Симптомът „Атака“, антигей риториката и евроскептичната болест

През последната седмица партия „Атака“ и нейни представители изключително агресивно вкараха в общественото пространство темата за „хомосексуалистите“, като успяха да внесат за гласуване поправка в новия Наказателен кодекс, криминализираща по руски модел „манифестирането на хомосексуална ориентация“. След вота „против“ в Народното Събрание наводниха общественото пространство, и то през националната телевизия бТВ със заплахи, че нещата съвсем не са приключили. „Атака“ обеща да спира „гей изродщините“ чрез промени в поправка в Закона за събранията, митингите и манифестациите.

За юридически грамотните граждани е пределно ясно, че дори подобни промени да бъдат гласувани със „за“ в парламента, впоследствие те ще бъдат отхвърлени от ВАС и КС. Това би трябвало да действа успокояващо, но за съжаление случващото се и атаките конкретно срещу ЛГБТ гражданите на Република България не са нито случайни, нито без последствия, краткосрочни и дългосрочни.

Защо точно „гей въпроса“?

Първа причина: точно тази тема е актуална покрай олимпиадата в Сочи и бойкота срещу нея от страна на държавни лидери, известни лица, активисти и обикновени граждани заради постоянното и грубо нарушаване на основни човешки права, пълзящата нацистка диктатура и конкретно заради закона, забраняващ „гей пропагандата„. Шумът по темата и обсъждането ѝ в масови медии я правят удобна за експлоатация от партии и групировки като „Атака“, виреещи върху анти-европейска, про-руска идеология, които допълнително се опитват да позиционират „нашето, традиционно“ срещу „чуждото, европейското“, докато прокарват чужди икономически и геополитически интереси.

Втора причина, при това не по-маловажна: след последните изстъпления на Волен Сидеров, лидер на“Атака“ и други народни представители, както и късното, но все пак случило се събуждане на прокуратурата, стратегията за шум в пространството и скандали трябва да намери по-безопасни води – без атаки срещу чужди дипломати, нападения над религиозни храмове, изтъпления над хора от други етноси, религии или националност и други уж необтекаеми престъпления.

Добре известно е, че в настоящия Наказателен кодекс, в член 162, който криминализира речта и престъпленията от омраза признак „сексуалност“ няма и всякакви волнодумства и изстъпления по темата няма да доведат до ново събуждане на Сотир Цацаров. КЗД няма как да е заплаха, а негодуванието от всякакви „соросоиди“ и „либерасти“ е добре дошло, за да се запълни списъка с врагове на народа.

Защо точно сега?

„Атака“ изгуби голяма част от традиционния си електорат след подкрепата за коалиция, в която е и архиврага ДПС, което е добре дошло за вече съществуващи конкуренти като НФСБ и ВМРО. По-тежка загуба обаче партията на Сидеров търпи от новата кукла на статуквото – „България без цензура“, която също се заявява като про-националистическа и популистка, което не е трудно при риториката на Бареков, заиграването с Пловдивския митрополит Николай, миграцията към партията на познати лица като Калина Крумова и подобни и символиката с розетката. Огромният риск „Атака“ да остане без евродепутати и да не влезе в следващото НС кара Волен Сидеров да отделя огромни средства за рекламни кампании, както и да търси шумни скандали отвъд ръба на закона.

Извън това и началото на олимпиадата обаче, съвсем не изглежда случайно грубото завземане на общественото пространство – скандалната законова поправка и заплахите на депутатите от партията удобно заглушават важните теми от седмицата и  месеца – референдума, предложен от президента, евродоклада, Странджа, ръста в битовата престъпност, скандала с европроекта на Моника Йосифова, люспенето в БСП, почитането на жертвите на комунистическия терор, все по-тихото искане за оставка и всичко останало. Дали Сидеров още веднъж обслужва статуквото е въпрос, който няма твърде много възможни отговори.

