Най-четеното за 2013

trend

По-долу следва списък с най-четеното през 2013 година в блога. Защо 20? Защото така правя и защото не съм пускала подобен списък от 2010 година. А защо изобщо го правя? Защото ми се стори важно да пакетирам историите и темите от тези така особени 12 месеца, които сякаш събраха в себе си няколко отделни епохи.

Освен всичко останало – протести, работа и много малко лично време, написах 45 текста, повечето по над 5000 знака. И не, никой не ми плаща да пиша, мразя ви безплатно, даже си плащам за това с време и пропуснати ползи.

1. България страшна приказка – страшната картина на хора, използвани като крепостни от една провалена власт.

2. Никога повече продукти на „Белла България“ – много стар пост, от януари 2007 година. Трафикът не изглежда случаен, като най-вероятно зад него стоят конкурентите на „Белла“ – „Камарко“, които възвърнаха позиции при това правителство. Героите от „Белла“ пък бяха близки с Мирослав Найденов и спретнаха акция „Дупетата“ срещу „Камарко“. Сред тези мафиотски войни е най-добре изцяло да избягваме продуктите и на двете компании, както и да си припомним какво друго лежи на съвестта на Венцислав Георгиев.

3. Писмо от една донякъде успяла жена на 37 – нещо като писмо до себе си по темата за успеха и неуспеха в двете паралелни държави, които живеем. И за обидата на моето поколение, което трябва да мери успеха си спрямо мафиоти и непотисти, при всичко, което ни костваше да постигнем все пак нещо.

4. Нещо много лошо се случва в България – тежката тема за расизма, хомофобията, ксенофобията, престъпленията от омраза, липсата на върховенство на закона и политическото инженерство на гърба на дискриминрани групи хора. Няма да пропусна да напомня, че в член 162 от НК признак „сексуалност“ няма.

5. 10 мита за протестите – първият от 3 текста, с които оборвам опорните точки на про-правителствената и про-олигархичната пропаганда, още преди да се досетим, че ни стрелят с „опорни точки“, а не просто така, от любов към дискусията. Разбира се, аргументите, разумът и възпитанието са слаби оръжия пред радио точки, програмирани с опорни точки.

6. Писмо до г-н Миков и олигархо-номенклатурата – с писма и без писма провокациите, довели до използване на полицейска сила продължиха, както и грозните лъжи. Междувременно заместникът на Миков изчезна.

7. Дъното? – текст от 14 юни, малко след новината за номинацията на Делян Пеевски. Оказа се, че това съвсем не е дъното, и че такова даже още не се вижда.

8. Още 10 мита за протестите – втори текст по темата за митовете, пардон, опорните точки срещу протестите. Към този момент, началото на юли, колективният разум зад опорните точки започва да се окопитва и да стреля не толкова напосоки.

9. Защо БСП не може да е алтернатива на ГЕРБ – един от малкото текстове отпреди протестите. Стана ясно защо БСП не може да е алтернатива на нищо, освен на Ал Кайда.

10. Най-бързият път към диктатурата е пътят на най-малкото съпротивление – текст по темата ГЕРБ, писан преди парламентарните избори през май. Не съм променила мнението си.

11. Знаеш, че с една власт е приключено, когато ѝ липсва основа от доверие и ценности, заради нередни избори и фундаментални грешки. Знаеш също, че е трудно да я бутнеш, колкото и да се клати, когато е обградена от стотици метри ограждения от хора и желязо. И когато вече няма разделение на властите.

12. По изхода на студентската стачка ще познаем кои сме и къде живеем – познахме, а и не беше трудно – живеем на едно доста лошо място. Горчилката от нападението над Софийския Университет и омразата, която се изсипа над децата остава. Очаквам скоро мразещите да заридаят за напускащата kleta majka balgariq млада кръв. Да, вероятно ще изтече и кръв, и мозък, и това ще е заради вас и тези, които ви притежават.

13. Не съм съгласна с избора на Сотир Цацаров за главен прокурор. Все така не съм, а използването на прокуратурата за роене на парламентарни групи и създаване на партии-клонинги само затвърждава мнението ми, че не съм избързала с оценка.

14. Протестите, подмяната и края на страха – за методите за подмяна на протестите – провокации, опорочаване, подмяна на протестиращи, както и за края на страха. Тук може би избързах, защото страхът така и не си тръгна, а наскоро появилите се снимки на лица от контрапротеста, участвали в началото на протеста са нагледно доказателство, че управляващи и задкулисие не се свенят да използват всякакви инструменти и методи. Въпросната госпожа си позволи да говори за „подмяна“, въпреки че сама тя е лице и еманация на подмяната.

