30 години

valery naydenov

Днес се навършват 30 години от началото на най-голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството. Юбилеят е мрачен, и въпреки, че ужасно много е изписано по темата, три десетилетия по-късно отворените въпроси са повече, отколкото преди 10 и 20 години.

  • Все още липсва ясна оценка за дългосрочните поражения върху здравето на населението в засегнатите държави. Оценките за заболяванията (най-вече ракови) варират от няколко хиляди до стотици хиляди, като неоспорими са единствено данните за мъжете и жените, участвали в гасенето на пожара и почистването на района след аварията. Грийнпийс излезе с доклад преди месец, като още информация може да се намери и в доклад на СЗО от 2006 година, както и в тази презентация от конференция във Виена от 2014 година.
  • Липсва и оценка в България за ефектите от аварията, както и от престъпното поведение на управляващите по онова време, които не информираха достатъчно и навреме населението, за да могат да се вземат поне някакви предпазни мерки. Предполагам, че се правят изследвания, но през 80те България беше толкова замърсена от неефктивна и нечовешка индустрия, така че ще е трудно да се прецени кои проблеми са от Чернобилската авария и кой – резултат от други фактори. Факт е обаче, че безхаберието по отношение на здравето на населението продължава по същия начин, а замърсяването в София например достига на моменти такива нива, които със сигурност ще доведат до други тежки последици.
  • Тъжно е, когато излизат източници от май 1986 година, в които намираме изречения като „Но небивалиците и измислиците, които напоследък замърсяват информационната среда, очевидно имат вражеска подплата“. Едва ли населението би разчитало на слухове и шепот, ако му беше предоставена адекватна и полезна информация. Помня ясно онзи период, съседката-физик, която дойде и тайно каза на баба ми какво се случва, другия ми дядо, който ходеше да налива вода от извор извън града, заповедта от майка ми „не яж джанки“, ама вече беше късно. Болката, огорчението, унижението, че си предаден, Господ даже знае защо (какво ли са очаквали в замяна – политическо спокойствие? нещо от Москва? или просто са си били такива?) остават завинаги. Защо позволяваме същите хорда се връщат всеки път, все едно никога нищо не се е случило, и каква е тяхната индулгенция?
  • Остава и въпроса дали можем да разчитаме на днешните управляващи за реакция по време на криза, която ще е в полза на гражданите, а не на група избрани. Не знам, Москва не вярва на вражеска подплата, а аз – на лъжци.

Постовете от предните 8 години:

2015 – 29 години

2014 – 28 години

2013 – 27 години

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

29 години

За осма година пускам пост на тази дата, тъй като е изключително важно да се помни на какво са способни властимащи, които искат да запазят властта и придобивките си на всяка цена.

Няколко стари, но ценни текста: „Радиация за масите – Как Политбюро предпази само себе си от замърсяването след аварията“ и „20 години след Чернобил – Заради информационното затъмнение хората в България са сред най-облъчените“, Капитал, 2006 г.; „Живков нарежда да се мълчи за Чернобил – Хиляди българи платиха със здравето на децата си за аварията“, интервю с Ангел Александров, следовател по делото „Чернобил“ от 2006 г.; „Престъпленията на комунистическия режим“ от Христо Христов, 2011

и запис от манифестацията на 1 май 1986 г. под радиокативния чернобилски дъжд.

Ето и линковете от предните 7 години:

2014 – 28 години

2013 – 27 години

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

Българският успех

През последните дни България е под знака на две суми – 263 милиона долара и 4.2 милиарда лева.

406 000 000 лева от продажбата на българската компания „Телерик“ на чуждестранна IT компания и 4 200 000 000 лева, липсващи от Корпоративна Търговска Банка.

„Телерик“ е на 12 години, горе-долу 12 години са изминали от времето, когато моделът КТБ – Пеевски започна своя възход при правителството на НДСВ, за да приключи печално през 2014 година. Същата, в която едни умни и предприемчиви българи продадоха успешната си компания, за да продължат най-вероятно с разработката и инвестициите в иновативни продукти.

Две български истории за успех. Или по-скоро за двете измерения на успеха в България.

От една страна имаме дългогодишен труд, инвестиции, иновации, нови работни места, създаване на знания и умения, визия и продукти на световно ниво. Станахме свидетели на резултатите от всичко това – разрастването на „Телерик“, създаването на офиси в други държави, на академията и на млади хора с различно мислене.

