Въпроси без отговор в държава без държавност

Въпросите без отговор последните седмици се трупат лавинообразно и даже вече не търся отговор, но все пак:

– Не трябва ли главният прокурор да се самосезира незабавно, когато има информация за изнудване на държавния глава и когато има заплахи за държавната сигурност от страна например на Волен Сидеров?

– Заложник ли е държавата на исканията на водача на една националистическа партия?

– Кой ще санкционира, пък и само морално разиграването на народни представители с жребий?

– Какво се случи с гражданите, които запалиха Конституцията?

– Къде бяха протестиращите, искащи „повече власт за гражданите“, когато постепенно им бяха отнети демократични инструменти като избор на кметове в малките общини и в малките населени места и избор на районни общински съвети, преференциално гласуване и така нататък?

– След като Галина Тонева не е достойна за зам-главен прокурор заради връзки с мафия, енергийна или друга, защо е достойна за Върховната Касационна Прокуратура?

– Къде беше президента 4 години, докато Цветан Василев и Пеевски концентрираха все по-голяма власт в ръцете си? Защо не получих отговор на тези въпроси?

– Коя точно медия ще обърне внимание на факта, че всички сигнали по член 162 до прокуратурата се прекратяват с нелепи доводи, а подалите ги са викани в полицията за обяснения? И вярно ли е, че има държавна политика у нас престъпления от омраза да не съществуват?

– Как точно новият председател на Конституционния Съд ще защитава Конституцията и правата на гражданите, след като е легитимирал Народния съд?

– След замитането под килима на използването на платени ултраси от Борисов и Станишев на 14.01.2009г., довело до полицейско насилие и делегитимация на гражданските протести, след събитията около Катуница и използването на същите лица отново тази година, ще забравим ли пак, че престъпници с противодържавни възгледи се използват от властта за погроми, терор над неудобни и провокации?

– Кой следи последните законови промени, които обслужват по груб и вече откровен начин различни частни интереси?

– Ще позволим ли поредните опортюнисти, водени от собственото си его и от интереси на чужда държава, организирана престъпност и неработещото статукво да подменят искрената фрустрация на протестиращите?

– Ще участваме ли в лицемерния траур на властта и ли ще поскърбим по своему не само за самозапалилите се хора, а за всички останали, които не са достатъчно силни да оцелеят в държавата, в която не само демокрацията е поменена, а и общочовешките ни разбирания за добро и зло?

– Как ще градим държава върху общество, което смята, че децата трябва да носят вина за прегрешенията на родителите си, че има по-ценни и по-малко ценни животи и че правилата, законите и моралът са различни за различните хора?

Не съм съгласна

Нито съм първия, нито последния човек, който ще пише по темата за засилващия се натиск върху медиите, едрия и дребния бизнес в България, както и върху индивидуални граждани с всякакви средства, включително полиция, съд и прокуратура. На които междувпрочем плащаме ние. И ако изобщо това може да мине под евфемизма „натиск“.

Не смятам обаче, че трябва всичко това да се подминава с мълчание, защото някой друг ще го каже днес. Дълг на всеки един гражданин е да пази правата си, демокрацията и демократичните механизми и Конституцията. И понеже днес ще се закълне новия главен прокурор, който не успя да изчисти съмненията, че е част от същата група хора, която използва държавните механизми, институциите и бюджетни средства за произвол и действия в нарушение на законите на републиката, аз се чувствам длъжна да кажа, че не съм съгласна с това.

Новият главен прокурор ме кара да се чувствам допълнително несигурна, без доверие в нито една от институциите, която е длъжна да ме защитава като гражданин и човек и заради което плащам немалко данъци. Не съм преминала все още в сивия сектор, нито съм пуснала документи за Канада, но все по-често ми минава мисълта, че не искам да работя няколко месеца, за да ме вика полицията, понеже пускам сигнал до прокурора за извършено престъпление и да ме пита защо сигнализирам и коя съм аз, че да го правя.

Не искам да живея в монополизирана с неясни, може би мръсни капитали икономика. Не искам да живея в страх, че ако бъда нападната няма кой да ме защити, но ако съм неудобна, защитния механизъм ще се обърне срещу мен. Не искам да ме управляват хора, които лъжат безнаказано и с усмивка как те нямат общо с този гейт, онзи гейт, с дюните, горите, пистите, пушенето, амфетите, цифровизацията, контрабандата, с кумеца си, майка си, баба си и апартаментите си. Които да развозват като шутове за забавление отбори селски футболистчета за моя сметка, а после да ми обясняват, че трябва да си стягам колана и да живея в страх, престъпност и мизерия.

Не искам да живея в държава, в която полицейската акция се използва за ПР акция, за отвличане на вниманието от поредния корупционен скандал и откровена кражба, за натиск и терор и като средство за бизнес транзакции и увеличаване на пазарни дялове.