15. Защото сме сводници и трафиканти на хора – за връзките на управляващите с организираната престъпност, и то най-тежката – трафикът на хора.

16. Какво следва от протестите? – много неща, като все още предстои да си върнем политиката и партийната система.

17. Протестите – митове и легенди, част 3 – част трета от спора с радио-опорните точки, към момента, в който бяха включени кемтрейли и други психотронни елементи. Би трябвало да е смешно, но всъщност не е.

18. Няма да забравим Пеевски – ами не, няма. Никога.

19. Порочният медиен модел – 5 минути срам и после нищо – още по темата за лъжите на ПР екипа на КТБ, медиите, ролята им за моделирането на общественото мнение в полза на малка група хора и защо някои хора избират доброволно петте минути срам.

20. Важно е да не мълчим – някои от най-използваните методи за подмяна и манипулация, които започнаха да обръщат играта през август. И нещата изобщо не са спрели, като към настоящия момент агресията и натискът са доста силни, което е нормално – страхливецът е нагъл, когато се усеща силен.

Това беше последното обобщение, време е за следващата година. Важно е да не мълчим и да не бездействаме, това не е битка, а война.

България страшна приказка

protest 20130816

Не, не искаме да живеем така. И сталинизъм не искаме. Автори на снимките Найо Тицин и Тихомира Методиева.

Докато вървях заедно с част от контрапротестиращите по „Аксаков“ (поради странно полицейско решение), бях обзета от огромен гняв, заради арогантното отношение на полицаите, женичките, които нямаха идея защо трамбоват из София, онзи висящ милиард, позорът народните представители да бъдат охранявани от ударни бригади на Атака, възрастните хора – бабата на някой, когото със сигурност познавам, турчетата, израстнали в страх, лъжи и зависимост и млади девойки, облекли най-официалните си дрешки, питащи за или срещу правителството протестират, срещу едната разходка до мола.

Час и нещо по-късно ми е тежко, тъжно и унизено, че продължаваме да живеем в тази страшна пиеса. Страшно е много, и не знам дали спасение има. Днес избиха отново с огромна сила симптомите на болното ни общество и се чудя, дали това не е предсмъртна агония, или все пак можем, с много упорство и труд да обърнем нещата.

Днес видяхме:

– Хора, докарани под строй от райони, обхванати от обръчите на ДПС и местните феодали на БСП. Хора, които полицията допуска през кордона, само ако са в списъка на организатора. „Извикайте си организатора“, казва полицая, а ти се чудиш кой инструктира полицая и го запозна със спонтанните организатори. На импровизираната манифестация, по думите на Миков. Срам ме е.

– Хора, които трябва да са на работа в петък, но не са. Няколко хиляди. Дали са в отпуска, или това им е още един ден трудов стаж в полза на работодателя – някоя фирма от обръч, мутра, феодал. А ако са от администрацията? Кой ще попита къде работят и кой ги пуска, колко струва за бюджета тази разходка и кой ще я плаща?

– Хора, които не разбират, че не биха живели в такава бедност, ако милиардите не се източваха от тези, които ги возят, ако полицията не пазеше шепа делигитимирани политици за много пари, а работа ще има, когато има свобода. Защото и медиите са в ръцете на тези, които ги държат в зависимост, бедност и страх.

– Тъжната истина, пристигнала в София от забравени от нас места – изборите се решават от купени гласове, от зависими гласове, от уплашени гласове, от излъгани гласове. Не решаваме ние, гражданите, а тези, които държат гласовете.

– Бригади на Атака, които охраняват входовете на Народното Събрание. Ударни бригади, заедно с частни охранители вътре в символа на републиката и демокрацията. Мутри пазят по-големи мутри от мирния протест. Позор. Дори не знам дали това не е най-голямото дъно след всичко, което се случи през последните два месеца.

– Полицейщина, грубост, обиди и противозаконно задържане на лични карти на протестиращи от страна на полицейски служители. И когато ги попиташ това полицейска държава ли е – те ти казват, че да. Да? А защо никой не ни е казал, или пак сме изпуснали момента, в който някой официално е прерязал лентичката на диктатурата?

