Защо София не трябваше да спечели за културна столица?

sofia xenophobic (3)

Вчера „Дневник“ публикува текста на Манол Пейков „Защо спечели Пловдив“ (за европейска столица на културата 2019).

Днес е празника на София, една от другите кандидатури, при това със самочувствието на истинска културна столица на България, основателно или не. Но аз няма да говоря за културния календар на София, традициите и организацията. Нито за другите участници в конкурса. Нито за инфраструктурата, асфалта, баняджийските плочки по Витошка и странния отказ да се запази културното многообразие на Женския пазар.

Родена съм, израснала съм и до ден днешен живея без прекъсване в този град, който обичам безкрайно. Град, от който първите ми спомени са трамваите по „Иван-Асен“, Младежкия театър, естрадата в тогава казващия се Парк на свободата, чичовците, записващи данните на гимназистите в сини униформи, които пушеха по пейките в същия този парк, а после Френската гимназия, кестените по Патриарха, кината, театрите и концертите в зала „България“, първия концерт на Милчо Левиев след 10ти ноември, изложбата на „Армънд Хамър“ и „Шипка“ 6. Места и неща, на които първо ме водеше майка ми, а впоследствие ходех сама. Помня и как ходех на Алианс на „Мария Луиза“ (тогава Георги Димитров). Помня Халите, Банята, църквата, синагогата и джамията, леко опасните субекти и чичовците, които говореха за футбол в градинката. Помня и мачовете на Славия, на които ме водеше дядо ми.

Но помня също как едни хора взеха Славия и направиха игрището ѝ в Кривата река ресторант със стриптийз клуб, помня как ОФ чичовците, биещи шамари в парка бяха заменени от момчета с бръснати глави, които убиха Михаил и помня погрома над джамията.

София не трябваше да спечели да е европейска културна столица. И това го казвам с цялата си любов към нея. Градът, който безкритично живее със свастики, грозни ксенофобски надписи, нападения над различни и цялата тази омраза, която клокочи и от време на време избухва не може и не трябва нито да е европейска, нито културна, нито столица.

Културата е нещо повече от пиеса, уличен фестивал или организационен комитет. Култура е начина по който живеем – с другите, с подобните, с различните, в градската ни среда, с толерантността която имаме към грозното, лошото и пошлото и липсата на разбиране, че свастиката е символ на едно недопустимо отново минало, че надписът „Не ходете с чужденки“ е срещу прозореца на твоя приятелка, която не е родена в България. И срещу магазина на отдавна живеещ в България сириец, от когото целия квартал си купува бира и хляб.

Култура е съвкупността от драскащи безнаказано и безмозъчно, бездействието на съответните органи, безхаберието на хората, които живеят или работят в надрасканите сгради и всеобщата слепота за добро, красиво и чисто.

Няма столица в Европейския съюз, която да е толкова грозно омазана с ксенофобски, фашистки и комунистически нацистки надписи и символи и най-обикновени мацаници. И няма положение, при което да не ти се скъса сърцето, когато видиш прясна свастика върху току-що боядисаното, ново малко магазинче. И няма ситуация, в която да бъде подминат побоят над различен. Градът обича своя малък бизнес, своето разнообразие и своя чар, дали?

Затова София не може да е културна столица. Въпреки театрите, традициите, концертите и спомените ни. А ако иска – всички трябва да поработим за това. Дотогава – успех на Пловдив.

Така се поправят тротоари и улици

На разбит тротоар от плочки, веднъж асфалтиран да хвърлиш още няколко лопати асфалт. Да бяхте минали с една трамбовка, вашта…

Да изкопаеш 2 дупки посред бял ден пред Софийския, в най-натовареното движение, докато всички останали улици са затворени заради национален протест – безценно!

Кой и защо разреши протеста-погром в София?

Във вестник Труд излезе дописка по въпроса с разрешителното за протеста/шествие/събиране, което се проведе в понеделник и завърши с погроми. От нея научаваме, че искане за провеждане на събиране (не шествие) е подадено в понеделник в 11.00 часа сутринта в СО от „Атака“, а самото мероприятие започна в 19.00 часа същата вечер.

Не разбираме обаче дали някой е искал подобно разрешение за самото шествие, което тръгна от НДК и кой е дал официално позволение, при условие че подобно мероприятие нарушава движението на градския транспорт и превозните средства в столицата и се изискват минимум 72 часа за съгласуване, регулиране на движението и тн.т.

