Завършеността и нейната липса

Завършването докрай на продукт, задача, реформа, процес или проект е нещо, което ние, българите почти не познаваме. Не сме го виждали в практиката, не го правим и не ни притеснява, когато нещо не получи логичен завършек (с изключения, разбира се, въпреки че генерализацията е любим аналитичен инструмент по тези ширини).

Ама как така и защо такова национално-безотговорно твърдение? Ами ето така:

– Строят се магистрали по 20, 30, 40 и дори 50 години. Нещо започва, но понеже или парите не достигат, или някой ги е завлякал, или пък е довел португалския си братовчед, или просто защото никога не можем да направим нещо нито в срок, нито качествено, нито докрай едва през лето 2013та европейска България имаше своята първа истинска магистрала. Най-сетне нали, ама не съвсем. 50 години е повече от моя живот и една огромна част от този на майка ми;

– Започват се мащабни проекти, които никога не приключват. Не приключваха дори през социализма, въпреки всички легенди – огромния зарязан комплекс в Радомир, гьола на АЕЦ Белене, който си беше гьол и преди 89та, туча на Цариградско, така наречния ИПК „Родина“, огромната болница в двора на Медицинска академия, недовършените бетонни скелети, накацали по полетата из цяла България, чудесата тип „Дом на партията“ в почти всеки областен град, бутафорните фасади върху недовършени сгради за Дипломатическия корпус, които после се разпадаха и какво ли още не. И не са завършени, не защото дойде демокрацията, не, някой цъфнаха след 10ти ноември, просто така са си нещата;

– Реформите във всички области, някои никога незапочнати, други започнати, но зарязани от следващото правителство, а трети обещани, но забравени, защото като дойдеш на власт, първата ти работа е да започнеш да си топлиш мястото и да се готвиш за идващите президентски, местни, европейски и парламентарни избори;

– Усвояването на еврофондовете – и с крадене, и без крадене все не става;

– Започнатият и никога незавършен преход;

– Започнатите протести за коренна промяна, дето май ще си ги зарежем някъде на средата на пътя.

Всеки път, когато мисля за работене по български, и „работене“ е точната дума, си представям 2ма, които копят ров през улицата, за да пуснат нелегален кабел от комшията, около тях 10 люпят семки, цъкат с език и викат „Еее, така няма да стане, я ровни по налево“, докато не стане икиндия и всички отидат да пият ракия в къщата на този, дето има нужда от ток. Късен следобед някой ще хвърли пръстта обратно в изкопа, но няма да асфалтира отгоре и така следващите 10 години и 12те героя на този кратък разказ ще си карат колиците 2ра ръка през дупката и ще псуват тая скапана държава. Разбира се, в картинката ще добавим и общината, която никога нищо не преасфалтира, защото така и чез-мез и сие, които са карали гражданина с лопатата да чака 6 месеца, преди сам да си намери решение на казуса, демек с комшията.

И общо-взето така си живеем от 1944та насам – ден да мине, друг да дойде, да се снишим докато мине, а и работата не заек да избяга, пък и какво ще им се потим на тия. А най-добрият начин да се свърши една работа е да кажеш, че има келепир и ще изкяриш от държавата, пък дори да е по-трудоемка и после да боли.

Андрешко, бай Ганьо, Асен и аз, като в онази песен.

Приоритети на следващото правителство

government prioritiesПреди 10 дена направих анкета във Фейсбук, чиято цел беше да се степенуват приоритетите пред следващото правителство. Имаше възможност да се добавят нови отговори и да се избира повече от един, като допълнително бяха добавени образованието, по-строг контрол върху субсидиите от ЕС и развитието на селските райони.

Видя ми се важно да чуя какво мислят и други, тъй като в момента социологическите проучвания се фокусират върху въпроса „за коя политическа сила ще гласувате“, но не и какви са приоритетите на избирателите, които ще овластят впоследствие депутати и правителство.

За мен резултатите са изключително интересни, като от тях могат да се направят също толкова интересни изводи, а повечето теми осезателно липсват в предизборните кампании на партиите:

government priorities table

1. 71 човека, или почти всички участвали в анкетата посочват като топ приоритет (и 2 пъти повече от 2рия – реформите в здравеопазването и пенсионната система) реформата на съдебната система, корупцията и зависимостите в съдебната власт.

