Системата е Халифакс

В първата седмица от работата на 43тото Народно Събрание и почти месец след парламентарните избори изглежда, че политическата криза е все така в самото си начало, а воля за решаването ѝ не само, че няма, но като че ли почти цялата властова прослойка се е фокусирала върху хвърлянето на прах и замитането на следите от това, което според мен скоро ще бъде наричано „обира на века“ – казуса КТБ.

Привидно хаотичният фарс, който създава у гражданите усещането за пълна лудница, всъщност е една добре режисирана пиеса, в която всеки има своята роля, а малкото нормални изглеждат не на място и не навреме, а репликите им изобщо не пасват на сценария. Представления като купона на ПИК, който събра на едно място Пеевски, главния прокурор, представители на всички партии, голяма част от медиите и други представители на институциите (няма да слагам линк, но информация може да се намери) само доказват, че това, което виждаме, не е това, което реално се случва, а зад гърба ни продължават да се извършват тежки престъпления.

Какво имаме на сцената?

ГЕРБ – привидните усилия на ГЕРБ да успеят да създадат реформистки кабинет издишат, особено в последните дни, след като заложения капан с „правителството на мнозинството“ в началото не успя да мине. Ни в клин, ни в ръкав в България кацна Жозеф Дол, след което Борисов и подопечните му внезапно преоткриха евроатлантическата си ориентация, която липсваше по казуси като Южен Поток, позицията на министър Шаламанов за Русия и други тежки теми. Целта? Замазване на ситуацията с КТБ, а след това ако ще и нови избори да има, Борисов така или иначе се изпусна, че мисли в посока кандидатиране за президент.

Интересното е, че единственият разумен вариант за програмно правителство изобщо липсва от картинката.

ДПС – освен, че стои зад идеята за правителство на малцинството, ДПС умело дърпа етническата карта, което е добра подготовка за едни скорошни избори. Освен всичко останало, това придава повече тежест на 2те националистически партии в парламента, отколкото имат. За съжаление, съвсем откритото предкулисие не е припознавано като такова от голяма част от електората, вероятно заради монопола му върху информацията и усилената пропаганда, която като криво огледало прави лошите добри, а добрите – лоши.

Атака – народните представители от партията успяха за първите няколко дни от работата на НС да залеят деловодството и общественото пространство с десетки законови поправки, коя от коя по-безумна. Ходът им обаче е добър, тъй като, освен че се отнема ресурс и се отклонява вниманието от важните проблеми, ги връща отново на терена като любимци на носталгично настроената към соца и СССР прослойка от населението.

ПФ – сбирщината от ченгета и откровени нацисти за съжаление изглежда най-разумния вариант за партньор на ГЕРБ и РБ в едно правителство, дори като негласен съдружник, което е колкото жалко, толкова и страшно. По всичко личи, че подобно споразумение ще има, което ще легитимира отново 1. присъствието на ДС агенти във властта и 2. ксенофобията, расизма и престъпленията от омраза.

БСП – партията ще е толкова добра опозиция, колкото ГЕРБ беше по времето на Орешарски, т.е. некадърна, с неумело прикрито участие в театъра и модела #КОЙ. Ако успеят да запазят вътрешните си проблеми извън публичното пространство, да си кротуват в парламента, така че отново да започнат да изглеждат като приемлива алтернатива и най-вече – да се правят, че нямат нищо общо със Сергей Станишев и половинката му Моника, като нищо могат да си повъзвърнат позициите на следващите избори.

АБВ и ББЦ – миманс, който добре обслужва различни интереси – олигархични, руски и вътрешно-парламентарни.

Реформаторският блок – най-вероятно Реформаторският блок ще влезе в капана „кабинет на малцинството“. Ще е необходима политическа виртуозност, за да могат да се направят реформи, да се върви към решение на проблема с КТБ, който не изисква загробване на пари на данъкоплатци, както и да не станат кабинетът и политиките му заложници на ДПС. Подкрепата от страна на ПФ е имиджова катастрофа, което добавено към неадекватното или нелоялно поведение на част от представителите на Блока е реален риск за загуба на електорат.

