Въпроси без отговор в държава без държавност

Въпросите без отговор последните седмици се трупат лавинообразно и даже вече не търся отговор, но все пак:

– Не трябва ли главният прокурор да се самосезира незабавно, когато има информация за изнудване на държавния глава и когато има заплахи за държавната сигурност от страна например на Волен Сидеров?

– Заложник ли е държавата на исканията на водача на една националистическа партия?

– Кой ще санкционира, пък и само морално разиграването на народни представители с жребий?

– Какво се случи с гражданите, които запалиха Конституцията?

– Къде бяха протестиращите, искащи „повече власт за гражданите“, когато постепенно им бяха отнети демократични инструменти като избор на кметове в малките общини и в малките населени места и избор на районни общински съвети, преференциално гласуване и така нататък?

– След като Галина Тонева не е достойна за зам-главен прокурор заради връзки с мафия, енергийна или друга, защо е достойна за Върховната Касационна Прокуратура?

– Къде беше президента 4 години, докато Цветан Василев и Пеевски концентрираха все по-голяма власт в ръцете си? Защо не получих отговор на тези въпроси?

– Коя точно медия ще обърне внимание на факта, че всички сигнали по член 162 до прокуратурата се прекратяват с нелепи доводи, а подалите ги са викани в полицията за обяснения? И вярно ли е, че има държавна политика у нас престъпления от омраза да не съществуват?

– Как точно новият председател на Конституционния Съд ще защитава Конституцията и правата на гражданите, след като е легитимирал Народния съд?

– След замитането под килима на използването на платени ултраси от Борисов и Станишев на 14.01.2009г., довело до полицейско насилие и делегитимация на гражданските протести, след събитията около Катуница и използването на същите лица отново тази година, ще забравим ли пак, че престъпници с противодържавни възгледи се използват от властта за погроми, терор над неудобни и провокации?

– Кой следи последните законови промени, които обслужват по груб и вече откровен начин различни частни интереси?

– Ще позволим ли поредните опортюнисти, водени от собственото си его и от интереси на чужда държава, организирана престъпност и неработещото статукво да подменят искрената фрустрация на протестиращите?

– Ще участваме ли в лицемерния траур на властта и ли ще поскърбим по своему не само за самозапалилите се хора, а за всички останали, които не са достатъчно силни да оцелеят в държавата, в която не само демокрацията е поменена, а и общочовешките ни разбирания за добро и зло?

– Как ще градим държава върху общество, което смята, че децата трябва да носят вина за прегрешенията на родителите си, че има по-ценни и по-малко ценни животи и че правилата, законите и моралът са различни за различните хора?

За една покана от един кандидат-президент

Този блог предизборно е изпаднал в кататония, както цялата държава и кастрираните медии, но ми се иска да внеса уточнения по темата с покани от кандидат-президенти към блогъри. Говорих по въпроса в предаването „Животът и други неща“ (по БНТ с Асен и Сибина Григорови), но тъй като е абсолютно забранено да се споменават имена, партии и пристрастия (!), още малко по темата.

Най-долу ще намерите поканата от Росен Плевнелиев или щаба му, по-нагоре и моя отговор.

Позволявам си публично да коментирам, понеже честно казано, косата ми настръхна от изказването, че „гражданската журналистика“, т.е. блогърите са искреният глас на обществото. За мен подобно признание от човек, който е бил член на настоящото правителство 2 години, допреди месец, е най-малкото цинично. Признанието, може би случайно и направено от някоя девойка, която работи по кампанията, че медиите не са искрени и независими и не правят гражданска журналистика е грозно и лицемерно. Къде бяхте Вие, г-н Плевнелиев, докато голяма част от медиите ставаха собственост на Красимир Гергов и на Пеевски-Кръстева? И наистина ли не знаете, че огромна част от тези и други медии обслужват властта до пълен слугинаж, че им се звъни от най-високо ниво с инструкции какво да пишат, и че и да искат журналистите, нямат право на „искрен глас“?

Честно казано, много ми е приятно да ме четкат и да ме наричат обществен лидер, искрен глас на обществото и каквото друго се сетите, но предпочитам да не ми вменяват ролята на абдикирали институции, на четвъртата власт и на официалните обществени лидери – избраните от гражданите политици, нито пък да лъскам имиджа на хора, които са участвали в управления, които намирам за откровено вредни за държавата (на ГЕРБ, Тройната коалиция и НДСВ-ДПС). Предпочитам медиите и държавата във всичките и проявления да си вършат работата, пък след това ще помисля дали искам да се взимам толкова насериозно.

Колкото до самата кампания – сигурно някой си мисли, че ще е много готин, контемпорари и куул, като се сети за „блогърите“ 3 седмици преди изборите и ги почерпи с тригуни, но не става така. Върху тези връзки е добре да се работи и преди един политик да влезе в кампания. Като цяло, за разлика от България, където в политиката влизат случайни хора, политиците по света идват от партийните структури, от обществени длъжности и така нататък – позиции и кариери, по време на които могат и трябва да култивират връзки не само с медии (но по честния начин, не за 30 сребърника), блогъри, но и с местни и граждански лидери, хора от квартала, майки, пенсионери и всеки друг, който би следвало в последствие да бъде представляван от кандидата/избранника.

