Най-бързият път към диктатурата е пътят на най-малкото съпротивление

Това си мислех, когато четях туитовете на хората, които отразяваха или гледаха неопределимото като форма събитие на ГЕРБ в събота в зала Арена Армеец (построена от любимите на всяка власт ГБС и кръстена на застрахователното дружество на ТИМ).

Безрезултатното от организационна гледна точка събиране на членове и симпатизанти на последната управлявала партия, подвила опашка сред огромните протести в края на зимата напомни на всички на отдавна забравени или далечни диктатори като Хитлер, Сталин, Ким Ир Сен и Ким Чен Ун, Путин, Лукашенко и разбира се, добрия старец Тодор Живков – просълзени дядовци, едрогърди девойки, тетки и вдъхновени младежи, екрани с любимите образи на Борисов и Цветанов, пламенни, нищоказващи речи, неизпълними обещания, режисура, хора, ръченици и друга хореография, и разбира се – много, много овации и народна любов. Новият априлски пленум.

Всеобщата амнезия, за която често пиша и която кара масата хора да помнят случилото се не повече от 3 седмици назад е може би една от причините, които могат да дадат нов мандат в ръцете на ГЕРБ. Другата причина е отказът от усилие сам да откриеш или създадеш своята алтернатива – всички са маскари, и това никога няма да се промени, защото аз никога няма да потърся друг, да издигна друг, сам да застана начело, нищо, че всичко мога, всичко знам и от всичко разбирам.

Може би подобно обвинение е тежко, но когато голяма част от образованите, мислещи хора изобщо не стигат до урните, а останалите дават гласа си за откровено провалени партии, личности и управленски модели, е трудно да не издаваш тежки присъди за обществото и пътя надолу, по който е тръгнало то.

Ако ГЕРБ получи втори мандат, това ще е без прецедент в най-новата ни история. Едно управление, което:

– задълбочи икономическата криза, унищожи малкия и средния бизнес и даде целия ресурс в ръцете на странни, нови, мощни фирми, най-вероятно свързани с Емил Димитров или близки до КТБ;

– национализира личните пенсии на миньорите, за да строи църквата в Гигинци, да копае мощи и вампири и да развозва третокласен футболен отбор със самолет;

– доразруши здравна система, национализира резерва на здравната каса – почти 2 милиарда, които бяха резерв-гарант от вноските на гражданите, а отказа от реформи и некадърното управление доведе до пълен хаос, допълнително източване и влошаване на здравето на населението. Управление, при което тежките болести се лекуват с смс кампании;

– източи фискалния резерв, в който освен заварените пари се вляха национализираните пенсии на категорийните работници и 2та милиарда от Здравната каса, и всичко това, за да се построят 117 километра магистрали, една зала и да няма нито едно увеличение на доходите;

– досъсипа земеделието, с Мирослав Найденов начело, който замени закони с регулации, които обезсилиха и без това неконкурентноспособното ни производство на храни, прокара вредния закон за горите, изсипа милиони субсидии в ТИМ и плащаше собствения си ПР с европейски пари;

– задълбочи до непоправимост хаоса, корупцията и престъпната зловредност в съдебната система, като допълнително увеличи зависимостта и от изпълнителната власт, а провосъдието е за този, които си го поръча и плати;

– така унижощи престъпността, че никой не разбра кой уби Мирослава, а братя Галеви станаха Избегалеви;

– прие с изключително необразованото си, неопитно и манипулируемо мнозинство в парламента лобистки, платени и откровено антиконституционни закони, като върнатите от КС достигнаха до безпрецедентен за цялата ни история брой;

– купи си медиен комфорт с парите на данъкоплатците и с европари;

– забърка куп международни скандали;

– даде неограничена власт и влияние в ръцете на една банка, нейния собственик, група медии и на една трибуквена групировка от Варна;

– отне допълнително правомощия на местната власт, като наруши основен конситуционен принцип чрез сливане на централно и местно управление;

– позволи си да руши и кадрува в парламента и в опозицията и да злопуотребява с партийните субсидии;

– позволи задълбочаването на междуетническото напрежение, процъфтяването и употребата от най-високо до най-ниско ниво на слово на омразата;

– подслушваше десетки хиляди хора – журналисти, политици и всякакви други граждани, които потенциално биха заплашили концентрираната и почти неограничена власт в ръцете на няколко човека;

– продължава да употребява мантрата, повтаряна като ехо от гурута и журналисти, че единствената алтернатива на БСП е ГЕРБ и само те могат да „унищожат комунистите“. И лъжата, че Бойко е десен, че Бойко ще даде работа, че Бойко ще ви оправи. Както вече ви оправи за 4 години, за което не е лошо да му се извините.