Последствията ще са тежки

Като оставим настрана краткосрочния шум, стреса и загубата на време с поредните идиотщини на поредния изкуствено създаден и поддържан за нечисти цели политически субект, действията на „Атака“ и подобните ѝ създават съвсем реални предпоставки за тежки последствия.

1. Евроскептицизъм – с непрекъснато повтаряни лъжи, които слагат знак на равенство между европейски и евроатлантически ценности и инцест, педофилия, разврат, гей прайдове, което е бонус към въртящите се мантри, че сме живеели по-добре преди да влезем в ЕС, че Брюксел ни налага безсмислени ограничения и пречи на икономическия ни растеж, и всичко това насред продължаваща стагнация и увеличаваща се бедност, е съвсем нормално евроскептицизмът да расте експоненциално. Това естествено ще се отрази на изборните резултати на всяка една нормална проевропейска партия, опитите за реформи в съдебната система, изисквани и от Брюксел (което няма как да стане без широка обществена подкрепа) и ще дава козове в ръцете на всяка една популистка формация.

Worst case scenario – някой прави референдум с въпрос „за“ и „против“ оставането на България в ЕС. Ако нещата продължават по същия начин, резултатът е предвидим. При това „Атака“ е само един от симптомите, а не болестта и същата риторика и действия се наблюдават и в почти всички останали партии, които дори уж да принадлежат към някое „европейско политическо семейство“, всъщност са антиевропейски по своята същност.

2. Благоприятна почва за прокарване на чужди интереси – всеки един евроскептик е вода в мелницата на руските интереси, не случайно е и вечното противопоставяне на европейските и руско-православните ценности и вярата на много хора, че ние естествено не принадлежим в западноевропейското семейство. А след като руснакът е наш брат, то и един АЕЦ, и газовият монопол, и путинските закони са нещо добро и полезно, братушките няма да ни мислят злото, я.

3. Дискриминация и престъпления от омраза  дискриминацията срещу различните в България е факт, като нещата се влошават от 2007 година насам, напоследък особено главоломно. Все повече се засилва усещането за безнаказаност, като всяко изстъпление избутва все по-далече границите на приемливо и нормално. Банализацията на речта на омразата, която вече съвсем естествено се лее през уикенда, сутрин в националната телевизия бТВ, когато гледат и деца, преповтарянето на думите и идеите в почти всички други медии, липсата на реакция от СЕМ, КЗД, прокуратура и други институции ще доведат до ескалация на насилието и омразата. Това, което някои си го позволяват в ефир, други си позволяват на улицата.

Много показателен е и факта, че основната опорна точка срещу втората окупация на СУ беше предполагаемата нехетеросексуалност на един или повече от участниците, с цел да се делегитимира протестния акт заради това, че участниците в него са негодни/недъгави/втора ръка (унтерменш) и още по-страшното е, че атаката, подхваната от всички пеевски медии като че ли постигна търсения ефект. И това е само началото.

Всяка диктатура, националсоциалистическа или фашистка има нужда от вътрешен враг, а Путин е избрал ЛГБТ хората за основен такъв (едно обяснение защо на руски). Да се пренесе това към бившите и настоящите сателити не само е напълно възможно, но всъщност вече се случва, като съдим по атаката срещу окупаторите на СУ.

Липсата на партия с позиция и активност по темата (БСП, уж член на ПЕС е про-путински настроена по темата за човешите права и вотът за поправката на НК още веднъж доказа, че тази партия не е и няма да еволюира), върховенство на закона и организирани действия за ЛГБТ права допълнително помрачава картинката.

Случващото се напоследък е сякаш от съвсем друго време и на съвсем друго географско място – усещането е за дежа вю от преди 89та, за обществен регрес и безизходица. След бърза сметка след вота по поправката гласувалите „за“, „против“, „въздържали се“ и отсъстващи в четвъртък се оказва, че против са 35%. 65% от депутатите пасивно или активно искат криминализация и затвор за „хомосексуално манифестиране“, а какво друго точно искат само мога да си представя.

Все още си отдъхваме с мисълта: „Добре че сме в ЕС“, но докога?

