Празни(ци)

През последните години сме свидетели на атаки срещу различни празници като Св. Валентин и Вси Светии (Хелоуин), които ескалират заедно със засилването на про-кремълската пропаганда и по-общия дух, обзел обществото – еклектична смес от носталгия по соца, копнеж по твърдата ръка, патриотарство, сталинизъм, ксенофобия, крайно православие, псевдо-фолк и революции на маса. Доводите срещу „чуждите и привнесени традиции“ варират от най-обикновена ксенофобия и омраза към католицизма, евроатлантизма (защото България е в Азия вероятно) и Америка до странен религиозен мистицизъм, който плаши с дяволи и вечен огън в Ада.

Трудно ми е да си представя, че масираните атаки са случайност, като и не ми се иска да влизам в сериозна полемика, тъй като е нелепо през 2014 година да спорим за демони, които излизат от процепи в земята (въпреки че, както установих наскоро, у нас в публичното пространство много повече се говори за езотерика, отколкото за модерна наука). Безкрайно трудно е и да се води дискусия с привържениците на „родното и традиционното“, които смятат, че някой, някъде има интерес да натрапи някакви традиции. Перченето „ще ви празнуваме, когато си сложите мартеници“ е също толкова нелепо и тъжно, колкото зловещите предвиждания на отец Йоан, който едва ли е направил нещо, така че БПЦ да влезе в 21 век и да не изглежда като доста зловещ анахронизъм в очите на децата (чудесен и лесно смилаем довод – Сатаната/Западът крадат душите на нашите деца с лъскави изкушения). А споровете с радио-точки рядко водят до нещо добро.

Доводът обаче, че децата забравят за Деня на народните будители заради Хелоуин е интересен, относително обоснован и си заслужава малко размисли.

1. Двата празника от сами по себе си нямат нищо общо. Хелоуин (Вси светии) е древен празник с корени в общото ни индоевропейско минало и ако се доверим на Ницше, като повечето езически традиции е израз на дионисиевото ни начало, основано на играта с опиянението и екстаза. Такива са празниците на кукерите, Сирни Заговезни и много други, които поради самата си същност са били и винаги ще бъдат привлекателни повече от строгите християнски ритуали. Самата идея, че ти гониш страшното и смъртта с маска и огън е изключително силна (Ерос/Танатос) и 2 хилядолетия църковни преследвания не са успели да я изкоренят. Деца и възрастни се забавляват по един особен начин, който ги кара да не се страхуват от страшното и непознатото и в това няма нищо лошо, особено през 2014 година, където основната опасност, която дебне иззад ъгъла е алколното отравяне.

От друга страна, Денят на народните будители е съвремен празник, концепцията за който възниква заедно с възникването на модерната държава и идеята за общество и обществен интерес. За разлика от църковните празници, които почитат светии, направили нещо значимо за вярата, на новите празници почитаме хора, които са направили нещо за обществото, прогреса, мира (дните за възпоминание на загинали във войната). На такива празници освен, че се почита паметта на тези, които са помогнали за общото добруване, се възпитават децата в идеята, че общото е важно, че службата в полза на обществото е нужна и че всеки може и трябва да бъде герой (Стоян Омарчевски го е казал добре преди почти 100 години).

Самата идея да обвиниш единия празник заради другия показва, че някъде нещо се чупи.

2. Хелоуин е твърде комерсиален и заради него Денят на народните будители не успява да хване вниманието на децата. Естествено, че молове и магазини се пълнят с тикви, сърца, мартеници, джуджета, сърни и всякакъв друг кич по празници и това е зле основно за добрия вкус. Крайно време е обаче да престанем да очакваме бизнеса да върши работата на държавата и нейните институции, както и държавата да върши работата на бизнеса, примерно да произвежда блага, докато бизнесът е национално отговорен и се кичи с портрети на Каблешков.

3. Какво да правим на Денят на народните будители? Вариант 1: пускаме 18 портрета във фейсбук на възрожденци, призиви за повече българско и българщина, както и солидна доза омраза към всякакви сирийци, мангали и тъпи американци, които по цял ден се чудят как да ни съсипят като нация. Вариант 2: липсва.