Тази тема, която със сигурност вълнува огромна част от активните граждани в България като че ли изобщо не е предмет на дебат в публичното пространство в момента. И ако това не се случва в предизборния период, едва ли ще се случи извън него. За сметка на това масовият коментар от партии и дори президент около скандалите с подслушването е, че това не е приоритет, че темата не е важна и отклонява вниманието от други теми, които интересуват обществото. А самото общество много добре осъзнава, че и незаконното подслушване, и огромните бюджети за това, и разменените реплики, които изтичат и доказват търговия с влияние, сливане на уж независимите власти и корупция са симптоми на едно много тежко заболяване. И точно това тежко заболяване е приоритет на гласоподавателя.

Коментар на Юлия Узунова под анкетата: „Наистина всичко гореизброено е важно, но някои неща зависят от други. Струва ми се трудно да се провеждат ефективни реформи в която и да е област, докато злоупотребяващите вилнеят безнаказано заради прогнила съдебна система. Та все отнякъде трябва да се почне.“

Познавам повечето отговорили на въпросите – повечето са с магистърска или докторска степен, работещи в медии, чужди и български компании или университети на експертни и мениджърски позиции, както и хора със свободни професии – изобщо точно тази обществена прослойка, която има интерес от промяна на статуквото, за да произвежда повече БВП, иновации, да стартира нов бизнес и да остане да живее в България заедно с децата си.

2. Безработицата и увеличаващата се бедност са изпреварени от реформите в здравеопазването и пенсионната система, големите икономически групировки, които задушават МСП и независимото предприемачество, като ТИМ и КТБ, и образованието, т.е. приоритет е изкореняването на причините, а не просто лекуване на симптомите.

Здаравеопазването може би е най-болната тема (и въпреки това, да подчертая, в момента е на 2ро място), като и осигуряването, и лечението и профилактиката имат нужда от спешна интервенция.

3. Монополите и картелите получават едва 16 гласа, а любимата инфраструктура на ГЕРБ – едва 5. Още един мит е развенчан. И съм сигурна, че дори хора с друг профил, като например жители на Северозападна България или от села със затихващ живот не биха поставили магистралите на първо място.

4. Интерграцията на етническите малцинства е с едва 11 гласа, но пък под анкетата има много хубав коментар: „Интеграцията на етническите малцинства е важна и защото много от тях са в работоспособна възраст или по-млади. Ако участват в икономиката на страната, това ще е полезно за всички ни.“ Застаряването на населението е факт, който удобно забравяме, но пък той ще има тежки икономически последици в един бъдещ период, особено с нереформираната пенсионна система. Целенасочена работа, стратегия с 30-40 годишна рамка и ефективно използване на европейски и бюджетни средства биха минимизирали щетите от капсулирането на ромското население и намаляването на активната работна ръка.

5. За съжаление контролът върху еврофондовете и развитието на селските региони бяха добавени по-късно и имат съответно само по 5 и 3 гласа, но тези проблеми имат общо с реформата в съдебната система, изкореняването на корупцията и донякъде с минимизирането на влиянието на групировки като ТИМ, където потъва огромен процент от земеделските субсидии. Привличането на чужди инвестиции има само 8 гласа, въпреки че на мен това ми се вижда важно предвид невъзможността в момента българските бизнес и предприемачи да правят големи инвестиции и да разкриват достатъчно работни места.

В едно нещо съм сигурна – ужасно много хора искат коренна промяна, чистка и контрол върху съдебната система, и това не е желание само на хората от най-големите градове. Едва ли има човек, който да не е потъвал в неефективно и безкрайно бавно съдопроизводство, а корупцията е толкова масова, че е трудно вече да се шокираш от някое ново разкритие.

Нота бене: възможно е да има сериозна промяна в резултатите, след като пусна поста с линк към анкетата, тъй като тя е още активна.

Най-бързият път към диктатурата е пътят на най-малкото съпротивление

Това си мислех, когато четях туитовете на хората, които отразяваха или гледаха неопределимото като форма събитие на ГЕРБ в събота в зала Арена Армеец (построена от любимите на всяка власт ГБС и кръстена на застрахователното дружество на ТИМ).

Безрезултатното от организационна гледна точка събиране на членове и симпатизанти на последната управлявала партия, подвила опашка сред огромните протести в края на зимата напомни на всички на отдавна забравени или далечни диктатори като Хитлер, Сталин, Ким Ир Сен и Ким Чен Ун, Путин, Лукашенко и разбира се, добрия старец Тодор Живков – просълзени дядовци, едрогърди девойки, тетки и вдъхновени младежи, екрани с любимите образи на Борисов и Цветанов, пламенни, нищоказващи речи, неизпълними обещания, режисура, хора, ръченици и друга хореография, и разбира се – много, много овации и народна любов. Новият априлски пленум.

