Дебати, избори и правилата на играта

Карикатура, измислена от Campaigns Inc. срещу кандидатурата на Ъптон Синклер през 1934г., отпечатана в Los Angeles Examiner

Кандидат-президентската кампания в САЩ навлиза в най-разгорещената си част, като днес е първия дебат между Барак Обама и Мит Ромни с тема вътрешната политика (и останалите).

Дебатите отдавна не са просто средство за излагане на платформи, позиции и идеи пред по-широка аудитория, както и демонстрация на знания, опит, ораторски способности и сериозна доза хюбрис, а истински висш пилотаж в политическата комуникация. Лично аз изпитвам огромно удоволствие да гледам подобни изпълнения от висока класа, както от американския, така и от френския стил, и огромна досада от случващото се в българските политически кампании (ако изобщо има дебати, тъй като през последните години упорито се избягват, явно поради осъзнаване на масовата импотентност на кандидатите и очаквания ефект от това върху по-образования електорат).

Освен познания върху основните положения в американската или друга политика и например вътрешната динамика в Републиканската партия от последните години, което мен лично доста ме интересува, е добре също да се знае много повече за самите механизми на политическите кампании, политическия мениджмънт и комуникационните стратегии – все по-често се чуват гласове, че кандидатите са лайфстайлни звезди в непрекъсната шоу програма, режисирана от ловки специалисти.

За много бърза подготовка може да послужи текста от New Yorker на Jill Lepore Lie Factory – Фабрика за лъжи за самото начало на политическото консултиране в САЩ през 30те години и създадената от Leone Baxter и Clem Whitaker компания Campaigns, Inc. Двамата правят 70 от 75 успешни политически компании за 22 години, обръщат в противоположна посока мнението на милиони американци срещу предложената от Труман федерална здравна програма за задължително здравно застраховане след дългогодишна работа срещу милиони долари за Американската Медицинска Асоциация (A.M.A.), измислят голяма част от използваните и до днес техники – правилата на играта, правят новинарска агенция и с разпращаните до хиляди селски вестници безплатни новини пускат и немаркирани пресрилийзи, които биват отпечатвани често несъзнателно като редовни статии. Звучи познато, нали?

Според много критици на работата им Бакстър и Уитакър правят не кампании, а експертен политически мениджмънт и дирижират политическите процеси в цялата страна. Според експерти пък не политическото консултиране е клон на рекламната индустрия, а точно обратното – Стенли Кели, политолог твърди, че когато се ражда модерната реклама, големите клиенти са също толкова заинтересовани да промотират политическия си дневен ред, колкото и търговския си такъв.

Като уродливо, но генетично идентично отроче на двамата създадели на Campaigns Inc. изглежда кампанията от 2008ма на Маккейн/Пейлин във филма Game Change на HBO от тази година. Според кандидатпрезидентската двойка филмът дава грешна представа за случилото се, но според Стив Шмид, главен стратег и консултант на капманията и дългогодишен пр и стратегически консултант на Републиканската Партия всичко показано отговаря на истината – от откриването на Пейлин в Ютюб след търсене на подходяща жена за вице-президент до усилената и подготовка за дебатите, поради очевидната и и непроверена от екипа на Маккейн неграмотност по ключови теми като национална сигурност и външна политика.

Филмът е по книга със същото име – Game Change: Obama and the Clintons, McCain and Palin, and the Race of a Lifetime на John Heilemann и Mark Halperin за изборите преди 4 години – game changer например е Обама. А опитът за промяна на правилата на играта още веднъж, от страна GOP като срещу чернокож кандидат изправят жена завършва по жалък начин заради няколко сериозни пропуска от движещите сили зад кампанията.

Тази година едва ли ще има промяна в правилата на играта на най-зрелищното първенство в политиката, но гледането си заслужава.

За една покана от един кандидат-президент

Този блог предизборно е изпаднал в кататония, както цялата държава и кастрираните медии, но ми се иска да внеса уточнения по темата с покани от кандидат-президенти към блогъри. Говорих по въпроса в предаването „Животът и други неща“ (по БНТ с Асен и Сибина Григорови), но тъй като е абсолютно забранено да се споменават имена, партии и пристрастия (!), още малко по темата.

Най-долу ще намерите поканата от Росен Плевнелиев или щаба му, по-нагоре и моя отговор.