Вчера Румяна Босева пусна снимка с разказ за опита си да намери събитие или място, където дъщеря ѝ да се запознае с ролята на будителите и да приеме този празник като традиция. Няма такова място и няма такива събития. Особено за децата, които по техния си начин, чрез игри и маскаради да започнат да учат важните неща.

По-горе споменах държавата и институциите, които въпреки убеждението ми, че не трябва да се месят твърде в живота на гражданите, би трябвало да инициират и създадат предпоставки за отбелязване, разбиране и възприемане на съвременните празници или важни дати (между които и 10ти ноември). Чудесно е, че този ден е неучебен, но защо е неприсъствен? Учители могат да организират събития и да канят гости – съвременни герои, а музеите цял ден да приемат групи, които да участват в различни интерактивни занимания, да гледат филмчета и да играят във възстановки. За това обаче трябва да се погрижат министерствата на образованието и културата, а не децата просто да имат някакъв свободен ден. Вчера не се случи никъде нищо, но какво да очакваме от правителства, които раздават културните паметници на БПЦ или мутри, а през останалото време се чудят как да останат в 70та година?

Останалите ни  от соца ужаси с маршируване на 24 май пред мумия, както и доста остарелите ритуали на БПЦ не бяха заменени с нищо по-смислено, а бърз преглед на събитията показва, че денят е отбелязан в страната основно с поднасяне на цветя и водосвети.

И ако ние сме големи и можем да помислим кой е будител и кои са важните неща, то децата са изложени на постянен потоп от патриотарщина и псевдо-традиционализъм тип „възстановка на Еньовден от Нешка Робева“, които няма да ги научат как да бъдат по-добри граждани, че има будители отвъд Възраждането и че родолюбие не е да мразиш чужденците.

Нещо се чупи и даже е счупено отдавна и никакъв Хелоуин не ни е виновен. Тъжно е, че пак намираме вината отвъд нас си и чакаме някой да ни оправи, а не да се оправим като общност. А примери имаме, просто трябва да разкажем на децата за тях.

„Моята човешка съвест и разбирането ми за тежките последици не ми позволяваха да остана в бездействие“

Dimitar_Peshev_inauguration

В деня, в който отбелязваме 70-годишнината от спасяването на българските евреи ми се иска да си спомним за Димитър Пешев, по онова време подпредседател на Народното събрание, който въоръжен единствено с авторитета на институцията, която представлява (формулировката е на Филип Димитров) предприема бързи действия, за да спре депортацията.

Искам да си спомним и за българските митрополити, които тогава също са въоръжени единствено с авторитета на институцията, която представляват – Българската Православна Църква.

Този ден и седмиците, в които живеем – седмици на институционален разпад, недоверие, омраза и копнеж за промяна, търсещ обаче нови институции и нова законова рамка, са повод да се замислим къде е грешката – дали в Народното събрание, или в тези, които допуснахме, при това сами и доброволно вътре, за да подменят смисъла изобщо на закона, Конституцията и обществените отношения.

Ден, в който да се замислим дали търговците в храма на демокрацията и в църковните храмове биха последвали своята човешка съвест и биха се въоръжили с авторитета на институциите, за да направят това:

„Моята човешка съвест и разбирането ми за тежките последици както за засегнатите лица, така и за политиката на страната сега и в бъдеще, не ми позволяваха да остана в бездействие. И аз за себе си реших да направя всичко, което е по силите ми, за да не се извърши това, което се възнамерява и което ще злепостави България пред света и ще лепне върху нея петно, което тя не заслужава.“, Димитър Пешев, 17.03.1943г..

Поклон пред паметта на мъжете и жените, които разбираха ценността на човешкия живот, запазването на държавността и поставянето на общия пред личния интерес, както и пред паметта на тези, които не бяха спасени.