От другата страна е корпоративно-олигархичния модел, който се е слял с държавата по всички нива с единствената цел да изсмуква всичко, което му се изпречи пред пътя – бюджетни средства, еврофондове, спестявания и работещи бизнеси. Модел, който вместо да създава икономика на знанието, създава безпросветна нищета. Модел, който вместо благоденствие, генерира самовъзпроизвеждаща се бедност посредством подмяна на темите и приоритетите в публичното пространство чрез своя монопол върху информацията, ограбването на образование, здравеопазване и всеки един друг важен сектор и непрекъснатите опити за контрол над тези, които са против.

Парадоксално, вторият модел – на липсата на морал и срам, на безмилостния грабеж, на липсата на честна конкуренция е донесъл на групата „инвеститори“ в него 10 пъти повече пари. Вероятно солидна част са заминали по различни направления – институции, партии, медии, защото няма власт от трите ни по Конституция, която да не е част от играта, но сумата е огромна по всички възможни стандарти.

Колко да е парадоксално обаче? България е подложена на циклично ограбване, затънала в собствените си амнезия и безхаберие, а ние все още плащаме дълговете на Живковия режим и на Виденовото правителство. Химнът на 90те години възпяваше пирамидите и фараоните, а спестяванията на хората и заемите на държавата се превърнаха в „куче влачи рейс“. Лесното е предпочитано, защото успехът идва бързо, наказания няма, а бандидитзмът е героизиран в лицето на добрия бай Тошо, невинния Виденов и добрите мутри и ченгета на прехода. Загубите са покрити, всичко е пито-платено и добре забравено, защото мнозина нямат интерес да се търси възмездие и да се припомня случилото се. А и нали парите ги печата държавата, какво значение има къде потъват?

Все още даже не знаем колко ще платим за грабежа през КТБ – дали по 2000 лева от работещ човек или повече, но е факт, че тези 4 милиарда бяха пари, които трябваше да помогнат за бързи реформи в здравеопазването, пенсионната система, армията, за да сме образовани, конкурентни и да ни помогнат да наваксаме откраднатите ни 45 + 25 години растеж. Години, въпреки които много хора успяваха честно и с труд.

Днес сме на кръстопът и сега големият въпрос е как ще продължим – дали ще има нова схема „КТБ“, дали ще имаме Техпарк, пълен с компании като „Телерик“ или техпаркът ни ще стане техпаркинг за корпулентни лафки. А обществото трябва да реши за себе си кое е българския успех и как ще работи за него.

28 години

politbiuro

Хората, които се скриха, докато децата маршируваха под майския дъжд.

Днес се навършват 28 години от аварията в Чернобил. Символ на много неща, но най-вече на една престъпна власт, която избра да не предпази населението си.

Днес повече от всякога е добре да си напомняме докъде могат да стигнат хора, които са водени от егоизъм, усещане за безнаказаност и всякаква липса на разбиране какво е да си управляващ.

Ето и линковете от предните 6 години:

2013 – 27 години

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

Най-четеното за 2013

trend

По-долу следва списък с най-четеното през 2013 година в блога. Защо 20? Защото така правя и защото не съм пускала подобен списък от 2010 година. А защо изобщо го правя? Защото ми се стори важно да пакетирам историите и темите от тези така особени 12 месеца, които сякаш събраха в себе си няколко отделни епохи.

Освен всичко останало – протести, работа и много малко лично време, написах 45 текста, повечето по над 5000 знака. И не, никой не ми плаща да пиша, мразя ви безплатно, даже си плащам за това с време и пропуснати ползи.

1. България страшна приказка – страшната картина на хора, използвани като крепостни от една провалена власт.

2. Никога повече продукти на „Белла България“ – много стар пост, от януари 2007 година. Трафикът не изглежда случаен, като най-вероятно зад него стоят конкурентите на „Белла“ – „Камарко“, които възвърнаха позиции при това правителство. Героите от „Белла“ пък бяха близки с Мирослав Найденов и спретнаха акция „Дупетата“ срещу „Камарко“. Сред тези мафиотски войни е най-добре изцяло да избягваме продуктите и на двете компании, както и да си припомним какво друго лежи на съвестта на Венцислав Георгиев.