– Лъжи и манипулации от трибуната на парламента, с абсурдни твърдения, които не са предназначени за протестиращите, управляващите и опозицията, а за онази огромна маса хора, държани в тъмнина. Хората, които вярват, че този милиард ще отиде за тях, а едни лоши хора начело с президента на републиката искат да им вземат и последния залък. Които вярват, че токът наистина е намален, а просперитетът идва с помощи, а не инвестиции.

– Грозно противопоставяне на институциите, използване на полиция и жандармерия за частни цели, с фактура на името на данъкоплатците. Срамно, отново.

– Най-страшното – противоконституционно поведение от страна на управляващите партии, заплаха за гражданския и етническия мир, поредно противопоставяне на бедни срещу богати, провинция срещу столица, турци срещу българи, полиция срещу граждани. Защо? Заслужава ли си? Или просто нямате никакъв срам, страх и спирачки?

– Страшната злоба на мнозина противници на протестите и омразата, която те изпитват към тези, които работят, протестират, доброволстват и гледат деца. Най-страшно е, че в никой от тях няма дори зачатък на вяра в доброто, в това, че човек може след работа, вечер късно да ходи да протестира, да помага, да дарява. И след това да се върне да доработва. Защото в техния свят тези неща не съществуват. Светът на местаните и доганите, на обръчите, на Станишев и Моника, на радио-троловете и кибиците, в който всичко си има цена. В пари, в много пари и в още по-много пари. А безплатният труд е само срещу досие, заплаха или запис на флашка.

Грозно и тъжно, и страшно е точно в момента, в който безработицата расте дори в туристическия и земеделския сезон, икономиката е в колапс и сме на път да влезем отново в рецесия, а НОИ всеки момент ще издъхне, ние да сме навън, баби срещу внуци, възрастни без надежда срещу по-млади с идеи, момчетата от Джебел срещу момичетата от Надежда. Губим време и сили в безсмислен, измислен конфликт, който бетонира фундамента на злото. А можехме вече да поправяме България.

Писмо до г-н Миков и олигархо-номенклатурата

Неуважаеми г-н Миков,

Пиша това писмо, въпреки че нито сте ми на достойнството, нито имам твърде много време, тъй като, когато не протестирам срещу вредното ви присъствие във властта, работя, за да плащам данъци и да оцелявам както мога в заченатата от Тройната коалиция и задълбочена от ГЕРБ криза. Пиша го, за да защитя една голяма група хора от лъжите и манипулациите, които си позволихте да изречете в национален ефир и да помоля, понеже съм възпитана, за извинение.

Г-н Миков,

В качеството ви (с малка буква) на министър на вътрешните работи си позволихте да нарушите основните ни човешки права, като допуснахте провокатори безпрепятствено да се врежат в протеста на 14ти януари 2009та, след което оставихте полицията да бие безразборно мирните протестиращи, пуснахте ултрасите безнаказано да избягат от терена и разтурихте за по-малко от половин час позволеното ни от закона събрание. Тогава, г-н Миков, аз и мои приятели сигнализирахме стоящите наблизо полицаи, че сред гражданите има хора със закрити лица, което е забранено от закона, а те ни отпратиха грубо, след което смазаха протеста. Нито вие, нито тогавшните кмет и премиер Борисов и Станишев поехте политическа отговорност. Въпреки официално излязлата информация, че управляващите са наели хора на „София – Запад“, добре познати на МВР заради мокри поръчки и разпространение на наркотици.

Вчера, г-н Миков, аз, в качеството ми на модератор на събитието във Фейсбук, реших да изпълня гражданските си задължения и сигнализирах в 8.15ч. най-близко стоящия полицай, на входа откъм БАН, че се очакват провокации и посочих група, която скандираше обидни към другите етноси лозунги. Служителят на МВР ми каза да не се притеснявам, те си знаели работата.

И този път полицията си свърши работата, както прави вече 14 дни подред. Въпреки провокаторите, лъжите, раздухваните в социалните мрежи твърдения, че тези хора не са същите от вечерните протести, а “софийският лумпен”, нямаше нито един наранен депутат. Видяхме на записите, че всъщност масата граждани около парламента са същите от всеки един друг протестен ден, а полицията прави всичко възможно, за да осигури максимална защита на народните представители срещу изпратените от вашата мутро-олигархична клика провокатори.

