Рецепта за неслучване на реформи

madam v paris

Ако силно искате да не се случи съдебната, пък и всякаква друга по желание на клиента реформа, предлагам рецепта в няколко прости стъпки:

1. Назначавате Вежди Рашидов за министър на културата.

2. Оставяте Вежди Рашидов да се занимава с каквото му душа иска (скоч, ирландско, водка, скоч, не непременно в този ред), докато #КОЙ, строителната олигархия и Божидар Димитров се опитват с максимум откраднати и минмимум вложени европейски средства да построят Третия Рим.

3. Уволнявате недоволните.

4. Междувременно използвате отдавна подготвяната изложба на тракийски съкровища в Париж (които по случайност не са завлечени от иманяри към частни колекции), за да направите пълна програма от съпътстващи събития, включваща антуража на Людмила Живкова, Мадам В. и техните духовни наследници, които потапят Париж и най-вече българското посолство в повехнал соц. Хорът „Йоан Кукузел“ пее, но на никого не му дреме, защото кой ги е чувал тези изобщо в България, а и за капак са все недоволни. За изложбата вече никой не си спомня.

5. Уволнявате недоволните.

6. Оставяте Вежди Рашидов, Божидар Димитров и плеяда културни дейци да обяснят какви свине са избирателите, какви са хейтъри и игноранти, но пък за сметка на това Европата най-сетне видя, че ние, българите не сме банда черни, мръсни цигани, защото жените ни ще си покажат циците като същински тракийки. Избирателят започва да се чуди защо министър, директор на национален музей и още няколко човека си екстраполират психотерапевтичните нужди върху него.

7. За всеки случай пускате и съдия Ченалова да обикаля телевизиите като цветарка с мантарата, че всичко е конспирация, в съдебната система всичко е наред и ако някой е виновен, то това е може би неразбиращия от култура, съдебна система и реформи избирател.

8. Пускате Вежди Рашидов по телевизора.

9. Пускате Вежди Рашидов по телевизора.

10. Пускате Вежди Рашидов по телевизора.

След това повтаряте всички изброени стъпки многократно, докато упоменатият електорат забрави за кого и защо е гласувал. Междувременно, докато тече тракийската изложба в Париж, в Синеморец строителната олигархия залива тракийска гробница с бетон, за да построи поредния хотел за милионите ахнали западняци, които ще дойдат да видят Земята на траките и Третия Рим.

А ако нещо изобщо се случва зад този параван, то е или бедствие от национален мащаб, или бедствена простота от подобен мащаб.

Защо София не трябваше да спечели за културна столица?

sofia xenophobic (3)

Вчера „Дневник“ публикува текста на Манол Пейков „Защо спечели Пловдив“ (за европейска столица на културата 2019).

Днес е празника на София, една от другите кандидатури, при това със самочувствието на истинска културна столица на България, основателно или не. Но аз няма да говоря за културния календар на София, традициите и организацията. Нито за другите участници в конкурса. Нито за инфраструктурата, асфалта, баняджийските плочки по Витошка и странния отказ да се запази културното многообразие на Женския пазар.

Родена съм, израснала съм и до ден днешен живея без прекъсване в този град, който обичам безкрайно. Град, от който първите ми спомени са трамваите по „Иван-Асен“, Младежкия театър, естрадата в тогава казващия се Парк на свободата, чичовците, записващи данните на гимназистите в сини униформи, които пушеха по пейките в същия този парк, а после Френската гимназия, кестените по Патриарха, кината, театрите и концертите в зала „България“, първия концерт на Милчо Левиев след 10ти ноември, изложбата на „Армънд Хамър“ и „Шипка“ 6. Места и неща, на които първо ме водеше майка ми, а впоследствие ходех сама. Помня и как ходех на Алианс на „Мария Луиза“ (тогава Георги Димитров). Помня Халите, Банята, църквата, синагогата и джамията, леко опасните субекти и чичовците, които говореха за футбол в градинката. Помня и мачовете на Славия, на които ме водеше дядо ми.

Но помня също как едни хора взеха Славия и направиха игрището ѝ в Кривата река ресторант със стриптийз клуб, помня как ОФ чичовците, биещи шамари в парка бяха заменени от момчета с бръснати глави, които убиха Михаил и помня погрома над джамията.

София не трябваше да спечели да е европейска културна столица. И това го казвам с цялата си любов към нея. Градът, който безкритично живее със свастики, грозни ксенофобски надписи, нападения над различни и цялата тази омраза, която клокочи и от време на време избухва не може и не трябва нито да е европейска, нито културна, нито столица.

