Рецепта за неслучване на реформи

madam v paris

Ако силно искате да не се случи съдебната, пък и всякаква друга по желание на клиента реформа, предлагам рецепта в няколко прости стъпки:

1. Назначавате Вежди Рашидов за министър на културата.

2. Оставяте Вежди Рашидов да се занимава с каквото му душа иска (скоч, ирландско, водка, скоч, не непременно в този ред), докато #КОЙ, строителната олигархия и Божидар Димитров се опитват с максимум откраднати и минмимум вложени европейски средства да построят Третия Рим.

3. Уволнявате недоволните.

4. Междувременно използвате отдавна подготвяната изложба на тракийски съкровища в Париж (които по случайност не са завлечени от иманяри към частни колекции), за да направите пълна програма от съпътстващи събития, включваща антуража на Людмила Живкова, Мадам В. и техните духовни наследници, които потапят Париж и най-вече българското посолство в повехнал соц. Хорът „Йоан Кукузел“ пее, но на никого не му дреме, защото кой ги е чувал тези изобщо в България, а и за капак са все недоволни. За изложбата вече никой не си спомня.

5. Уволнявате недоволните.

6. Оставяте Вежди Рашидов, Божидар Димитров и плеяда културни дейци да обяснят какви свине са избирателите, какви са хейтъри и игноранти, но пък за сметка на това Европата най-сетне видя, че ние, българите не сме банда черни, мръсни цигани, защото жените ни ще си покажат циците като същински тракийки. Избирателят започва да се чуди защо министър, директор на национален музей и още няколко човека си екстраполират психотерапевтичните нужди върху него.

7. За всеки случай пускате и съдия Ченалова да обикаля телевизиите като цветарка с мантарата, че всичко е конспирация, в съдебната система всичко е наред и ако някой е виновен, то това е може би неразбиращия от култура, съдебна система и реформи избирател.

8. Пускате Вежди Рашидов по телевизора.

9. Пускате Вежди Рашидов по телевизора.

10. Пускате Вежди Рашидов по телевизора.

След това повтаряте всички изброени стъпки многократно, докато упоменатият електорат забрави за кого и защо е гласувал. Междувременно, докато тече тракийската изложба в Париж, в Синеморец строителната олигархия залива тракийска гробница с бетон, за да построи поредния хотел за милионите ахнали западняци, които ще дойдат да видят Земята на траките и Третия Рим.

А ако нещо изобщо се случва зад този параван, то е или бедствие от национален мащаб, или бедствена простота от подобен мащаб.

Приказка за лека нощ

Мили деца,

Ще ви разкажа една приказка за чудната страна Абсурдистан, която всъщност не е за съвсем малки деца и би трябвало да бъде включена в допълненото издание на „Приказки от 1001 нощ“, нецензурираната версия. Но, мили деца, това е единствената приказка, с която разполагаме поради независещи от нас технически обстоятелства.

В тази чудна страна всичко било наопаки. Но не като в Огледалния свят и Страната на лъжците, а по един особено приказен начин, който често карал наблюдателите от съседните девет планини да се чудят дали не е време да пратят Абсурдистан в небитието със специален приказно-неутронен змей, или поне да я преместят в епоса за Иванушка Глупака.

На власт била триглавата ламя, която кой знае защо имала още една, четвърта глава и няколко по-малки, които растели по гърба, по корема и дори по седалищните ѝ части. Вероятно за това поданиците на Абсурдистан я наричали Уродливата ламя, но пък те и себе си наричали „граждани“, кой знае защо. Тази ламя била дошла на власт, след като приказният цар се възкачил чудодейно на трона с помощта на злия магьосник Десей, но изведнъж царят се оказал глава на ламята или нещо такова, въпреки че някои мъдреци и до ден днешен твърдят, че всъщност не бил глава, а особено болезнен цирей.

Самата ламя имала разни чудни качества, като примерно сама да си къса главите, на мястото на които пониквали по още три-четири, да се храни с приказната страна, вместо с овце и девици и да повръща приказен, златно-розов мутро-барок, да дели поданиците си с тесте карти  и да връща времето назад с вълшебния си боздуган.