Понеделнишки пресклипинг

Новинарска сводка в началото на работната седмица относно събититя от изминалия уикенд и реперкусиите им в понеделнишкото обществено пространство:

1. Сутрешен блок, Калина Крумова разсъждава кой стои зад разпада на СДС. Калина Крумова не се притеснява кой стои зад разпада на Атака, защото Калина Крумова може да стане телевизионна говорителка, пиарка или риалити участничка. Кабаиванов не може.

2. Пловдивският митрополит Николай проговаря, и казва че когато приключи обета му за мълчание, ще проговори. Не знаем дали искаме да знаем откъде в момента артикулира думи.

3. Премиерът играе футболен мач и го печели.

4. Кабаиванов, ужасен от перспективата, че няма да стане телевизионна говорителка или поне пиарка предприема решителен ход и решава да изключи от СДС представителите на СДС в парламента като стратегически пиар ход.

5. СДС,  отново в лицето на Кабаиванов заявява, че партията няма нова кандидатура за конституционен съдия, защото а. почти всички са изключени б. останалите трима членове на СДС имат образование за кмет.

6. Никой друг няма кандидати за конституционен съдия, защото а. почти всички в управляващата партия са с образование за кмет и/или треньор б. който има юридическо образование, не смее да настъпи Искра Фидосова, за да не го настъпи тя.

7. Премиерът играе тенис мач и го печели.

8. Кандидатите за главен прокурор са повече от предния път, и макар да има известни проблеми с морала и законноста на действията на някои от тях, истински проблеми няма. Цацаров може и да е вземал недвижимости, но никого не е клал със сатър. Засега.

9. Председателят на СЕМ, органът с най-добра и ефективно функционираща кухня в цялата българска, а и европейска администрация предлага избора на шефове на БНР и БНТ да се изтегли преди изборите. Председателят или е чел наръчник за преврати, или някой друг го е чел.

10. Дянков се явява вместо Емо Чолаков и казва, че времето ще е меко и топло за сезона, без обилни превалявания, затова пари за коледни добавки няма, няма и да има.

11. Протестиращи мятат домати по сградата на Народното Събрание, защото не искат да мятат домати по Искра Фидосова, за да не ги замери тя.

12. Премиерът присъства на световно първенство по културизъм и го печели.

Смирение

Понеже са пости, и понеже лицемерната и показна набожност на Бойко Борисов и Божидар Димитров, развяването на недоказани мощи и шишенца с „манна“ (не си прави идоли!), арогантността и омразата на митрополит Николай Пловдивски и парадирането с религиозност (не вяра) от хора, погазили поне 2/3 от Божиите заповеди ме отвращават, пускам тук някой наставления от Св. Серафим:

Смирението е нещо повече от добродетел: то е цялостното християнско светоусещане, началото на новозаветния живот и самият този живот.

Ето защо преп. Макарий Египетски в своите дивни творения говори, че смирението е признакът на християнството, т. е. критерият, по който можем да определим християни ли сме, или езичници; има ли в нас благодат, или няма; с Бога ли сме, или без Бога; щастливи ли сме, или нещастни. Без смирението нито една от добродетелите няма за нас никаква спасителна сила.

Спасително е да си припомним, че ап. Павел, говорейки в своето Първо послание до коринтяните за любовта като за най-висш дар на Светия Дух, под нея разбира не благотворителността, нито дори туй да раздадем целия си имот на бедните. И това е понятно. Та нали и чревоугодници, и пияници, и блудници, и горделивци, и тщеславни хора нерядко се занимават с благотворителност. Благотворителността всъщност е само подготвително стъпало към придобиване дара на съвършената любов, но тя не е самата тази любов.

Но върха на планината не можем да достигнем, без да изкачим цялата планина. Затова нека се стремим да придобиваме всички добродетели, а най-напред — тяхната основа: християнското смирение.

Наистина, не е трудно да имаме смирение в смисъл да съзнаваме собствената си греховност. Не е трудно да се смиряваме и пред Бога, съзнавайки всички свои немощи и цялото си нищожество. Но много трудно е да се смиряваме пред ближните си. За това пречи нашето съзнание за въображаемото ни превъзходство над тях, защото ние се смятаме за по-добри от другите, дори когато имаме много големи недостатъци. Тези недостатъци обаче ние винаги оправдаваме, винаги сме склонни да ги омаловажим. Затова пък рядко се случва да извиняваме недостатъците на своите ближни. Почти винаги ние ги обвиняваме и осъждаме даже за грехове, които те нямат и които съществуват само в нашето греховно и гордо въображение.