Какви заключения мога да си направя от всичко случило се, от изказването на председателя на парламента (“За разлика от мирно протестиращите граждани през изминалите дни, днес сравнително малобройна група демонстрира насилие и сблъсъци около сградата на Народното събрание”) и шестващите по медиите народни представители, изпълзели от бунището бивши политици, щатни шамани и други паразити?

– Председателят на Народното събрание лъже откровено и си позволява да манипулира от платения от нашия джоб ефир, като всява страх, разделение и терор, което е противозаконно и неморално. Да, знам, че не знаете какво е морал, но за закон вероятно сте чували, след като партийната ви кариера ви отведе на това топло място.

– Партиите на статуквото – ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака са виновни за погрома на 14ти януари 2009та и за непрекъснато продължаващите провокации, подмяна, компромати, лъжи и обиди. Всеки един участник в тези деяния трябва да понесе персонално първо политическа отговорност, а след това да бъде преследван с цялата строгост на закона. Аз лично ще съдействам с всички позволени ми от закона средства.

– Вие сте абсолютно неспособни да учите и непрекъснатото използване на едни и същи похвати и родени в някоя репресивна служба матрици е поредното доказателство за това.

– Вие сте абсолютно неспособни да управлявате. Доказвате го вече десетки години, но когато обществените интереси като животоспасяващите лекарства и Здравната каса бъдат изместени от назначението на всичките ви състуденти от Москва, роднини, приятелки и от интересите на мафията, то значи е време да напуснете политическата сцена.

Какво искам от вас, членове на олигархично-номенклатурния картел, узурпирали институциите, медиите и жизненото ни пространство?

– Искам незабавно извинение, от всички и персонално от г-н Миков. Извинение към протестиращите, към полицаите, журналистите, майките и бащите ни за изгубените им години, болните на животоподдържащи лекарства, президента и всеки един, който е страдал заради вашата арогантност, липса на морал и кражби.

– След това, отново в най-кратки срокове, искам всички политици на мафията, медийни прислужници на мафията, шамани на мафията, чиновници на мафията, подлоги на мафията и всякакъв друг обслужващ персонал незабавно да напуснете общественото пространство. Завинаги и никога повече да не се връщате. За едни има правосъдие, а за останалите – огромно количество пустеещи земи, където можете да потърсите изкупление за всичко зло, което причинихте на милиони хора.

И ще си позволя една културна препратка, защото знам, че култура ви липсва, както широка, така и тясна. Да, обидно е да ви замерят с домати и краставици. Защото знаете ли кого от стотици години замерят с развалени зеленчуци? Лошите актьори от уличните театри и водевилите. Лошите политици ги замерят с обувки и павета, но вие дори политици не сте, а просто некадърни клоуни и марионетки.

Протестите, подмяната и края на страха

our future

На снимката е нашето бъдеще, което протестира на Орлов мост.

Протестите от последните няколко дни изкараха мен и още няколко десетки хиляди хора на площадите по начин, който не ни се е случвал от 1997ма година насам. Донякъде е същия, донякъде не е – повечето от тогавашните участници сме понатежали и поостарeли, позамогнали сме се в сравнение със страшната зима на 96та-97ма, някои отдавна ги няма, живеят в чужбина, а останалите са по-млади, но също толкова обнадеждени момичета и момчета. Протестираме този път не защото сме на ръба на оцеляването, а защото искаме да вземем бъдещето в ръцете си.

Но има и още една разлика – нас ни е страх. Страх ни е много от 2 неща – да няма провокации, които да опорочат протеста и да не подменят исканията ни чрез подставени лица и фалшиви герои. Тази 2 неща липсваха през 90та година, когато гонехме Луканов с тенждери по Руски, липсваха и 97ма година, дори когато пред парламента полицията си позволи да упражни насилие.

Опорочаването на протестите по отигран сценарии като че ли за първи път в голям мащаб се случи на 14ти януари 2009та година, когато отново излязохме пред НС, за да искаме края на безобразното управление на Тройната Коалиция и спешна промяна. Сценката е следната: футболни хулигани и скинари се смесват с тълпата, започват да провокират охраняващите полицаи, след което последните започват да използват сила, разпръскват протеста, а придворните медии, които и 2009та, и сега са си същите изкарват всички излезли лумпени и престъпници, а исканията им – опит за дестабилизацията на държавата. Това от 2009та насам се случваше неизменно, по един и същ начин, като кулминацията беше тази зима, по време на големите протести.