Едно управление, което ако се повтори, ще доведе до сериозни проблеми с демокрацията, в най-лошия случай до диктатура, както и до зависимост, бедност, безработица, полицейщина, страх и омраза.

Трудно ми е да проумея диктатурата, а още по-малко една гладна и бедна зависимост, която няма нито петрола на Венецуела, нито ресурсите на Русия, които се изсипват освен върху Цветан Василев, върху още десетки и стотици хиляди адепти и стожери на властта.

Трудно ми е да проумея защо няма съпротива срещу статуквото, което подмени истинския живот, за който мечтаехме преди 20 години и защо примирението и вътрешната емиграция са по-приемливи от съпротивлението и труда.

Най-бързият път към диктатурата е пътят на най-малкото съпротивление. А когато тя се случи, освен беден, зависим и унизен, ще умреш несвободен и нещастен.

Има ли пилот в самолета (monkey business)

В условията на очаквана рецесия в Евросъюза, политически бури, неясно бъдеще пред еврозоната, фалирала де факто Гърция, Италия на глинени крака (която е един от основните ни търговски партньори), нереалистичен бюджет на България за 2012та, свръхоптимизъм в правителството ни за икономическия растеж, неадекватни прогнози (нито една прогноза за растеж на това правителство не е вярна, всичките официални резултати са под прогнозните), лошо планиране, официален отказ от реформи, растяща безработица, МСПта на ръба на оцеляването и от днес вече официално – замръзнала икономика, един въпрос не ми дава мира:

Има ли пилот в самолета?

За съжаление инстинктите (подплатени с доста години опит като икономист, който се е занимавал с анализи и прогнози) ми казват само едно:

Няма, за сметка на това в пилотската кабина има стадо полудели шимпанзета.

Написах този коментар в петък по повод проекто-бюджета, но реших да се въздържа и да не го пускам, тъй като да сравниш правителство с шимпанзета е доста грубо. Ескалиращите обаче неадекватност и арогантност в действията и изказванията на правителството и неговия ръководител генерал-доктор Борисов, както и вчерашните думи на уважаваните от мен Никола Пенев и Радан Кънев, които също очевидно са силно притеснени от предстоящато твърдо кацане ме накараха да не проявявам излишно възпитание.

Преди 2 години, на 12 ноември по повод 100те дни на кабинета „Борисов“ (може би кабинета трябва да е в кавички) пуснах този текст, в който съм написала „…как е възможно едно правителство, което е всъщност сбироток от дребни партийни кариеристи и странни лели да се занимава основно с пр-а на главата си, екзотични икономически идеи и почесване там, където не го сърби.“

За съжаление промяна в статуквото няма.

И по повод докторските титли една история отпреди 5-6 години: наложи ми се да звъня в Министерство на отбраната на доста известен служител за една държавна поръчка. На служебната му визитка беше написано „доктор еди-кой си“, без чин, длъжност и т.н. Звъня на телефона и ми вдига секретарка, на която казвам любезно: „Добър ден, удобно ли е да разговарям с доктор еди-кой си, търси го еди-коя си от еди-къде си?“, на което получавам следния отговор с много висок тон: „Тук доктори няма, това да не ви е болница!?!?! Ако искате обаче, ще ви свържа с полковник (натъртено) еди-кой си“.

Дали е бил почетен или непочетен доктор така и не разбрах, но желанието му да е повече доктор, отколкото полковник беше рязко посечено от каката.

Тома Марков оприличи ГЕРБ на „файтон с маймуни“ и аз няма как да не се съглася.

За любителите на реалистични политически трилъри препоръчвам „Възходът на планетата на маймуните“, в който назобени примати взимат властта (или поне ще я вземат окончателно в сикуела). Всякаква прилика с реални лица и събития е случайна.

За една покана от един кандидат-президент

Този блог предизборно е изпаднал в кататония, както цялата държава и кастрираните медии, но ми се иска да внеса уточнения по темата с покани от кандидат-президенти към блогъри. Говорих по въпроса в предаването „Животът и други неща“ (по БНТ с Асен и Сибина Григорови), но тъй като е абсолютно забранено да се споменават имена, партии и пристрастия (!), още малко по темата.

Най-долу ще намерите поканата от Росен Плевнелиев или щаба му, по-нагоре и моя отговор.