3. Писмо от една донякъде успяла жена на 37 – нещо като писмо до себе си по темата за успеха и неуспеха в двете паралелни държави, които живеем. И за обидата на моето поколение, което трябва да мери успеха си спрямо мафиоти и непотисти, при всичко, което ни костваше да постигнем все пак нещо.

4. Нещо много лошо се случва в България – тежката тема за расизма, хомофобията, ксенофобията, престъпленията от омраза, липсата на върховенство на закона и политическото инженерство на гърба на дискриминрани групи хора. Няма да пропусна да напомня, че в член 162 от НК признак „сексуалност“ няма.

5. 10 мита за протестите – първият от 3 текста, с които оборвам опорните точки на про-правителствената и про-олигархичната пропаганда, още преди да се досетим, че ни стрелят с „опорни точки“, а не просто така, от любов към дискусията. Разбира се, аргументите, разумът и възпитанието са слаби оръжия пред радио точки, програмирани с опорни точки.

6. Писмо до г-н Миков и олигархо-номенклатурата – с писма и без писма провокациите, довели до използване на полицейска сила продължиха, както и грозните лъжи. Междувременно заместникът на Миков изчезна.

7. Дъното? – текст от 14 юни, малко след новината за номинацията на Делян Пеевски. Оказа се, че това съвсем не е дъното, и че такова даже още не се вижда.

8. Още 10 мита за протестите – втори текст по темата за митовете, пардон, опорните точки срещу протестите. Към този момент, началото на юли, колективният разум зад опорните точки започва да се окопитва и да стреля не толкова напосоки.

9. Защо БСП не може да е алтернатива на ГЕРБ – един от малкото текстове отпреди протестите. Стана ясно защо БСП не може да е алтернатива на нищо, освен на Ал Кайда.

10. Най-бързият път към диктатурата е пътят на най-малкото съпротивление – текст по темата ГЕРБ, писан преди парламентарните избори през май. Не съм променила мнението си.

11. Знаеш, че с една власт е приключено, когато ѝ липсва основа от доверие и ценности, заради нередни избори и фундаментални грешки. Знаеш също, че е трудно да я бутнеш, колкото и да се клати, когато е обградена от стотици метри ограждения от хора и желязо. И когато вече няма разделение на властите.

12. По изхода на студентската стачка ще познаем кои сме и къде живеем – познахме, а и не беше трудно – живеем на едно доста лошо място. Горчилката от нападението над Софийския Университет и омразата, която се изсипа над децата остава. Очаквам скоро мразещите да заридаят за напускащата kleta majka balgariq млада кръв. Да, вероятно ще изтече и кръв, и мозък, и това ще е заради вас и тези, които ви притежават.

13. Не съм съгласна с избора на Сотир Цацаров за главен прокурор. Все така не съм, а използването на прокуратурата за роене на парламентарни групи и създаване на партии-клонинги само затвърждава мнението ми, че не съм избързала с оценка.

14. Протестите, подмяната и края на страха – за методите за подмяна на протестите – провокации, опорочаване, подмяна на протестиращи, както и за края на страха. Тук може би избързах, защото страхът така и не си тръгна, а наскоро появилите се снимки на лица от контрапротеста, участвали в началото на протеста са нагледно доказателство, че управляващи и задкулисие не се свенят да използват всякакви инструменти и методи. Въпросната госпожа си позволи да говори за „подмяна“, въпреки че сама тя е лице и еманация на подмяната.

15. Защото сме сводници и трафиканти на хора – за връзките на управляващите с организираната престъпност, и то най-тежката – трафикът на хора.

16. Какво следва от протестите? – много неща, като все още предстои да си върнем политиката и партийната система.

17. Протестите – митове и легенди, част 3 – част трета от спора с радио-опорните точки, към момента, в който бяха включени кемтрейли и други психотронни елементи. Би трябвало да е смешно, но всъщност не е.

18. Няма да забравим Пеевски – ами не, няма. Никога.

19. Порочният медиен модел – 5 минути срам и после нищо – още по темата за лъжите на ПР екипа на КТБ, медиите, ролята им за моделирането на общественото мнение в полза на малка група хора и защо някои хора избират доброволно петте минути срам.

