изобщо не са спрели, като към настоящия момент агресията и натискът са доста силни, което е нормално – страхливецът е нагъл, когато се усеща силен.

Това беше последното обобщение, време е за следващата година. Важно е да не мълчим и да не бездействаме, това не е битка, а война.

Най-бързият път към диктатурата е пътят на най-малкото съпротивление

Това си мислех, когато четях туитовете на хората, които отразяваха или гледаха неопределимото като форма събитие на ГЕРБ в събота в зала Арена Армеец (построена от любимите на всяка власт ГБС и кръстена на застрахователното дружество на ТИМ).

Безрезултатното от организационна гледна точка събиране на членове и симпатизанти на последната управлявала партия, подвила опашка сред огромните протести в края на зимата напомни на всички на отдавна забравени или далечни диктатори като Хитлер, Сталин, Ким Ир Сен и Ким Чен Ун, Путин, Лукашенко и разбира се, добрия старец Тодор Живков – просълзени дядовци, едрогърди девойки, тетки и вдъхновени младежи, екрани с любимите образи на Борисов и Цветанов, пламенни, нищоказващи речи, неизпълними обещания, режисура, хора, ръченици и друга хореография, и разбира се – много, много овации и народна любов. Новият априлски пленум.

Всеобщата амнезия, за която често пиша и която кара масата хора да помнят случилото се не повече от 3 седмици назад е може би една от причините, които могат да дадат нов мандат в ръцете на ГЕРБ. Другата причина е отказът от усилие сам да откриеш или създадеш своята алтернатива – всички са маскари, и това никога няма да се промени, защото аз никога няма да потърся друг, да издигна друг, сам да застана начело, нищо, че всичко мога, всичко знам и от всичко разбирам.

Може би подобно обвинение е тежко, но когато голяма част от образованите, мислещи хора изобщо не стигат до урните, а останалите дават гласа си за откровено провалени партии, личности и управленски модели, е трудно да не издаваш тежки присъди за обществото и пътя надолу, по който е тръгнало то.

Ако ГЕРБ получи втори мандат, това ще е без прецедент в най-новата ни история. Едно управление, което:

– задълбочи икономическата криза, унищожи малкия и средния бизнес и даде целия ресурс в ръцете на странни, нови, мощни фирми, най-вероятно свързани с Емил Димитров или близки до КТБ;

– национализира личните пенсии на миньорите, за да строи църквата в Гигинци, да копае мощи и вампири и да развозва третокласен футболен отбор със самолет;

– доразруши здравна система, национализира резерва на здравната каса – почти 2 милиарда, които бяха резерв-гарант от вноските на гражданите, а отказа от реформи и некадърното управление доведе до пълен хаос, допълнително източване и влошаване на здравето на населението. Управление, при което тежките болести се лекуват с смс кампании;

– източи фискалния резерв, в който освен заварените пари се вляха национализираните пенсии на категорийните работници и 2та милиарда от Здравната каса, и всичко това, за да се построят 117 километра магистрали, една зала и да няма нито едно увеличение на доходите;

– досъсипа земеделието, с Мирослав Найденов начело, който замени закони с регулации, които обезсилиха и без това неконкурентноспособното ни производство на храни, прокара вредния закон за горите, изсипа милиони субсидии в ТИМ и плащаше собствения си ПР с европейски пари;

– задълбочи до непоправимост хаоса, корупцията и престъпната зловредност в съдебната система, като допълнително увеличи зависимостта и от изпълнителната власт, а провосъдието е за този, които си го поръча и плати;

– така унижощи престъпността, че никой не разбра кой уби Мирослава, а братя Галеви станаха Избегалеви;

– прие с изключително необразованото си, неопитно и манипулируемо мнозинство в парламента лобистки, платени и откровено антиконституционни закони, като върнатите от КС достигнаха до безпрецедентен за цялата ни история брой;

– купи си медиен комфорт с парите на данъкоплатците и с европари;

– забърка куп международни скандали;

– даде неограничена власт и влияние в ръцете на една банка, нейния собственик, група медии и на една трибуквена групировка от Варна;

– отне допълнително правомощия на местната власт, като наруши основен конситуционен принцип чрез сливане на централно и местно управление;

– позволи си да руши и кадрува в парламента и в опозицията и да злопуотребява с партийните субсидии;

– позволи задълбочаването на междуетническото напрежение, процъфтяването и употребата от най-високо до най-ниско ниво на слово на омразата;

– подслушваше десетки хиляди хора – журналисти, политици и всякакви други граждани, които потенциално биха заплашили концентрираната и почти неограничена власт в ръцете на няколко човека;

– продължава да употребява мантрата, повтаряна като ехо от гурута и журналисти, че единствената алтернатива на БСП е ГЕРБ и само те могат да „унищожат комунистите“. И лъжата, че Бойко е десен, че Бойко ще даде работа, че Бойко ще ви оправи. Както вече ви оправи за 4 години, за което не е лошо да му се извините.