Народните представители – за по-малко от седмица народните представители успяха да сътворят в Бюджетната комисия с поправките в Закона за кредитните институции, които да задължат Българската народна банка да предприеме действия за оздравяване на банките, когато собствения им капитал стане отрицателна величина. Подобно начало с неформални коалиции ГЕРБ-ДПС и подобни е залог за липса на доверие, а това ще доведе до липса на подкрепа за важните решения. да не говорим, че ако подобни поправки минат, в дългосрочен план банковата система се подлага на нов риск от недобросъвестно управление.

Гражданите –  част от гражданите нехаят за случващото се, или не успяват да осъзнаят колко са тежки проблемите за решаване. На останалите ни се налага да коригираме и контролираме от самото начало всичко, което се случва.

 * „Системата е Халифакс“ е израз от българския разговорен език, който означава „всичко е в хаос“, „положението е извън контрол“ и „пълен ужас“.

Защо ще гласувам за Реформаторския блок

Едва ли има съмнение, че ще гласувам за Реформаторския блок, но истината е, че аз лично изпитах и изпитвам много съмнения, които предполагам, имат и всички други хора, които искат промяна, протестираха цяла година и повече и се страхуват, че ще бъдат пропилени енергията, надеждите ни и последния шанс за връщане на България към европейското цивилизационно пространство, честната икономика и демократичния модел.

Кофата катран в меда: присъствието на хора от Тройната коалиция в листите, присъствието на хора, които биха стояли добре при Сара Пейлин, но не и в партия от ЕС, рискът от разпадане вътре в НС (единствен шанс да се минимизира този риск е преференциално гласуване за хора, които поставят общите пред личните интереси), липсата на разбиране кои са прослойките и социалните групи, носители на промяната и какво искат всъщност те, части от програмата, касаещи религиозно образование (в случая мюсюлмански училища и тяхното финансиране с държавни средства, срещу което съм против), непрекъснатите организационни драми и недоверието в доказани политически номади.

И все пак, при всичко изброено, РБ са носители и на надеждата за промяна. Защо и къде?

1. ДПС – влизането на РБ в парламента е шанс за разбиване на управленския модел от последното десетилетие(я), както и за неутрализиране на ролята на ДПС като „балансьор”, която дава на тази партия и кръговете около нея непропорционално голямо влияние. Това влияние държи в капан цялото общество и е фундамент на модела „Пеевски – Доган“.

2. Правосъдие – промените в съдебната система и прокуратурата са от първостепенна важност и усилията за реформи трябва да се съсредоточат незабавно в тях. Буксуването и блокирането на реформите в другите сектори често произтичат от бездействието на съд и прокуратура. РБ има предложения за промени, които не изискват непременно промяна в Конституцията, като например изборът на съдебната квота във ВСС да бъде извършван пряко от съдиите, а не чрез посредници. За целта, както и за спешно възстановяване на ролята на прокуратурата в рамките на закона и прекратяване на употребата ѝ като инструмент за натиск на частни интереси е необходима силна политическа воля. Това ще трябва да е и ролята на РБ – да наложи на новия парламент и правителство извършването на тези спешни действия.

3. Южен Поток – представители на РБ са от малцината, които работят целенасочено, непрестанно и упорито, за да бъдат извадени наяве корупционните схеми, източването, вмешателството на чужди държави, поръчаните от Кремъл закони и бъдещите огромни загуби за България. Тези хора и коалицията имат желанието грабежът да бъде прекратен, както и да се работи за нова енергийна стратегия, която да ни гарантира независимост от чуждо политическо влияние и честно ценообразуване.

4. Проблемът КТБ – възможността никога да не получим отговори и да изплащаме отново милиарди от джоба си с години (както правим за фалита на НРБ и Виденовата криза) е напълно реална, като се вземе предвид, че е напълно вероятно бандата „Пеевски“ отново да доминира парламента и управлението. Идеите и предложенията на РБ съвпадат с моите – незабавно влизане на международни експерти в банката, отстраняване на главния прокурор, незабавно изплащане на гарантираните от закона депозити, никакво използване на публични средства, прозрачност, пълно разследване и справедливи присъди за виновните. Наказания и очистване са единствения шанс банков грабеж да не се повтори отново след няколко години, а парите за образование и здравеопазване да потъват в изплащане на удоволствията на шайка бандити.

