Нови медии, стари медии и други чудеса

В понеделник си поговорихме с Владимир Иванов от АЕЖ в ефира на радио Землянка, в предаването „Медиатор“ (и записа) за новите медии, форума на SEEMO и свободата на словото, но също така разговорът се завъртя и към словото на омраза, стигащо напоследък все по-чутовни висини, сигналите по член 162 до прокуратурата и какво се случва след тях – привиквания в полицията и прекратяване с абсурдни мотиви.

Стана ясно, че сигналът на АЕЖ срещу вестник „7 дни спорт“ за „чернилките“ е прекратен със следния мотив: „Снети са обяснения от Иво Кръстев и Юлий Москов, съответно дежурен и главен редактор на вестника, изяснено е, че редакторите са използвали уличен жаргон за написване на статията и на са имали предвид да насаждат етническа омраза чрез статията. Желанието им е било да покажат хаоса във футболния клуб ЦСКА (!?!) (…). Освен изложеното след анализ на материалите по преписката считам, че в случая се касае за използването на обидни думи към съответните лица и не са налице необходимите обективни признаци предвидени за съставомерност по смисъла на член 162″, след 55та минута Владо чете решението в ефир. Пълен абсурд…

Междувременно, докато напиша поста се случиха още 2 епистоларни събития, касаещи медийния пейзаж у нас: в публичното простанстство се появи писмо от 12ти октомври от комисар Нийли Крус до министър-председателя, в което го призовава да предприеме адекватни мерки за това да осигури медиен плурализъм в България, а ден преди това германският посланик Матиас Хьопфнер публикува на сайта на посолството отворено писмо до вестник „Монитор“, в което казва, че от интервюто му за вестника е била цензурирана и изрязана частта за медийната свобода в България.

Общо-взето, чудесата у нас нямат край.

В този контекст на 22ри и 23ти октомври участвах като панелист в годишната среща на SEEMO (Организация на медиите от Южна Европа), като темата на целия форум беше „Журнализъм, нови медии и социални мрежи”. В същия панел участва и Иван Бедров, който е и журналист, и блогър и така да се каже от двете страни на барикадата. Какво се случи на форума описах накратко в този текст за сайта на Асоциацията на Европейските Журналисти – България, а ето и презентацията ми по темата „Блогърите – журналисти или не?“.

На фона на всичко гореописано мнението ми по темата с блоговете и новите медии продължава да е, че в подобна среда те играят ролята на компенсаторен механизъм. От друга страна, все повече се използват смесени модели дори извън държавите с проблемна демокрация  –  Huffington Post и Politico като нови, New York Times от старите, но основните положения остават винаги едни и същи – бързи новини, качествено съдържание, спазване на етични норми, спазване на закона и най-вече прозрачно финасиране. От там нататък който както иска да се нарича.

Въпроси за Creative Commons

Според вас има ли смисъл един блог, който не търси печалба или монетизация да е под Creative Commons лиценз?

В последните месеци изпратих няколко писма до различни сайтове и блогове, които ползват съдържание от тук и от Нож и виличка, като го представят за свое с цел печалба, и в отговор получих куп от арогантни до обидни мейли, гласящи например: „Ви знаете ли какво е лиценз, и колко време трябва за да се извади такъв? Питайте в патентното ведомство.“ (правопис оригинален, от град.бг).

Получих вчера и следния коментар в Туитър от юрист: „@nervnata дай дa си държавна комисия по защита на крийейтив комънс лицензa, це-це с акция копи-пейстърите. #headshot null“.

Питанията ми са: дойде ли края на свободното споделяне, трябва ли да запазя цялото авторско право и има ли още някаква блогърска етика, която изисква да се слагат линкове към източници (не заради сео или подобни, а за да се движи човек през информацията)?

Трябва ли да искам да се спазва лиценза, защото смятам, че е редно (аз пари не губя), както искам да се спазват и всички останали правила в държавата, или просто да го смятам за дарение (по Градинко)?

Възпитанието или по-скоро липсата му и обидите от зрели мъже към жена няма да коментирам.

Въпросите ми са основно към блогъри, например Свилен, ПламенБого, Еленко, Комитата и другите, които започнаха много преди мен и заради които и аз се престраших да имам блог.

Питанията ми са сериозни, защото аз не виждам вече смисъл от Creative Commons.

Нагла кражба

Честно казано ми е писнало от сиромаховщини и нагли кражби в нета, така че по същество:

Докато търсех с гугъл една наша стара рецепта от Нож и виличка, попаднах на поредното присвояване на текст и снимки от него в един от безбройните уж-готварски сайтове Receptite или каквото там.

Ето оригиналния пост със снимки, направени от Крис и текст, написан от двете ни, а ето и нещото в този така наречен сайт.

Това не се случва за първи път, като преди време дори вестник Стандарт сметна, че всичко в този блог е народно творчество. Само дето не е. И не само че не е, но си има Криейтив Комънс лиценз, който сега ще припомня:

Признание — Трябва да посочите авторството на творбата по начина, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас). За сведение, нито аз, нито Крис се подвизаваме под псевдонима desislawa, така че публикуването и представянето на този текст за авторски, както и на снимките ще доведе до съответните последствия.

Некомерсиално — Произведението не може да бъде използвано за комерсиални цели. Не стига, че на сайта има реклами, ами са грозни и в дисонанс със снимките от Нож и виличка.

Споделяне на споделеното — В случай, че промените, видоизмените или използвайки като основа произведението, го надградите, то полученото производно произведение може да се разпространява само съгласно условията на същия или на подобен на този договор. И не само че текстът е променен, но е променен некадърно, което прави нещата още по-неприятни.

Доколкото разбирам други, ако не и всичките рецепти на Нож и виличка имат подобна участ. Всяко едно подобно действие ще бъде преследвано.

И не заради друго, а защото всички, които се хранят от чуждия труд, трябва веднъж и завинаги да се научат, че подобни неща повече няма да минават, прекалено дълго сиромаховци, сео-уроди (като „гуруто“ Пламен Томов от Bgkulinar, който беше закупил nojivilichka.com и го беше пренасочил към своя сайт, а след като му писахме, го насочи към блога ни)  и прочие мързеливи хора смятат, че Интернет е безплатен и неизчерпаем извор на материал, който може да бъде използван и представян за авторски.

Оттук насетне обръщам другия край.