В 4 часа за 4ти път – София Прайд!

Днес в 16.00 часа, Моста на влюбените до НДК.

Тази снимка и тези усмивки струват повече от хиляди думи, другото го казвахме тук, и тук, и тук.

Ще се видим в 4, за 4ти път :)

Човешките права в България 2010

Днес излезе годишния доклад на БХК за състоянието на човешките права в България през изминалата година. Този документ придава форма на това, което всички ние усещаме вече твърде осезателно – че правата ни са непрекъснато ограничавани, потъпквани и подменяни. И това не е проблем само на мангалите и на педалите, а на всички, които живеят в рамките на територията на Република България.

Какво се случи?

– През изминалата година управляващите от ГЕРБ се опитаха да ограничат достъпа до информацията в Търговския регистър и то явно поради частни интереси. Това продължава и в момента;

– Тройно увеличение на използването на СРС, произвол в съдебната система, формална мотивация на исканията за подслушване, неяснота дали не са подслушвани граждани за политически нужди или с цел изнудване, безконтролна употреба на средствата, непрекъснати опити да се контролира изцяло електронната информация и правото на изразяване;

– Поради „финансови икономии“ управляващите се опитаха да намалят състава на КЗД от 9 на 5 човека, в момента тази комисия работи с изтекъл състав. В същото време, при тази ситуация с човешките права в България се дават пари за обновяване на камбанарии;

– В Европейския съд за правата на човека в Страсбург през 2010 година са регистрирани рекорден брой осъдителни присъди срещу България. Освен, че това е показател за влошеното състояние на нещата у нас, сумите, дължими по тези дела се заплащат от българския данъкоплатец;

– Ескалиращи насилие и изтезания от страна на полиция и други органи, индиректно признати от премиера Борисов с подканващото „ако излезе, няма кой един шамар да му удари“ и съвсем директно разследвани от БХК.

– Правителството през 2010 година си позволи шокираща намеса и заплахи към съдебната власт – Цветанов: „Ще падат зъби“. Тези деяния освен всичко друго са противоконституционни. Никой няма гаранция за справедлив процес;

– Продължават ужасите, нехуманното отношение, потъпкването на всякакви права, нечовешките условия, злоупотребата с медикаменти, смъртите в домовете в институциите за изоставени деца, за деца и възрастни с психични разстройства и умствена изостаналост (разследването на БКХ в домовете за изоставени деца – 238 смъртни случая, разследването на БХК в домовете за възрастни – шокиращи, но май вече удобно забравени);

– При престъпления, чийто основен мотив е омраза, те нито се разследват по този начин, нито впоследствие се разглеждат в съда като такива, като жертви са етнически малцинства, чужди граждани от други раси, бежанци, български граждани от други раси. През изминалата година са разследвани над 10 случая за престъпления от омраза, извършени над ЛГБТ хора. Досега българският съд или друг орган не са изпратили сигнали, че смятат тези престъпления за особено опасни, като застрашаващи живота на цели групи хора и целящи да всеят страх у тях, поради което навсякъде в т.нар. демократичен свят се считат за тероризъм;

– Странният факт, че български граждани, които искат да изразят публично исканията си и да демонстрират, при това в съответствие с българското законодателство са принудени да заплатят два пъти за охраната си, въпреки че това им право е застрашено от престъпни групи –  веднъж като данъкоплатци и втори път с наемането на държавната Охранителна полиция.

Целият доклад си заслужава да се прочете, и то много внимателно, тъй като вече страдат най-основните ни права – правото на неприкосновеност и на живот, или най-общо казано – нямаме гаранция, че няма да бъдем убити, осакатени, подслушвани, изнудвани, изнасяни в чужбина, осъдени без доказателства и малтретирани.

Преувеличено ли ви звучи за една България през 2011та в ЕС? Попитайте 10те загинали от полицейско насилие, стотиците умрели деца, пребитите хора, подслушаните лекари в Горна Оряховица…

Дори 1 е много за претенциите ни за цивилизована държава.