14.06.2014 – време е да сложим точка

protesti

Точно преди 1 година се случи нещо, което смятахме за немислимо – престъпно-олигархичните кръгове се опитаха да излязат изцяло на светло, да станат официалното лице на властта, да заемат властови позиции, чрез които да вземат директно и без посредник управленски решения и да заменят бъдещето ни с тяхното разбиране за това кой и как трябва да живее.

Точно преди една година Делян Пеевски беше избран от 42-рото Народно събрание за председател на ДАНС, и тогава си мислехме, че това е дъното и няма накъде. Но колко много се лъжехме.

За тази една година протестирахме много – кога повече, кога по-малко, разделяха ни, биха ни, говорехме, викахме, присмиваха ни се, лъгаха, предаваха национални интереси, продаваха бъдещето, плакахме, приятели заминаваха, вярвахме, страдахме, търсихме изход, караха да ни мразят, мечтаехме и не се предавахме.

За тази една година управлението окончателно се сгромоляса, след като се опита отново да си купи избори, мафиотските кръгове влязоха в открита война, а шайка негодници се опитват и днес да запазят на всяка цена себе си и жалката си липса на топки.

Време е да сложим точка.

Причини да гласувам

Никога не съм имала нужда от специална причина, за да гласувам. Имала съм нужда от много специална причина да не гласувам, каквато беше балотажът между Волен Сидеров и Георги Първанов на президентските избори през 2006 година, като това изключение опасно заплашва да се превърне в правило, а аз не искам да го позволя.

И не само, че нямам нужда от специална мотивация, за да дам гласа си, а напротив – смятам, че това е мое гражданско задължение, което мотивирано извършвам, по същия начин, както мотивирано се боря за гражданските си права. Гласуването в България не е задължително по закон, но това по никакъв начин не променя факта, че всеки един гражданин трябва да участва в управлението на държавата с всички позволени му от закона средства (Конституция на РБ, член 1.2 Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция). И никой не е казал, че това трябва да е лесно – били са необходими хилядолетия, за да стигнем до концепцията, че управлението идва от нас, а не от поставени от висши сили хора. Демокрацията е плуване срещу течението, трудното срещу привидно лесното, работа срещу отказ. Но аз не искам да я губя.

Извън написаното в основния ни закон, тежките тълкувания и сложните думи, всъщност най-важната причина да участваме е, защото трябва сами да се грижим за живота си. Както и за живота на тези, които обичаме и за общия си живот с тези, които ни заобикалят и с които трябва да делим един двор. Винаги идва ден, в който ние или някой, когото много обичаме се пенсионира, има сблъсък с правосъдието, влиза в болница, бива обран, чака за място в детска градина или просто иска да живее по-добре. И никой няма да дойде и да ни го даде наготово.

Истината е, че политиката не е това, което се случва по телевизора с участието на 300-400 човека и няколко зад тях, политиката е нашето ежедневие. Няма как ние да се разграничим от нея, нито от процесите, които я съставляват, защото те са начина по който работи или не работи системата – здравеопазване, образование, сигурност – нашите участие, натиск, контрол или пасивност са политиката, която определя как се случват нещата.

Политиката е начина, по който управляваме собствения си живот, доколкото може и това е много важно. Поне за мен е – искам да се чувствам сигурна за дома си, за семейството си, здравето си, старините си, да имам добра градска среда, нормална храна, запазена природа, нормален икономически климат, фундаментални човешки права и всичко останало. И искам да знам, че това не е изцяло извън моите ръце и в същото време е в някакъв баланс с желанията на още няколко милиона като мен.

Накарали са ни да вярваме, че „политиката“ са те – шайка бандюги, които се пощипват в парламента, докато решението мистично се взима някъде си и от нас нищо не зависи. Усещането за безнадежност и липса на сила се задълбочи с упоритото нежелание да се признаят грешка, неспособност за адекватно управление и държавна измяна, с пълното игнорирането на дълги и многолюдни протести и най-вече с тоталното изкривяване на истината, което стигна дотам упражняването на конституционни права да се нарича фашизъм, а фашизмът да се нарича национално-отговорно поведение.

Отговорно поведение, национално, квартално, семейно или каквото друго щете е да продължим да опитваме да накараме нещата да работят – с вот, с натиск, с протести. Другото води към ада.

И още няколко причини под линия (2 от точките са от мой стар пост, защото всеки път водим този дебат):

1. Макар и изборите да са за европейски, а не национален парламент, е важно какви партии и хора ще влязат от България в него. Тези наши представители ще участват във взимане на решения, касаещи бъдещето на съюза по принцип, общата търговска политика, управлението на бюджета, политиката към Русия и други неща, които ни касаят съвсем пряко. Тези хора ще са мое, наше лице в Европа и аз лично бих искала да направя всичко възможно да не се повтарят грандиозните гафове на Димитър Стоянов, нито хора като Делян Пеевски и лобистът Емил Радев да пренесат уж от мое име вредния си начин за правене на политика.

2. При по-висока избирателна активност се намалява тежестта на купения вот, а оттам и относителната тежест на престъпни групи в управлението, както и всичко останало, което произтича от това. Важно е също да изходим от презумпцията, че част от вота се купува от държава, чужда на съюза, която не прави това от най-добри намерения.

3. Участието в изборите е основно право и задължение на всеки един български гражданин. Чрез овластяването на народни представители ние управляваме, и понеже това не е цикличен процес веднъж на 4 години, трябва да избираме внимателно и непрекъснато да упражняваме полагащите ни се контролни функции и задължения. Ако не управляваме правилно, се чувстваме недоволни, прецакани и маловажни, съответно губим интерес към процеса, а самата система се изражда и вече не обслужва нас, а само група облагодетелствани лица.