Подмяната на протестиращи, както и на автентичните послания и реалните нужди на гражданите чрез измислени лица като Янев и Гамизов като че ли също кулминира по време на протестите преди падането на кабинета на Борисов – появиха се всякакви герои, които бързо превзеха телевизионните екрани, влязоха в кабинетите на управляващите да преговарят, а накрая се оказаха на хранилка при лица като Алексей Петров и Емил Димитров, съответно извършители на мръсни поръчки на Станишев и Борисов.

Същите Станишев и Борисов през януари 2009та година бяха премиер на България и кмет на София. Същите двама наеха бандитите и наредиха погрома на протеста на 14ти януари. Същите двама, със съучастието на хора като Петров, Димитров, нарко-мафията, МВР-министри и шефове са лично отговорни нас да ни е страх, всеки ден да се оглеждаме параноично за бръснати тикви и черни тениски, да пускаме туитове „до мен има 2ма, на Раковска има цяла група от онези, пазете се, приятели!“ и да очакваме всеки момент някой да метне димка по полицията, която да отвърне с порой от палки дори по децата.

Същите двама да виновни за това, че загубихме по един перфиден, жесток начин основното си човешко право на мирен протест.

Същите Станишев и Борисов и скритите зад тях мерзавци са виновни за страха ни, че исканията и посланията ни ще потънат във фалша на янковците и дудовците, които под диктата на спонсорите си дърпат най-болезнените струни в тези хора, които нямат пряк достъп до информация – ужасът от бедност, глад и високи сметки. Страха ни, че ехото на вестници и телевизии ще умножи като ехо вредния шум и ще заглуши истината и гласа на разума.

Преди да искам оставка, нов Избирателен Кодекс, разделяне на властта от мафията, честност, морал и нормалност искам да си върнем правото да протестираме без страх, да живеем без страх и да можем сами да взимаме решенията за бъдещето си.

Довечера пак сме отвън, пред Министерски Съвет, а не вътре, заедно с хората на Алексей Петров, защото в момента точно това правим – чупим страха, а без него тези, които ни карат да се страхуваме са едно голямо и голо нищо.

И да, „страхувам“ е неграмотно.

София Серпико Live

Снощи внезапно се пренесох в Серпико, съвсем наживо.

Към 22 вечерта спрях да си купя за вечеря суджу от една дюнерджийница на „Георги Софийски“, единственото работещо до късно място за сандвичи в района. Докато чаках да се изпече, на улицата спря бяла полицейска астричка и един не особено възрастен, не особено атлетичен и не особено възпитан униформен полицай се изтупа най-отпред.

За протокола следва да отбележа, че първо се минава през касиерката, след което се подава бележката на готвача, но нашият униформен просто застана на прозорчето откъм шишовете, загледа многозначително сириеца и каза „Какво прави шефа днес?“.

Отговор: „Деца прави. Днес ще ядем ли?“.

Кимване.

Чичкото направи един огромен бургер, полицайчето си го взе, намъкна се в астрата при колегата си и започна да дъвче. Без да плати стотинка или поне да каже едно „мерси“.

Тази не особено мила сценка така здраво ме хвърли в „Серпико“ на полицая Франк Серпико и Питър Маас и във филма с Ал Пачино, че изобщо не можах да повярвам, че не съм в САЩ през 60те, когато дребният и едрият рекет и корупцията по всички нива на полицията са били една обществено известна, но старателно прикривана от така нарачения „син код“ тайна.

И се замислих колко много от дребния бизнес у нас, който със сигурност си има малки кусури, особено ако е притежание на чужденци е подложен на ежедневен рекет от полицията – тук един сандвич, там чорапогащи за жената, на трето място – банани.

И всичко това след данъците, осигуровките, таксите и разрешителните за издъхващия микро бизнес, след единия милиард бюджет на МВР, след огромните дарения за това ведомство. Полицайчето, което всички храним, обличаме, осигуряваме и пенсионираме, за да ни пази просто отива и си взима това, което смята че му се полага – дребен рекет.

А книгата и филма си заслужават нов препрочит, защото ние все още вървим натам, откъде с голям обществен натиск и личен кураж на няколко доблестни човека, други държави са започнали да се връщат.

Въпрос за един милиард лева

Грубо за около месец в София са подпалени между 30 и 40, по-скоро към 40 автомобила на частни лица.

Полицията има няколко версии, като според министъра на вътрешните работи „може само да се разсъждава“ в една или друга посока, но в крайна сметка обществото остава с впечатлението, че никоe от отговорните лица няма идея какво всъщност се случва.