20. Важно е да не мълчим – някои от най-използваните методи за подмяна и манипулация, които започнаха да обръщат играта през август. И нещата изобщо не са спрели, като към настоящия момент агресията и натискът са доста силни, което е нормално – страхливецът е нагъл, когато се усеща силен.

Това беше последното обобщение, време е за следващата година. Важно е да не мълчим и да не бездействаме, това не е битка, а война.

Изложба „Политически плакат 1945 – 1953“ в МСИ

soc plakat msi (4)

Първоначално кръстих поста „Изложба на пропаганден плакат“, но реших да запазя официалното име на експозицията, въпреки че „пропаганда“ е първото, което идва наум при сблъсъка с такъв тип изкуство.

Самият Музей на социалистическото изкуство пък е изключително противоречив от гледна точка на това, че създаването му се случи по неясен начин и с мъглива цел.  В началото бях изключително зле настроена, тъй като представянето на музея лъхаше на възкресяване на най-лошите призраци на соца, авторитарния режим и на ново промиване на мозъци от типа „колко беше хубаво тогава, а демокрацията съсипа всичко“. Всичко това предполагам, се дължи на липсата на визия на създателите му или на лоша комуникация, а може би и на комбинация от двете.

soc plakat msi (5)

От друга страна, абсолютно задължително е различните пропагандни инструменти от целия период на управление на БКП  – плакати, филми, книги, лозунги, песни и прочие да бъдат изложени или лесно достъпни, както и да бъдат задължително придружени от оценка и анализ. Макар и голяма част от нас да са живели в развития социализъм, нямаме спомени за началото, когато ударно се подменя социалната реалност в новите социалистически държави.

Целият комплексен набор от послания през различни канали е важен не само за реалистична оценка на миналото, нещо, което така и не се случи, но и за разбиране на случващото се през последните 23 години – защо има устойчиви митове, защо хората реагират на червени бутони като „богаташ, цената на тока, пенсия, финансист, банкер, спекулант“ т.н. и защо е толкова трудно обществото ни да направи точно прехода в съзнанието си (за пример истерията и общественото одобрение след убийството на „банкерката“). Неприятно е, че и изключително образовани и интелигентни хора вярват в неверни неща и приемат например, че национализацията и Народния Съд са доста крайно, но пък не толкова лошо нещо, оправдано от историческата реалност.

Изложба като „Политически плакат 1945 – 1953“ (80 плаката от България, Албания, СССР, Китай, Полша, Унгария и Румъния) е показателна за общите механизми и инструменти за подмяна на ценностната система, колективните вярвания и чувствата в едно много широко гео-политическо пространство.

Повтарящ се мотив – работниците заедно побеждават злите империалисти, част от пропагандните оръжия по време на Студената война. Съществуването на общ враг е изключително важно за създаването на нова, обща идентичност.

Китайски плакат, на който корейски щик и китайска вила заедно убиват змията САЩ.

soc plakat msi (7)

Също китайски плакат – обединените социалистически държави обръщат в бяг враговете, които са архетипни – военната хунта, финансистът, спекулантът и зеленото зло с бомбата – ядрена, химическа или биологическа.

soc plakat msi (11)

Сторонници на мира, съветски. Същите архетипи с бомбата.

soc plakat msi (31)

Кризата побеждава финансовото зло, български.

soc plakat msi (49)

Изключително интересен български плакат, при това на Стоян Венев. Важна е разликата в пропорциите на турците и гърците, чичо Сам и българските бдителни другари, както и начинът, по който са изобразени южните ни съседи, включително свастиката.

soc plakat msi (50)

В допълнение към този плакат още 3, противопоставящи живота в България с този в Гърция, Турция и Титова Югославия, по това време вече враг на доминирания от Москва блок.

soc plakat msi (20)

soc plakat msi (21)

soc plakat msi (22)

Един плакат на турски, предназначен за българските турци – „Българските турци следват Георги Димитров и Вълко Червенков в името на социалистическото бъдеще на страната“, с труженик с медал, селянка и селянин с чалма.

soc plakat msi (23)

Колективизацията на земята на полски и български плакат, изключително подобни. Хората са радостни, въпреки че в действителност съвсем не е било така.

soc plakat msi (19)

soc plakat msi (58)

Използване на добре познати символи и инструменти – календар за 1956г. с празници и светци-мъченици за правата вяра, по подобие на православно календарче. Ортодоксалната мистика е в основата на митологияда и ритуалите на съветския социализъм, а в случая е важно да се отбележи и равнопоставеността на руските и съветските празници с българските.