Позволявам си публично да коментирам, понеже честно казано, косата ми настръхна от изказването, че „гражданската журналистика“, т.е. блогърите са искреният глас на обществото. За мен подобно признание от човек, който е бил член на настоящото правителство 2 години, допреди месец, е най-малкото цинично. Признанието, може би случайно и направено от някоя девойка, която работи по кампанията, че медиите не са искрени и независими и не правят гражданска журналистика е грозно и лицемерно. Къде бяхте Вие, г-н Плевнелиев, докато голяма част от медиите ставаха собственост на Красимир Гергов и на Пеевски-Кръстева? И наистина ли не знаете, че огромна част от тези и други медии обслужват властта до пълен слугинаж, че им се звъни от най-високо ниво с инструкции какво да пишат, и че и да искат журналистите, нямат право на „искрен глас“?

Честно казано, много ми е приятно да ме четкат и да ме наричат обществен лидер, искрен глас на обществото и каквото друго се сетите, но предпочитам да не ми вменяват ролята на абдикирали институции, на четвъртата власт и на официалните обществени лидери – избраните от гражданите политици, нито пък да лъскам имиджа на хора, които са участвали в управления, които намирам за откровено вредни за държавата (на ГЕРБ, Тройната коалиция и НДСВ-ДПС). Предпочитам медиите и държавата във всичките и проявления да си вършат работата, пък след това ще помисля дали искам да се взимам толкова насериозно.

Колкото до самата кампания – сигурно някой си мисли, че ще е много готин, контемпорари и куул, като се сети за „блогърите“ 3 седмици преди изборите и ги почерпи с тригуни, но не става така. Върху тези връзки е добре да се работи и преди един политик да влезе в кампания. Като цяло, за разлика от България, където в политиката влизат случайни хора, политиците по света идват от партийните структури, от обществени длъжности и така нататък – позиции и кариери, по време на които могат и трябва да култивират връзки не само с медии (но по честния начин, не за 30 сребърника), блогъри, но и с местни и граждански лидери, хора от квартала, майки, пенсионери и всеки друг, който би следвало в последствие да бъде представляван от кандидата/избранника.

Темата е дълга и няма да продължавам, но е добре да не се пренасят директно кампании от САЩ и Западна Европа, а и това, което стои зад тях.

Както вече написах също така, ходя само на срещи с кандидати на партията, чийто член съм. Смятам, че това е коректно както към ДСБ, така и към другите кандидати.

–––––

Моят отговор и въпроси, на които така и не получих отговор:

Здравейте,

Благодаря за поканата, но не мога да я приема.

Все пак, интересно ми е защо смятате, че:

1. Гражданите не се интересуват какво се случва в Катуница;

2. Мислите ли, че е нормално МВР да налага допълнителни такси на бизнеса, при условие, че дребния и средния такъв не успява да се съвземе все още, даже напротив;

3. Смятате ли, че единственият стимул за икономически растеж е инфраструктурата?

4. Защо смятате, че е редно държавният глава да се занимава с благотворителност, и то при условие че същата благотворителност поема задълженията и функциите на абдикиралата държава, например при лечението на деца (българската Коледа)? Знаете ли за държавен глава на друга държава, който се занимава с подобни инициативи?

5. Защо според Вас се случи така, че в момента медиите като цяло не правят „гражданска журналистика“ и се налага независими блогъри да са коректив на управляващите?

Желая Ви хубав ден,

Магдалина

Поканата:

Здравейте, Магдалина,

Най-напред бих искал да Ви поздравя за това, че заемате активна гражданска позиция по актуалните теми и на практика сте сред истинските лидери на обществото, най-вече на младите.

Признавам, че по време на предизборната кампания се срещам предимно с граждани в десетките населени места, които посещаваме с Маргарита, и с журналисти.
На практика обаче ми липсва контакт с междинното звено – гражданската журналистика, която наистина уважавам и смятам, че е искреният глас на обществото.

Бих искал да се видя с Вас и Ваши колеги, които поддържат блогове на различна тематика, за да си поговорим за всички онези неща, които ви вълнуват, но по някаква причина никоя от институциите не иска да чуе. Срещата с блогърите е насрочена за четвъртък в 11 сутринта в Червената къща в София и много ще се радвам да се запознаем там лично.

От моя щаб ще се свържат с Вас по телефона, за да уточните подробностите. Можете да ми пратите и няколко ориентировъчни теми и въпроси, които бихте искали да обсъдим.

