България страшна приказка

protest 20130816

Не, не искаме да живеем така. И сталинизъм не искаме. Автори на снимките Найо Тицин и Тихомира Методиева.

Докато вървях заедно с част от контрапротестиращите по „Аксаков“ (поради странно полицейско решение), бях обзета от огромен гняв, заради арогантното отношение на полицаите, женичките, които нямаха идея защо трамбоват из София, онзи висящ милиард, позорът народните представители да бъдат охранявани от ударни бригади на Атака, възрастните хора – бабата на някой, когото със сигурност познавам, турчетата, израстнали в страх, лъжи и зависимост и млади девойки, облекли най-официалните си дрешки, питащи за или срещу правителството протестират, срещу едната разходка до мола.

Час и нещо по-късно ми е тежко, тъжно и унизено, че продължаваме да живеем в тази страшна пиеса. Страшно е много, и не знам дали спасение има. Днес избиха отново с огромна сила симптомите на болното ни общество и се чудя, дали това не е предсмъртна агония, или все пак можем, с много упорство и труд да обърнем нещата.

Днес видяхме:

– Хора, докарани под строй от райони, обхванати от обръчите на ДПС и местните феодали на БСП. Хора, които полицията допуска през кордона, само ако са в списъка на организатора. „Извикайте си организатора“, казва полицая, а ти се чудиш кой инструктира полицая и го запозна със спонтанните организатори. На импровизираната манифестация, по думите на Миков. Срам ме е.

– Хора, които трябва да са на работа в петък, но не са. Няколко хиляди. Дали са в отпуска, или това им е още един ден трудов стаж в полза на работодателя – някоя фирма от обръч, мутра, феодал. А ако са от администрацията? Кой ще попита къде работят и кой ги пуска, колко струва за бюджета тази разходка и кой ще я плаща?

– Хора, които не разбират, че не биха живели в такава бедност, ако милиардите не се източваха от тези, които ги возят, ако полицията не пазеше шепа делигитимирани политици за много пари, а работа ще има, когато има свобода. Защото и медиите са в ръцете на тези, които ги държат в зависимост, бедност и страх.

– Тъжната истина, пристигнала в София от забравени от нас места – изборите се решават от купени гласове, от зависими гласове, от уплашени гласове, от излъгани гласове. Не решаваме ние, гражданите, а тези, които държат гласовете.

– Бригади на Атака, които охраняват входовете на Народното Събрание. Ударни бригади, заедно с частни охранители вътре в символа на републиката и демокрацията. Мутри пазят по-големи мутри от мирния протест. Позор. Дори не знам дали това не е най-голямото дъно след всичко, което се случи през последните два месеца.

– Полицейщина, грубост, обиди и противозаконно задържане на лични карти на протестиращи от страна на полицейски служители. И когато ги попиташ това полицейска държава ли е – те ти казват, че да. Да? А защо никой не ни е казал, или пак сме изпуснали момента, в който някой официално е прерязал лентичката на диктатурата?

– Лъжи и манипулации от трибуната на парламента, с абсурдни твърдения, които не са предназначени за протестиращите, управляващите и опозицията, а за онази огромна маса хора, държани в тъмнина. Хората, които вярват, че този милиард ще отиде за тях, а едни лоши хора начело с президента на републиката искат да им вземат и последния залък. Които вярват, че токът наистина е намален, а просперитетът идва с помощи, а не инвестиции.

– Грозно противопоставяне на институциите, използване на полиция и жандармерия за частни цели, с фактура на името на данъкоплатците. Срамно, отново.

– Най-страшното – противоконституционно поведение от страна на управляващите партии, заплаха за гражданския и етническия мир, поредно противопоставяне на бедни срещу богати, провинция срещу столица, турци срещу българи, полиция срещу граждани. Защо? Заслужава ли си? Или просто нямате никакъв срам, страх и спирачки?

– Страшната злоба на мнозина противници на протестите и омразата, която те изпитват към тези, които работят, протестират, доброволстват и гледат деца. Най-страшно е, че в никой от тях няма дори зачатък на вяра в доброто, в това, че човек може след работа, вечер късно да ходи да протестира, да помага, да дарява. И след това да се върне да доработва. Защото в техния свят тези неща не съществуват. Светът на местаните и доганите, на обръчите, на Станишев и Моника, на радио-троловете и кибиците, в който всичко си има цена. В пари, в много пари и в още по-много пари. А безплатният труд е само срещу досие, заплаха или запис на флашка.

Грозно и тъжно, и страшно е точно в момента, в който безработицата расте дори в туристическия и земеделския сезон, икономиката е в колапс и сме на път да влезем отново в рецесия, а НОИ всеки момент ще издъхне, ние да сме навън, баби срещу внуци, възрастни без надежда срещу по-млади с идеи, момчетата от Джебел срещу момичетата от Надежда. Губим време и сили в безсмислен, измислен конфликт, който бетонира фундамента на злото. А можехме вече да поправяме България.

В петък пред джамията

В петък смятам да бъда пред джамията. За всеки случай.