Данъкоплатците остават пък със следните впечатления, съвсем резонни между впрочем, като се вземат предвид последните много години безхаберие от страна на полицията и симбиоза между власт и организирана престъпност:

1. Полицията, от най-ниските до най-високите нива отново прикрива застрахователи и/или фирмите, държащи платените паркинги в София. Генезисът на първите е във всички престъпни групировки, а вторите са част от групата Софиянски/ВИС.

2. Правоохранителните органи са абсолютно неспособни да си вършат работата, дори когато става за битови престъпления, камо ли когато гражданите са жертва на организирана престъпност/тероризъм/пиромани.

3. Управляващите и полицията не успяват да гарантират основното конституционно право на всеки един български гражданин: неприкосновенност на собствеността и защитата на това право от закона (чл. 17).

Кое от горните е вярно е въпрос за ЕДИН МИЛИАРД лева.

Слабо, много слабо като за сума с 10 цифри. В такъв случай обикновено се подават оставки.

Заглавия и незаглавия

Заглавия от вчера и днес: „Басейн уби германче“ (анонс на новините по Нова телевизия) и „Басейн засмука дете“ (първа на „Телеграф“). Деперсонификацията на вината не е най-силната черта на българските медии, които са раждали учебникарски примери като „Костов уби дете“, но неясно защо точно около загиналото дете в Златни пясъци започва да витае една стивън-кингова атмосфера, която внушава, че у нас, видиш ли, басейните са придобили разум, при това с доста висок коефициент на интелигентност, който им позволява да ловят невинни туристи за обяд.

За нас, читателите с не толкова висок коефициент на каквото и да е било остава обаче усещането, че липсващата човешка фигура е отново някоя персона, близка до властта, като петролния, мишовците, варненското трибуквие, голфъра, комуто премиера подари летище, хората с пистите в защитени зони и кой ли още не собственик на хотели, комплекси и басейни.

В същото време големите медии с изключение на няколко долнопробни вестника и сайта не отбелязаха убийството в Борисовата градина на младо момиче, извършено по особено жесток начин.

МВР, изпълнителната и общинската власт също пропуснаха да вземат отношение по случая, въпреки че се изказват подготвени и неподготвени по всички останали въпроси – от конституцията, хонорарите на адвокатите, съдебната система, вероизповеданието и костите на Св. Ефремия до 3те футболни игрища, които ще се строят в Сусурлево, Мърчаево и Средно Нанагорнище със средства от републиканския бюджет.

И естествено, отново в нарушение на етичния кодекс и на елементарното разбиране за това що е морал медии си позволяват гнусни интерпретации и гавра с жертвата, но още по-притеснителното е, че няма вътрешно министерство или общински представител, които да излязат с информация, становище и поне проформа успокоение, че „органите работят по разкриването на случая“.

А ни го дължат по няколко причини:

1. Заради жертвата, нейните близки и роднини. Заради нуждата от извинение и горчивия привкус, отново, след писанията в медиите (които явно нямат връзка със света и скандала NotW).

2. Заради милиардите от бюджета на МВР, които е добре да отидат освен за „ловене на международни престъпници“ и за защита на обикновения гражданин.

3. Заради убития Михаил, заради битите момчета, заради всичко това, което поне от две години кара хората да избягват Борисовата градина по тъмно, защото в неохранявания, тъмен парк не е ясно за какво точно ще те намушкат – защото си различен, защото някой е решил да ти гепи телефончето или просто така, на общо основание.

4. Защото когато има убита и изнасилена млада жена, изоставена на улицата, това е жесток сигнал към всички нас – жени на млада и средна възраст. Да, стана ми страшно.

5. Защото така е редно.

Заглавие „Парк уби момиче“ все още е невъзможно, въпреки че му давам срок от около три месеца, за да почнат придворните медии да пускат и такива неща, особено когато не са намерени няколко дежурни „мангала“, които да отнесат народното недоволство, докато властта с лека ръка плаща сметките на близките си олигарски, които по съвемстителство имат и по 1-2-3-n медии.

Същите медии, които няма да задатат въпроса „Защо полицията / правителството / община еди-коя-си не си вършат работата?“.

Да, горчиво е и Началника да ни е на помощ (както стана ясно, ако имате проблем в тази държава, палете свещи, вероятността това да помогне е по-голяма, отколкото МВР и здравната система да свършат някаква полезна работа).