Ще се радвам да се видим в четвъртък, за да преминем на “ти” и да поговорим приятелски.

Поздрави,
Росен

Егати, егати

Егати прес съобщението, егати новината, егати полицията, егати информационната агенция, егати и министъра, който след като си избродира инициалите по ризите, реши, че молебените за здравето на дъщеря му са новина от ранга на раждането на престолонаследника на цар Борис ІІІ.

Егати държавата.

ПРа, акциите, рейтинга и ние

От 2 дни следя освен „заложническата драма в Сливен“ и мненията около нея в интернет и на приятели и честно казано, доста се изненадах колко от тях къде на майтап, къде полу-наистина коментират, че това е поредната ПР акция на правителството.

Повечето от нас вече до такава степен сме приели всички действия на управляващите ни от ГЕРБ и особено на министър председателя, вътрешния министър и земеделския министър за ПР акции, че един банков обир автоматично за хората се превръща в „акция“, имаща за цел да вдигне сриващия се рейтинг на правителството и водещите му фигури, да замаже скандалите около Лукойл, да прикрие неспособността им да се справят със завръщащата се криза и всеобщото недоволство от галопиращи цени при свиващи се доходи.

Повече от година и половина ставаме свидетели на безброй операции, акции, публични арести, кампании и прочие с безподобни имена, които излизат извън рамките на благоприличието, например „Дупетата“, или пък „Пеперудите“, „Кърлежите“ и днешната „Кама Сутра“, всички от които предизвикват вълна от публикации в медиите, струват огромни суми на данъкоплатците и в крайна сметка не водят нито до ефективни присъди, нито до намаляване на престъпността.

За това допринасят и услужливите медии, които се държат като придворни дами, а цялата показност и театрални действия на Борисов и Цветанов, водещи до невъзможност на съответните експерти да изпълняват задълженията си (което в Сливен можеше да доведе и до трагичен резултат) лъсна с пълна сила през последните 2 дни, като Йово Николов проследява интеракциите между отговорни лица и медии в блога на Капитал, и честно казано четивото не е от най-приятните, особено ако пресметнем какви разходи са направени за военни самолети, хеликоптери, пренос-превоз на министри, транспортиране на техниката (бронетранспортьори ?) на спец частите, отцепване на пътя София-Сливен, и всичко това, за да се атакува един (!) похитител с един (!) пистолет.

С подобна техника спокойно може да се атакува и Кадафи и всъщност е повече от нормално целокупното население да заподозре измама, прах, пушилка и ПР в това, което се случи. Не е нормално обаче правителството да не върши нищо друго, а при директни въпроси двете най-силни фигури да се държат като избягали от психо-диспансер (на което за малко да се хванем).

Скоро с приятели си говорихме и стигнахме до заключението, че до изборите рейтингът на това правителство толкова ще се срине, че ще трябва да си направят неуспешен опит за покушение срещу „знакова“ фигура, за да спасят положението.

Така де, говорим си пълни глупости, по-притеснителното обаче е, че всички си ги мислим.

П.С. Изказване от устата на министър председателя Борисов от вида „ако ме чува, дето се вика няма да има кой един шамар да му удари“ е индиректно признание за полицейско насилие у нас, но това е тема на един друг разговор.

Ветеринарите

Ветеринарите Мирослав Найденов и Йордан Войнов даряват конфискувано агнешко на 3ти март на дом за възрастни хора заедно със социалния министър Тотю Младенов. Снимка news.bg.

„Ветеринарите“ не е заглавието на лош хорър или полицейска акция, но съвсем спокойно хегемонията на Мирослав Найденов и Йордан Войнов може да се категоризира в жанра на лошо режисирания, манипулативно-популистки политически ПР с елементи на корупция.

И докато за първия, министър на земеделието и храните напоследък непрекъснато се пише покрай безумните му идеи (които на всичкото отгоре осъществява с отчайваща лекота), като стандарти, секвестиране на „дупета“, показни акции, дублиращи органи за контрол на цените и включване на пенсионери в лова на спекуланти, то за втория, отскоро директор на новата мега-структура Агенция по храните досега положението в публичното пространство беше „или добро, или нищо“.