Живяхме в държава на мутри, на куфарчета, на величия, на юпита, на руменпетковци, на ченгета, на пълни глупаци и абсолютни бандити, но отдавна, поне от 22 години насам не бяхме живяли в толкова изпразнена от смисъл държава. С фиктивни институции, които не са това, което са, неграмотен и зависим парламент, който обслужва интересите на точно няколко човека и протестира сам срещу себе си, прогнила и неработеща съдебна система, фалшиви и издържани с мои пари медии, подменени пазарни механизми, монополи на мутрите и потъпкани човешки права и достойнство.

На 10ти януари 1997ма година за последно излязохме масово, за да се противопоставим на страха, корупцията и арогантното до безкрай отношение на един, както смятахме временен партиен и бизнес елит. 16 години по късно на 10ти януари 2013та ще се закълне за главен прокурор човек, който е въплъщение на този явно победил елит.

Това, което ще кажа днес е – не съм съгласна Главен прокурор да е човек, върху когото има и сенчица съмнение.

И не съм съгласна да живея по този начин.

П.С. Ще има въпроси  – ами хубаво, от тук какво, какво предлагаш и каква е алтернативата. Алтернативата сме ние. Държавата и отказът от нейната нормалност са функция на желанието на нейните граждани да имат или нямат такава.

Коледните празници започнаха с много настроение – държавата си има нов главен прокурор

Коледните празници тази година започнаха с много настроение – държавата си има нов главен прокурор, уж толкова съмнителен, ама всъщност колко да е съмнителен, то който и да барнеш от елита на съдебната система, изпълнителната и законодателната власт в момента, все ще се стигне до апартаменти, скрити данъци, корупционни скандали, манипулирани решения, затрити доказателства, странни законови поправки и уиски на кило с Румен Петков, който пък за 22 години не научи значи, че висшата проява на елитарност не е да се наливаш на корем с вносни питиета от Корекома.

Казано е още: по апартаментите ще ги познаете.

Президентът пък неизненадващо за мнозина и изненадващо за няколкото вечни оптимиста подписа указа за назначаването на Трицонков, което си беше логично, както беше логичен и отказа му да допусне Марковска, след като това беше единствения ход на премиера, лавиращ между любовта на електората, любовта на Цветанов и любовта към себе си. Да речеш направо, че е Свети Валентин вече.

Същата коалиция от верни приятели „Марковска – Трицонков“ ще попълни може би напролет Конституционния Съд, а може би не, всъщност даже съвсем не е нужно предвид задаващите се последни законови поправки и пооправени закони за приемане, някакъв референдум, избори като последен бой, партизан за бой се стяга и така нататък, но по-важното е, че засега не търсят вече в юридическия пул на СДС, откъдето винаги може да изплува фигурата я на Богомил Бонев, я на някой друг герой с нежно сърце и хладни ръце или беше обратното.

Иначе днес по телевизора ще дават интервю с Властелина на Държавата, който ще погледне строго, но благо изпод вежди, ще се поскара малко, а после ще обясни, че за всичко е виновен Костов, нали вече Станишев и Доган не са, че май ще идват на власт пак следващата година.

Защо Властелинът, а не император Шедъм Корино IV например знае само зомбито на Кеворкян, който единствен в тази държава има лицензия да решава кой е човек, кой нечовек, кой е орка, кой е Жан Виденов и кой единствен той ще ги владее.

Казват даже, че когато Кеворкян се зомбифицирал, тленните му полуразложени мощи са получили хартишката за официален категоризатор и министър на истината от генерал Любен Гоцев, но това засега е само непотвърдена информация, а копие от документа стои единствено при Гого Лозанов. Иначе на церемонията по връчването май присъствал и министъра на мощите.

Още иначе милата госпожица Лиляна Павлова също ни се скара вчера строго, но справедливо от телевизора, все пак тя пък е властелинката на държавата и Мис Грация, няма как, нали и Имелда Маркос е свършила велики дела, особено в магистралното дело, инфраструктурата и други важни отрасли.

От онзи ден предполагам, че единствено завистта на министър Диана Ковачева към Мис Грация я кара да предприема бързи набези към групата на топ-мъже като Трицонков и Цветанов, но от друга страна у нас не е задължително да не си падаш по корупцията и да работиш срещу нея, все пак си имаме даже официален орган, БОРКОР, съчетаващ Ин и Ян, та за едно „Трансперънси“ ли ще се чудим и маем.

Иначе на Източния Фронт нищо ново, безработицата достигна нов пик, десетки хиляди в частния сектор не взимат напоследък заплати, защото кинти вече няма, а в Перник дозакриха службата по труда, защото се оказа че там труд няма, няма и да има. Скоро и в други български градове и така до момента, в който трудещите се на договор у нас ще бъдат заети на 100% в сферата на пр-а, рекламата и диджитъл имидж услугите с фокус европейска тематика, стандарти за кисело мляко и кисело зеле и ползите от тютюнопушенето за пеленечeта и кърмачки. На всеки 10 лева държавна поръчка по един форумен коментар бонус.

Ами весели празници, както се казва, пък след това на когото му пука, може да хваща гьостерицата, на останалите – честито да им е Империята отвръща на удара и следващата уродлива коалиция.