Атрактивни бутилки за всякакви поводи

(по-голямо изображение)

Още из дебрите на българския маркетинг – атрактивни стъклени опаковки с висококачествено родно вино, подходящи за всякакви поводи и семейни празници.

Кристална пантофка – ще допълни интериора на Вашия хол, когато роднините от цялата страна дойдат да Ви вземат от вкъщи за ресторанта, в който празнувате своето изпращане за едно от най-важните събития в живота – абитуриентския бал.

Пантофката е чудесна и за сватбени тържества, специално за ритуала „Крадене на булка“. В този така чакан и обичан момент бъклиците с домашно вино могат да бъдат заменени от атрактивния атрибут, изпълнен с дъхаво мерло с послевкус на шоколад и пияни вишни – ароматът на Вашата любов.

Препоръчва се и за кръщавка на момиче.

Сърцевидната бутилка е разработена от нашите технолози ексклузивно за големия февруарски празник, съчетаващ в едно любовта и виното – двете най-прекрасни неща в живота на младата, пък и на по-зрялата двойка. Подходяща е и за всякакви други поводи, които отбелязват дълговечната страст между две сърца – годишнини, изпращане в командировка и други.

Бутилка Кон – мъжки подарък за различни празници. В сезона на абтуриентските балове е подходяща за изпращане на момче, също така за кръщавка на мъжка рожба, кръгла годишнина, събитие на ловна дружинка, пенсиониране, назначение в полицията, назначение в армията, общински празник.

Конят като символ на мощ и власт също така е чудесен подарък за кмет, съдия, чиновник в агенция, шеф на РПУ, автомонтьор, митнически служител и дори министър.

И накрая разбира се – гвоздея на колекцията. Мултисимволна стъклена опаковка, подходяща както за семейство и семеен празник, така и за индивидуално отбелязване на светли дати на специални хора.

Композицията, изработена от водещ скулптор представлява стилизирана футболна топка, по която дискретно се забелязват петолъчки, върху която е инкрустрирано стилизирано мъжество в момент на възход.

Ансамбълът, напълнен с най-качествено вино е перфектната изненада за футболисти, членове на Футболния Съюз, спортни деятели, скулптори, пенсионирани служители на Министерство на Вътрешните Работи, дипломати, изтъкнати медийни фигури, политически журналистки, разузнавачи и партийни деятели от целия спектър на политическата палитра.

Freedom – волно мляко за свободни хора

С „Голд“ на Бор-чвор и „Хипноза“ дизайнът на опаковката и изобщо брандирането на кисели млека у нас достигна нови върхове, като аз лично не мога да преценя каква точно е идеята, продиктувала подобни маркетингови решения и защо всъщност трябва да си купя мляко, което 1. изглежда като произведение на култовия Юлиян Тахов или 2. такова, което в най-добрия случай прилича на обложка на плоча на C. C. Catch, а в най-лошия – на опаковка от китайски илач за безсъние. Да не говорим, че творението на Бор-чвор е едно от най-лошите купешки, които някога съм опитвала.

За Freedom на Герма е писал Сашо в Локала, но не можах да се въздържа, тъй като опаковките на 2та вида ме увеселиха приятно, а и млякото е съвсем прилично на вкус, дори мирише на истинско.

Личното ми, компетентно по всички въпроси (особено по маркетинга) мнение е, че дръзките и цветни опаковки на киселото мляко са много приятна промяна след изнемощялата, анорексична крава с буумбокс, която преди години присъстваше дори в цял ръст върху плодовите млекца. Вероятно някой разумен човек в крайна сметка е преценил, че гето-кравата с хранително разстройство не е твърде атрактивна за деца и майки или който там яде оцветено и подсладено мляко и част от продуктите започнаха да се появяват в животински принт, предполагам – отново кравешки.

Двата вида – от 2.9 и от 4.5% са решени още по-дръзко – в стилистика „дивото зове“, „волният Уили“, „приятелите на Маугли“ и „анимъл планет“ – с косатка за по-постното и сурикати за по-мазното мляко.

Всъщност нямам никаква идея какво точно би ме накарало да си купя мляко, наречено „Freedom“, че и със сурикати отгоре, освен че отдалече изглежда шаренко и забавно, по начин, по който дори детските плодови сокчета и енергийните напитки с 50% съдържание на захар не успяват. От друга страна – млякото не е лошо, а вкусът му допълнително се подправя с малко ирония от типа „леле, тия кви са прости, а аз какъв съм хипстър/дизайнер/готин/от реклама/от киното/пия на Шишман/повръщам на Вазов“.