Едно управление, което ако се повтори, ще доведе до сериозни проблеми с демокрацията, в най-лошия случай до диктатура, както и до зависимост, бедност, безработица, полицейщина, страх и омраза.

Трудно ми е да проумея диктатурата, а още по-малко една гладна и бедна зависимост, която няма нито петрола на Венецуела, нито ресурсите на Русия, които се изсипват освен върху Цветан Василев, върху още десетки и стотици хиляди адепти и стожери на властта.

Трудно ми е да проумея защо няма съпротива срещу статуквото, което подмени истинския живот, за който мечтаехме преди 20 години и защо примирението и вътрешната емиграция са по-приемливи от съпротивлението и труда.

Най-бързият път към диктатурата е пътят на най-малкото съпротивление. А когато тя се случи, освен беден, зависим и унизен, ще умреш несвободен и нещастен.

Виновните, епизод 417

Това, което Борисов прави и което е много грозно, е да насъсква гражданите срещу цели съсловия с цел да отклони справедливия им гняв.

Пресният пример от вчера е изказването му по повод болничните на железничарите, на които той едва ли не бил платил от джоба си (разбирай държавния) и които упомена в стотици хиляди. Разбира се, това е ужасно манипулативно, защото простата калкулация показва, че се падат около 1 ден болнични на човек/месец, което, хайде да бъдем справедливи, съвсем не е малко, но не е и фрапиращо много (бих искала да видя същата справка за МВР, МО, МС, СО и тн.т.).

А съвсем друга тема е, че железничарите изобщо не са виновни за хала на дружеството, а некадърното и престъпно управление от последните 22 години, в което пръст има и вече изобщо не невинното правителство на ГЕРБ, защото след 2 години и половина не може да си измиваш ръцете с Тройната коалиция, Беров, Костов, Луканов и Халеевата комета.

Съвсем трета тема е, че изобщо не е редно държавата да плаща осигуровките на когото и да е било.

Четвърта е, че когато трябва да направиш болезнени реформи и съкращения, не е необходимо да се цупиш, да обиждаш тези, които ще си загубят работата и да се правиш на засегната провинциална кокона.

Вместо обаче някои от виновните, ако не и всичките да се озоват поне в съда, имаме една голяма група, посочена за виновник. Кой? Ами служителите естествено, нали те съсипаха БДЖ с безотговорното си поведение.

Другият такъв ужасно грозен, даже по-грозен казус е насъскването до истерия на целокупното гражданство срещу лекарското съсловие. Вместо да се мисли, говори и работи за спешно поправяне на агонизиращата и мутирала до Кракен здравна система, отново имаме виновник. Кой? Ами лекарите, естествено. И сестрите, и санитарките.

Виновни са и журналистите за качеството и достоверността на „журналистиката“ у нас, че собствениците на медии и медийни групировки са се договорили с властта и положението е танто за кукуригу, или влияние и манипулации срещу държавни пари в банки, летища, голф игрища и прочие. Работещите в тези вестници и телевизии са подложени на тормоз, заплахи и изнудване (ооо, сменяш си работата, ммм, добре, след 6 месеца ще купим и тях и ти ще си първия, който ще изхвърчи). Самият горд обвинител Борисов пък има навика да звъни лично на редактори, репортери и телевизионни говорителки със заръки и команди.

Само дето, ако изобщо има вина за нещо, колективна такава няма.

А ако има небрежни и виновни единици във всяко съсловие (хайде да не забравяме полицейското, срещу което пък се е настроила цялата държава, но Борисов и Цветанов пазят като майка – орлица), включително сред лекарите, работа на същото управление е да осъди, т.е. накаже виновните и да пресече по-нататъшни злоупотреби и престъпления.

Това, което аз очаквам е след вчерашните сигнали, че сметките за парно в София ще са 50% по-високи е ново посочване на виновния от премиера. Кой? Не Вальо Топлото, некадърното управление, кражбите, липсата на инвестиции, естествено. Работниците от ТЕЦ-овете са виновни за вашите сметки за парно.

Въпрос за един милиард лева

Грубо за около месец в София са подпалени между 30 и 40, по-скоро към 40 автомобила на частни лица.

Полицията има няколко версии, като според министъра на вътрешните работи „може само да се разсъждава“ в една или друга посока, но в крайна сметка обществото остава с впечатлението, че никоe от отговорните лица няма идея какво всъщност се случва.

Данъкоплатците остават пък със следните впечатления, съвсем резонни между впрочем, като се вземат предвид последните много години безхаберие от страна на полицията и симбиоза между власт и организирана престъпност:

1. Полицията, от най-ниските до най-високите нива отново прикрива застрахователи и/или фирмите, държащи платените паркинги в София. Генезисът на първите е във всички престъпни групировки, а вторите са част от групата Софиянски/ВИС.

