Есента на промяната и хора на френската

Тази година, на празника на Френската по случай 50 години от създаването и (който отбелязахме подобаващо на двора с г-н Кънев, други верни другари и няколко бири по стар обичай) се присетих за една история от 1989та, която тогава разказах на Бени.

В края на ноември или началото на декември на преломната година, която беше и първата ми в гимназията като доста стресирано подготве, след прословутия митинг на 18ти ноември по коридорите се разчу, че и в нашето училище ще има митинг. Уговорихме се с Дули и Весето от моя клас (с които се засичахме впоследствие по всички митинги на СДС, докато Дули не замина за Калифорния, а Весето – за Париж) и в мразовитата съботна сутрин се озовахме на двора, където вече се бяха събрали десетки от „големите“ в мрачните си престилки, униформи и сериозни физиономии, приличащи на ято врани в есенната мъгла. По онова време горните класове учеха и в събота, може би за да компенсират бригадите, стажовете всяка седмица в хранителните стоки и УПК-то, което за френската беше в едни краварници до София. Май имаше и микрофон, както и неколцина учители, които гледаха по-скоро добронамерено, въпреки че със сигурност са били инструктирани да следят за идеологически диверсии. По някое време се появиха Софи и Марча от C клас, с което оформихме групата на подгответата.

Спомням си, че беше ужасно студено, краката ми замръзваха във фалшивите кларкове, а големите говореха ли, говореха, все така строги и сериозни – за демокрация, за Комсомола, за задължителните униформи, за наказанията и свободата. Ние слушахме къде разбиращо, къде не, но из въздуха витаеше огромно напрежение и желанието да се захвърлят конформизма, грозните униформи и идеологическата дидактика.

В един момент, към края една от учителките, още се чудя коя ли е била, ни забеляза в шарените ни палтенца сред тъмната тълпа и попита: а някой от подгответата иска ли да каже нещо? Ние, 5те малки момичета доста се смутихме и започнахме да се подбутваме, докато изтикахме Марча отпред, която изчервена взе микрофона и смутолеви:

„Ние не искаме да пеем насила в хора!“

Тълпата се разсмя, защото на фона на техните проблеми това звучеше малко смешно, но и мило, защото всички бяха минали през терора на задължителното пеене в хора, един от ужасите на подгответо заедно със засадите на вратата за униформа и коса, заплахите от изключване, комсомолските събрания и хайките из пушкомите.

А ние разбрахме, че сме получили глас.

Честит празник на всички възпитаници на 9 ФЕГ!

Честит празник на всички възпитаници на 9 ФЕГ, която тази година навършва 50 години, а днес има и патронен празник.

За находящите се в София – към 17 – 17.30 часа среща в двора.

Отново за Френската и петиция в покрепа на г-жа Малинска

Тук можете да подпишете петиция в подкрепа на г-жа Пенка Малинска, дългогодишен директор на Френската гимназия в София, отстранена по един съмнителен и неприемлив начин.

Междувременно учителите от гимназията са изпратили ново писмо до г-н Вълчев, министър на образованието, което ще препечатам тук, и което надявам се, ще хвърли допълнителна светлина върху скандалните събития, които се случват в гимназията последните седмици:

„ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-Н ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ,
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО

От преподаватели в 9 Френска езикова гимназия, София

Господин Министър,

Обръщаме се към Вас за съдействие във връзка с възникналия между РИО София-град и гимназията ни конфликт.

Приканваме Ви да вземете спешни мерки спрямо началника на РИО София-град г-жа Ваня Кастрева във връзка с публичните й изявления от последните седмици, а именно:

1.В участието си в предаването “Неделя 150” на БНР от 11.05.2008г. на въпрос на водещата за основанията срещу директора на Френската гимназия да е открита процедура за уволнение, г-жа Кастрева твърди, че назначаването на г-жа Герасимова за временно изпълняващ длъжността директор в началото на годината буди подозрения, поради ангажимента й с фондацията на колеги от училище.

2.В обаждането си в сутрешния блок на Канал 1 на 14.05.2008г. г-жа Кастрева отново се съмнява, този път по отношение на факта, че за седем години г-жа Малинска не е ползвала болнични, а сега, в рамките на годината, излиза за втори път. Освен това изказва в ефир обидни квалификации по адрес на преподаватели от гимназията и на родител на единадесетокласник.

3.По време на участието си в сутрешния блок на БТВ на 16.05.2008г. на въпрос на водещата за причините за предстоящото уволнение на г-жа Малинска, г-жа Кастрева се позовава на недоброто водене на протоколната книга от педагогическите съвети, което би могло някога да доведе до проблеми за някой ученик. На питането има ли такъв случай за седемте години, през които г-жа Малинска е директор на гимназията, г-жа Кастрева отговаря, че няма, но тъй като би могло някога да се случи, директорката на Френската гимназия ще бъде наказана превантивно.

