Модни тенденции в предизборните кампании

grob

Поради факта, че правителството падна по-рано от очакваното се наложи и предизборните кампании на всички политически партии да стартират по-бързо, но като че ли допълнителна подготовка не е била и нужна, тъй като всички те упорито и с години са работили, за да да могат да формират най-адекватното послание към обичайния си и потенциален електорат.

Ето и основните положения:

1. БСП въведе плоския данък по времето на управлението на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев, за да могат след това да се борят с тази неолиберална абоминация. Мощно послание, напълно достатъчно, за да няма нужда да се прекалява с чучелото на цената на тока, мощите на Белене и други елементи от обичайния им комуникационен микс.

2. ГЕРБ строиха цял мандат магистрали и се бориха с организираната престъпност, или поне говориха за това, като междувременно нито престъпността изчезна, нито благосъстоянието на гражданите нарастна. Напротив, увеличиха се бедността и безработицата в резултат на неадекватна икономическа политика и задушаване на бизнеса от близки до властта монополи. Чудесен повод партията да се бори за повишаване на икономическото благосъстояние. На борба като на борба, какво по-добро от многократен шампион по борба за лице на кампанията.

3. Атака, ВМРО и ПП СКАТ създадоха всякакви предпоставки за нарушаване на гражданския мир и увеличаване на междуетническото напрежение, което е чудесен повод да предложат мерки за тяхното окончателно решение. Всякакви паралели с действителни лица и събития от близкото минало са напълно случайни.

4. Гражданката Кунева и прилежащата и дружинка от различни по своята същност младежи – консерватори, неолиберали, фашизоиди и други граждани обявиха крайнолява програма. Как точно са се готвили за този комуникационен обрат през последните четири години не е ясно, но пък кампанията е напълно в унисон с модерния лайтмотив през тази година „Нашите слогани са равни по абсолютна стойност и противоположни по направление на нашите действия“.

5. СДС – понеже не е ясно тези хора в СДС дали са същите от предните четири години, пък и не че нещо свързано с тази партия има особено значение, просто ще спомена мимоходом втория принцип на термодинамиката: при самопроизволни процеси в системи, имащи постоянна енергия, ентропията винаги нараства.

6. РЗС, Марешки, Ярешки, Магарешки и други ad hoc субекти – най-често се борят с корупцията и престъпността, за което е и създадена чудесна предпоставка от ДДС аферите на някои от тях и зависимостите на други. Ако някой може да пребори най-добре корупцията в общинския съвет на Варна, то това е човекът, който я е отхранил.

7. ДПС – отново според модните тенденции за момента провеждат кампания, основана върху борбата за честни избори, изборните манипулации и купуването на гласове.

8. Зелени субекти, няколко на брой – за да остане природа в България трябва да изчезнат бизнеса, ваксините, самолетите с кемтрейлите, скиорите, почиващите по хотели нещастници, левите, десните, американците, шистите, колите, нефта, вятърните централи, ВЕИтата, животновъдството, кравите, произвеждащи метан и разни други неща. Когато една добра идея е обагрена със солидна доза езотеричен фундаментализъм без търсене на баланс, шансът да получи подкрепа е клонящ към нула.

9. Йоло, Янаки, Че, Ленин, Сталин и пушачите – отменя се партийната система и парламента, национализира се всичко, най-вече стадионите и спортните зали, разстрелват се буржоата, избира се Велик прабългарски събор, чийто членове пишат конституция, в която всички сме смъртни и равни пред Бога, Тангра и Перун. На когото не му харесва, отива в държава, където по конституция гражданите са безсмъртни.

10. Синята Коалиция – след години опити да отблъсне обичайния си електорат, т.е. един доста широк кръг от разумни хора с малък и среден бизнес или добре печеливши професии, които биха искали балансирана и дясна алтернатива на левеещия популизъм, НС Единство и ДСБ отново отправят послания към тях.

И доколкото аз съм някаква, марак и дребна частица от последните, шамарчето е и за мен.

В петък пред джамията

В петък смятам да бъда пред джамията. За всеки случай.

В публичното пространство, непотвърдени, циркулират слухове, че тогава отново ще се съберат там лумпените от парламентарно представената партия „Атака“. Както стана ясно, Софийска община дава без проблем разрешение на всякакви противоконституционни мероприятия и сбирки като Луков марш и протести против молещи се, а полицията не си мърда пръста, за да предпази Свидетелите на Йехова, молещите се пред джамията и всякакви други групи граждани, които са нападнати, малтретирани и бити.