Културата е нещо повече от пиеса, уличен фестивал или организационен комитет. Култура е начина по който живеем – с другите, с подобните, с различните, в градската ни среда, с толерантността която имаме към грозното, лошото и пошлото и липсата на разбиране, че свастиката е символ на едно недопустимо отново минало, че надписът „Не ходете с чужденки“ е срещу прозореца на твоя приятелка, която не е родена в България. И срещу магазина на отдавна живеещ в България сириец, от когото целия квартал си купува бира и хляб.

Култура е съвкупността от драскащи безнаказано и безмозъчно, бездействието на съответните органи, безхаберието на хората, които живеят или работят в надрасканите сгради и всеобщата слепота за добро, красиво и чисто.

Няма столица в Европейския съюз, която да е толкова грозно омазана с ксенофобски, фашистки и комунистически нацистки надписи и символи и най-обикновени мацаници. И няма положение, при което да не ти се скъса сърцето, когато видиш прясна свастика върху току-що боядисаното, ново малко магазинче. И няма ситуация, в която да бъде подминат побоят над различен. Градът обича своя малък бизнес, своето разнообразие и своя чар, дали?

Затова София не може да е културна столица. Въпреки театрите, традициите, концертите и спомените ни. А ако иска – всички трябва да поработим за това. Дотогава – успех на Пловдив.

Абитуриентската

След сватбата си българинът като че ли губи идентичност и започва да се подготвя за три големи харча: абитуриентската на наследниците, сватбите и по 1 жилище за децата. Междувременно се случват и годинка, прощъпулник, кръщене и кола (а скоро и банкет по случай приемане в детската градина), но те не са от такава структуроопределяща важност. Изпращането на войник пък изгуби своята валидност по разбираеми причини.

И ако сватбата и жилището за детето са изконна българска ценност, то балът (БАЛЪТ) е на път да се превърне в такава. Т.е. той е, но имаше нужда от известно времево натрупване, за да може да се валидира, заедно със съпътстващите ритуали, обичаи и атрибути като златна бижутерия (това и мен не ме подмина), лимузини, снимки с фолкпевци и др. Колко му е – 2 десетилетия и човек забравя, че преди 20 години нямаше събиране в ресторант на родата до девето коляно и в още едно заведение на приятелите на завършващия, което горе-долу излиза почти колкото съвременна венчавка, особено ако има диджей и куверт с руска салата, пиле със сметана и гъби и ракия от домашната на дядо.

Има и родители, които все пак предпочитат да помогнат на децата си да следват в по-добър университет или нещо друго, което ще им даде по-добър старт в живота не само в очите на съседите и на стринка Минка, но останалите трябва да побързат, защото сепаретата в по-добрите клубове с брандирани салфетки вече са на привършване.

Fuck yeah, bg pop

Днешните деца си мислят, че са открили хипстър културата и смелите модни решения, но не е лошо да си припомним българските икони от 80те години -Трамвай №5.

На тази снимка, която мисля, че е от цяла фотосесия Петко, Оля и сие изглеждат изненадващо съвременни и куул по точно онзи начин, по който единствено трудният достъп до дрехи и аксесоари позволяваше по време на шарените, диско и уейв дори за България 80 години (което е присъщо и на хипстър културата с преклонението към всичко винтидж, изравянето на невъзможни вещи от всевъзможни места и стиловата еклектика).

От блога за българска музика Bulgarian Originals, където могат да се намерят огромни количества албуми в дигитален формат  изрових доста обложки, които са пример за написаното по-горе. Пускам 4: 1 на ФСБ, 2 на LZ и 1 на ВИГ Турбо.

ВИГ LZ – Аз живея с музика, диско-хипстърия, бради, ленти за глава.

LZ – 5, пост-пънк и уейв.

Виг Турбо – За последен път не се сърди – цайси, мустаци и райета.

ФСБ – ФСБ VI, за мен неописуеми в модно отношение. Мисля, че младото поколение трябва да преоткрие панталоните с басти и талия до гърдите.

Сред обложките има купища, особено на сборните тави/компилации/хит паради, които в момента биха минали за супер-яките-и-с-баси-жестокия-графичен-дизайн, като Interhotels 1983, Disco, Disco 7Радио София Хит Парад ’79.

Седмичен ПР: Той милее за театъра

Премиерът ни обича театъра и все по-често ходи на представления. И всеки, който подочуе от разни маргинални медии и блогове, че културните дейци у нас протестират,  трябва да е наясно, че това са същите пияници, добре описани в предните броеве на 24часа от тази седмица, които всъщност съсипват българската култура. Защото Той милее за нея.