Освен това, въпреки че на власт била Уродливата ламя, всъщност по някакъв квантово-приказен начен на власт били и едни други приказни герои, нещо като котката на Шрьодингер, но наопаки. Т.е. хем ламята управлявала, ама не управлявала всъщност, хем приказните герои управлявали, ама всъщност управлявала ламята. От време на време приказните герои се самоизяждали, но винаги имало поне един куп от тях. И понеже всичко това било много объркващо за поданиците, те предпочитали да не мислят, а да правят лупинги във времето всеки път, когято ламята дето хем управлявала, хем не управлявала ги ударела с вълшебния си боздуган.

Разбира се, като във всяка приказна страна, и в Абсурдисатан имало зла царкиня, която била възлюбена на ламята и предизвиквала дворцови раздори – например веднъж едната глава на ламята се разцепила на две и от нея вместо нови глави поникнали в следния ред: руска балалайка, дворен клозет, един мотоциклет, две щайги досиета, череп на коза и обгорял котел с тезиси.  Имало зли езици, които твърдели, че главата на ламята не се била разцепила заради царкинята, а заради приказните герои, но тези езици май ги отрязал градския палач. Царкинята имала вълшебна пръчка, с която ръсела опорни точки, звездички и сърчица и командвала армия от зли тролове, които се хранели със смисъл.

За разлика от другите приказни страни, в Абсурдистан имало още няколко зли  царкини и доста принцеси, но тях по-добре да не описваме, тъй като тези предавания ги пускат след 24.00 часа.

В тази приказна страна всички трябвало да говорят наопаки, да работят наопаки и да мислят наопаки. Например приказните герои всъщност били приказни злодеи, а злините които правели специално наети глашатаи-тролове представяли за чудодейни подвизи. Поданиците си мислели, че денем е нощем, че зиме е лете, че ламята е вълшебен розов слон, а кървавите екзекуции – бал на цветята.

Имало и истински добри юнаци и обикновени жени и мъже, които не искали да живеят в обърнатия свят, но приказните герои били много и силни, а освен ламята, царкините, принцесите, магьосникът Десей и троловете имало и орки, вълци, таласъми, караконджули, вампири, дяволски изчадия и всякакви други чудовища, които се хранели с бъдещето на хората. А повечето доброволно го давали заедно с душата си.

Как свършва приказката и дали е за добро утро, вместо за лека нощ – друг път.

Ваш Сънчо

Атрактивни бутилки за всякакви поводи

(по-голямо изображение)

Още из дебрите на българския маркетинг – атрактивни стъклени опаковки с висококачествено родно вино, подходящи за всякакви поводи и семейни празници.

Кристална пантофка – ще допълни интериора на Вашия хол, когато роднините от цялата страна дойдат да Ви вземат от вкъщи за ресторанта, в който празнувате своето изпращане за едно от най-важните събития в живота – абитуриентския бал.

Пантофката е чудесна и за сватбени тържества, специално за ритуала „Крадене на булка“. В този така чакан и обичан момент бъклиците с домашно вино могат да бъдат заменени от атрактивния атрибут, изпълнен с дъхаво мерло с послевкус на шоколад и пияни вишни – ароматът на Вашата любов.

Препоръчва се и за кръщавка на момиче.

Сърцевидната бутилка е разработена от нашите технолози ексклузивно за големия февруарски празник, съчетаващ в едно любовта и виното – двете най-прекрасни неща в живота на младата, пък и на по-зрялата двойка. Подходяща е и за всякакви други поводи, които отбелязват дълговечната страст между две сърца – годишнини, изпращане в командировка и други.

Бутилка Кон – мъжки подарък за различни празници. В сезона на абтуриентските балове е подходяща за изпращане на момче, също така за кръщавка на мъжка рожба, кръгла годишнина, събитие на ловна дружинка, пенсиониране, назначение в полицията, назначение в армията, общински празник.

Конят като символ на мощ и власт също така е чудесен подарък за кмет, съдия, чиновник в агенция, шеф на РПУ, автомонтьор, митнически служител и дори министър.

И накрая разбира се – гвоздея на колекцията. Мултисимволна стъклена опаковка, подходяща както за семейство и семеен празник, така и за индивидуално отбелязване на светли дати на специални хора.

Композицията, изработена от водещ скулптор представлява стилизирана футболна топка, по която дискретно се забелязват петолъчки, върху която е инкрустрирано стилизирано мъжество в момент на възход.