За съжаление обаче кадърът на Найденов явно е решил да върви смело по стъпките на патрона си, с популизъм, неадекватни изказвания и стряскащи идеи, което не би било толкова притеснително в сегашната ни политическа реалност, ако в интервю за „Стандарт“ от изминалата седмица (на което единствено Капитал обърна внимание) Йордан Войнов не си беше позволил тези думи:

„Мисля, че в тези малки магазинчета в селата освен хляб, сол и  захар друго няма какво да се предлага. Селата са населени предимно със стари  хора, когато внуците дойдат на гости, ще напълнят багажника, ще заредят  хладилника. Смятам, че е по-добре така да бъде решено, отколкото да има богат  асортимент, с който изпускат нещата от контрол.“

Тази реплика е в контекста на идеята му да забрани продажбата на 90% от видовете стоки в малките, смесени магазинчета, тъй като в момента липсва контрол. Разбира се, много по-лесно е да забраниш нещо, вместо да го регулираш, да направиш предписания и след това да контролираш, само че…

1. Голяма част от дребните бизнеси на десетки хиляди семейства е в сферата на търговията с хранително вкусови-стоки. Те вече издъхват в резултат от кризата, безработицата в големи региони на България, смазващата конкуренция на големите вериги и невъзможността да ползват същите отстъпки и преференции от доставчици.

Идеята в бакалиите да се продават единствено хляб, захар, сол и евентуално вафли ще насочи клиентите им към големите вериги (тук се замислям доколко изобщо тази безумна идея е случайна). Процентът на домакинствата, които живеят с доходите от такива магазинчета е доста голям и в някои населени места те са единствената форма на предприемачество, бидейки и галантерия, пасмантерия и селска кръчма.

2. Нагло и грозно е отношението към възрастните хора на село, които според г-н директора Войнов явно нямат кой знае какви нужди и право на сносен живот. Поради липсваща реформа те нямат адекватен достъп до здравни услуги и аптеки, поради липса на нормална транспортна мрежа нямат достъп до големи магазини и други услуги в по-големите населени места, доходите им са под всякакъв минимум, а младите семейства отдавна са се изселили, защото в селата наистина няма НИЩО.

Арогантно е да искаш една баба на 78, която даже вече не може да си копае градинката да живее на хляб и сол и да чака нечия помощ, и то от деца и внуци, които цяла седмица работят, живеят далече, имат свои деца и грижи. Нереално е в 21 век държавата да прехвърля своите отговорности върху семейства, неформални общности и добрата воля за благотворителност.

3. Също толкова важно за икономиката на държавата като точка 1 е стряскащото прозрение, че от година и половина не се отделя никакво внимание на земеделието. Министърът, ветеринар по образование и ветеринарен администратор и комсомолец по трудов стаж за цялото време, прекарано на този пост обсъжда, взема мерки, прави стратегии и акции с кодови имена единствено в сферата на храните, а земеделието е зарязано изцяло, и то при неусвоени евровондове, огромна корупция около тях, проблеми на малки и едри производители, картели при изкупуването, издъхващо животновъдство, липса на модернизация, неефективно производство и хиляди други неща, които трябва да бъдат пуснати в действие незабавно.

Не бих си позволила да се разпростирам по тази тема, но положението започва да става твърде притеснително, тъй като голяма част от икономиката в момента се управлява от хора, които нямат нито капацитета, нито желанието за положителна промяна, а обвързаността с ДПС и фирми само допринася за общата картина на шумна клоунада насред отчаяна безизходица.

В това чудесно и тежко за четящия интервю на Димитър Бъчваров има една много по-реалистична картина за случващото се у нас, прикрито от розови акции и медиен пушек.

Най-четеното през 2010

От любопитство прегледах най-четеното за годината, и учудващо без 2-3 глупости първите 30 (аз извадих само 20те) са сериозни постове на сериозни теми.

1. Порно с адреналинката Яна – тоталният хит тази година, с 8 пъти повече посещения от следващия в класацията. Донякъде беше експеримент, който се оказа успешен, освен да се надявам да изтече порно на НайЛо с Веселин Маринов догодина, друго нищо не мога да пожелая на сео-тата у нас. Между другото, проблемът с нормализацията на домашното насилие все така си седи.

2. Писмо от една кандидат пиарка – хората явно обичат да четат сатира, по-интересното е, че солиден процент от посетилите блога не разбраха, че става въпрос за това.

3. Сори, копелета и честит 10ти ноември! Да, обичам свободата и ще я браня с цената на всичко. За всички, които смятат, че дънките като символика са дребнобуржоазен стремеж към притежание на ненужни вещи и ранен консумеризъм – те бяха символа на свободата. Бяха гонени, заклеймявани, късани, а в бележника ми се мъдреше грамотната забележка на другарката по физическо, партийна другарка: „Носи дънки“. Ние имахме овчарчето Калитко, а оттатък имаха Джеймс Дийн, децата на цветята и волните ездачи.

