Неделя е ден за почивка

kvadrat

През седмицата живея в ескалиращата предизборна лудост, която става все по-тъжна, по-жалка и страшна. Мисля си, че ако някой от субектите носеше поне малко позитивен заряд, щеше да има лъч светлина в края на тунела от икономическа безпомощност, корупция, престъпност и уродливото, многоглаво чудовище на съдебната ни система.

Но лъч няма, може би защото всички осъзнават, че следващият парламент няма да донесе решение. И че пак, и пак ще повтаряме упражнението, докато станем на 40, 50, 60, бели, грохнали и отлетели.

Мисля си също, че по цял ден ни обясняват как ни управлява кръга на този, кръга на онзи, кръга на трети, а всъщност ни управлява кръга „Квадрат“, в каквото са се превърнали главите ни – добре оформени, полирани телевизори с две програми – първа и втора, едната за новини и съветски филми, а втората – за студио Хикс.

Мисля си, че днес е неделя – ден, в който дори Господ е седнал да си почине, и че не искам да чета за листи, за хора, за обещания, които чета вече десет години и от чиято наглост се задъхвам, за да не повърна.

Мисля си, че искам днес и аз да си почина, защото знам, че говоренето за пържоли и шортета ще се върне, а аз ще трябва да съм тук, за да го поглъщам на големи порции и да се опитвам да не полудея от ужас, защото шортетата ще тичат след топката, а никой няма да разбере кой уби Яна, Мирослава и дали Лора е жива.

Неделя е и ще чета Хайнрих Бьол и Гюнтер Грас, не непременно в този ред и ще си мисля, как някой трябва да преиздаде онези 4 новели на Храбал, обединени в „Строго охранявани влакове“, които някой ми гепи, защото неделя е ден за почивка.

Книги 2013

knigi 2013

Така изглеждаха през януари 2010 и 2011 книгите, които чета, а на снимката е запечатана текущата ситуация – микс от книги от библиотека, взети назаем книги, няколко купени и електронен четец с още книги.

2012

muzikanti

2011 2010 2009

Тази година рекапитулацията ще е малко по-различна. Изпускам част от темите, защото за съжаление не мога да напиша нищо по-различно от казаното за 2011та. Това не е знак за положителна тенденция, напротив, сигнализира за сериозно зацикляне и затъване във всички сфери на държавата. Вероятно дълбоката обществена депресия, гарнирана с ежедневни протуберанси на простотия, арогнатност и ненаказано противообществено поведение е и причината да не пиша вече толкова често. Веднъж изречени, дълбокият гняв, негодувание, съпротива и често нецензурни думи просто трябва да бъдат повтаряни всеки ден. И то по няколко пъти.

Обнадеждаващото е, че след такъв един застой, Брежневия, се срутиха като плочки домино диктаторските режими в цяла Източна Европа. Необнадеждаващото е, че същата Източна Европа тръгна смело към диктатура – Унгария, Украйна, Беларус, Русия, Македония.

Годината: президентски избори в Русия, САЩ и Франция и разликите между тях, рецесия в Европа, ислямизация на току-що освободилия се Близък Изток и ужасът в Сирия, който може да продължи безкрайно, защото държавата се оказа сцена на Голямата игра;

У нас: няколко човека се опитват да концентрират в рецете си всички властови лостове – съдебна власт, полиция, частен бизнес, медии и тъмен бизнес.

Блогове и медии: вече не виждам никакъв смисъл да деля медиите на традиционни и блогове, на електронни, печатни, он-лайн и други такива, тъй като бъдещето вече е тук и работещите модели са смесените. Независимо какъв микс от комуникационни средства използва, няма да се уморя да повтарям, че истинската медия трябва предлага бързи новини, качествено и аналитично съдържание,  и най-вече прозрачно финасиране. В допълнение към това са нужни постоянство и консистентност в качеството и отстояваните морални ценности. И понеже тази година се изсипа дъжд от журналистически награди, включително от МВР, въпреки че журналистика у нас почти няма, аз връчвам моята на euinside.eu.

Разочарование на годината: Диана Ковачева, която от директор на „Прозрачност без граници“ без капка свян се гмурна в схеми и игри и Николай Младенов, комуто трябваха точно 3 години в компанията на простаци, за да му се напука варака.

Epic FAIL: комплектен – отвличането и убийството на Мирослава, съмнителното самоубийство на заподозрян, отказът от истинско разследване, очебийните машнации на най-високо равнище и изказването на премиера, че близките на мъртвото момиче трябва да се извинят на полицията, а Цветанов да прати пържолки на кучето. Ако трябва да се синтезира управлението на ГЕРБ за тези почти 4 години, случаят „Мирослава“ е достатъчен.

Музиката: без колебание Sun на Cat Power. Може би има по-интересни и по-добри албуми, но този ми говори. На език, който разбирам, за нещата, през които минавам и за странната тежест на втората половина на 30те, което може да направи само една жена от моето поколение – Chan Marshall, дами и господа.

Концертите: изненадващо този на Steve Vai в НДК и мюзикълът Tanz der Vampire на Theater des Westens в Берлин.

Книгите: може би „Елегантната вселена“ на Брайън Грийн, „Селцето“ на Кир Буличов и „Старата камера“ на Гюнтер Грас.

Сериалите: идва краят на Fringe, като край на една епоха.

Пътуването: повече по работа, но не се оплаквам. Добре съм, благодаря. Просто номерът е да се капсулираш през по-голямата част от времето. И това не означава непременно отказ от съпротива и работа за поправяне на счупените неща.

