Проблемът „Патриотичен фронт“

Около месец след избора на правителство става ясно, че слонът в стаята*, който всички виждат, но малцина споменават е започнал да троши порцелана, мебелите, полиелея и вече танцува върху хората, но засега като че ли никой от участниците в управляващата коалиция няма реално намерение да сложи край на всичко това. Разбира се, скандалните и крайно неуместни действия от страна на ПФ и компромисите с тях потъват на фона на казуса с „Белведере“, Южен Поток, КТБ и подправеното тефтерче на Филип Златанов, но неадекватността по отношение на Фронта само благоприятства понататъшното буксуване в блатото на беззаконието, икономическата стагнация и липсата на реформи. Защо?

„Патриотичният фронт“ като сбор от НФСБ и ВМРО е огромен проблем както за правителството, потенциала за реформи и стабилността му (която е поставена под съмнение от чужди инвеститори, рейтингови агенции и прочие), така и за имиджа на Реформаторския Блок, който би излязъл като най-големия губещ от решението си да разчита на Фронта. Посоките, от които идват проблемите са много, като част от тях са в разрез с декларираната от настоящото правителство про-европейска ориентация, с желанието България да се отърве веднъж за винаги от зависимостите си от бившите служби за сигурност и с ценностите и очакванията на повечето избиратели на РБ.

Агенти на Държавна Сигурност – Красимир Каракачанов е бивш агент на Държавна Сигурност, което от много време не е тайна, а листите на коалицията имаха най-много разкрити от Комисията по досиетата сътрудници. Компромисът с това е компромис с ценностите на твърдите избиратели на тъй наречените десни партии, в това число дори ГЕРБ, а затварянето на очите за тези факти са тежка обида за пострадалите от бившия репресивен апарат.

Финансиране и купен вот – тезата, че Слави Бинев е избран от народа и поради тази причина няма защо да се протестира срещу неговия пост в Комисията по културата и медиите издиша поради факта, че точно той например от години вероятно разчита на купени гласове или купени избираеми места като част от различни формирования. Освен за Бинев, остават съмнения, че НФСБ са получили в последния момент помощ от приятел, което обяснява и разминаването от процентите, които им даваха социолозите преди изборите и крайния резултат. А за добрия приятел се спрягат различни хора, включително банкер, намерил убежище в Белград и правешки петролен олигарх.

Връзки с Путин и Кремъл – след посещението на Каракачанов на събитие на френската крайна десница, на която присъстват и представители на „Единна Русия“ на Путин се появиха основателни съмнения, че Кремъл си има не една, а две партии в 43тото Народно Събрание. Както вече съм споменавала, отношението към Путин и неговия интернационал е въпрос на цивилизационен избор, а безкритичното приемане на подобни случки от страна на другите политически сили в управляващата коалиция и не само е много лош сигнал за избирателя.

Ксенофобия, хомофобия, религиозна нетолерантност – това са отличителните характеристики на двете партии в ПФ от самото им създаване. Освен безнаказаната пропаганда по телевизия СКАТ, ВМРО може да се похвали с нападението над молитвен дом в Бургас и участие в атаките над София Прайд в лицето на Ангел Джамбазки (ВМРО), а НФСБ – с предизборното си предложение за създаване на цигански резервати с цел привличане на туристи. Ситуацията стигна до логичния момент, в който български гражданин с небългарско име (каквото и да означава това) беше посочен като неприемлив за заместник-министър въпреки изключително добрата си подготовка, а двете партии предложиха да се декриминализира употребата на огнестрелно оръжие срещу „циганската престъпност“.

Всяко едно от посочените неща би следвало да направят Патриотичния Фронт неприемлив коалиционен партньор за една нормална партия, да не говорим, че би трябвало да има и осъдени, ако прокуратурата не си затваряше очите.

Безпринципност, клиентелизъм и търгашество – и случая с Орхан Исмаилов, и различните договорки, които явно не са в рамките на първоначалното коалиционно споразумение – пост на заместник-министър и заместник-областен управител за ПФ са само доказателство за това, което отдавна се знае и от многогодишното участие на ВМРО в политическия живот, и от престоя на Валери Симеонов в Бургаския Общински Съвет – това са хора, които са готови на всичко, за да постигат целите си, нямат никакво разбиране за обществен интерес и са готови да обслужват клиенти, които имат нужда от лобизъм и специални услуги. Не мисля, че гласувалите за РБ са гласували за такъв партньор, а сделката „Исмаилов срещу два поста“ изглежда грозно.

Коз в ръцете на ГЕРБ – от тук насетне всяка една издънка на Патриотичния Фронт ще дава предимство на ГЕРБ и Бойко Борисов да прехвърля отговорността върху Реформаторския Блок с думите „Ние не ги искахме, те настояваха за това“, а цената за това настояване може да се окаже изключително висока.