Какво казва Законът за събранията, митингите и събиранията?

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга.

(2) В неотложни случаи за събранието или митинга на открито уведомлението по предходната алинея може да се направи в еднодневен срок.

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Организаторите на манифестация уведомяват писмено кмета на общината за целта, времето и пътя на движението на манифестацията най-малко 72 часа преди провеждането й, а в неотложни случаи – най-малко два дни.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Кметът на общината, както и организаторите вземат необходимите мерки за спазване на реда за провеждане на манифестацията и за безопасността на движението.

Протестът (а шествието?), който е на уведомителен режим е разрешен от и.д. кмета Мария Бояджийска за няколко часа (пробвайте да си организирате такова например за проблемите в Рила или Странджа и да ви дадат за 5 часа разрешение), като доколкото познавам и съм минавала процедурата, е съгласувано със зам. кмета Иван Сотиров, който е отговорен и за събитията пред джамията през май. На организаторите е позволено събиране единствено в района на президенството.

Организацията на събирането на НДК е станала в групи във Фейсбук уж, но там са присъствали още от самото начало Волен Сидеров и лица с тениски и знамена на „Атака“.

Много искам да задам следните въпроси на съответните отговорни лица от Столична община, полицията и прокуратурата:

1. Защо в нарушение на закона се разрешава подобно събиране в много по-кратък от изискуемия срок?

2. Защо се разрешава събиране, което е заплаха за реда в столицата, за имуществото, живота и здравето на гражданите и за общинската собственост?

3. Самото шествие разрешено ли е, и ако не, защо полицията не разпръсна гражданите своевременно, както го е правила например на антирасистки флашмобове? Ако да, кой го позволи в много по-кратък от изискуемия срок?

4. Кой позволи, в нарушение на закона в шествието да има видимо пияни грждани, маскирани граждани и такива, които многократно нарушаваха Конституцията на РБ и НК?

5. Кой ще плати щетите от погромите?

6. Кой ще поеме отговорност?

7. Толерирана ли е „Атака“ многократно тази година специално в София от представителите на ГЕРБ и СДС (Иван Сотиров) в общината и защо?

Не очаквам отговори и адекватно поведение от упоменатите институции, както многократно се получава през последата година с различни подобни случаи като джамията, Луков марш и подобни, но мълчанието и бездействието им не са повод за спиране на ответни действия.

Непродадени билборди

Авангардно решение за непродадени билбордове (билборди?) – върху картинките и надписите се залепват парчета амбалажна хартия, колкото да не си личи чия е била предишната реклама. По този начин се реализират икономии, като се спестява от останалата част от квадратурата на рекламната площ или от цялостната подмяна на билборда с празен такъв.

Също така автогарата на Хладилника окончателно придобива съвременен и приветлив вид, удоволствие за всички граждани, които се възползват от услугите на СКГТ.

Градската среда – първа грижа на градския стопанин!

Въпроси в крак с времето

Снощи, в ранните часове на нощта, в типично диктатурен стил общината изпрати почистваща фирма, която за много кратко време изличи това, което много хора определят като най-голямото събитие в съвременното ни изкуство (не, Рашидов, не е твоят музей за съвременно изкуство, в който, както се оказа има основно твои скулптури).

Сега, след случилото се съответните държавни и общински власти трябва да разяснят на гражданите си в крак с времето и епохата:

– с какви пари е платено почистването на паметника. Ако са от общинския бюджет, защо на „Шалом“ е било отказано почистването на свастики, с мотива, че общината няма средства и човешки ресурс? Ако не са от общинския бюджет, откъде идват?

– ако почистването е платено от Светлана Шаренкова, ще плати ли тя и почистването на свастиките, които са „обида за паметта на загиналите съветски войници“. Или не са?

– ще почисти ли общината незабавно София от свастики, слово на омраза и всичко друго, което я е превърнало в кошмарен за живеене град?

– ако Русия и „руският народ“ са обидени от този „акт“, дали Израел не е обиден от непрекъснато поругаваната синагога и еврейски гробища? Кой решава кое за кого е обидно и кое не?

