Малко от Виена, февруари 2011

Няколко образа и гледки от февруарска Виена.

Хората чакат да започне представление, в случая – „Прилепът“, на, естествено, Йохан Щраус. Виена е градът, където навсякъде човек се сблъсква с класическата музика, Моцарт и Щраус и има истински бален сезон. Дори на градската ледена пързалка звучат виенски валсове.

Магазинче за аксесоари за мокро бръснене – бръсначи, четки с всякакъв косъм, сапуни, сребърни самобръсначки и ножчета.

На витрината на италиански ресторант висят бутове и салами. В този град не е лесно за хората, които обичат да похапват.

Новите реалности върху старите сгради.

Будки за наденички, повечето с модерното название „Хот дог“, което не пречи около тях да се събират чичовци на кезевурст и бира и да разменят клюки около спорта и политиката.

Готика и барок се отразяват в стъкло и стомана.

Група ученици на 14-15 с костюми и вратовръзки.

Карети (не файтони).

Специално място за фасове върху кошчетата за боклук. Във Виена се пуши доста, включително в определени заведения, положението горе-долу е като у нас.

В този магазин в рамките на 5 минути бяха въведени 2 кучета. Магазинът е за човешки дрехи.

Традиционна виенска пекарна до японски ресторант с манга кретен в логото.

Под колоните във виенски вариант.

Местна наливна бира, на която не помня името в едно от многобройните кафенета.

Тези стенни декорации ужасно много ми напомниха на многобройните такива в Ловеч.

Изкуството е навсякъде и във всякакви форми…

Дори над леглото ми… Вездесъщият Климт е навсякъде, но можеше и по-зле – Моцарт на стената и Щраус в тоалетната. Всъщност във Виена има прекрасни постоянни експозиции, а аз за малко изпуснах изложба на Егон Шиле.

Френското посолство – имперска помпозност в сърцето на вечния архи-враг Австро-унгария. Посолство, внушаващо повече величие от царския дворец на жълтите павета.

Паметникът на съветската армия. Въпреки, че Виена често е давана за пример у нас на тези, които искат да се премахне паметника в Борисовата градина, австрийците в голямата си част не приемат този символ, като масово го наричат Erbsendenkmal (Граховият паметник), Паметник на незнайния изнасилвач и Паметник на грабителя, като многократно за последните няколко десетилетия неизвестни граждани са се опитвали да го взривят с променлив успех. Паметникът е издигнат по силата на международно споразумение, а не от благодарност от страна на австрийския народ. Съветската Армия е планирала издигането му през февруари 1945 година, преди края на войната.

С паметник и без него – все тая, Виена е пълна с руснаци, а през нея си минали повече червени пари, отколкото някоя държавна банка на членка на СИВ е виждала изобщо.

Лукойл в Център Арнолд Шьонберг.

Съвсем истинско кино. Сигурно и филмите се прожектират на лента.

След известно чудене и надничане през стъклата, установих че Bundy Bundy, украсен с фотографии на направени на Фрида Кало жени, е фризьорски салон.

Съвсем модерна кантора, която предлага електрическо оборудване, е запазила стария си знак.

Уйгурски ресторант. Първоначално реших, че предлага почти прабългарски ястия (каквито и да са те), но след взиране в менюто установих, че явно уйгурската кухня е нещо средно между китайска и монголска. Не успях да опитам, чакаха ме твърде много вурстове и джолани.

Ключарница и обущарница в едно.

Магазин за бижута, в който предлагат красиви ръкавели.

Нещо като балканче. Не мога да разбера защо вече е толкова трудно са се намери сгъваемо колело.

Модерна скулптура в градината на замъка Белведере, единствената такава между стотици нимфи, тритони и херувимчета.

Кръст и ветропоказател.

Белведере, в който се помещава най-голямата колекция модерно изкуство в Австрия.

Гледката от нивото на замъка обяснява и името му.

Кунст във Виена имаме всекакъв.

Не можах да схвана посланието, защото сърцето ми заприлича на женско д***. Сигурно съм само аз.

Блус, рок, Луизиана, австрийска бира, виенска архитектура.

Шварценбергкафе е едно от най-старите съществуващи във Виена. Казват, че е станало прекалено туристическо, но в 9 сутринта беше почти празно, само няколко възрастни господа си четяха вестниците на кафе и кифли. За сметка на това по същото време отсреща, в Макдоналдс куп руснаци нагъваха бургери.