Ансамбълът, напълнен с най-качествено вино е перфектната изненада за футболисти, членове на Футболния Съюз, спортни деятели, скулптори, пенсионирани служители на Министерство на Вътрешните Работи, дипломати, изтъкнати медийни фигури, политически журналистки, разузнавачи и партийни деятели от целия спектър на политическата палитра.

Freedom – волно мляко за свободни хора

С „Голд“ на Бор-чвор и „Хипноза“ дизайнът на опаковката и изобщо брандирането на кисели млека у нас достигна нови върхове, като аз лично не мога да преценя каква точно е идеята, продиктувала подобни маркетингови решения и защо всъщност трябва да си купя мляко, което 1. изглежда като произведение на култовия Юлиян Тахов или 2. такова, което в най-добрия случай прилича на обложка на плоча на C. C. Catch, а в най-лошия – на опаковка от китайски илач за безсъние. Да не говорим, че творението на Бор-чвор е едно от най-лошите купешки, които някога съм опитвала.

За Freedom на Герма е писал Сашо в Локала, но не можах да се въздържа, тъй като опаковките на 2та вида ме увеселиха приятно, а и млякото е съвсем прилично на вкус, дори мирише на истинско.

Личното ми, компетентно по всички въпроси (особено по маркетинга) мнение е, че дръзките и цветни опаковки на киселото мляко са много приятна промяна след изнемощялата, анорексична крава с буумбокс, която преди години присъстваше дори в цял ръст върху плодовите млекца. Вероятно някой разумен човек в крайна сметка е преценил, че гето-кравата с хранително разстройство не е твърде атрактивна за деца и майки или който там яде оцветено и подсладено мляко и част от продуктите започнаха да се появяват в животински принт, предполагам – отново кравешки.

Двата вида – от 2.9 и от 4.5% са решени още по-дръзко – в стилистика „дивото зове“, „волният Уили“, „приятелите на Маугли“ и „анимъл планет“ – с косатка за по-постното и сурикати за по-мазното мляко.

Всъщност нямам никаква идея какво точно би ме накарало да си купя мляко, наречено „Freedom“, че и със сурикати отгоре, освен че отдалече изглежда шаренко и забавно, по начин, по който дори детските плодови сокчета и енергийните напитки с 50% съдържание на захар не успяват. От друга страна – млякото не е лошо, а вкусът му допълнително се подправя с малко ирония от типа „леле, тия кви са прости, а аз какъв съм хипстър/дизайнер/готин/от реклама/от киното/пия на Шишман/повръщам на Вазов“.

От трета страна обаче, опаковките per se са достатъчно самоиронични, контракултурни и в разрез с политико-социалния мейнстрийм, така че самият акт на консумацията се превръща в акт на антиконсумеризъм, решително отрицание на статуквото и опита за подмяна на ценностите от глобалните корпорации, които много ясно, се разпознават по мейнстриймните шевици, черпаци и тучни пасища върху кутийките.

За да е съвсем яко, пластмасата не е напечатана, а облепена с шарена хартия, която се разпада, когато млякото се изпоти или кутийката се спука, което явно се случва на първата минута след поставяне в торбичката, така че ако ползвате само от онези платнени хипстърски торбички с иронични надписи и еко-лозунги, един съвет от мен – носете си Фрийдъма в ръка.

Където между впрочем е и мястото на свободата – като факел в тъмнината на безпросветността, наложена върху гражданското общество от фалшивата социална отговорност на консумеристите.

И понеже това не е блог за храна, няма да ви разказвам онази приказка за дълголетниците, здравите зъби, ниското кръвно, простата, целулита и потентността до 90, щото си я знаете.

Продължение: асамблея на лакомствата и авторските права

Снимката по-горе е от сайта Нашето детство, като в тази тема можете да видите кутията от предишния пост за „Асамблея на лакомствата“, заснета от всички страни. Нещата изглеждат доста по-идиотски и страшни, ето защо:

1. На дъното се мъдри снимка на покойната другарка Живкова, което е кич в най-лошия му вид, особено на кутия с „детски лакомства“.

2. Използвани са лога като това на списание „Дъга“, Държавни Захарни Заводи – Горна Оряховица и дори на самата Асамблея, както и образи като тези на Тримата глупаци на Доньо Донев, чийто авторски права вероятно все още се държат от някого – физическо или юридическо лице.