Последно, но не по важност – всичко, което излиза от Патриотичния Фронт налива непрекъснато вода в мелницата на ДПС, за които на този фон не е трудно да излязат отново „пазител на етническия мир“. Прехвърлянето на новините на турски в БНТ2, протестите срещу Орхан Исмаилов, непрекъснатите ксенофобски изказвания дават инструменти на ДПС да запазят своето непропорционално голямо влияние, което от своя страна е основа за влиянието на Делян Пеевски, случващото се в икономиката, съдебната система и медиите. И ако играта на скачени съдове е нещо, което можем да очакваме от формация от ченгета, плод на политически инженеринг, не можем да очакваме от Реформаторския Блок да бъде само пасивен партньор в този танц.

Тезата, че ако Патриотичният Фронт не е партньор, във властта директно влиза ДПС е добро оправдание за всички компромиси и за съжаление едва ли някой в момента има работещо решение на този проблем. И все пак, давайки своя кредит на доверие, сме имали очакването, че нормалността и реформизма ще бъдат това, което ще оформя облика и поведението на това управление и ще постави в някакви рамки дори неприемливите патртньори. За да продължим да подкрепяме, е необходимо да видим декларираното преди изборите, че политиката е за ценности, а не за личности и договорки.

Това, на което ставаме свидетели в момента – нормализация и легитимация на ксенофобията, пасивност пред ченгесарщината и клиентелизма, „патриотизиране“ на всички нива в държавата и компромиси с ценности е цена, която не знам дали сме в състояние да платим. А и не знаем дали си заслужава.

* Всъщност слоновете са два – освен Патриотичния фронт, АБВ също е формация, в която са крайно неприемливите за десния и изобщо нормалния избирател фигури на Румен Петков и Георги Първанов, но засега успяват дори покрай Южен Поток да летят ниско и да не привличат внимание към себе си.

Модни тенденции в предизборните кампании

grob

Поради факта, че правителството падна по-рано от очакваното се наложи и предизборните кампании на всички политически партии да стартират по-бързо, но като че ли допълнителна подготовка не е била и нужна, тъй като всички те упорито и с години са работили, за да да могат да формират най-адекватното послание към обичайния си и потенциален електорат.

Ето и основните положения:

1. БСП въведе плоския данък по времето на управлението на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев, за да могат след това да се борят с тази неолиберална абоминация. Мощно послание, напълно достатъчно, за да няма нужда да се прекалява с чучелото на цената на тока, мощите на Белене и други елементи от обичайния им комуникационен микс.

2. ГЕРБ строиха цял мандат магистрали и се бориха с организираната престъпност, или поне говориха за това, като междувременно нито престъпността изчезна, нито благосъстоянието на гражданите нарастна. Напротив, увеличиха се бедността и безработицата в резултат на неадекватна икономическа политика и задушаване на бизнеса от близки до властта монополи. Чудесен повод партията да се бори за повишаване на икономическото благосъстояние. На борба като на борба, какво по-добро от многократен шампион по борба за лице на кампанията.

3. Атака, ВМРО и ПП СКАТ създадоха всякакви предпоставки за нарушаване на гражданския мир и увеличаване на междуетническото напрежение, което е чудесен повод да предложат мерки за тяхното окончателно решение. Всякакви паралели с действителни лица и събития от близкото минало са напълно случайни.

4. Гражданката Кунева и прилежащата и дружинка от различни по своята същност младежи – консерватори, неолиберали, фашизоиди и други граждани обявиха крайнолява програма. Как точно са се готвили за този комуникационен обрат през последните четири години не е ясно, но пък кампанията е напълно в унисон с модерния лайтмотив през тази година „Нашите слогани са равни по абсолютна стойност и противоположни по направление на нашите действия“.

5. СДС – понеже не е ясно тези хора в СДС дали са същите от предните четири години, пък и не че нещо свързано с тази партия има особено значение, просто ще спомена мимоходом втория принцип на термодинамиката: при самопроизволни процеси в системи, имащи постоянна енергия, ентропията винаги нараства.

6. РЗС, Марешки, Ярешки, Магарешки и други ad hoc субекти – най-често се борят с корупцията и престъпността, за което е и създадена чудесна предпоставка от ДДС аферите на някои от тях и зависимостите на други. Ако някой може да пребори най-добре корупцията в общинския съвет на Варна, то това е човекът, който я е отхранил.

7. ДПС – отново според модните тенденции за момента провеждат кампания, основана върху борбата за честни избори, изборните манипулации и купуването на гласове.

8. Зелени субекти, няколко на брой – за да остане природа в България трябва да изчезнат бизнеса, ваксините, самолетите с кемтрейлите, скиорите, почиващите по хотели нещастници, левите, десните, американците, шистите, колите, нефта, вятърните централи, ВЕИтата, животновъдството, кравите, произвеждащи метан и разни други неща. Когато една добра идея е обагрена със солидна доза езотеричен фундаментализъм без търсене на баланс, шансът да получи подкрепа е клонящ към нула.

