9ти септември – оправдание няма

За 7 години съществуване на този блог в него има едва 2 поста за 9ти септември, неслучайно.

В първия – Ден на изгубените възможности от 2010та година съм написала, че „по принцип не искам да пиша каквото и да е било по повод датата 9ти септември, тъй като в този блог нерядко разсъждавам за последиците към днешен ден от налагането на недемократичен режим, дошъл на власт с невиждан по-жестокостта и извратеността си терор„.

А във втория от 2011та година – Моите съболезнования по случай светлия празник: „Не съм предполагала преди 10 години, че с моите връстници ще спорим добър или лош е бил режима на Живков, вместо да дискутираме икономически и обществени политики, пречупени през призмата на политическите ни разбирания. И че млади хора ще вярват в твърдата ръка и ограничаването на свободите„.

Нямам какво много повече да добавя към останалата част от текстовете, а за съжаление, 2 години по-късно последиците от липсата на разговор и оценка на миналото си личат още по-силно.

Противопоставянето на ценности и разбирания е противопоставяне на честност, държава без мафия, Европа и така нататък срещу носталгичната, идилична картинка на почивка на ведомствени станции, македонска наденица за без пари, руска телевизия и евтиният ток. Свобода срещу салам.

И точно тази метафора за саламения просперитет синтезира масовото неразбиране на същността на 45 години авторитарен режим, както и вече 3 месец дискусии за редното и нередното.

Липсата на памет и осъждане на диктатурата като такава, неслучилата се извън някакви бутикови изследвания реална оценка на състоянието на българските икономика и общество към 89та година и постепенното промиване на мозъци от малкото останала мисъл са средосновните причини за неуспелия преход. Както и за това днес едни хора да сме на площада да искаме поемане на отговорност за назначението на Пеевски и спешна промяна, а едни милиони други да са вкъщи и да се радват на измамното намаление на цената на тока.

Затова ще използвам повода да напомня, че независимо дали един тоталитарен режим се е маскирал на ляв, десен, център или нещо пето, той си остава недемократичен, нехуманен и нецивилизован. 09.09.1944 година е дата, след която за кратко време са избити огромен брой български граждани, държавата де факто е подчинена изцяло на интересите на чужда държава и в продължение на 45 години има безпрецедентно нарушаване на човешките права – погазени са най-брутално свободата на словото, свободата на придвижване, свободата какво да учиш, какво да работиш, какво да четеш и какво да мислиш. Ако можеш да оправдаеш липсата на адекватна икономическа политика с некадърност, терора и предателството не можеш. Не можеш да ги оправдаеш дори в името на световното добруване и светлия строй.

За тези неща оправдание няма.

За снишването оправдания лесно се намират, но няма нужда да ги търсим пак.

Дебати, избори и правилата на играта

Карикатура, измислена от Campaigns Inc. срещу кандидатурата на Ъптон Синклер през 1934г., отпечатана в Los Angeles Examiner

Кандидат-президентската кампания в САЩ навлиза в най-разгорещената си част, като днес е първия дебат между Барак Обама и Мит Ромни с тема вътрешната политика (и останалите).

Дебатите отдавна не са просто средство за излагане на платформи, позиции и идеи пред по-широка аудитория, както и демонстрация на знания, опит, ораторски способности и сериозна доза хюбрис, а истински висш пилотаж в политическата комуникация. Лично аз изпитвам огромно удоволствие да гледам подобни изпълнения от висока класа, както от американския, така и от френския стил, и огромна досада от случващото се в българските политически кампании (ако изобщо има дебати, тъй като през последните години упорито се избягват, явно поради осъзнаване на масовата импотентност на кандидатите и очаквания ефект от това върху по-образования електорат).

Освен познания върху основните положения в американската или друга политика и например вътрешната динамика в Републиканската партия от последните години, което мен лично доста ме интересува, е добре също да се знае много повече за самите механизми на политическите кампании, политическия мениджмънт и комуникационните стратегии – все по-често се чуват гласове, че кандидатите са лайфстайлни звезди в непрекъсната шоу програма, режисирана от ловки специалисти.

За много бърза подготовка може да послужи текста от New Yorker на Jill Lepore Lie Factory – Фабрика за лъжи за самото начало на политическото консултиране в САЩ през 30те години и създадената от Leone Baxter и Clem Whitaker компания Campaigns, Inc. Двамата правят 70 от 75 успешни политически компании за 22 години, обръщат в противоположна посока мнението на милиони американци срещу предложената от Труман федерална здравна програма за задължително здравно застраховане след дългогодишна работа срещу милиони долари за Американската Медицинска Асоциация (A.M.A.), измислят голяма част от използваните и до днес техники – правилата на играта, правят новинарска агенция и с разпращаните до хиляди селски вестници безплатни новини пускат и немаркирани пресрилийзи, които биват отпечатвани често несъзнателно като редовни статии. Звучи познато, нали?

