2016

2015 2014 2013 2012 2011 2010 2009

Все по-рядко пиша в този блог, което поставя под съмнение и необходимостта от годишен обзор, но нека засега запазя тази традиция заедно с чернобилската, която беше и най-четената през годината (от общо 4 поста). Извън това пространство, най-четеният ми текст се оказа Оставам, ама ми се заминава в Капитал, а любимият ми е (Р)еволюция на храненето, писан за Бакхус.

Каквото и да кажа за годината, която мина, ще е недостатъчно, а може би и рано. Глобалните процеси лавинообразно увличат все повече хора и групи хора в непридвидимо поведение с непридвидими резултати, които могат да ескалират до реални военни конфликти навсякъде, не само в съсипания Близък Изток. В България усещането е за пълна безизходица и безсилие, след като поредните надежди за промяна бяха проиграни, твърде евтино, заради лични интереси и нежелание за промяна на статуквото. А за капак към обичайните престъпници от спортно-милиционерски произход ни очаква и възхода на още такива, но с ясно изразен фашистки и нацистки профил.

Дума на годината: хибриден. Хибридната война е вече неоспорван от никого факт, който трови обществата в целия свят от няколко години. Т.нар. пост-истина и популизмът са само резултат от новата световна война, която се води с всякакви средства и тепърва ще берем отровните и плодове.

Epic FAIL: Алепо и факта, че 2016 година отново се случват такива неща.

Epic WIN: всеки, който успява да запази здравия си разсъдък в безумието, което живеем.

Книгите: „Американски психар“, Брет Ийстън Елис, едва тази година я прочетох; „Поправките“, Джонатан Франзен; също части от „Тъмната кула“ на Стивън Кинг и цялата „Землемория“ на Урсула Ле Гуин. Кулинарните книги, които ми харесаха са тук, а от чуждите – The Fermented Man на Дерек Дилинджър.

От нехудожествената литература най-сериозен повод за размисъл беше The Nordic Theory of Everything: In Search of a Better Life на Ану Партанен, която сравнява живота в САЩ и Финландия в различни аспекти – семейство и семейни отношения, образование, здравеопазване, социална мобилност, сигурност и икономика. Авторката разбива митовете за данъците и „социализма“ в Скандинавските държави, като същевременно опитва да обясни защо гражданите им като цяло са по-щастливи и по-спокойни. Частта за образованието е особено интересна, с допълнителни източници за желаещите да се информират, тъй като извършените реформи във Финландия неминуемо навяват паралели с неизвършените в България.

Сериалите: Stranger things, без колебание. Освен него, Sense8 на сестри Уашковски, Westworld, The Man in the High Castle, Preacher, Master of None, The Night Manager, Mind of a Chef, Chef’s Table.

Филми: дотук The Nice Guys, Hail, Caesar!, останалите ще се гледат тепърва.

Музиката: изненадващо повечe нова музика тази година, но и задълбаване в Fleetwood Mac, Elliott Smith, Kate Bush и 70те години.

music-2016

Пътуването: преход в Стара Планина, от Беклемето до хижа Ехо и обратно.

Аз: започнах да тичам. Run, Forrest, run.

Шапки на сериали

Отдавна се каня да направя подобна класация, но едва от седмица загледах True Blood и все още съм в колебание дали да сложа интрото му на първа или втора позиция, но ето засега топ 4 на най-добрите по мое скромно мнение откриващи заглавки/шапки (не мога да намеря по-добър превод на title sequence) на сериали:

1. Carnivale (Карнавал), HBO.

2. True Blood (Истинска кръв), на HBO.

3. Boardwalk Empire (Престъпна империя), отново на HBO.

4. Dexter, на Shwotime.

И две, които трябва да бъдат задължително упоменати:

Fringe 1985 (Експериментът, Bad Robot, Warner Bros.), изработена специално за един епизод от сериала, който обяснява доста неща от миналото на двамата Бишъп и интро на сериала от другата страна.

Разбира се, и шапката на Weeds (Трева, Showtime), която не е нищо особено от визуална гледна точка, но песента Little Boxes за всеки епизод е изпълнена от различен музикант, ето и Joan Baez, The Decemberists и Death Cab For Cutie, из десетки вариации по темата.

Прегледах шапки на по-стари култови сериали като Чоки (която изненадващо ми хареса дори сега), Twilight Zone 62 (музиката е култ), Twilight Zone 85, Twin Peaks, The X Files, Star Trek Voyager, Lancelot Link, Dr. Who 63, както и на по-нови като 24, Lost, ER, The Sopranos, някои от които и в момента изглеждат и звучат великолепно, и ако имах време, щях да ги разделя на епохи и подтипове.

Като че ли обаче с еволюцията на сериала като жанр и форма интрото също се промени и някои от заглавките сами по себе си са синтез на епохата, в която се развива действието, могат да съществуват извън контекста на сериите и като цяло са шедьовър на визуалното изкуство.

От HBO и Showtime последните години предложиха съвсем различен тип телевизионно зрелище, което често не отстъпва на доброто старо кино нито като качества, нито като имена, имащо обаче предимството да държи зрителите с месеци в напрежение. Сравняваната с картина на Магрит откриваща поредица от кадри под музиката на Brian Jonestown Massacre на Boardwalk Empire е само едно от измеренията на променящият се свят на телевизионната индустрия/изкуство.

две хиляди и десета

Кратка рекапитулация на изминалата година:

2009

Годината: в политически аспект – абсурдна, вбесяваща, смешна, в личен, слава Богу – нормална;

Книгите: „Дипломацията“, Хенри Кисинджър, „Любовникът от Северен Китай“, Маргьорит Дюрас;

Филмите: An Education, Black Swan, Shutter Island; от недраматичните – Inception, Kick Ass, Machete, Predators, Legend of the Guardians: The Owls of Ga’Hoole.

Филмов герой: Теди Даниелс, Ханк Мууди;

Порното: винтидж, Sensational Janine, The Devil in Miss Jones;

Сериалите: Fringe, Rubicon, Dexter и Californication.

Блогът: Малки истории за града;

Музиката: Африка, от Dick Khoza и Fela Kuti през Етиопия до Die Antwoord; джаз;

Концертите: много, чудесни Massive Attack, Morcheeba, Handsome Furs, скапани, задушни, остарели зали;

Пътуването: до Калифорния през Ню Йорк и обратно, изчезна страха от летене, а океанът е огромен и прекрасен;

Хората: се събуждат;

Epic FAIL: от Румяна Желева през Цветан Цветанов до Калина Илиева, провалите и излагациите са трудно изброими и повод за сериозен срам;

Медиите: монополи, фалити, фелации, плеймейтки, футболисти, Борисов, скука, бездарност; Капитал и Дневник надолу, Пари нагоре.

България: мощи, църкви, полицаи, магистрали, ДС, Гоце, Спас Русев и Ел Макферсън, Гергов и Хърст, криза;

Светът: знаменитостите продължават все така да си отиват, а светът – да е полярен и размирен;

Приятелите: в чужбина;

Аз: все същата.