4.На среща с преподавателите от гимназията на 15.05.2008г. г-жа Кастрева заявява, че при взимането на решението за наказанието на г-жа Малинска ще бъде взето под внимание и нейното поведение. Съобщава пред всички, че предстои нова проверка, поради сигнал за влизане на секти в часовете по философия (същото споделя по-късно и пред ученици), при положение, че посещението е часове по психология, а организацията “Младежи на кръстопът” предлага в българските училища помагало, одобрено от МОН и с писменото разрешение на Вашия предшественик г-н Владимир Атанасов. Същата невярна информация излиза и във вестник “Труд” от 19.05.2008г. заедно с невярна информация за фондацията, като част от акцията на г-жа Кастрева срещу Френската гимназия.

Господин Министър,

Въз основа на изредените примери и на факта, че процедурата по уволнението на г-жа Малнска започна два месеца преди края на учебната година, което естествено доведе да разстройване на условията на работа в гимназията и стресира ученици, родители и учители, считаме, че Началникът на РИО София-град провежда преднамерена акция срещу Френската гимназия.

Още повече ни тревожи мракобесният й и полицейски маниер на действие, при който на всички се внушава, че съмненията, подозренията и личното поведение са основание за наказания. Не можем да пропуснем и видимата некомпетентност на госпожата по отношение на изучаваните в училище предмети.

Считаме, че подобно поведение на човек, заемащ толкова отговорен пост, дискредитира както доброто име на училището ни, така и авторитета на образователната система в България. На Вас, като на министър и юрист, оставяме да прецените, доколко допустими са действията на г-жа Кастрева и дали не е редно да бъде поискана нейната оставка.

С надежда, че ще вземете мъдро и законосъобразно решение:

(писмото е подписано от много преподаватели в гимназията)“ 

Още от мен тук и тук, от Темплар тук и тук, от Радан Кънев тук и тук, от Ангел Грънчаров, от Косара Белниколова, от Верина тук и тук, в-к Сега, от Свобода, от Теодора Димова, от Български Хелзинкски Комитет.

Проблеми във Френската гимназия в София

Боже, искам един ден, в който да не пиша за простотии, които се случват у нас.

Ще пусна непроменено писмо-декларация от педагогическият колегиум на 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“ – София, публикувано и от в-к Дневник.  Информация има и тук, в сайта на училището.

С настоящия пост искам да изразя своето недоумение и възмущение от това, което се случва с гимназията. За пореден път усилията за промяна, по-добрите постижения и паисиевското усърдие на цял един педагогически колектив не са поощрявани, а напротив – мачкани и спирани от чиновници, които реално не се интересуват от образованието на българските деца (Лисабонска стратегия, конкурентоспособност – колко хубаво звучат тези фрази по семинари и конференции, нали). Петър Мутафчиев беше написал нещо по повод прабългарите, които имали традицията да бесят тези, които проявявали способности над посредствените. За да отидат да служат на Тангра.

А аз лично не съм хванала г-жа Малинска като управленец, но е единствения учител по математика, който успя да ме накара да решавам задачи, а не само да отбивам номера с „не ме интересува че ти стига четворка, ти можеш повече“. А и явно е одобрявана и от учители, и от ученици. Ако пък наистина става и въпрос за имотни интереси към мястото в двора на сградата, предназначено в момента за салон и библиотека, това е най-тежко посегателство над изконна българска ценност като желанието децата да се изучат по-добре и в по-добри условия.

И каквото и да става, това пък съвсем не бива да рефлектира върху учебния процес и учениците, на които предстоят важни изпити точно в момента.

Писмото:

Девета френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София устоява на институционалния натиск на Министерството на образованието и науката (МОН), който е повод за недоволството на педагогическия колегиум. В последните седем години благодарение на доброто управление на директора гимназията стана привлекателно място въпреки задълбочаващите се проблеми в образователната система. И тук се получава парадокс: колкото по-добре управлява един директор, толкова по-недоволни са „върховете“ от него обратно на всяка разумност и логичност.

За последните седем години в гимназията са направени над 50 проверки от различно естество от МОН! Този факт буди недоумение, защото същностната реформа в образованието все се отлага, но чиновническата бдителност по формални, буквоедни параметри се увеличава, и то само към определени училища. Ако с тази усърдност се проверява всяко училище, вероятно нещата щяха да бъдат перфектни като документация и фактология (и какво от това?!), но щатът на министерските служители щеше да бъде многократно раздут, за да смогнат въпросните с непосилната работа.

Директорът на гимназията е дългогодишен учител, който е назначен след драматични властови колизии при предходното ръководство. Той се ползва с подкрепата на педагогическия колегиум, умее да управлява добре, не толерира корупционни практики, вслушва се в мнението на учителите, когато то откроява компетентност в съответната област, съумява не само да подобрява материално-техническата база, но насърчава новите образователни европейски практики – работа по проекти, езикови обмени и пр. И колкото по-добре се справят ученици и учители, толкова по-чести са проверките в гимназията и наказанията на директора… За да се стигне до скандалната за нас ситуация, че след поредната буквоедна проверка директорът е уволнен, и то точно в навечерието на 24 май!