5. ЕС – Реформаторският блок е изцяло про-европейска  коалиция, което е от огромна важност в настоящата геополитическа ситуация и вечното ни разкрачено положение между три цивилизации. Пред нас тепърва стои цивилизационен избор, който може да реши съдбата ни за десетилетия, а една силна про-европейска партия може да ограничи ролята на проруските партии и агенти, да стабилизира колебливите разнопосочни движения на ГЕРБ и да гарантира на ЕС, че в наше лице има стабилен партньор. Освен това, както обичам да казвам по отношение на ЛГБТ правата, по-добре европейска дясна партия (или дясно-центристка), отколкото евразийска лява такава.

6. Здравеопазване – в този сектор нуждата от реформи е най-спешна, а най-вероятно закъснението ни се измерва с десетки години. Ролята на РБ тук отново трябва да е на катализатор, носител и локомотив на промяната. Отлагането на реформите от всяко правителство за последните 14 години се дължи колкото на неспособност, толкова и на липса на топки.

7. Бизнес климат, инвестиции, свободна конкуренция – при правителството на ГЕРБ чуждестранните инвестиции паднаха до критичен минимум, а за правителството на Орешарски въобще не ми се говори. Възстановяването на бизнес климата и свободната конкуренция са от първостепенна важност, за да имаме отново някакъв реален ръст, а не анемични цифрички. Тези промени са свързани с реформите и в другите сектори, като правосъдие, но ролята на РБ може и трябва да е налагане на промените чрез политическа воля и участие на експерти, каквито не липсват.

Има и други важни сфери, като медии, свобода на словото, човешки права, електронно правителство и много други, но аз лично смятам, че промените в правосъдието ще задвижат и всички останали процеси на нормализация.

Разбира се, всичко изброено и евентуалната роля на РБ в него са както шанс, така и риск. От една страна съпротивата на престъпния модел ще е огромна и с всякакви средства. От друга – невъзможността да се изпълнят поетите обещания и пропиляването на надеждите на гласоподавателите поради личностни конфликти, измяна, партийно номадство и откровена глупост ще доведат до нови разочарования, апатия, липса на доверие, напускане на България и отказ от граждански действия. А и е много вероятно скоро да няма нов шанс за влизане в парламента и участие във властта на една подобна партия.

Затова ние ще направим каквото можем, при всичките съмнение и притеснения, но избраните от нас ще трябва да дадат всичко от себе си честна, упорита и прозрачна работа за всички. Даваме голям кредит от доверие и очакваме да бъде коректно върнат.

Логически абсурди, наглост и червен светофар за тях

От заключенията на доклада, изготвен от Румен Петков по повод кризата и скандалите в МВР излиза, че за всичко през последните n на брой години е виновно правителството на Иван Костов (от Mediapool). Не че съм очаквала нещо друго, всяко действие на червената мафия/тройна коалиция/оперативно интересни лица в тази ситуация е абсолютно пресказуемо, но… айде стига вече!

Оливането е пълно, а наглостта – безкрайна. „Вътрешният министър ще запази поста си, за да не се запази статуквото в МВР“. Що за абсурд?

Междувременно във Facebook се появи група, подкрепяща инициативата „Червена светлина за червената мафия“ (през Радан).

Каузата:

Ние сме против срастването на държавната власт и организираната престъпност в България, против съдружието между мутрите и властта.

– Червена светлина за „оперативно интерeсния“ бизнес

– Червена светлина за унищожаването на природата

– Червена светлина за привилегиите и премахването на конкуренцията

– Червена светлина за разрушаването на градската среда

– Незабавна оставка на Румен Петков

Аз също подкрепям. Не е много, но по някакъв начин искам да кажа „Стига!“ и да ме чуят.

Каузата е подкрепена от ДСБ – Средец, на която искам да честитя новия председател. Подобни неща ми дават надежда, че нещата ще се оправят. Някой ден.

П.С. И два много хубави поста от Никола Пенев тук и тук.