Всеобщата амнезия, за която често пиша и която кара масата хора да помнят случилото се не повече от 3 седмици назад е може би една от причините, които могат да дадат нов мандат в ръцете на ГЕРБ. Другата причина е отказът от усилие сам да откриеш или създадеш своята алтернатива – всички са маскари, и това никога няма да се промени, защото аз никога няма да потърся друг, да издигна друг, сам да застана начело, нищо, че всичко мога, всичко знам и от всичко разбирам.

Може би подобно обвинение е тежко, но когато голяма част от образованите, мислещи хора изобщо не стигат до урните, а останалите дават гласа си за откровено провалени партии, личности и управленски модели, е трудно да не издаваш тежки присъди за обществото и пътя надолу, по който е тръгнало то.

Ако ГЕРБ получи втори мандат, това ще е без прецедент в най-новата ни история. Едно управление, което:

– задълбочи икономическата криза, унищожи малкия и средния бизнес и даде целия ресурс в ръцете на странни, нови, мощни фирми, най-вероятно свързани с Емил Димитров или близки до КТБ;

– национализира личните пенсии на миньорите, за да строи църквата в Гигинци, да копае мощи и вампири и да развозва третокласен футболен отбор със самолет;

– доразруши здравна система, национализира резерва на здравната каса – почти 2 милиарда, които бяха резерв-гарант от вноските на гражданите, а отказа от реформи и некадърното управление доведе до пълен хаос, допълнително източване и влошаване на здравето на населението. Управление, при което тежките болести се лекуват с смс кампании;

– източи фискалния резерв, в който освен заварените пари се вляха национализираните пенсии на категорийните работници и 2та милиарда от Здравната каса, и всичко това, за да се построят 117 километра магистрали, една зала и да няма нито едно увеличение на доходите;

– досъсипа земеделието, с Мирослав Найденов начело, който замени закони с регулации, които обезсилиха и без това неконкурентноспособното ни производство на храни, прокара вредния закон за горите, изсипа милиони субсидии в ТИМ и плащаше собствения си ПР с европейски пари;

– задълбочи до непоправимост хаоса, корупцията и престъпната зловредност в съдебната система, като допълнително увеличи зависимостта и от изпълнителната власт, а провосъдието е за този, които си го поръча и плати;

– така унижощи престъпността, че никой не разбра кой уби Мирослава, а братя Галеви станаха Избегалеви;

– прие с изключително необразованото си, неопитно и манипулируемо мнозинство в парламента лобистки, платени и откровено антиконституционни закони, като върнатите от КС достигнаха до безпрецедентен за цялата ни история брой;

– купи си медиен комфорт с парите на данъкоплатците и с европари;

– забърка куп международни скандали;

– даде неограничена власт и влияние в ръцете на една банка, нейния собственик, група медии и на една трибуквена групировка от Варна;

– отне допълнително правомощия на местната власт, като наруши основен конситуционен принцип чрез сливане на централно и местно управление;

– позволи си да руши и кадрува в парламента и в опозицията и да злопуотребява с партийните субсидии;

– позволи задълбочаването на междуетническото напрежение, процъфтяването и употребата от най-високо до най-ниско ниво на слово на омразата;

– подслушваше десетки хиляди хора – журналисти, политици и всякакви други граждани, които потенциално биха заплашили концентрираната и почти неограничена власт в ръцете на няколко човека;

– продължава да употребява мантрата, повтаряна като ехо от гурута и журналисти, че единствената алтернатива на БСП е ГЕРБ и само те могат да „унищожат комунистите“. И лъжата, че Бойко е десен, че Бойко ще даде работа, че Бойко ще ви оправи. Както вече ви оправи за 4 години, за което не е лошо да му се извините.

Едно управление, което ако се повтори, ще доведе до сериозни проблеми с демокрацията, в най-лошия случай до диктатура, както и до зависимост, бедност, безработица, полицейщина, страх и омраза.

Трудно ми е да проумея диктатурата, а още по-малко една гладна и бедна зависимост, която няма нито петрола на Венецуела, нито ресурсите на Русия, които се изсипват освен върху Цветан Василев, върху още десетки и стотици хиляди адепти и стожери на властта.

Трудно ми е да проумея защо няма съпротива срещу статуквото, което подмени истинския живот, за който мечтаехме преди 20 години и защо примирението и вътрешната емиграция са по-приемливи от съпротивлението и труда.

Най-бързият път към диктатурата е пътят на най-малкото съпротивление. А когато тя се случи, освен беден, зависим и унизен, ще умреш несвободен и нещастен.