В публичното пространство, непотвърдени, циркулират слухове, че тогава отново ще се съберат там лумпените от парламентарно представената партия „Атака“. Както стана ясно, Софийска община дава без проблем разрешение на всякакви противоконституционни мероприятия и сбирки като Луков марш и протести против молещи се, а полицията не си мърда пръста, за да предпази Свидетелите на Йехова, молещите се пред джамията и всякакви други групи граждани, които са нападнати, малтретирани и бити.

Правителството в лицето на министър председателя и вице-премиера не даде никакъв сигнал към обществото, че случилото се е абсолютно недопустимо, а арестуваните нападатели бяха пуснати с обвинение в хулиганство, а не по чл. 162 и 163, както между впрочем се случва всеки път – и нападението в Бургас, и нападенията над прайд парадите не бяха санкционирани по начин, който да осъди престъпленията от омраза и да покаже воля от управляващите, медиите и обществените лидери за борба с тях.

Явно трябва да се пазим сами и сами да покажем, че подобни действия няма да бъдат допускани повече, така че ще ида пред Баня Баши.

И се надявам това, което се случи да е шамар за събуждане на всички, които проспаха последните 10 години, в които Атака влезе два пъти в парламента, в СОС влезе скинар, а управлението на държавата е в ръцете на ГЕРБ с гласовете на същата тази Атака.

П.С. Много мои приятели, познати и непознати застанаха до мен, когато същите уроди мятаха камъни и молотовки по мен. Мисля, че това е единствения правилен начин да се даде отпор на лумпенщината и ненаказаната престъпност.

Уродливите изчадия на българската политика

„Атака“ е най-уродливото отроче от десетките такива изчадия, пръкнали се от също толкова уродливата ни политическа система. РЗС, ДПС, ВМРО, потъналите в небитието ОКЗНИ, Български Бизнес Блок, Лидер и прочие са креатури на система, която е мимкриралото продължение на една предишна такава, в която властта се крепеше върху страх, шантажи и сложна структура от постове.

Преди 21 години отдела на ДС, който отговаряше за малцинствата роди триглавата ламя ДПС, ОКЗНИ и ВМРО, като целта беше българските етнически малцинства да не гласуват за възникналата демократична опозиция. В течение на годините първата партия, управлявана от Ахмед Доган успя да се намести в политическия живот като „балансьор“, разбирай търговец на власт и влияние, продаде интересите на собствения си електорат, като ги остави да тънат в нищета, неграмотност и да нижат тютюн през 21ви век, създаде си обръчи от фирми и управляваща прослойка от ояли се клептократи.

Поради изброеното всеки нормален електорат би се отдръпнал от представляващите го, освен ако не се чувства изплашен, заплашен и не намира опора единствено в тези, които го насъскват против онези другите, различните, с които няма да можем да делим едно село, един град, една държава.

ОКЗНИ изигра своята роля преди първите демократични избори, когато другаря Първанов вееше българското знаме без срам, скандирайки против връщането на имената на турците и ромите. След това се появи Атака, по образ и подобие на ОКЗНИ и ВМРО и като скачен съд на ДПС – едните плашеха отрудените хорица с крадливите главатари от ДПС, които прокарват политиките на Истанбул, другите плашеха отрудените хорица с бандюгите от Атака, които ще нахлуят в селата им и ще ги напъдят пак към Турция, ще им сменят имената и ще им вземат работата.

В края на пролетта на 2011 година почти за всички стана ясно, че правителството на ГЕРБ е неуспешно, водените политики не успяват да извадят страната от кризата, да променят структурата на икономиката, здравеопазването и осигурителната система загиват и търговците на власт и влияние наостриха уши.

Започнаха се сметките и комбинациите, в които винаги трябва да имаме 2-3-4 малки парламентарни групи, които да подменят вота и да участват в безпринципни коалиции, едни други партийки и сдружения, които да разсейват гласовете и едни трети, които да обират вота на лумпенизираното и неграмотно население.

Атака и ДПС започнаха да си подават топката, само че този път нещата загрубяха.

Да се напада молитвен дом на Свидетели на Йехова? Да се атакуват хора по време на молитва и да се палят религиозни символи? Да се бият ромски семейства с малки деца? Да се убиват гей хора в парка?

Мисля, че достатъчно търпяхме политическата търговия, комбинациите, покупко-продажбата на политици, овчедушието на медиите, бездействието на полицията, дискриминацията, речта на омразата и насилието в парламента и от министър председателя, кьопавия Наказателен Кодекс, инертността на съда, недосегаемите политически лидери като Волен Сидеров, мълчащите лидери на големите политически партии, вилнеещите банди нацисти по улиците и СТРАХА.

Бяхме готови да гълатаме корупцията, бирите, златевците и енергията заедно с жабетата, но не сме готови да се пали, бие и убива, само защото някой е от друг етнос, религия, сексуалност или е с увреждане.

В 21 век аз бих ги попитала същите тези „политически играчи“, уродите на политическата ни система – заслужава ли си насилието, момчета и момичета? Вкусна ли е властта след това? А на какво има вкус?