От трета страна обаче, опаковките per se са достатъчно самоиронични, контракултурни и в разрез с политико-социалния мейнстрийм, така че самият акт на консумацията се превръща в акт на антиконсумеризъм, решително отрицание на статуквото и опита за подмяна на ценностите от глобалните корпорации, които много ясно, се разпознават по мейнстриймните шевици, черпаци и тучни пасища върху кутийките.

За да е съвсем яко, пластмасата не е напечатана, а облепена с шарена хартия, която се разпада, когато млякото се изпоти или кутийката се спука, което явно се случва на първата минута след поставяне в торбичката, така че ако ползвате само от онези платнени хипстърски торбички с иронични надписи и еко-лозунги, един съвет от мен – носете си Фрийдъма в ръка.

Където между впрочем е и мястото на свободата – като факел в тъмнината на безпросветността, наложена върху гражданското общество от фалшивата социална отговорност на консумеристите.

И понеже това не е блог за храна, няма да ви разказвам онази приказка за дълголетниците, здравите зъби, ниското кръвно, простата, целулита и потентността до 90, щото си я знаете.

Продължение: асамблея на лакомствата и авторските права

Снимката по-горе е от сайта Нашето детство, като в тази тема можете да видите кутията от предишния пост за „Асамблея на лакомствата“, заснета от всички страни. Нещата изглеждат доста по-идиотски и страшни, ето защо:

1. На дъното се мъдри снимка на покойната другарка Живкова, което е кич в най-лошия му вид, особено на кутия с „детски лакомства“.

2. Използвани са лога като това на списание „Дъга“, Държавни Захарни Заводи – Горна Оряховица и дори на самата Асамблея, както и образи като тези на Тримата глупаци на Доньо Донев, чийто авторски права вероятно все още се държат от някого – физическо или юридическо лице.

3. От „Нашето детство“ за взети лични снимки на потребители на сайта, например на Хрис – кутията и аватара,  без разрешение, възнаграждение и каквото и да е било друго. Тази от приемането на чавдарчета също е лична.

4. Почти всички използвани изображения са взети от сайта „Нашето детство“, без разрешение или възнаграждение, като в арогантността си дизайнерът или който там е отговорен дори не си е направил труда да махне водния знак с логото на някои от снимките. Приятелите от сайта са си направили труда да намерят и посочат всяко конкретно изображение. Други снимки за взети от книгата „Инвентарна книга на социализма“, издадена от „Прозорец“.  Взимани са и снимки от лични блогове. Авторски права?

От посоченото по-горе става ясно, че не само замисълът и изпълнението на продукта са под всякаква критика, но определено става въпрос и за сериозни закононарушения.

Некадърността убива!

Асамблея на лошия вкус

Комбо сетът (да вкарам малко модерно звучене) на „Захарни заводи“ Асамблея на лакомства от детството е върха на експлоатацията на носталгията по соц-а, след Пепитата, кренвиршите, телешкия салам, алтая, БДС-то, вафлите, Тодор Славков и други доста некачествени продукти.

Комплектът „лимитирана серия“ е цяло кашонче теменужки, карамел му, лимонови резенки, локум, лукчета и лакта (това дали беше различно от карамелките?), накичено и обвито с толкова соц символика, при това напълно неадекватна към продукта, че няма как да не разгледам елементите един по един:

Продуктите: не мога да кажа нищо лошо за някогашните бонбони, теменужките и лукчетата бяха от малкото тогавашни лакомства, които харесвах, за разлика от отвратителните вафли, които може и да са били вкусни при производството си, но след плановата доставка (включваща висене в някой влажен склад около половин година) пристигаха в училищния бюфет жилави, меки и гранясали. Лактата и лимоновите резенки също си имаха почитатели, например прабаба ми. Изобщо, критики нямам – сега има много по-вкусни бонбони и тофита, но тези класики си имат своя чар.

Всъщност имам една критика: всички тези бонбони минаваха за бабешки, изобщо не бяха детско лакомство, ние залагахме на родопчетата, ескимото, републиките и детската радост в мечти за тик-так и шоколадови яйца.

Наименование: „Асамблея на…“, наистина ли? Тук препратки и алюзии няма, днешната леля/чичо (и аз влизам вече в тази графа, уви) трябва да бъде цапнат фронтално, зашеметен, а в главата му да забият Камбаните: „Асамблея, асамблея, аз сам блея Знаме на мира“. Тук изникват сантиментални спомени на бели, черни и жълти дечица, които рисуват по асфалта, другарката Людмила Живкова с букети цветя посреща другарчетата от Никарагуа, а всичко е толкова светло, шарено, спокойно и радостно… Ужас, просълзих се… За съжаление на Асамблеята се попадаше с връзки и сериозна кариера из дружинните съвети.