3. От „Нашето детство“ за взети лични снимки на потребители на сайта, например на Хрис – кутията и аватара,  без разрешение, възнаграждение и каквото и да е било друго. Тази от приемането на чавдарчета също е лична.

4. Почти всички използвани изображения са взети от сайта „Нашето детство“, без разрешение или възнаграждение, като в арогантността си дизайнерът или който там е отговорен дори не си е направил труда да махне водния знак с логото на някои от снимките. Приятелите от сайта са си направили труда да намерят и посочат всяко конкретно изображение. Други снимки за взети от книгата „Инвентарна книга на социализма“, издадена от „Прозорец“.  Взимани са и снимки от лични блогове. Авторски права?

От посоченото по-горе става ясно, че не само замисълът и изпълнението на продукта са под всякаква критика, но определено става въпрос и за сериозни закононарушения.

Некадърността убива!

Асамблея на лошия вкус

Комбо сетът (да вкарам малко модерно звучене) на „Захарни заводи“ Асамблея на лакомства от детството е върха на експлоатацията на носталгията по соц-а, след Пепитата, кренвиршите, телешкия салам, алтая, БДС-то, вафлите, Тодор Славков и други доста некачествени продукти.

Комплектът „лимитирана серия“ е цяло кашонче теменужки, карамел му, лимонови резенки, локум, лукчета и лакта (това дали беше различно от карамелките?), накичено и обвито с толкова соц символика, при това напълно неадекватна към продукта, че няма как да не разгледам елементите един по един:

Продуктите: не мога да кажа нищо лошо за някогашните бонбони, теменужките и лукчетата бяха от малкото тогавашни лакомства, които харесвах, за разлика от отвратителните вафли, които може и да са били вкусни при производството си, но след плановата доставка (включваща висене в някой влажен склад около половин година) пристигаха в училищния бюфет жилави, меки и гранясали. Лактата и лимоновите резенки също си имаха почитатели, например прабаба ми. Изобщо, критики нямам – сега има много по-вкусни бонбони и тофита, но тези класики си имат своя чар.

Всъщност имам една критика: всички тези бонбони минаваха за бабешки, изобщо не бяха детско лакомство, ние залагахме на родопчетата, ескимото, републиките и детската радост в мечти за тик-так и шоколадови яйца.

Наименование: „Асамблея на…“, наистина ли? Тук препратки и алюзии няма, днешната леля/чичо (и аз влизам вече в тази графа, уви) трябва да бъде цапнат фронтално, зашеметен, а в главата му да забият Камбаните: „Асамблея, асамблея, аз сам блея Знаме на мира“. Тук изникват сантиментални спомени на бели, черни и жълти дечица, които рисуват по асфалта, другарката Людмила Живкова с букети цветя посреща другарчетата от Никарагуа, а всичко е толкова светло, шарено, спокойно и радостно… Ужас, просълзих се… За съжаление на Асамблеята се попадаше с връзки и сериозна кариера из дружинните съвети.

Опаковка: тук не знам дали да замълча завинаги, или да … и аз не знам… да припадна? На голямата бяла кутия имаме n на брой елементи, ще спомена само тези, които се виждат с невъоръжено око:

– Етикет за ученическа тетрадка. Купувахме ги отпечатани на големи листи амбалажна хартия, режехме ги и ги лепяхме с Рила (цялата тетрадка се омазваше), след което ги надписвахме на ръка. Тук шрифтът имитира пишеща машина, не съм виждала такъв етикет никога.

– Картинка от буквар: ученици манифестират с балони, български и СЪВЕТСКИ знамена (тези, червените). Сегашните деца сигурно се чудят защо манифестация, защо чужди знамена на роден празник и защо съвецки? Ами ей така, да си губим времето, докато едни сенилни чичовци дремят на трибуната в очакване на деветосептемврийското чеверме или на номера с мажоретките.

– Ретро снимка на вафли и бисквити в къдрава рамчица. Случайно в комплекта да има обикновени вафли, бисквити и шоколадови бонбони? Няма. Тук дизайнерското решение ме оставя без идеи.

– Снимка на кутия обикновен локум с гроздоберачка. Бива, поне локум има в сета. Ако не беше толкова грозно изпълнението, щеше да е направо симпатично.

