This is why we can’t have nice things

През последните дни в публичното пространство се размятат умопомрачителни суми в стотици милиони за нещо, което не знаем дали съществува и дали изобщо някога ще съществува. Всъщност, дори не знаем за какво става въпрос, освен, че някой, някога е поел ангажимент (едва ли безвъзмездно) за нещо, което трябва да платим от собствените си джобове, без да видим каквато и да е изгода от това.

Още по-интересно е, че подобни огромни суми като за малката ни и не особоно богата държава преминават шеметно все така през джобовете ни на съвестни данъкоплатци, през годините ни съзнателен живот и през възможността ни за един по-качествен живот, без реално да си даваме сметка за огромните загуби, които търпим като здраве, образование, сигурност и благосъстояние.

Тези дни Народното Събрание гласува пореден заем, с който да се покрие почти 1 милиард и половина в лева за въпросните реактори за АЕЦ Белене, които никой не е виждал. Общо загубите за България от нещото „Белене“ се оценяват на почти 3 милиарда лева. Преди две години фалира КТБ, а загубите от този предизвикан крах се оценяват на почти 5 милиарда лева. През 1989 България влезе в прекрасния нов свят с 10 милиарда щатски долара външен дълг, около 25 милиарда лева вътрешен дълг и официален фалит, единствения сред страните от Източния Блок, като външния дълг изплатихме окончателно едва през 2015 година. До тук грубо минусите за българските граждани се измарват в десетки милиарди. Абсолютно зашеметяваща сума.

Изобщо няма и да споменавам банковите фалити от средата на 90те, всичките малки и големи корупционни схеми, престъпната в голямата си част приватизация и откровено кокошкарски кражби като плащането на охраната на лица като Пеевски и Доган, които могат да си позволят това (но явно продължават да живеят според принципа „авантата си е жива печалба“).

За всичко споменато по-горе осъдени няма. Виновен е „някой там“, особено когато трябва да се гласуват заеми под натиск или да се хвърля предизборен прах, но като цяло вината и нейният носител са някаква абстракция, удобно използвана отново за нечисти цели. Всички много добре знаят кои са архитектите на прибирането на голяма част от външния дълг, натрупан преди 1989 година, кои са архитектите на големите банковите фалити и кредитните милионери, на фалита на КТБ и на „Големия шлем“, който ни оставя обречени да плащаме отново, поколение след поколение милиарди, докато се чудим защо някъде им се получава по-добре. Но понеже вината е толкова размита и прехвърлена на всякакви митични и полу-митични същества като Ран, Ът, Сорос и демокрацията, малцина търсят истината и справедливо правосъдие.

И в същото време, в държавата на кредитните милионери и милиардери имаме „Фонд за лечение на деца в чужбина“. Фонд, какъвто няма в никоя друга цивилизована държава, и то защото не можем да лекуваме тези деца сами. За десетки години така и не се намериха достатъчно средства, за да могат да се лекуват даже не толкова редки заболявания. И ако за децата има „фонд“, то за възрастните положението е страшно – последният пристан са кампании за набиране на средства, на които помагаме когато и с каквото можем. А ректорът на водещия медицински университет в България прехвърля средства отново към същите алчни обръчи, вместо те да отиват за нова наука.

Същото важи за инфраструктурата, където една магистрала се строи по 40-50 години, половината пътища отдавна вече са на дупки, за образованието с разпадащите се училища без никакви модерни технологии, и дори за отбраната, където трябва да се молим за помощ, защото милиардите за самолети са отишли в нечий джоб. Надяваме се някой да ни подари двигател трета употреба, модерно онко оборудване за болниците или таблети за училищата. Неща, които можем да си купим сами, но сме безкрайно, безнадеждно изостанали. Не спрямо другите, а спрямо себе си в един друг възможен живот.