9. Йоло, Янаки, Че, Ленин, Сталин и пушачите – отменя се партийната система и парламента, национализира се всичко, най-вече стадионите и спортните зали, разстрелват се буржоата, избира се Велик прабългарски събор, чийто членове пишат конституция, в която всички сме смъртни и равни пред Бога, Тангра и Перун. На когото не му харесва, отива в държава, където по конституция гражданите са безсмъртни.

10. Синята Коалиция – след години опити да отблъсне обичайния си електорат, т.е. един доста широк кръг от разумни хора с малък и среден бизнес или добре печеливши професии, които биха искали балансирана и дясна алтернатива на левеещия популизъм, НС Единство и ДСБ отново отправят послания към тях.

И доколкото аз съм някаква, марак и дребна частица от последните, шамарчето е и за мен.

Някои наблюдения след референдума

На записа може да се види разговора, който проведохме в неделя с Иван Бедров в студиото на Гневните с Комитата и Цветозар Томов по темата за току-що приключилия референдум (тук могат да се изгледат и останалите дискусии от деня, които бяха по-добрата алтернатива на случващото се в телевизиите).

Ще се опитам да систематизирам малко по-добре някои мои мисли от разговора и такива, които ми хрумнаха впоследствие.

1. Избирателната активност на следващите парламентарни избори вероятно ще е рекордно ниска, съответно купеният вот ще има много по-голяма тежест. Възможно е да влязат 6-7 партии, между които дори коалицията Ярешки, субекта на СКАТ, партията на Слави Бинев и някаква „автентична десница“ на Георги Марков, Бакърджиев и Софиянски + СДС на Кабаиванов.

Следващото правителство ще бъде коалиционно, много вероятно отново съставено от 3 парламентарно представени партии. Независимо, че ще бъде такова на „националното спасение“ или на подобна благородна кауза, то ще бъде 1во/ изключително слабо и поредното, което ще откаже да проведе така важните за държавата реформи; 2ро/ независимо дали ще бъде доминирано от БСП или ГЕРБ, то не само няма да поведе страната по път към излизане от рецесията, но ще задълбочи допълнително икономическата криза, политическата криза, кризата в съдебната система и безработицата.

При тези обстоятелства предсрочни парламентарни избори са напълно възможен вариант, и то до година-две след съставянето на кабинета на националния компромис.

2. Докато голямата част от населението в държавата е в тежко икономическо положение, с ниски доходи, без работа или с голяма несигурност за доходи и работа всяка една политическа партия, която иска да основе кампанията си на страх от силни флуктуации в цената на тока ще може да го прави необезпокоявано.

Не е рядкост до 1/2 от доходите на домакинство да отиват за разходи за електричество и отопление, което е огромен процент, а страхът той да стане още по-голям е напълно основателен. Манипулациите, използващи тези страхове и проблеми, както и риторика от типа на „цената на тока ще скочи/ще спадне“, „енергиен център на Балканите“, „голям шлем“ и подобни ще е печеливша, докато няма реален ръст на икономиката.

Разбира се, ние почти 30 години водим дискусии за АЕЦ „Белене“ и Кремиковци, като общественият ресурс се насочва в посока на безрезултатни дискусии и безсмислени строежи, вместо към работеща стратегия за развитие и растеж, стратегически приоритети и насочване на инвестии в иновации и образование, което би довело до конкурентоспособност и предприемачество. И докато продължаваме да не работим в тази насока, чучелото на цената на тока ще печели избори.

3. Отказът от гласуване и осмисленият бойкот може да са някакъв начин да покажеш отвращението си от политическото статукво, неадекватния въпрос на референдума, да се позиционираш някъде в политическия спектър (спорно) или да се опиташ да допринесеш да не бъдат минати 20% електорална активност, но това е тактика твърде рискована в настоящата ни действителност.

Факт, в слабия референдумен ден секции затвориха 40 минути по-късно от официално обявения край. Съвсем спекулативно мога да проектирам ситуация, в която при липсващи проценти едни хора са имали готовност да закупят недостигащите гласове в последния момент и пред секциите са се образували опашки. Отново спекулативно, същите тези са имали готовност да започнат и по-рано и при очаквана активност 15-16% да добавят липсващите им проценти даже от един по-ранен час.

Т.е. при слабия интерес е възможно и напълно реално резултатите да бъдат достатъчно изкривени така, че от бойкота да няма никакъв смисъл. В подобна ситуация, каквато се очаква и на парламентарните избори е добре да има висока активност, за да не бъде изцяло подменен реалния вот с фалшив такъв.

На този песимистичен фон е добре все пак да добавя, че решение в дългосрочен план има и то е активно включване в партийния и политическия живот на страната на дейни и желаещи промяна хора. Веднъж подменена, системата може да се подмени отново, въпросът е в каква посока.