Според много критици на работата им Бакстър и Уитакър правят не кампании, а експертен политически мениджмънт и дирижират политическите процеси в цялата страна. Според експерти пък не политическото консултиране е клон на рекламната индустрия, а точно обратното – Стенли Кели, политолог твърди, че когато се ражда модерната реклама, големите клиенти са също толкова заинтересовани да промотират политическия си дневен ред, колкото и търговския си такъв.

Като уродливо, но генетично идентично отроче на двамата създадели на Campaigns Inc. изглежда кампанията от 2008ма на Маккейн/Пейлин във филма Game Change на HBO от тази година. Според кандидатпрезидентската двойка филмът дава грешна представа за случилото се, но според Стив Шмид, главен стратег и консултант на капманията и дългогодишен пр и стратегически консултант на Републиканската Партия всичко показано отговаря на истината – от откриването на Пейлин в Ютюб след търсене на подходяща жена за вице-президент до усилената и подготовка за дебатите, поради очевидната и и непроверена от екипа на Маккейн неграмотност по ключови теми като национална сигурност и външна политика.

Филмът е по книга със същото име – Game Change: Obama and the Clintons, McCain and Palin, and the Race of a Lifetime на John Heilemann и Mark Halperin за изборите преди 4 години – game changer например е Обама. А опитът за промяна на правилата на играта още веднъж, от страна GOP като срещу чернокож кандидат изправят жена завършва по жалък начин заради няколко сериозни пропуска от движещите сили зад кампанията.

Тази година едва ли ще има промяна в правилата на играта на най-зрелищното първенство в политиката, но гледането си заслужава.

back to the 80s

В Близкия Изток бушува гражданска война, в Съветския Съюз, пардон Русия изпращат в наказателна колония млади момичета, които критикуват генералния секретар, пардон президент. И пак в Съветския Съюз, пардон в Беларус западен частен самолет навлиза дълбоко във въздушното пространство, без народната армия да успее да го засече. По повода мнозина дърти генерали са уволнени от генералния секретар.

Съединените Щати съвсем непрогресивно паркираха роувър на Марс, латиноамерикански другари изразиха своето неодобрение към империализма, като бойкотираха кока-колата, датските пенсионерки ходят по 4 пъти в годината на Тенерифе, а в България управлява необразован, хитър селянин…

Не, това изобщо не е сбит преразказ на политическата история на 80те години, а случващото се през 2012та по света и у нас. И докато едни хора изпращат техника на Марс, а други изпращат в трудов лагер недоволните, в родината се разиграва доста пошъл римейк на живковското управление от началото до самия му край.

В икономиката и политическото задкулисие се сменят другарите от единия партизански отряд с верни другари от нашия, разбирай едни олигарски изпадат от борда за сметка на тези, с които си ритаме мачлето и слушкат, например Домусчиев и Марешки.

Другарят Пенчо Кубадински, пардон Емил Димитров освен че е вече ловджия номер 1 на републиката и лобист номер 1 едно в Народното Събрание си взе и полагащия му се софийски отбор ЦСКА (в интерес на историческата истина оригиналния Кубадински спасява ФК „Левски“, но разликите свършват дотук, тази история се случва пак по време на олимпиада, само че в Москва).

Бившата/настояща/трето по избор спътница на генералния секретар пък направи римейк на Асамблеята, ъпгрeйднат като „Фестивал на щастието“, след което отпразнува и юбилея на другарката Людмила Живкова с изложба на Рьорих.

По първа програма на телевизията другарката Вера Мринова коментира гимнастиката, а целокупната българска общественост е възмутена, че нашите спортисти не се връщат с една кофа с медали, които според придворните медии и управляващите са единствения повод за национална гордост. Нещо като „спорта за един мирен свят“ и с „нашите медали по вашите ядрени бомби“.

Най-притеснен/вдъхновен/трето по избор явно е премиера Борисов, който освен че уведоми спортистите, че вече мисли и за „пожизнена награда за медалистите от олимпийски игри“, а защо не и Лада 1500 и апратамент в Младост?, снощи сподели и следната мъдра мисъл: „Ако държавата извади 1-2 милиарда да ги инвестираме в спорт, вместо в здравеопазване, образование, инфраструктура, съм сигурен, че ще вземем с 10-15 медала повече“… Така де, с „нашите медали по вашата инфраструктура, здравеопазване и ядрени бомби“…

И точно на него и цялото Политбюро искам да пратя много поздрави с детския спорт, младежкото затлъстяване, смс-ите за лечение на онкоболни и заплатите на библиотекарите, които са някъде между 320 и 340 лева, горе-долу около последната минимална.