Правителството в лицето на министър председателя и вице-премиера не даде никакъв сигнал към обществото, че случилото се е абсолютно недопустимо, а арестуваните нападатели бяха пуснати с обвинение в хулиганство, а не по чл. 162 и 163, както между впрочем се случва всеки път – и нападението в Бургас, и нападенията над прайд парадите не бяха санкционирани по начин, който да осъди престъпленията от омраза и да покаже воля от управляващите, медиите и обществените лидери за борба с тях.

Явно трябва да се пазим сами и сами да покажем, че подобни действия няма да бъдат допускани повече, така че ще ида пред Баня Баши.

И се надявам това, което се случи да е шамар за събуждане на всички, които проспаха последните 10 години, в които Атака влезе два пъти в парламента, в СОС влезе скинар, а управлението на държавата е в ръцете на ГЕРБ с гласовете на същата тази Атака.

П.С. Много мои приятели, познати и непознати застанаха до мен, когато същите уроди мятаха камъни и молотовки по мен. Мисля, че това е единствения правилен начин да се даде отпор на лумпенщината и ненаказаната престъпност.

Уродливите изчадия на българската политика

„Атака“ е най-уродливото отроче от десетките такива изчадия, пръкнали се от също толкова уродливата ни политическа система. РЗС, ДПС, ВМРО, потъналите в небитието ОКЗНИ, Български Бизнес Блок, Лидер и прочие са креатури на система, която е мимкриралото продължение на една предишна такава, в която властта се крепеше върху страх, шантажи и сложна структура от постове.

Преди 21 години отдела на ДС, който отговаряше за малцинствата роди триглавата ламя ДПС, ОКЗНИ и ВМРО, като целта беше българските етнически малцинства да не гласуват за възникналата демократична опозиция. В течение на годините първата партия, управлявана от Ахмед Доган успя да се намести в политическия живот като „балансьор“, разбирай търговец на власт и влияние, продаде интересите на собствения си електорат, като ги остави да тънат в нищета, неграмотност и да нижат тютюн през 21ви век, създаде си обръчи от фирми и управляваща прослойка от ояли се клептократи.

Поради изброеното всеки нормален електорат би се отдръпнал от представляващите го, освен ако не се чувства изплашен, заплашен и не намира опора единствено в тези, които го насъскват против онези другите, различните, с които няма да можем да делим едно село, един град, една държава.

ОКЗНИ изигра своята роля преди първите демократични избори, когато другаря Първанов вееше българското знаме без срам, скандирайки против връщането на имената на турците и ромите. След това се появи Атака, по образ и подобие на ОКЗНИ и ВМРО и като скачен съд на ДПС – едните плашеха отрудените хорица с крадливите главатари от ДПС, които прокарват политиките на Истанбул, другите плашеха отрудените хорица с бандюгите от Атака, които ще нахлуят в селата им и ще ги напъдят пак към Турция, ще им сменят имената и ще им вземат работата.

В края на пролетта на 2011 година почти за всички стана ясно, че правителството на ГЕРБ е неуспешно, водените политики не успяват да извадят страната от кризата, да променят структурата на икономиката, здравеопазването и осигурителната система загиват и търговците на власт и влияние наостриха уши.

Започнаха се сметките и комбинациите, в които винаги трябва да имаме 2-3-4 малки парламентарни групи, които да подменят вота и да участват в безпринципни коалиции, едни други партийки и сдружения, които да разсейват гласовете и едни трети, които да обират вота на лумпенизираното и неграмотно население.

Атака и ДПС започнаха да си подават топката, само че този път нещата загрубяха.

Да се напада молитвен дом на Свидетели на Йехова? Да се атакуват хора по време на молитва и да се палят религиозни символи? Да се бият ромски семейства с малки деца? Да се убиват гей хора в парка?

Мисля, че достатъчно търпяхме политическата търговия, комбинациите, покупко-продажбата на политици, овчедушието на медиите, бездействието на полицията, дискриминацията, речта на омразата и насилието в парламента и от министър председателя, кьопавия Наказателен Кодекс, инертността на съда, недосегаемите политически лидери като Волен Сидеров, мълчащите лидери на големите политически партии, вилнеещите банди нацисти по улиците и СТРАХА.

Бяхме готови да гълатаме корупцията, бирите, златевците и енергията заедно с жабетата, но не сме готови да се пали, бие и убива, само защото някой е от друг етнос, религия, сексуалност или е с увреждане.

В 21 век аз бих ги попитала същите тези „политически играчи“, уродите на политическата ни система – заслужава ли си насилието, момчета и момичета? Вкусна ли е властта след това? А на какво има вкус?