Темата е дълга и няма да продължавам, но е добре да не се пренасят директно кампании от САЩ и Западна Европа, а и това, което стои зад тях.

Както вече написах също така, ходя само на срещи с кандидати на партията, чийто член съм. Смятам, че това е коректно както към ДСБ, така и към другите кандидати.

–––––

Моят отговор и въпроси, на които така и не получих отговор:

Здравейте,

Благодаря за поканата, но не мога да я приема.

Все пак, интересно ми е защо смятате, че:

1. Гражданите не се интересуват какво се случва в Катуница;

2. Мислите ли, че е нормално МВР да налага допълнителни такси на бизнеса, при условие, че дребния и средния такъв не успява да се съвземе все още, даже напротив;

3. Смятате ли, че единственият стимул за икономически растеж е инфраструктурата?

4. Защо смятате, че е редно държавният глава да се занимава с благотворителност, и то при условие че същата благотворителност поема задълженията и функциите на абдикиралата държава, например при лечението на деца (българската Коледа)? Знаете ли за държавен глава на друга държава, който се занимава с подобни инициативи?

5. Защо според Вас се случи така, че в момента медиите като цяло не правят „гражданска журналистика“ и се налага независими блогъри да са коректив на управляващите?

Желая Ви хубав ден,

Магдалина

Поканата:

Здравейте, Магдалина,

Най-напред бих искал да Ви поздравя за това, че заемате активна гражданска позиция по актуалните теми и на практика сте сред истинските лидери на обществото, най-вече на младите.

Признавам, че по време на предизборната кампания се срещам предимно с граждани в десетките населени места, които посещаваме с Маргарита, и с журналисти.
На практика обаче ми липсва контакт с междинното звено – гражданската журналистика, която наистина уважавам и смятам, че е искреният глас на обществото.

Бих искал да се видя с Вас и Ваши колеги, които поддържат блогове на различна тематика, за да си поговорим за всички онези неща, които ви вълнуват, но по някаква причина никоя от институциите не иска да чуе. Срещата с блогърите е насрочена за четвъртък в 11 сутринта в Червената къща в София и много ще се радвам да се запознаем там лично.

От моя щаб ще се свържат с Вас по телефона, за да уточните подробностите. Можете да ми пратите и няколко ориентировъчни теми и въпроси, които бихте искали да обсъдим.

Ще се радвам да се видим в четвъртък, за да преминем на “ти” и да поговорим приятелски.

Поздрави,
Росен

Доза лудост всеки ден

„Доза лудост всеки ден“ е проекто-заглавие за проекто-блог, в който всеки ден ще пускам по 1 пост с най-доброто от големите мъже, пардон МЪЖКАРИ на България от предишния ден.

Ето няколко потенциални първи поста:

„И аз играя гол до кръста, по шорти. Поне двайсет мача в обедната почивка сме играли с гвардейците. В най-голямата жега, вадим един маркуч на оградата. Играем две по 35 минути и в полувремето всички минават на маркуча. Като на автомивка ги мия и после минавам себе си“. Не, това не е синопсиса на чешко милитари гей порно, а ежедневието на премиера на една европейска република.

„Само че в България вече има мъжкари като мен, Плевнелиев и Борисов, които сме готови да стигнем до край! Всички, които плюят по нас с цялата си компроматна машина, са като овца без история“, Христо Стоичков в обръщение до българския народ, в качеството му на… хм… Христо Стоичков?

„Историята с мъртвия делфин на плажа „Корал“ е мистерия. И аз повиках ангажираните страни, за да я разгадаем заедно“. Мирослав Найденов, министър на земеделието, който ще хвърля боб и чаени листа, за да администрира административно административната ситуация с делфините.

„Няма корупционен елемент, това е предложение за намерение“. Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи, със СДК право. Доколко правото в седекато е право, а Цветанов е министър, е въпрос от сферата на теорията на относителността.

„Забравяме миналото, забравяме зависимостите на миналото.“ Росен Плевнелиев, кандидат за президент на ГЕРБ, може би, а може би независим. Или зависим.

„Аз съм успял политик“. Георги Първанов, пътник към бунището на историята. И още от същия: „Аз ловувам по-специфично. Моят пряк интерес в лова са хищниците.“ И арахарските овци, със или без история, по темата да се обръща към Ицата Стоичков.

„Кметовете станаха боксови круши за обществото. В момента има сто отстранени кмета у нас. Защо смятате, че един прокурор разбира повече от местната власт от един кмет?“. Йордан Лечков, осъден на 2ра инстанция условно за длъжностни престъпления, кмет на Сливен. Не смятаме, Данчо, но пък смятаме, че разбира от длъжностни престъпления повече от 100те кмета, взети заедно.

„Ако това продължава, ще подпишем на инат“. Министър председателя за договорите за шистов газ, които ще са на стойност няколко милиарда. Това всъщност не е смешно.

Не знам кой е казал, че българите са оцелели, защото са се смели, но тази политическа есен и последвалата зима ще трябва да се посмеят повечко, защото вместо хляб ги чакат зрелища.