А по Нова Година се очакват опашки за портокали, помощ от братска Боливия.

Горяни

Миналата събота и неделя БНТ излъчи в 2 части документалния филм „Горяни“, разказващ за съпротивата срещу режима на БКП след 9ти септември 1944 година, надеждите на младите участници, жестоките репресии чрез разказите на оцелели и близки на загиналите и многобройни запазени документи.

Филмът вече може да се гледа он-лайн:

Част 1

Част 2

Горяните са все още тема табу в учебниците и официалната историческа наука, а най-голямото съпротивително движение в целия бивш Източен, подвластен на СССР блок разбива митовете за радостното и доброволно приемане на режима на контролираната от Сталин комунистическа партия.

Задължителен за гледане.

Ден на изгубените възможности

По принцип не искам да пиша каквото и да е било по повод датата 9ти септември, тъй като в този блог нерядко разсъждавам за последиците към днешен ден от налагането на недемократичен режим, дошъл на власт с невиждан по-жестокостта и извратеността си терор, но има твърдения, които ме изваждат от равновесие.

Често се повтаря една мантра, която прави датата ако не „светла“, то поне „противоречива“, а именно „Ако не беше дошъл 9ти септември, нямаше да има заводи и виадукти, никой нямаше да се изучи, хората щяха да орат още с Белчо и Сивушка, народът щеше да тъне в мизерия, нямаше да има коли, телевизори и телефони, абе изобщо, ако не бяха комунистите, нямаше да има НИЩО“ и така нататък, т.е. България нямаше да прогресира ни на йота нито социално, нито икономически, нито политически от състоянието си именно в 4 сутринта в този семтемврийски ден на 1944та година.

Това манипулативно съждение е внушавано над 60 години и до момента често се използва като оправдание за всичко друго, последвало от диктатурата на една подчинена на чужда държава партия (а националните ни интереси?) и хората с клатене на глава мърморят, че да, то верно не можехме да пътуваме, нямаше телевизори, че и пари за пералня нямаше (защото Перлата струваше 500 лева при заплата 120 в края на 70те), ама иначе щеше да е по-зле, да живеем в колиби без ток, да пасем овце и селските поп и бирник да ни взимат и последния грош и да няма даже за ракийка (по популярната литература).

Две неща, които оборват бързо абсурдността на тази крайно лъжлива теза:

1. България съвсем не е била толкова бедна и западнала, дори в края на войната и е щяла да има съвсем не лоши основи за старт в поствоенния опустошен свят. Доказват го стотиците хиляди апроприирани влогове на съвсем не-заможни хора, като например баба ми, чийто детски влог е бил национализиран. Можехме да последваме съдбата на бедната в сравнение със Северна Европа Гърция, но можехме да сме на нивото на Австрия или Холандия. Сега баба ви щеше да се разхожда по два пъти в годината до Тайланд, вместо да се опитва да оцелее със 120 лева, с които да си плати тока и лекарствата за сърце.

2. Кой изобщо, ама изобщо може да си представи, че една европейска държава в средата на 20ти век няма да се развие изобщо и в нея няма да навлязат нови технологии, информация, капитали, и то при условие че България всъщност е била една доста развита държава. Как би било възможно в страна, която вече е произвеждала самолети (Лаз) нещата да не мръднат 50 години?

За капак вярно ли е, че 99% от българите са живеели в огромна нищета и са имали само една крава и една крина жито? Човек може да чете партизанска литература от някой некадърен бард на властта, но може да чете и Чудомир и Димитър Димов (не са някаква екзотика нечувана, нали?). И че никой от българите нямаше да потърси новото, нямаше да има мозък да участва в социо-стопанския живот на една некомунистическа България?

Колкото до твърденията, че в България е върлувал жесток монархо-фашистки режим, честно казано изобщо не ми се разсъждава по темата, мисля, че е изписано доста дори в учебниците за гимназията. Светът, и България през 40те са били едно много ужасно място и примерно прадядо ми, едър индустриалец не е понасял изобщо цар Борис ІІІ и политиката му, но замяната на нещо недобро с нещо много по-лошо, при това контролирано от чужда държава, която и да е тя не е повод за празник, а единствено за размисъл как подобни неща да не се повтарят.

П.С. Обяснението е малко като за идиоти защо България щеше да се развие и без управлението на БКП, но на кретенско твърдение – такъв отговор. Нещата могат да се обяснят и с термините на икономикса и стопанската история, но няма нужда, едва ли някой нормален човек вярва, че ако не беше майката-хранилница, сега щеше да вади арпаджик, вместо да прокрастинира пред Фейсбук.

П.П.С. По директива от СССР в България през 1954 година е прекратено самолетостроенето.