– след като е заведено незабавно дело срещу неизвестен извършител, ще бъде ли заведено също толкова бързо такова срещу тези, които са надраскали пречупени кръстове, „Умрете в мъки гнусни педали“, „Циганите на сапун“ в цяла България, и то върху религиозни паметници и надгробни плочи?

– защо национално-отговорният президент и останалите национално-отговорни политици са оставили паметника „1300 години България“ да се разруши, докато пазят Паметника на Съветската Армия? Къде е паметника на българските участници във Втората Световна Война, сред които и дядо ми – танкист и участник в боеве?

– ако според Вежди Рашидов тази поп-арт инсталация е „углавно престъпление“, то защо побоят над хора от различен етнос, сексуалност и религия не е?

– на какво основание полицията си позволява да разпръсква граждани, които седят в парка? Кое точно определя какво е „струпване“ и защо пиенето на по бира от 20 човека парка да е, а сборищата от десетки неонацисти, които нападат разхождащи се в съседния парк да не е? (ако ви интересува, аз пуснах събитието за „на по бира“).

– защо общината отговори на искане за разрешение за провеждане на мероприятие след 2 седмици, след като законово-установения срок е 72 часа? За сметка на това избра фирма-изпълнител за няколко часа, което е прецедент в съвременната ни бюрокрация.

– получил ли е Вежди Рашидов хонорар или някакъв вид заплащане за статуите си в Музея за съвременно изкуство?

– има ли в държавата двойни стандарти и лицемерие във всички нива на управление?

– има ли руски натиск над правителството и общината?

– има ли полицейщина в държавата?

– от кого се страхува властта, че реагира така изненадващо бързо и в потайни доби? От Путин, от Медведев, от Валентин Златев? От гражданите?

– кой управлява и въобще управлява ли някой тази държава? Защото ако огромна част от времето на премиера отива в игра на различни спортове с топка „на вързано“, а ние, на далеч по-скромни позиции даваме дневно по 10-12 часа, то нещо е много, много сбъркано.

Съжалявам, но всичко това е deja vu, и мисля, че след селяндурщината (Стоичков да ме поучава от парламента, докато премиера отказва да дава обяснения там за мен е ОГРОМНА обида), обедняването, корупцията, безхаберието, кадруването, калинките, вучките, СГС, некадърността, смесването на властите, заплахите над националната сигурност (което е УГЛАВНО престъпление) и откровената диващина, наложена като стандарт на всички нива и във всички плоскости на живота и обществото ни

възвръщането на откровения тоталитаризъм от откровено полицейско-селско-популистки стил под руска команда прелива чашата окончателно.

Въпросите са риторични.

Хайде да си хващате бохчите и да ви няма!

Ще ми липсват ли софийските маршрутки?

Под на маршрутка, 24.02.2011, София. Очаква се от лятото да бъдат закрити всички маршрутни линии в София.

Отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен и изисква комплексен анализ, нещо като swot, pest, диаманта на Портър и матрицата на BCG в едно.

Маршрутките

Нямам представа на колко години са колите, но преобладаващата част изглеждат, миришат и се движат като щайги на колелца. Няколкото почти нови, с достатъчно места за сядане и ароматизирани буса вероятно се пазят за инспекции и рязане на ленти, тъй като чисто статистически човек попада на една от тях 1 на 40 пъти, и то ако ползва линия 14 например.

Останалите са с продънени подове, потънали в кал и прашоляк (за справка снимката), седалки, които са разкачени, така че возенето е като в гондола на лунапарка, липсващи дръжки, на чието място стърчат болтове, в които е лесно да се одере човек, а окачването е толкова разбито, че при сядане на последните седалки успешно ще се разбият и всички бъбречни камъни, които имате. Ароматът е смес между евтини цигари, изгорели газове, софийска прах и чорапи. Слава Богу, поне букета от ароматизатори, стегнати с ластиче, присъщ за такситата липсва.

За сметка на това обаче в някои коли има допълнителен лукс – до шофьорската седалка с шарени телове е привързана табуретка с изтъркана тапицерия. Ако на нея не седи стринката/ортака/зомби, можете да се притиснете о шофьора, който ще духа в лицето ви дим от цигара – контрабанден внос от Китай.