soc plakat msi (40)

soc plakat msi (35)

Нов празник – този на миньора.

soc plakat msi (29)

И новите евангелия, Нов Нов Завет – пътят и историята на партията на Ленин и Сталин, съветски.

soc plakat msi (33)

Албански плакат, на който Москва и Кремъл са блян, част от символиката на новата религия.

soc plakat msi (15)

3 плаката от кампанията преди референдума за монархията в България, на Борис Ангелушев и Александър Жендов. Митът, съществуващ и до днес, че монархия = фашизъм = капитализъм.

soc plakat msi (54)

soc plakat msi (53)

soc plakat msi (52)

Останалите плакати от изложбата също са много интересни и повод за размисъл и анализ. В момента се прожектират и 5 филмчета от по 5 минути, сглобени от кинопрегледи и архивни кадри от България, по темата за култа към личността, пионерската организация, бригадирското движение, колективизацията и национализацията и т.н., които допълват картината.

Извън това, продължавам да смятам, че освен усилията на „Институт за изследване на близкото минало“, отделни университетски учени и журналисти като Христо Христов, които стигат до много малко хора, е необходима спешна преоценка на периода 1944 -1989, и комуникация към цялото общество, за да може не само да се познава добре миналото най-сетне, но и да има добра основа за ценностна система, отговаряща на Европа през 21 век.

Иначе пътят към нова диктатура, както показа най-сетне официализирания путинизъм, е много кратък.

9ти септември – оправдание няма

За 7 години съществуване на този блог в него има едва 2 поста за 9ти септември, неслучайно.

В първия – Ден на изгубените възможности от 2010та година съм написала, че „по принцип не искам да пиша каквото и да е било по повод датата 9ти септември, тъй като в този блог нерядко разсъждавам за последиците към днешен ден от налагането на недемократичен режим, дошъл на власт с невиждан по-жестокостта и извратеността си терор„.

А във втория от 2011та година – Моите съболезнования по случай светлия празник: „Не съм предполагала преди 10 години, че с моите връстници ще спорим добър или лош е бил режима на Живков, вместо да дискутираме икономически и обществени политики, пречупени през призмата на политическите ни разбирания. И че млади хора ще вярват в твърдата ръка и ограничаването на свободите„.

Нямам какво много повече да добавя към останалата част от текстовете, а за съжаление, 2 години по-късно последиците от липсата на разговор и оценка на миналото си личат още по-силно.

Противопоставянето на ценности и разбирания е противопоставяне на честност, държава без мафия, Европа и така нататък срещу носталгичната, идилична картинка на почивка на ведомствени станции, македонска наденица за без пари, руска телевизия и евтиният ток. Свобода срещу салам.

И точно тази метафора за саламения просперитет синтезира масовото неразбиране на същността на 45 години авторитарен режим, както и вече 3 месец дискусии за редното и нередното.

Липсата на памет и осъждане на диктатурата като такава, неслучилата се извън някакви бутикови изследвания реална оценка на състоянието на българските икономика и общество към 89та година и постепенното промиване на мозъци от малкото останала мисъл са средосновните причини за неуспелия преход. Както и за това днес едни хора да сме на площада да искаме поемане на отговорност за назначението на Пеевски и спешна промяна, а едни милиони други да са вкъщи и да се радват на измамното намаление на цената на тока.

Затова ще използвам повода да напомня, че независимо дали един тоталитарен режим се е маскирал на ляв, десен, център или нещо пето, той си остава недемократичен, нехуманен и нецивилизован. 09.09.1944 година е дата, след която за кратко време са избити огромен брой български граждани, държавата де факто е подчинена изцяло на интересите на чужда държава и в продължение на 45 години има безпрецедентно нарушаване на човешките права – погазени са най-брутално свободата на словото, свободата на придвижване, свободата какво да учиш, какво да работиш, какво да четеш и какво да мислиш. Ако можеш да оправдаеш липсата на адекватна икономическа политика с некадърност, терора и предателството не можеш. Не можеш да ги оправдаеш дори в името на световното добруване и светлия строй.

За тези неща оправдание няма.

За снишването оправдания лесно се намират, но няма нужда да ги търсим пак.