Позволявам си публично да коментирам, понеже честно казано, косата ми настръхна от изказването, че „гражданската журналистика“, т.е. блогърите са искреният глас на обществото. За мен подобно признание от човек, който е бил член на настоящото правителство 2 години, допреди месец, е най-малкото цинично. Признанието, може би случайно и направено от някоя девойка, която работи по кампанията, че медиите не са искрени и независими и не правят гражданска журналистика е грозно и лицемерно. Къде бяхте Вие, г-н Плевнелиев, докато голяма част от медиите ставаха собственост на Красимир Гергов и на Пеевски-Кръстева? И наистина ли не знаете, че огромна част от тези и други медии обслужват властта до пълен слугинаж, че им се звъни от най-високо ниво с инструкции какво да пишат, и че и да искат журналистите, нямат право на „искрен глас“?

Честно казано, много ми е приятно да ме четкат и да ме наричат обществен лидер, искрен глас на обществото и каквото друго се сетите, но предпочитам да не ми вменяват ролята на абдикирали институции, на четвъртата власт и на официалните обществени лидери – избраните от гражданите политици, нито пък да лъскам имиджа на хора, които са участвали в управления, които намирам за откровено вредни за държавата (на ГЕРБ, Тройната коалиция и НДСВ-ДПС). Предпочитам медиите и държавата във всичките и проявления да си вършат работата, пък след това ще помисля дали искам да се взимам толкова насериозно.

Колкото до самата кампания – сигурно някой си мисли, че ще е много готин, контемпорари и куул, като се сети за „блогърите“ 3 седмици преди изборите и ги почерпи с тригуни, но не става така. Върху тези връзки е добре да се работи и преди един политик да влезе в кампания. Като цяло, за разлика от България, където в политиката влизат случайни хора, политиците по света идват от партийните структури, от обществени длъжности и така нататък – позиции и кариери, по време на които могат и трябва да култивират връзки не само с медии (но по честния начин, не за 30 сребърника), блогъри, но и с местни и граждански лидери, хора от квартала, майки, пенсионери и всеки друг, който би следвало в последствие да бъде представляван от кандидата/избранника.

Темата е дълга и няма да продължавам, но е добре да не се пренасят директно кампании от САЩ и Западна Европа, а и това, което стои зад тях.

Както вече написах също така, ходя само на срещи с кандидати на партията, чийто член съм. Смятам, че това е коректно както към ДСБ, така и към другите кандидати.

–––––

Моят отговор и въпроси, на които така и не получих отговор:

Здравейте,

Благодаря за поканата, но не мога да я приема.

Все пак, интересно ми е защо смятате, че:

1. Гражданите не се интересуват какво се случва в Катуница;

2. Мислите ли, че е нормално МВР да налага допълнителни такси на бизнеса, при условие, че дребния и средния такъв не успява да се съвземе все още, даже напротив;

3. Смятате ли, че единственият стимул за икономически растеж е инфраструктурата?

4. Защо смятате, че е редно държавният глава да се занимава с благотворителност, и то при условие че същата благотворителност поема задълженията и функциите на абдикиралата държава, например при лечението на деца (българската Коледа)? Знаете ли за държавен глава на друга държава, който се занимава с подобни инициативи?

5. Защо според Вас се случи така, че в момента медиите като цяло не правят „гражданска журналистика“ и се налага независими блогъри да са коректив на управляващите?

Желая Ви хубав ден,

Магдалина

Поканата:

Здравейте, Магдалина,

Най-напред бих искал да Ви поздравя за това, че заемате активна гражданска позиция по актуалните теми и на практика сте сред истинските лидери на обществото, най-вече на младите.

Признавам, че по време на предизборната кампания се срещам предимно с граждани в десетките населени места, които посещаваме с Маргарита, и с журналисти.
На практика обаче ми липсва контакт с междинното звено – гражданската журналистика, която наистина уважавам и смятам, че е искреният глас на обществото.

Бих искал да се видя с Вас и Ваши колеги, които поддържат блогове на различна тематика, за да си поговорим за всички онези неща, които ви вълнуват, но по някаква причина никоя от институциите не иска да чуе. Срещата с блогърите е насрочена за четвъртък в 11 сутринта в Червената къща в София и много ще се радвам да се запознаем там лично.

От моя щаб ще се свържат с Вас по телефона, за да уточните подробностите. Можете да ми пратите и няколко ориентировъчни теми и въпроси, които бихте искали да обсъдим.

Ще се радвам да се видим в четвъртък, за да преминем на “ти” и да поговорим приятелски.

Поздрави,
Росен