4. Няма универсално и готово решение и това не трябва да ни фрустрира. Моят избор отговаря на моите семейство, образование, живот, доходи, сексуална ориентация и разбирания. Този мой избор се доближава максимално до пресечната точка на упоменатите фактори, и често ми се налага да правя нелеки компромиси с едно или друго. Когато претеглям опциите, обичам да мисля не само за мен и моя живот, но за това, което би било по-полезно и добро за държавата като цяло, колкото и да е трудно да се намери втора пресечна точка между толкова много интереси и нужди. Водещ фактор за мен си остават честността и доверието.

А на другия въпрос – „За кого?“ – мога само да перифразирам Теди Москов -българският избирател може сам избере, достатъчно е умен.

Няма да забравим Пеевски

Ние обаче нямаме никакво намерение да забравим детонатора, който взриви трупаното с години недоволство. Пеевски е и ще остане завинаги лице на това управление, каквото и да направят оттук насетне народните представители и министрите. В момента, в който беше гласувано назначението, за мен и за много други парламентът и правителството спряха да бъдат легитимни.

576472-l

Снимка Сега

До 21вия ден от протестите една голяма част от медиите – печатни и електронни, както и доста анализатори и други лидери на обществено мнение (всички изредени обозначавам така съвсем условно) размиха дебата „за“ и „против“ оставката на кабинета Орешарски до дискусии за принципни положения в германската избирателна система, социалната стратификация на протестиращите и непротестиращите, „добрите, въпреки всичко“ намерения на правителството, националната отговорност на партиите в парламента, птичките, пчеличките и разни други празнословия и дребнотемия, които имат за цел да изтрият от обществената памет, по изпитаната формула

1. Назначението от този парламент със съучастието на това правителство на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и

2. Дългосрочната цел на протеста – пълно прочистване на държавата и нейното управление от престъпност, зависимости, корупция, некадърност и омраза, а след това постепенно възстановяване на държавността и икономиката.

Ние обаче нямаме никакво намерение да забравим детонатора, който взриви трупаното с години недоволство. Пеевски е и ще остане лице на това управление завинаги, каквото и да направят оттук нататък народните представители и министрите. В момента, в който беше гласувано назначението, за мен и за много други парламентът и правителството спряха да бъдат легитимни. Нелегитимни оттам насетне са решенията, назначенията, законопроектите, актуализацията на бюджета, заемите, оправданията, катарзисите, даренията, заменките, национализацията, харчовете и всичко друго, което има за цел да замаже очите на гражданите и да даде отсрочка за още малко, само още малко кражби и назначения.

Много рядко се случва едно правителство да извърши такъв краен акт, толкова рано, който да дискредитира напълно фундамента на държавното управление и да демонстрира по безобразно арогантен начин кой управлява наистина – престъпници, олигарси, чужди агенти, застаряли ченгета, откровени мутри и посредствени чиновници, представлявани от долнопробния триумвират Моника – Василев – Доган и аватара им Пеевски.

Дали правителството ще упорства още, или ще подаде оставка днес е вече без значение. Подаването на оставка просто ще облече в законова форма статуквото.

Дъното?

parlament

Всеки път, когато си мислиш, че е достигнато моралното дъно в тази държава, се оказва, че винаги може още по-дълбоко и дълбоко в отходната яма, в която упорито рием ли рием противно на всякакъв здрав разум и логика.

Днес мисля, че ударихме истинското дъно според някакви макар и мъгливи стандарти за цивилизованост, прогрес, етика и законосъобразност. Днес правителството начело с лицето Пламен Орешарски предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС, а парламентът безропотно го избра за по-малко от 15 минути. Оттук насетне има нови дъна, но то ще са на една треторазрядна, псевдо-демократична, бедна ракиена република без дори фасадни претенции за законност.

Така наречената опозиция ГЕРБ, които ужким са противовес на новата Тройна Коалиция измърмори полу-глухо, а лидерът им Борисов от вчера говори за „изнасилване на столетницата от ДПС“, но къде беше ти, Борисов, персонално, когато Пеевски и КТБ монополизираха държавата и пишеха елегии за теб? Протести днес не могат да оправдаят едно 4 годишно дундуркане на корупционен, непотистки модел, който ражда ненаситни чудовища.

Къде също е народния трибун Сидеров, който ще бори монополите, поразяващата уста Манолова, левите другари, онези с правата и свободите или останалите лица, които уж народът е овластил, за да пазят закона и демокрацията от посегателство. А, да, не бяха на трибуната.

Нека не забравяме също, че този човек, Пеевски, както и обкръжаващите го Цветан Василев, Ирена Кръстева и прочие бандити се чувстват комфортно от 2001ва година насам, при всяко едно правителство, независимо дали в него са били НДСВ, БСП, ДПС или ГЕРБ, а вече и Атака. Казусът „Пеевски/КТБ/медийния монопол“ не се роди днес или вчера, той е продукт на едно 12 годишно статукво, за което всички управляващи от тогава насам трябва да понесат своята отговорност.

Избирането на човек, който се притеснява за собствената си сигурност заради вършеното в тъмната страна на държавата, за отговарящ за националната сигурност на една държава е гавра с агонизиращата ни демокрация, но също така не и нищо повече от външната метастаза на дългогодишно тежко боледуване.

За мен няма по-добри в тази свинщина, както няма и невинни сред имащите право на глас и свободна воля граждани на тази държава. Време е обаче да опитаме да поправим поне нещо.

Днес протестът е от 18.30 пред Министерски съвет.