4. Кошмар пред 6то РПУ, София Болна тема, особено с внезапното прекратяване на гратисния период. Първата грешка на правителството е, че накара хората да се чувстват като животни, а втората, на която тепърва ще берем отровните плодове е, че се опитва да пълни бюджета с глоби, след като прогони всички инвеститори. Очаквам със свито сърце статистиките за чужди инвестиции за 2010та.

5. Нещастник си ти* Днес разбрахме, че догодина без конкурс на Евровизия отива Орлин Горанов. Това като цяло не ме вълнува много, стига пак да не се изсипват хиляди левове от нашите данъци за тотални безсмислици, след което обиденият талант да обяснява, че няма кой да го оцени. Да обясни това на Ролинг Стоунс.

6. Нагла кражба След кореспонденция с n на брой администратори и собственици на сайтове установих, че е пълно са арогантни, невъзпитани хора. Все си мислех, че подобно поведение е по-характерно за купищата дребни мутри, но явно проблемът е доста по-дълбок и всеобхватен.

7. За детската смърт бясно през сълзи Забравихме ли вече разследването на Яна и БХК, прокурорските обещания, умрелите дечица?

8. Кой беше тоя Яне Янев? Стара тема, но вечен бестселър, влизанията са само и единствено през търсачки. Та верно, кой беше тоя Яне Янев?

9. ФАК* Калейдоскоп на житието и битието ни.

10. Култ / ура Нещата продължават да изглеждат по същия грозен начин -безсмислени псевдо-религиозни алабалистики, пари за стадиони и вертолети, а усилия и желания за реформи в науката и културата няма. С подхвърляне на левчета, закриване на хаотичен принцип на институти и театри десетилетия ще берем ядовете от некадърността на Рашидов и Борисов.

11. Кой беше тоя Кольо Парамов? Който и да е, надявам се да остане в забвението, в което потъна след блиц скандала.

12. Пусни смс за лечението на България на кратък номер *SH*T Постът – мой личен фаворит. Очаквайте догодина смс кампании и молби за помощ дори за апандисити и вадене на сливици. Такова чудо и такъв кошмар като в здравеопазването не знам дали е имало и има в тази държава. Междувременно всички компрометирани политици могат да стартират балготворителни акции по повод големите и малките религиозни празници, като Българският бабин ден, Българският Йордановден и така нататък. Едва ли някой ще се учуди.

Аз се надявам някой ден да се разбере какво точно е станало с парите от толкова години Българска Коледа.

13. Соц дипломацията Ако Николай Младенов се справи със ситуацията, ще спечели моето и на десетки хиляди други уважение завинаги.

14. Глупак или гений За българската безотговорност, без любов. За сметка на това, ако вярваме на Дарвин, децата ни ще са в пъти по-умни и хитри от западните си връстници, защото оцеляват само най-добрите.

15. Руска рулетка Към горния пост.

16. Страсти в сарая Доган, Мадам Ве и останалите – животът ни е сериал, само че от типа „Докато свят светува“.

17. Мързеливото око Все така за здравната система. Освен, че не е реформирана, се оказва, че корупцията и шуро-баджанащината там са огромни, само дето нормализирането не става с очерняне на цяло едно съсловие. Защото утре премиерът ще си хване хеликоптера и ще отиде да се лекува при Берлускони, а ние ще се молим на мощи и ще пускаме см с-и, докато последния оцелял лекар гони самолета за Канада.

18. Ден на изгубените възможности Носталгията по бай Тошо е тежко заболяване на обществото, което ще продължи да дърпа всички ни назад. По-лошото е, че някой ден ще остане подобна носталгия по управлението на другия бай-бат, а хората ще си спомнят с умиление за магистралите  и стадионите. Така де, може да сме нЕмали икономика, ама пък коооолко неща се построиха (нема значение какви)…

19. Наука на шест морета Ерзац-наука, ерзац-премиер, ерзац-министри – животът ни е ерзац, въпросът е на какво?

20. Четири петилетки за една или досиетата на прехода Има още хора, които помнят. И не само помнят, но ще съберат всички тези 20 години някой ден на едно място, с цялата истина за Прехода.