2016

2015 2014 2013 2012 2011 2010 2009

Все по-рядко пиша в този блог, което поставя под съмнение и необходимостта от годишен обзор, но нека засега запазя тази традиция заедно с чернобилската, която беше и най-четената през годината (от общо 4 поста). Извън това пространство, най-четеният ми текст се оказа Оставам, ама ми се заминава в Капитал, а любимият ми е (Р)еволюция на храненето, писан за Бакхус.

Каквото и да кажа за годината, която мина, ще е недостатъчно, а може би и рано. Глобалните процеси лавинообразно увличат все повече хора и групи хора в непридвидимо поведение с непридвидими резултати, които могат да ескалират до реални военни конфликти навсякъде, не само в съсипания Близък Изток. В България усещането е за пълна безизходица и безсилие, след като поредните надежди за промяна бяха проиграни, твърде евтино, заради лични интереси и нежелание за промяна на статуквото. А за капак към обичайните престъпници от спортно-милиционерски произход ни очаква и възхода на още такива, но с ясно изразен фашистки и нацистки профил.

Дума на годината: хибриден. Хибридната война е вече неоспорван от никого факт, който трови обществата в целия свят от няколко години. Т.нар. пост-истина и популизмът са само резултат от новата световна война, която се води с всякакви средства и тепърва ще берем отровните и плодове.

Epic FAIL: Алепо и факта, че 2016 година отново се случват такива неща.

Epic WIN: всеки, който успява да запази здравия си разсъдък в безумието, което живеем.

Книгите: „Американски психар“, Брет Ийстън Елис, едва тази година я прочетох; „Поправките“, Джонатан Франзен; също части от „Тъмната кула“ на Стивън Кинг и цялата „Землемория“ на Урсула Ле Гуин. Кулинарните книги, които ми харесаха са тук, а от чуждите – The Fermented Man на Дерек Дилинджър.

От нехудожествената литература най-сериозен повод за размисъл беше The Nordic Theory of Everything: In Search of a Better Life на Ану Партанен, която сравнява живота в САЩ и Финландия в различни аспекти – семейство и семейни отношения, образование, здравеопазване, социална мобилност, сигурност и икономика. Авторката разбива митовете за данъците и „социализма“ в Скандинавските държави, като същевременно опитва да обясни защо гражданите им като цяло са по-щастливи и по-спокойни. Частта за образованието е особено интересна, с допълнителни източници за желаещите да се информират, тъй като извършените реформи във Финландия неминуемо навяват паралели с неизвършените в България.

Сериалите: Stranger things, без колебание. Освен него, Sense8 на сестри Уашковски, Westworld, The Man in the High Castle, Preacher, Master of None, The Night Manager, Mind of a Chef, Chef’s Table.

Филми: дотук The Nice Guys, Hail, Caesar!, останалите ще се гледат тепърва.

Музиката: изненадващо повечe нова музика тази година, но и задълбаване в Fleetwood Mac, Elliott Smith, Kate Bush и 70те години.

music-2016

Пътуването: преход в Стара Планина, от Беклемето до хижа Ехо и обратно.

Аз: започнах да тичам. Run, Forrest, run.

2012

muzikanti

2011 2010 2009

Тази година рекапитулацията ще е малко по-различна. Изпускам част от темите, защото за съжаление не мога да напиша нищо по-различно от казаното за 2011та. Това не е знак за положителна тенденция, напротив, сигнализира за сериозно зацикляне и затъване във всички сфери на държавата. Вероятно дълбоката обществена депресия, гарнирана с ежедневни протуберанси на простотия, арогнатност и ненаказано противообществено поведение е и причината да не пиша вече толкова често. Веднъж изречени, дълбокият гняв, негодувание, съпротива и често нецензурни думи просто трябва да бъдат повтаряни всеки ден. И то по няколко пъти.

Обнадеждаващото е, че след такъв един застой, Брежневия, се срутиха като плочки домино диктаторските режими в цяла Източна Европа. Необнадеждаващото е, че същата Източна Европа тръгна смело към диктатура – Унгария, Украйна, Беларус, Русия, Македония.

Годината: президентски избори в Русия, САЩ и Франция и разликите между тях, рецесия в Европа, ислямизация на току-що освободилия се Близък Изток и ужасът в Сирия, който може да продължи безкрайно, защото държавата се оказа сцена на Голямата игра;

У нас: няколко човека се опитват да концентрират в рецете си всички властови лостове – съдебна власт, полиция, частен бизнес, медии и тъмен бизнес.

Блогове и медии: вече не виждам никакъв смисъл да деля медиите на традиционни и блогове, на електронни, печатни, он-лайн и други такива, тъй като бъдещето вече е тук и работещите модели са смесените. Независимо какъв микс от комуникационни средства използва, няма да се уморя да повтарям, че истинската медия трябва предлага бързи новини, качествено и аналитично съдържание,  и най-вече прозрачно финасиране. В допълнение към това са нужни постоянство и консистентност в качеството и отстояваните морални ценности. И понеже тази година се изсипа дъжд от журналистически награди, включително от МВР, въпреки че журналистика у нас почти няма, аз връчвам моята на euinside.eu.

Разочарование на годината: Диана Ковачева, която от директор на „Прозрачност без граници“ без капка свян се гмурна в схеми и игри и Николай Младенов, комуто трябваха точно 3 години в компанията на простаци, за да му се напука варака.

Epic FAIL: комплектен – отвличането и убийството на Мирослава, съмнителното самоубийство на заподозрян, отказът от истинско разследване, очебийните машнации на най-високо равнище и изказването на премиера, че близките на мъртвото момиче трябва да се извинят на полицията, а Цветанов да прати пържолки на кучето. Ако трябва да се синтезира управлението на ГЕРБ за тези почти 4 години, случаят „Мирослава“ е достатъчен.

Музиката: без колебание Sun на Cat Power. Може би има по-интересни и по-добри албуми, но този ми говори. На език, който разбирам, за нещата, през които минавам и за странната тежест на втората половина на 30те, което може да направи само една жена от моето поколение – Chan Marshall, дами и господа.

Концертите: изненадващо този на Steve Vai в НДК и мюзикълът Tanz der Vampire на Theater des Westens в Берлин.

Книгите: може би „Елегантната вселена“ на Брайън Грийн, „Селцето“ на Кир Буличов и „Старата камера“ на Гюнтер Грас.

Сериалите: идва краят на Fringe, като край на една епоха.

Пътуването: повече по работа, но не се оплаквам. Добре съм, благодаря. Просто номерът е да се капсулираш през по-голямата част от времето. И това не означава непременно отказ от съпротива и работа за поправяне на счупените неща.