две хиляди и единадесета

Вече традиционният мини-обзор на изминалата 2011:

2009

2010

Годината: безкрайно интересна по света – архи-злодеите Ким Чен Ир, Бин Ладен и Кадафи умряха по един или друг начин, арабският свят се тресе от революции с неясно бъдеще, геополитиката и геоикономиката написаха едни от най-дебелите си глави, а социо-икономическите и политическите процеси предвещават интересни времена;

У нас, за разлика от случващото се по света, положението е: нашето село е най-китно и дивно, затова ще си покажем най-китната селяния, пък кого го интересува какво става в съседното село?

Книгите: „Измерването на света“, Даниел Келман; „Събирането“, Ан Енрайт; „The History of Taste“, Пол Фрийдман; няма много време за художествени книги, повечето се записва по сметката на научно-техническата литература.

Филмите: The Ides of March, X-Men: First Class, Page Eight, The King’s Speech, предстои новия Шерлок, Лео като Хувър, Шон Пен като Робърт Смит и Drive.

Филмов герой: Нъки Томпсън, Тирион Ланистър.

Порното: на изчерпване. Какво ще правим, когато всичко от 70те и началото на 80те свърши?

Сериалите: вече съвсем не са това, което бяха. Блестящи Boardwalk Empire, Game of Thrones и Homeland, силни последни 2 сезона на Dexter, eye candy с Pan Am и True Blood.

Блогът: 12 Bottle Bar.

Музиката: годината на големите женски гласове – PJ Harvey, Kate Bush, Feist, St. Vincent, Lykke Li, Stivie Nicks и още, новобранците Anna Calvi, EMA и Austra; отново много Африка, с повече фокус върху Гана и Мириам Макеба; афро-бразилския Jorge Ben Jor.

Концертите: Handsome Furs и No Age в читалището в Хаджи Димитър, иначе не особено интересна година по сцените в България.

Пътуването: към себе си.

Хората: между множеството таксономични класификации можем да сложим и тази (по Тайм): протестиращият, буден, работещ не само за себе си, но и за обществото човек и

мрънкащ тип, характерен за тукашните географски ширини, за когото протести и събития не са се случили, ако той самия не е бил там. Ако пък някой все пак протестира, то това не е точния човек, за точната кауза, на точното място, в точното време и с точните средства.

Epic FAIL: изборите – президентски и местни; неадекватните действия на кмета на София и цялата му администрация – джамията, прайда, Паметника на Съветската Армия, рекламата и крадените снимки върху орлите на Орлов мост; съдебната система на калинки – Янeва и ко; Путин; словесната дизентерия на премиера.

Медиите: Пари и Дневник се сляха в Капитал Дейли, извън това, медиите у нас се оказаха собственост на 3 групи играчи, известни повече с прякорите си Дебелите, Пъпките и Сервитьора. Мисля, че няма нужда от по-нататъшен коментар. Четем чужди медии и се правим, че не сме от тук.

България: вулгарността, долнопробието и чувството за безнаказаност достигнаха нови пикове по всички етажи на властта – видими и невидими, в публичното пространство и в ежедневните междучовешки отношения.

Престъпленията: много, страшни и в голямата си част – неразкрити.

Светът (извън политиката): голям, вълнуващ и необятен. И ужасно привлекателен, а има толкова малко време.

Аз: кого ли го интересува? Но да, в личен план – много по-добре, отколкото миналата година по това време.

1983та, когато порното изглеждаше така:

Ден на книгата

По случай международния ден на книгите списък на прочетеното през последните няколко месеца:

В процес на четене:
 
Chronicles: Volume One – Bob Dylan 
Кучешки времена. Революцията менте – 1989  – Илия Троянов
Машина за легитимност – Момчил Методиев

Довършени:

Harry Potter and the Deathly Hallows – J. K. Rowling
31 Songs – Nick Hornby
The World Is Flat: A Brief History of the Twenty-first Century – Thomas L. Friedman
A Salzburg comedy – Erich Kastner 
About a Boy – Nick Hornby
High fidelity – Nick Hornby
Carpe Jugulum – Terry Pratchett
Clock Without Hands – Carson McCullers
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде – Илия Троянов
Never Let Me Go – Kazuo Ishiguro
Да люспиш лука – Гюнтер Грас
Soul Music – Terry Pratchett
The High Window – Raymond Chandler  
The Last Precinct – Patricia Cornwell 
The Listerdale Mystery and Eleven Other Stories – Agatha Christie
The Loneliness of the Long-Distance Runner – Alan Sillitoe
The Long Goodbye – Raymond Chandler  
The Undomestic Goddess – Sophie Kinsella
Shopaholic Abroad – Sophie Kinsella
Shopaholic and Baby – Sophie Kinsella 
The World’s Greatest UFO and Alien Encounters  
Witches Abroad – Terry Pratchett
Естествен роман – Георги Господинов
Задочни репортажи от България – Георги Марков
Vernon God Little – DBC Pierre
Life of Pi – Yann Martel
Paroles – Jacques Prevert
Българска регионална кухня – Цаньо Сърнев и Ивелина Иванова
Michael Porter – The Competitive Advantage of Nations
Айзък Азимов – Разкази, том 2
Живей бързо, Васил Илиев – Надя Чолакова

Препрочетени:

La vie devant soi – Romain Gary
Belle du Seigneur – Albert Cohen
и разни други.

Общо взето каша, но така обичам да чета аз. Книгите са едно от хубавите неща на този свят, така че честит празник.