Шофьорите

Шофьорите най-общо могат да се разделят на три подвида:

1. Камикадзета-фанатици. За тях няма значение кой е насреща – шофьор, пешеходец, пътник или друга маршрутка, машината е програмирана да убива, като почти безпогрешно поразява всяка цел. Използваните техники са различни, но ефективни – газ до дупка, докато пътниците слизат, така че поне един да се изтъркаля на асфалта или вратата да премаже я ръка, я чанта; газ-спирачка, газ-спирачка, за да се намести тълпата вътре (виж Общи положения); изненадващи изпреварвания; рязко спиране без предупреждение на шосето, така че поне една кола да се забие отзад; псувни, семки, бластери  и лъчи.

Спират на поне 50 метра след желаното място или от махащия френетично гражданин, карат се, ако нямаш точно, ако парите са прекалено едри, прекалено дребни, ако седиш прав, ако седнеш, ако попиташ нещо или просто си мълчиш.

Опасен вид, вероятно след спирането на маршрутките ще бъдат пренасочени от кариерните консултанти за наемници в Ангола или към гладиаторски гонки.

2. Зомбита. Трудно е да се прецени дали са живи, тъй като обикновено очите и лицата им са безжизнени, не отговарят на въпроси, не реагират на сигнал или молба за слизане, гледат само напред (нямам представа как виждат страничните огледала), а единственото движение, което правят, е въртене на волана с две ръце. Това може да се дължи на вуду магия или на дълги години в градския транспорт. Способни са на изненадващи и изпреварващи действия като рязък завой или спирачка. Средно опасни, след края на маршрутките следва да бъдат пенсионирани.

3. Любезни и внимателни шофьори, които съвсем очевидно не знаят какво правят в тази кола, но пък са приятна изненада. Рядка ценност, особено ако вървят в комплект с нов бус и непиков час.

Почти всички имат дълъг нокът на кутрето.

Трасето

Трасето е еклектична комбинация от писта, павета и оф-роуд, като в натоварените, а и не толкова натоварените моменти маршрутката преминава първо в насрещното платно, качва се на тротоара, преминава през градинката, която по правило е хълмиста и кална, с буксуване излиза на улица, която не е част от редовния маршрут, но пък така се печели стратегическо предимство от около 43 секунди, цепи по диагонал отново през насрещното движение с псуване и финт, след което се влива в потока от коли, където шофьорът може да покаже и способностите си от Формула 1, 2 и 3.

Гонката

Всеки курс е състезание. С хронометри, радиовръзка, трасе и състезатели. Всеки един е въоръжен с мобилен телефон, по-често с хендсфри, но не винаги, по който говори 24/24. Следи се внимателно местоположението на всеки един от другите участници, като обичайно на шофьора му се налага да се надвиква с радиото, а всяка информация за наваксване от страна на противниковия отбор предизвиква бурно и искренно възмущение и натискане на педала на газта.

Общи положения

Пътниците в масовата си част са жени от всякакви възрасти, добре облечени, с вид на служители в администрацията и частни фирми, от време на време пътуват млади момчета, които отиват на лекции, останалите около 5% са микс от гости в града, мъже, приличащи на служащи в БАН и строителни работници. Полицаи не се забелязват често, нищо че пътуват без пари.

Законите на физиката вътре в маршрутката не важат. Обемът е безкраен, а самата кола е еластична, така че винаги има място за поне още двама с багаж.

Табелите нямат осветление, така че вечер се маха на общо основание, все някоя от спрелите коли ще е маршрутка, а пък някоя от маршрутките ще е тази, която ви трябва.

Ако маршрутката се е движила със 120 километра по Цариградско шосе, след като завие по Левски по правило намалява до 5 км./час. Мистериозна зависимост.

Понякога шофьорът решава, че ще мине по-напряко, и така изпуска поне 2-3 квартала, като на всеки опит за протест невъзмутимо отговаря: „е, кво ся, ше повървиш малко пеша“. Така е, 15-20 минути са си нищо работа, особено ако бързаш и навън е -10 градуса.

Градският транспорт

Градският транспорт последните години като че ли е по-приятен, по-чист, автобусите, тролейбусите и трамваите са не толкова натъпкани. Почти няма и плакати на Лепа Брена. Има и метро, което решава голяма част от проблемите с придвижването из София, но уви – не всички.

Рядко има камикадзета, за последно попаднах на такъв в автобус 76 през есента, потегли рязко с отворени врати, докато пътници все още се качваха и слизаха. Напоследък обаче почти не наблюдавам подобни събития.