И като човек така и така е попаднал във Виена, е грехота да не си изпие виенския меланж с тортичка – захер, естерхази или някой друг от безбройните видове. Най-сетне емпирично се убедих, че за пасти и сладкиши това е мястото.

В Шварценбергкафе в сезона на баловете започват да сервират закуска от 4 сутринта.

Следващият път повече.

две хиляди и десета

Кратка рекапитулация на изминалата година:

2009

Годината: в политически аспект – абсурдна, вбесяваща, смешна, в личен, слава Богу – нормална;

Книгите: „Дипломацията“, Хенри Кисинджър, „Любовникът от Северен Китай“, Маргьорит Дюрас;

Филмите: An Education, Black Swan, Shutter Island; от недраматичните – Inception, Kick Ass, Machete, Predators, Legend of the Guardians: The Owls of Ga’Hoole.

Филмов герой: Теди Даниелс, Ханк Мууди;

Порното: винтидж, Sensational Janine, The Devil in Miss Jones;

Сериалите: Fringe, Rubicon, Dexter и Californication.

Блогът: Малки истории за града;

Музиката: Африка, от Dick Khoza и Fela Kuti през Етиопия до Die Antwoord; джаз;

Концертите: много, чудесни Massive Attack, Morcheeba, Handsome Furs, скапани, задушни, остарели зали;

Пътуването: до Калифорния през Ню Йорк и обратно, изчезна страха от летене, а океанът е огромен и прекрасен;

Хората: се събуждат;

Epic FAIL: от Румяна Желева през Цветан Цветанов до Калина Илиева, провалите и излагациите са трудно изброими и повод за сериозен срам;

Медиите: монополи, фалити, фелации, плеймейтки, футболисти, Борисов, скука, бездарност; Капитал и Дневник надолу, Пари нагоре.

България: мощи, църкви, полицаи, магистрали, ДС, Гоце, Спас Русев и Ел Макферсън, Гергов и Хърст, криза;

Светът: знаменитостите продължават все така да си отиват, а светът – да е полярен и размирен;

Приятелите: в чужбина;

Аз: все същата.

Ден на Европа

Сдобихме се с билети за Прага. Доста рано, но като се има предвид че са low-cost, си беше наложително. Харесва ми колко по-малък става света с всяка изминала година и особено Европа. Една раница, лична карта и справочник са напълно достатъчни.

Тези оптимистични мисли ме обзеха в деня на Европа. Не знам дали с подписването на мирния договор, а после и с декларацията на Роберт Шуман някой е имал предвид точно това, но на мен ми харесва. 53 години след края на войната и 19 години след началото на промените в Източна Европа човек просто си хваща багажа и тръгва. Купуването на билети за бившите Reichsprotektorat Böhmen und Mähren и ЧССР, сега свободна и красива Чехия ми се струва по-добър начин да се отбележи 9ти май, отколкото гръмък военен парад послучай День Победы , какъвто ще се проведе отново тази година в Москва, за първи път от разпада на СССР. Подрънкване на оръжия по случай мирен договор. Колко познато.

Но и това трудно ще помрачи доброто ми настроение, породено от предстоящото пътешествие.

Манчестър

От Манчестър успях да видя повече, отколкото от Нюкясъл. Освен двата футболни стадиона, световно известното игрище за крикет Олд Трафърд, където се провеждат срещи от ранга на Англия – Пакистан, в града има огромно виенско колело, музей на модерното изкуство и разни други неща.

img_0283.jpg

Имперско величие.

img_0291.jpg

Witch way?

img_0297.jpg

Chavs се къпят на шадравана посред февруари.

img_0299.jpg

Нещо по-ново.

img_0301.jpg

Гордостта на Манчестър (за малко да напиша гордостта на Тара).

img_0302.jpg

Decent rooms. Всичко трябва да е decent.

Нюкясъл

За съжаление не можах да разгледам добре Нюкясъл през деня, но имат страхотен исторически музей с модели и истински лодки от прочутата корабостроителница на река Тайн, оръжия, интересни предмети като очила, обувки, бинокли и какво ли още не, а на последния етаж има страхотна зала с добра акустика, в която се провеждат гурме вечери и концерти.

img_0233.jpg

Пристигане привечер.

img_0245.jpg

Паметник на незнайния летец.

img_0246.jpg

Спокойствие цари навсякъде извън града.

img_0247.jpg

Все още има заводи. Дворът, пълен с машини отдалече.

img_0269.jpg

Прочутата английска индустрия в действие.