Опаковка: тук не знам дали да замълча завинаги, или да … и аз не знам… да припадна? На голямата бяла кутия имаме n на брой елементи, ще спомена само тези, които се виждат с невъоръжено око:

– Етикет за ученическа тетрадка. Купувахме ги отпечатани на големи листи амбалажна хартия, режехме ги и ги лепяхме с Рила (цялата тетрадка се омазваше), след което ги надписвахме на ръка. Тук шрифтът имитира пишеща машина, не съм виждала такъв етикет никога.

– Картинка от буквар: ученици манифестират с балони, български и СЪВЕТСКИ знамена (тези, червените). Сегашните деца сигурно се чудят защо манифестация, защо чужди знамена на роден празник и защо съвецки? Ами ей така, да си губим времето, докато едни сенилни чичовци дремят на трибуната в очакване на деветосептемврийското чеверме или на номера с мажоретките.

– Ретро снимка на вафли и бисквити в къдрава рамчица. Случайно в комплекта да има обикновени вафли, бисквити и шоколадови бонбони? Няма. Тук дизайнерското решение ме оставя без идеи.

– Снимка на кутия обикновен локум с гроздоберачка. Бива, поне локум има в сета. Ако не беше толкова грозно изпълнението, щеше да е направо симпатично.

– Под локума надпис „25 победни години“. От 9ти септември. Годината е 69та, радостна за хилядите деца на активни борци и рабфаковци, приети да следват с двойки, черна за фашистките запъртъци, останали неприети с две 5.50.

– Над снимката с локума – стар надпис „Септември“, с неясно предназначение, може би там също е имало захарни заводи, или просто дизайнерът си го е харесал, защото е хипстро-ретро.

– Между децата със съветските знамена и снимката на обикновените бисквити се мъдри нещо като стар пощенски печат, от него научаваме, че серията е лимитирана, слава Богу.

– Отстрани са описани видовете бонбони с някакъв съвсем трети шрифт, тук се колебая „резанки“ или „резенки“, може би е дублетна форма…

Липсва рисунка от асамблеята с гълъбчета и разноцветни дечица и има разни дребни елементи, за които не мога да установя какво представляват, но мисля че изброеното дотук е достатъчно да заключим, че:

Някакъв болен мозък, вероятно бившият партиен секретар на завода и собственик след приватизацията е опропастил нелошите бонбони с идиотско наименование и кретенска кутия, изработена с ужасяващо лош вкус.

Не знам какъв е повода, вероятно 100те години от рождението на другаря Живков, съмнявам се да е вложен някакъв търговско-маркетингов умисъл. Какъвто и да е, защото е възможно и някой надъхан млад експерт да е решил да яхне вълната на носталгията, не им се е получило.

И изобщо – липсата на мозъчни гънки в експлоатацията на носталгията по 60те-70те-80те и некачествените продукти дотолкова изтъркаха и съсипаха тренда, че хайде стига вече.

Сменят розата с мощи, май

Запознати източници от Министерството на вероизповеданията и мощите изнесоха информация, че розата, която досега беше символ на България за пред чужденците ще бъде заменена с един много по-релевантен и кохерентен символ – стилизирано изображение на свети мощи. Според маркетингови експерти те са далеч по-разпознаваеми от жълтата роза, като новото мото „The Predtech Lived Here“ и анимираните възстановки с мощи ще привлекат с около 47% повече туристи само за първите 3 месеца на следващата година.

Според опоненти на решението обаче това е политически ход, целящ пълното обезличаване на България. В нарочна пресконференция по случая те изтъкнаха, че кафяво-жълтият овал символизира не само розите, но също слънцето, евтиния секс и кравите, находящи се на територията на страната.

Министърът на вероизповеданията и мощите контрира създалото се гражданско сдружение от изтъкнати имиджмейкъри и пиари в предаването си по Националната телевизия: „Шибан народ, шибани пиари бе… Добре известно на всички историци и археолози е, че слънцето е варварски, славянски символ, а те както знаем са били един народ от пияници и нехранимайковци, които са пили медовина, крадена от изконните християнски поселения по тези земи. От древни времена тук са се разхождали Св. Вартоломей, Св. Никифор и хиляди други светии, което ние доказахме с финансирани от бюджета за бърза помощ експедиции.“

Министърът в оставка допълни, че с остатъка от средствата ще финансират изработката на новата рекламна стратегия, като до конкурса ще бъдат допуснати единствено богоугодни компании по предварително изготвен списък. Той завърши изказването си с енигматична реплика: I’ll be back.