Този абсурд навежда на мисълта, че някой има амбицията да подмени това ръководство с цел манипулация и контрол в зоната на послушността. Ще припомним, че инициативата на учителите от Френската да напишат шестици за края на учебната 2006-2007 г. се превърна в „новина“, като по този начин преподавателите артикулираха драматичните проблеми в образователната система и алармираха обществото за това, че няма свежи сили в системата, че талантливите учители напускат, нови млади не постъпват, а качеството пада.

Ефектът се сведе до „Всяко чудо за три дни“, а МОН хвърли око на Френската и веднага предизвика проверка, констатираща, че директорът не може да се справи с учителите, разбирай властово да им размаха пръст да си траят! Нещо повече, в публичното пространство директорът изрази подкрепа, без да се страхува за мястото си. След злополучната учителска стачка и от Френската си отидоха шестима от най-добрите преподаватели, за което вината е не на системата, разбира се, а на директора, който не е съумял да ги задържи, както би си измила ръцете не консервативната, а консервираната институция МОН с министър Даниел Вълчев, имащ пряко отношение към случващото се, и нейният подгласник и послушник РИО в лицето на Ваня Кастрева. Странно защо техните „талантливи“ кадри не напускат! Те добре са се окопали в чиновнически комфорт и учителят за тях е последна грижа. Ако сменим стиловия регистър, бихме могли да кажем, че образователните институции нямат потенциал от човешки ресурс да случат реформата, но имат механизми да тероризират малкото останали кадърни учители и директори. Никога институциите не са работили в синхрон и с уважение към учителите, затова пък винаги са били административна санкция, и то по показатели, стоящи твърде далеч от качеството на образованието! МОН и РИО не могат да простят свободолюбието на учителите и тяхната гражданска будност и си „връщат“ за написаните шестици с уволнение на директора шест месеца по-късно! Самият министър не може да прости на учителите, че не бяха послушни!

Зад всичко случващо се съзираме конфликт на интереси и корупционни намерения, неумело прикрити зад загриженост. От основаването си гимназията няма физкултурен салон, а този, който е наличен, се намира на тавана. След като поредица директори не съумяваха да ликвидират полуразрушената, опасна за учениците сграда в двора на училището, бивш център по практика, настоящият директор успя да се пребори за нейното срутване с цел построяване не само на физкултурен салон, а и на актова зала, библиотека и т.н. И ако този факт е радостен за ученици и учители, за други е повод да предявят претенции към тази апетитна и скъпа територия в центъра на София, може би и там да цъфне някой мол. Явно има апетити и е нужен директор, който ще бъде послушен. И след като настоящият директор не е от тези, тогава защо да не бъде отстранен, за да не пречи! Изтъркана, но работеща в „правовата“ ни държава схема…

Тогава за какви европейски ценности говорим, за какви иновации в образованието, за каква креативност, когато подменящи истината властови и персонални амбиции властват и побеждават! Обидна и срамна родна картинка…

Температура

Тези дни, като си мерех температурата се сетих какъв спец бях станала по манипулиране на градусите в 6-7 клас, на радиатора и лампата. Веднъж даже бях цяла седмица с 38,2, което така притесни майка ми, баба ми и д-р Станева, че ме изпратиха на снимка на белите дробове. Пълна идиотщина, но май пропуснах цяло класно.

Спомням си какви градски легенди се носеха за начините да се вдигне температура – ядене на сурови картофи, тебешир и не знам какво още, но един лекар ме беше предупредил, че шансът да се отровя е много по-голям, отколкото да откача даскало.

След края на първи срок в 7 клас, когато все още учех в 138мо, тогава още „Юрий Гагарин“ се светнах на медицинските бележки. Майка ми работеше тогава към Първа Градска като зъболекар и аз винаги имах цяло тесте с бележки с печат на болницата. Познай какво писане падна оттам насетне, като диагнозите вадех от Terminologia Medica Poliglota, въпреки че и ОВИ винаги минаваше. Даже раздавах щедро на братовчедка ми и всичките и приятелки, които тогава бяха в 9ти клас, вече пушеха и бяха голямата работа, а аз бях много горда от връзките си с тази банда.

Висяхме в градинките около Плиска, в Милината или ходехме в една съученичка, която имаше Правец осмица на който джиткахме каратека, а ако някой роднина се появеше внезапно, казвахме, че имаме свободен час.

По-късно, в гимназията един съученик даде на класния г-н Стефанов бележка за една седмица, като резултатът беше – Петре, я ела тук! От какво беше болен? А бележката беше за някаква болест на яйчниците.

Големи идиоти бяхме.