2. Правоохранителните органи са абсолютно неспособни да си вършат работата, дори когато става за битови престъпления, камо ли когато гражданите са жертва на организирана престъпност/тероризъм/пиромани.

3. Управляващите и полицията не успяват да гарантират основното конституционно право на всеки един български гражданин: неприкосновенност на собствеността и защитата на това право от закона (чл. 17).

Кое от горните е вярно е въпрос за ЕДИН МИЛИАРД лева.

Слабо, много слабо като за сума с 10 цифри. В такъв случай обикновено се подават оставки.

Ако българският политик имаше длъжностна характеристика

Кат запаша патрондаша…

Преди месец пуснах пост, след което се зарекох, че няма да пиша за „политика“ и излязох в рехаб без български информационни сайтове и социални мрежи, което удоволствие продължи точно 2 седмици, защото извън почивката сблъсъкът с новините е силно неизбежен и почти толкова болезнен, дори през август, когато се предполага, че Цветанов, Борисов и сие не дърдорят, а ядат министерски кебапчета някъде по почивните станции или хотелите на Златев.

Обяснението за нежеланието ми да чета, слушам и пиша: това, което се случва у нас, не е политика, а пълно долнопробие, ерзац на ерзац, правено от хора, които усилено са се вживели в сериозни роли, които не са им по силите.

Дори политици, които имат претнеции да са модерни и европейски, не са си направили труда да отворят нещо повече от вестник „Труд“ от времето, в което са завършили висшето си образование. Ако са прочели случайно разработка върху „икономиката“, са я прочели както дявола – евангелието, а „работенето им като политик“ е волно съчетание с бухалка, лъжица и обръчи от фирми.

Само че, въпреки позивните за повръщане, докато се намирам на територията между Дунав, Черно море и няколко също толкова загубени държави (което сериозно обмислям да спра да правя) смятам да си поискам спешно няколко неща от управляващите и прилежащата им опозиция:

1. Да не ме лъжат в очите, и то в рамките на ден, месец, седмица, защото нито съм пълен идиот, нито ми е приятно да ме карат да се чувствам такава. Енергийни интереси, криминални случаи, назначения – думите на мнозина са толкова шизофренни, че започвам да се питам дали в тях, или в мен е проблема.

2. Да имат някакво образование, ако може, да не е от пуц-а в Монтана. И да продължават да четат, защото ритането на топка и хотелските банкети няма да породят ценни мисли и идеи, а само корупционни практики и комбайнерски тен.

3. Да не вярват, че икономиката на държавата се движи от строежа на магистрали, спортна зала или провеждането на кръг от световната купа по кърлинг, за пример – спешните мерки в Испания. И да не плямпат, че сме по-добре от взетите накуп САЩ, Италия и Франция, защото това не се е случвало, не се случва и никога няма да се случи.

4. Да се притесняват, ако преките чужди инвестиции намаляват в десетки пъти за година. Или поне да се поинтересуват какво става с тях. Или поне да знаят какво е ПЧИ и НЧИ.

5. Да не смятат, че милиционерщината е по-ефективна за борба с престъпността от качественото образование. С милицонерщина без образование може да се стане министър или шеф на ангенцийка, но позициите не са много като бройка, от там – не очаквайте ръст на БВП и доходите на населението.

6. Да са чували за здравеопазване. Това като за начало е достатъчно.

7. Да не говорят за „добруване“, а за БВП, инвестиции, стимули, растеж, данъци, социална политика, превенеция, производство, НИОКР и тн.т. Не ми се вижда толкова сложно, но знам ли…

8. Да не забъркват Господ и Христос във всичко – икономика, бюджет, спорт, култура и туризъм. Господ нито ни е виновен, нито сме длъжни да плащаме от бюджета на държавата за спасението на душата на мутричката – премиер. Който иска да строи камбанарии в Гигинци – да си вади от джоба.

9. Да се интересуват от микро, малките и средни предприятия, които, както в цяла Европа формират над 90% от икономиката на страната. От стимулирането на Лукойл добруват двама души, от стимулирането на МСП биха просперирали няколко милиона.

10. Искам министри, които са работили поне един ден в живота си в частния бизнес, защото вечният държавен служител може само да източва, раздува и мултиплицира, докато силно вика „още, още, още…“.

11. Да спазват Конситуцията на Република България.

12. Да бягат от цървуланщината, а не към нея.

13. Да имат срам.

Това важи за всички, не само за ГЕРБ. Аз междувременно явно ще си пиша, тъй като идат избори, а тези специално ще са най-идиотското събитие от 22 години насам – нещо средно между фрийк шоу, пенсионерския клуб на ДС и кафето на мутрите в село Галиче, а от това по-добър повод за упражнения по стил – здраве му кажи…

П.С. Ако българският политик имаше длъжностна характеристика с подобни изисквания, или почти всички позиции щяха да са вакантни, или нямаше да сме на този хал.