Някои наблюдения след референдума

На записа може да се види разговора, който проведохме в неделя с Иван Бедров в студиото на Гневните с Комитата и Цветозар Томов по темата за току-що приключилия референдум (тук могат да се изгледат и останалите дискусии от деня, които бяха по-добрата алтернатива на случващото се в телевизиите).

Ще се опитам да систематизирам малко по-добре някои мои мисли от разговора и такива, които ми хрумнаха впоследствие.

1. Избирателната активност на следващите парламентарни избори вероятно ще е рекордно ниска, съответно купеният вот ще има много по-голяма тежест. Възможно е да влязат 6-7 партии, между които дори коалицията Ярешки, субекта на СКАТ, партията на Слави Бинев и някаква „автентична десница“ на Георги Марков, Бакърджиев и Софиянски + СДС на Кабаиванов.

Следващото правителство ще бъде коалиционно, много вероятно отново съставено от 3 парламентарно представени партии. Независимо, че ще бъде такова на „националното спасение“ или на подобна благородна кауза, то ще бъде 1во/ изключително слабо и поредното, което ще откаже да проведе така важните за държавата реформи; 2ро/ независимо дали ще бъде доминирано от БСП или ГЕРБ, то не само няма да поведе страната по път към излизане от рецесията, но ще задълбочи допълнително икономическата криза, политическата криза, кризата в съдебната система и безработицата.

При тези обстоятелства предсрочни парламентарни избори са напълно възможен вариант, и то до година-две след съставянето на кабинета на националния компромис.

2. Докато голямата част от населението в държавата е в тежко икономическо положение, с ниски доходи, без работа или с голяма несигурност за доходи и работа всяка една политическа партия, която иска да основе кампанията си на страх от силни флуктуации в цената на тока ще може да го прави необезпокоявано.

Не е рядкост до 1/2 от доходите на домакинство да отиват за разходи за електричество и отопление, което е огромен процент, а страхът той да стане още по-голям е напълно основателен. Манипулациите, използващи тези страхове и проблеми, както и риторика от типа на „цената на тока ще скочи/ще спадне“, „енергиен център на Балканите“, „голям шлем“ и подобни ще е печеливша, докато няма реален ръст на икономиката.

Разбира се, ние почти 30 години водим дискусии за АЕЦ „Белене“ и Кремиковци, като общественият ресурс се насочва в посока на безрезултатни дискусии и безсмислени строежи, вместо към работеща стратегия за развитие и растеж, стратегически приоритети и насочване на инвестии в иновации и образование, което би довело до конкурентоспособност и предприемачество. И докато продължаваме да не работим в тази насока, чучелото на цената на тока ще печели избори.

3. Отказът от гласуване и осмисленият бойкот може да са някакъв начин да покажеш отвращението си от политическото статукво, неадекватния въпрос на референдума, да се позиционираш някъде в политическия спектър (спорно) или да се опиташ да допринесеш да не бъдат минати 20% електорална активност, но това е тактика твърде рискована в настоящата ни действителност.

Факт, в слабия референдумен ден секции затвориха 40 минути по-късно от официално обявения край. Съвсем спекулативно мога да проектирам ситуация, в която при липсващи проценти едни хора са имали готовност да закупят недостигащите гласове в последния момент и пред секциите са се образували опашки. Отново спекулативно, същите тези са имали готовност да започнат и по-рано и при очаквана активност 15-16% да добавят липсващите им проценти даже от един по-ранен час.

Т.е. при слабия интерес е възможно и напълно реално резултатите да бъдат достатъчно изкривени така, че от бойкота да няма никакъв смисъл. В подобна ситуация, каквато се очаква и на парламентарните избори е добре да има висока активност, за да не бъде изцяло подменен реалния вот с фалшив такъв.

На този песимистичен фон е добре все пак да добавя, че решение в дългосрочен план има и то е активно включване в партийния и политическия живот на страната на дейни и желаещи промяна хора. Веднъж подменена, системата може да се подмени отново, въпросът е в каква посока.

Кой и защо разреши протеста-погром в София?

Във вестник Труд излезе дописка по въпроса с разрешителното за протеста/шествие/събиране, което се проведе в понеделник и завърши с погроми. От нея научаваме, че искане за провеждане на събиране (не шествие) е подадено в понеделник в 11.00 часа сутринта в СО от „Атака“, а самото мероприятие започна в 19.00 часа същата вечер.