С посвещение за братя Диневи – най-големите ктитори на България, постещите, за да отслабнат, Божидар Димитров, Бойко Борисов, комсомолците, които ни следяха по Великден пред църквите, а след това първи се закръстиха в храма, Георги Първанов, Георги Гергов, митрополит Николай, митрополит Кирил и останалите продавачи и купувачи на индулгенции.

За постите отпреди 2 години тук, тук и тук.

Боже, ти който си…

Боже, не знам към теб ли да адресирам тази була Superna Caelestis, или да я предам в деловодството на света Петка, защото тя и едно време не беше много пъргава жената. Струва ми се, че този път земните дела не търпят отлагане.

Пиша ти, за да донеса, че Твоят земен наместник е придобил чутовни сили – с три шишенца миро от нетленните мощи от свети Николай от гр. Бари, сигурно се познавате и с него, превърна шосето край престолния Му град в река Гехон. Донесе ги миналата седмица и като се разтвори небето – три дни потоп, довлече дюшеци, дивани – всякаква утвар. Цялата държава заприлича на град Ур, ако помниш какво стана (справка Битие, глави 6-9).

А вчера, Боже, Той занесъл една от стъклениците с чудодейната манна светиниколаева в квартал Меден рудник, досами златната мощехранителница на пресветия ти братовчед, да се свети името Му, г-н Предтеча. И стана чудо! Рече Той: „Да има едни сто хиляди лева за църквата!“ и те чудодейно се явиха.

Да се свети силата Му, Той тази година извърши и най-голямото чудо – превърна с едно замахване отрицателно число в положително. Не знам Боже, дали онези древни езичници Евклид и другия, с ваната и оня Нютон, дето вероятно още е в чистилището биха могли да направят такова превръщение. Даже Иисус, синът ти, който с едно махване на ръка умножи 2 по 0 и го превърна в 200 (риби, сигурно и тогава е било Никулден), не би могъл от минусовата хазна да извади плюсови милиони, това не е като да умножаваш по 0. И Той съгради с плюса храм край четвъртия километър на римския път за радост на людете и търговците!

Да, Боже, чудесата нямат край. Откакто се въздигна Той, да се свети името му, по тези земи се случват чудодейни изцеления. Затова и вече тук нямат нужда от Здравна каса, но нейсе, сигурно ще я хариже на онези искариоти, филистимяните, за да смирят и те малко чела пред силата Му.

Само че, Боже, както казват по тези поселения, дето доскоро бяха езичници, много хубаво не е на хубаво. Помниш ли другия Йоан, писателя в сянка, дето като преядеше с мораво рогче и виждаше конници и крилати жени? В последния си роман той написа, ама тогава дори и света Бригита не го взе насериозно: „…Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; (…) Нему се дадоха уста, които говореха големи думи (…) даде му се власт над всяко коляно, език и народ. 8. И му се поклониха всички жители земни, чиито имена не са написани в книгата на живота при Агнеца, заклан от създание-мира.9. Който има ухо, нека чуе…“.

Пиша ти не за друго, Боже, ама ако си спомняш братовчед ми Сатанаил като построи магистралата от Юдея до Вавилон, дето после я отнесе Потопа, и той се въздигна и се възправи срещу тебе и сега по цял ден наглежда асфалтовите бази в Предизподнята, та не ми се иска и на Теб да ти се случи същото, не че е лошо в асфалтовия еснаф, тия тук ако Го изберат отново, ще съгради подводни шосета от Асирия чак до чистилището.

С уважение,

Азраел, паднал ангел, с лична молба за пенсия, че с новата система без точки (за това ще пиша друга була) ще си стоя на земята и след като змеят падне от небето и повлече с опашката си звездите…