– Под локума надпис „25 победни години“. От 9ти септември. Годината е 69та, радостна за хилядите деца на активни борци и рабфаковци, приети да следват с двойки, черна за фашистките запъртъци, останали неприети с две 5.50.

– Над снимката с локума – стар надпис „Септември“, с неясно предназначение, може би там също е имало захарни заводи, или просто дизайнерът си го е харесал, защото е хипстро-ретро.

– Между децата със съветските знамена и снимката на обикновените бисквити се мъдри нещо като стар пощенски печат, от него научаваме, че серията е лимитирана, слава Богу.

– Отстрани са описани видовете бонбони с някакъв съвсем трети шрифт, тук се колебая „резанки“ или „резенки“, може би е дублетна форма…

Липсва рисунка от асамблеята с гълъбчета и разноцветни дечица и има разни дребни елементи, за които не мога да установя какво представляват, но мисля че изброеното дотук е достатъчно да заключим, че:

Някакъв болен мозък, вероятно бившият партиен секретар на завода и собственик след приватизацията е опропастил нелошите бонбони с идиотско наименование и кретенска кутия, изработена с ужасяващо лош вкус.

Не знам какъв е повода, вероятно 100те години от рождението на другаря Живков, съмнявам се да е вложен някакъв търговско-маркетингов умисъл. Какъвто и да е, защото е възможно и някой надъхан млад експерт да е решил да яхне вълната на носталгията, не им се е получило.

И изобщо – липсата на мозъчни гънки в експлоатацията на носталгията по 60те-70те-80те и некачествените продукти дотолкова изтъркаха и съсипаха тренда, че хайде стига вече.

Доза лудост всеки ден

„Доза лудост всеки ден“ е проекто-заглавие за проекто-блог, в който всеки ден ще пускам по 1 пост с най-доброто от големите мъже, пардон МЪЖКАРИ на България от предишния ден.

Ето няколко потенциални първи поста:

„И аз играя гол до кръста, по шорти. Поне двайсет мача в обедната почивка сме играли с гвардейците. В най-голямата жега, вадим един маркуч на оградата. Играем две по 35 минути и в полувремето всички минават на маркуча. Като на автомивка ги мия и после минавам себе си“. Не, това не е синопсиса на чешко милитари гей порно, а ежедневието на премиера на една европейска република.

„Само че в България вече има мъжкари като мен, Плевнелиев и Борисов, които сме готови да стигнем до край! Всички, които плюят по нас с цялата си компроматна машина, са като овца без история“, Христо Стоичков в обръщение до българския народ, в качеството му на… хм… Христо Стоичков?

„Историята с мъртвия делфин на плажа „Корал“ е мистерия. И аз повиках ангажираните страни, за да я разгадаем заедно“. Мирослав Найденов, министър на земеделието, който ще хвърля боб и чаени листа, за да администрира административно административната ситуация с делфините.

„Няма корупционен елемент, това е предложение за намерение“. Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи, със СДК право. Доколко правото в седекато е право, а Цветанов е министър, е въпрос от сферата на теорията на относителността.

„Забравяме миналото, забравяме зависимостите на миналото.“ Росен Плевнелиев, кандидат за президент на ГЕРБ, може би, а може би независим. Или зависим.

„Аз съм успял политик“. Георги Първанов, пътник към бунището на историята. И още от същия: „Аз ловувам по-специфично. Моят пряк интерес в лова са хищниците.“ И арахарските овци, със или без история, по темата да се обръща към Ицата Стоичков.

„Кметовете станаха боксови круши за обществото. В момента има сто отстранени кмета у нас. Защо смятате, че един прокурор разбира повече от местната власт от един кмет?“. Йордан Лечков, осъден на 2ра инстанция условно за длъжностни престъпления, кмет на Сливен. Не смятаме, Данчо, но пък смятаме, че разбира от длъжностни престъпления повече от 100те кмета, взети заедно.

„Ако това продължава, ще подпишем на инат“. Министър председателя за договорите за шистов газ, които ще са на стойност няколко милиарда. Това всъщност не е смешно.

Не знам кой е казал, че българите са оцелели, защото са се смели, но тази политическа есен и последвалата зима ще трябва да се посмеят повечко, защото вместо хляб ги чакат зрелища.