Не разбираме обаче дали някой е искал подобно разрешение за самото шествие, което тръгна от НДК и кой е дал официално позволение, при условие че подобно мероприятие нарушава движението на градския транспорт и превозните средства в столицата и се изискват минимум 72 часа за съгласуване, регулиране на движението и тн.т.

Какво казва Законът за събранията, митингите и събиранията?

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга.

(2) В неотложни случаи за събранието или митинга на открито уведомлението по предходната алинея може да се направи в еднодневен срок.

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Организаторите на манифестация уведомяват писмено кмета на общината за целта, времето и пътя на движението на манифестацията най-малко 72 часа преди провеждането й, а в неотложни случаи – най-малко два дни.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Кметът на общината, както и организаторите вземат необходимите мерки за спазване на реда за провеждане на манифестацията и за безопасността на движението.

Протестът (а шествието?), който е на уведомителен режим е разрешен от и.д. кмета Мария Бояджийска за няколко часа (пробвайте да си организирате такова например за проблемите в Рила или Странджа и да ви дадат за 5 часа разрешение), като доколкото познавам и съм минавала процедурата, е съгласувано със зам. кмета Иван Сотиров, който е отговорен и за събитията пред джамията през май. На организаторите е позволено събиране единствено в района на президенството.

Организацията на събирането на НДК е станала в групи във Фейсбук уж, но там са присъствали още от самото начало Волен Сидеров и лица с тениски и знамена на „Атака“.

Много искам да задам следните въпроси на съответните отговорни лица от Столична община, полицията и прокуратурата:

1. Защо в нарушение на закона се разрешава подобно събиране в много по-кратък от изискуемия срок?

2. Защо се разрешава събиране, което е заплаха за реда в столицата, за имуществото, живота и здравето на гражданите и за общинската собственост?

3. Самото шествие разрешено ли е, и ако не, защо полицията не разпръсна гражданите своевременно, както го е правила например на антирасистки флашмобове? Ако да, кой го позволи в много по-кратък от изискуемия срок?

4. Кой позволи, в нарушение на закона в шествието да има видимо пияни грждани, маскирани граждани и такива, които многократно нарушаваха Конституцията на РБ и НК?

5. Кой ще плати щетите от погромите?

6. Кой ще поеме отговорност?

7. Толерирана ли е „Атака“ многократно тази година специално в София от представителите на ГЕРБ и СДС (Иван Сотиров) в общината и защо?

Не очаквам отговори и адекватно поведение от упоменатите институции, както многократно се получава през последата година с различни подобни случаи като джамията, Луков марш и подобни, но мълчанието и бездействието им не са повод за спиране на ответни действия.

В петък пред джамията

В петък смятам да бъда пред джамията. За всеки случай.

В публичното пространство, непотвърдени, циркулират слухове, че тогава отново ще се съберат там лумпените от парламентарно представената партия „Атака“. Както стана ясно, Софийска община дава без проблем разрешение на всякакви противоконституционни мероприятия и сбирки като Луков марш и протести против молещи се, а полицията не си мърда пръста, за да предпази Свидетелите на Йехова, молещите се пред джамията и всякакви други групи граждани, които са нападнати, малтретирани и бити.

Правителството в лицето на министър председателя и вице-премиера не даде никакъв сигнал към обществото, че случилото се е абсолютно недопустимо, а арестуваните нападатели бяха пуснати с обвинение в хулиганство, а не по чл. 162 и 163, както между впрочем се случва всеки път – и нападението в Бургас, и нападенията над прайд парадите не бяха санкционирани по начин, който да осъди престъпленията от омраза и да покаже воля от управляващите, медиите и обществените лидери за борба с тях.

Явно трябва да се пазим сами и сами да покажем, че подобни действия няма да бъдат допускани повече, така че ще ида пред Баня Баши.

И се надявам това, което се случи да е шамар за събуждане на всички, които проспаха последните 10 години, в които Атака влезе два пъти в парламента, в СОС влезе скинар, а управлението на държавата е в ръцете на ГЕРБ с гласовете на същата тази Атака.

П.С. Много мои приятели, познати и непознати застанаха до мен, когато същите уроди мятаха камъни и молотовки по мен. Мисля, че това е единствения правилен начин да се даде отпор на лумпенщината и ненаказаната престъпност.