Такситата все още са доста евтини и са решение, но не и ежедневно, тъй като средно 20 лева на ден за българския стандарт са прилична сума, с която можеш да стигнеш до Бургас и дори да можеш да си я позволиш, не ти се дава.

Проблеми

Много от колите на градския транспорт са стари, преди месец пътувах в тролейбус 9, който се запали между НАТФИЗ и Френската. Някои от старите Икаруси ги познавам по определени белези, които помня, откак 85та-89та ходех на училище чак до 138мо с 604.

Това обаче не е толкова неприятно, колкото неадекватността на мрежата на софийския транспорт спрямо развитието на града през последните години. До голяма част от новите квартали и оформилите се клъстери от офиси и големи магазини няма линии, транспорът се движи до все по-рано, а 94 от Попа към Студентски град в 1 през нощта е единствено носталгичен спомен.

Метрото е най-прекрасното нещо, което се е случвало на този град от 44та насам, но пък е недовършено, а и не от всяка точка на града, включително центъра има удобен достъп до станциите му. Проблемът отново опира до недалновидните и остарели маршрути на градския транспорт.

Трудно е да се стига и до села и селски квартали около София – ако има рейсове, те пътуват рядко, до рано и се хващат от далечни и екзотични места.

Велосипедите биха били решение, ако имаше безопасни велоалеи из целия град, сегашните подобия са нагъл пример за присвояване на общински пари, а мен лично ме е страх да карам по улиците, защото не знам дали няма да ме отнесе я някоя маршрутка, я някой ученик с голф и без книжка.

Заключение

След претегляне на всички „за“ и „против“ маршрутните таксита в София определено няма да ми липсват нито колите, нито шофьорите, нито гонките, нито следенето по телефона, но пък поне аз ще се придвижвам доста по-трудно, за повече време и на по-висока цена.

Възможните решения са няколко: дебат и актуализиране на транспортната мрежа в София, максимално бързо подобряване на условията за придвижване на велосипедисти и пешеходци в целия град и евентуално няколко адекватни, чисти, нови и регулирани линии маршрутни таксита.

Сега опесъчаване, а след това?

Вчера алеите в градинката на Кривата река се оказаха посипани със солидни количества пясък, както може да се види от приложения доказателствен материал.

Както всяка година, аз и тази задавам един въпрос: кой после ще отмие от този град солта, пясъка и химията? Улиците в Кривата река не се мият, освен по-главните веднъж на 2 години, когато има местни избори (което значи, че тази година може да ни огрее), като положението е същото в целия град.

Проблемът обаче не е само в недосвършената работа на общината, която явно смята, че нахвърлянето на пясък с лопата тук-таме е нещо страхотно, заради което заслужават овации.  Огромен проблем освен безразборното и ненужно изсипване на химия и пясък е, че те остават,  и остават, докато снегът на следващата зима ги затрупа, за да не се виждат.

Няма по-жалък, мърляв и прашен град от София, когато се разтопи последният сняг – всичко е сиво-кафяво, а вятърът вдига тонове боклуци и пушилка, които всички дишат. Никой не знае какво точно има в разсипаното от общината, а и при създалите се обстоятелства е по-добре да знаем може би, тъй като това означава да не мигнем от ужас и притеснение. Същият пепеляк отива по фасадите, колите, листата на дърветата, в къщите, а децата получават странни кашлици и алергии.

Аз разбирам, че е трудно във времена на криза да се нагласи бюджета, но това положение съществува от дълги години. Както плащам, за да не се пързалям и улиците да са изчистени, така плащам след това някой да отмие шлаката и другите неща, чието място не е в белите дробове на жителите на София.

Сега се оказа, че парите за снегопочистване са свършили в началото на зимата, после ще се окаже, че парите за миене са свършили още преди началото на пролетта, като за Великден ще се измият 3 централни улици, по които минават кортежите на Борисов, но мен това не ме интересува, защото подобни грешни разчети говорят само за едно: лош мениджмънт, лошо управление на финансите, лошо планиране и може би за поредното източване на средства.

И понеже ми е писнало да живея в най-мръсния град, искам той да бъде чистен и мит, за което си плащам всяка година.

Снимките са направени с личното ми СРС.