Мнозина ще кажат, че не е работа на държавата да дава за всичко това. Факт, на държавата не само не ѝ е работа, но тя и не дава. Даваме ние, с очакването, че държавата ще управлява тези средства с грижата на добър стопанин, а ако не успее – ще има отговорни за това. Даваме, защото като общество сме приели, че някои неща като тежки и редки заболявания няма как да се лекуват без общо съдействие и че други неща, като изстребители например, са ни нужни и няма как всеки да си държи по един в задния двор. Даваме и с мисълта, че при добро управление данъците могат да намалеят и че частното здравеопазване или образование също ще помогнат да има по-малко хора, които умират от лечими заболявания през 21 век. Само дето няма как частните начинания да процъфтяват в бедна държава, освен ако това не се случва пак по онзи начин – със субсидии за лимузини, далавери и милиарди за ядрени чайници.

Но понеже като всичко останало правосъдната система също не работи, а тези, които дирижират десетилетното източване дирижират не само нея, но и общественото мнение през мрежата си от информационни канали и канални хора, няма да има наказани и няма да има край. Обречени сме завинаги да плащаме за нечий въздух под налягане, а не за собственото си благосъстояние.

Затова не можем да имаме хубави неща*.

This is why we can’t have nice things е мем, много подходящ за ситуацията с нашите хвърчащи милиарди.

Някои наблюдения след референдума

На записа може да се види разговора, който проведохме в неделя с Иван Бедров в студиото на Гневните с Комитата и Цветозар Томов по темата за току-що приключилия референдум (тук могат да се изгледат и останалите дискусии от деня, които бяха по-добрата алтернатива на случващото се в телевизиите).

Ще се опитам да систематизирам малко по-добре някои мои мисли от разговора и такива, които ми хрумнаха впоследствие.

1. Избирателната активност на следващите парламентарни избори вероятно ще е рекордно ниска, съответно купеният вот ще има много по-голяма тежест. Възможно е да влязат 6-7 партии, между които дори коалицията Ярешки, субекта на СКАТ, партията на Слави Бинев и някаква „автентична десница“ на Георги Марков, Бакърджиев и Софиянски + СДС на Кабаиванов.

Следващото правителство ще бъде коалиционно, много вероятно отново съставено от 3 парламентарно представени партии. Независимо, че ще бъде такова на „националното спасение“ или на подобна благородна кауза, то ще бъде 1во/ изключително слабо и поредното, което ще откаже да проведе така важните за държавата реформи; 2ро/ независимо дали ще бъде доминирано от БСП или ГЕРБ, то не само няма да поведе страната по път към излизане от рецесията, но ще задълбочи допълнително икономическата криза, политическата криза, кризата в съдебната система и безработицата.

При тези обстоятелства предсрочни парламентарни избори са напълно възможен вариант, и то до година-две след съставянето на кабинета на националния компромис.

2. Докато голямата част от населението в държавата е в тежко икономическо положение, с ниски доходи, без работа или с голяма несигурност за доходи и работа всяка една политическа партия, която иска да основе кампанията си на страх от силни флуктуации в цената на тока ще може да го прави необезпокоявано.

Не е рядкост до 1/2 от доходите на домакинство да отиват за разходи за електричество и отопление, което е огромен процент, а страхът той да стане още по-голям е напълно основателен. Манипулациите, използващи тези страхове и проблеми, както и риторика от типа на „цената на тока ще скочи/ще спадне“, „енергиен център на Балканите“, „голям шлем“ и подобни ще е печеливша, докато няма реален ръст на икономиката.

Разбира се, ние почти 30 години водим дискусии за АЕЦ „Белене“ и Кремиковци, като общественият ресурс се насочва в посока на безрезултатни дискусии и безсмислени строежи, вместо към работеща стратегия за развитие и растеж, стратегически приоритети и насочване на инвестии в иновации и образование, което би довело до конкурентоспособност и предприемачество. И докато продължаваме да не работим в тази насока, чучелото на цената на тока ще печели избори.

3. Отказът от гласуване и осмисленият бойкот може да са някакъв начин да покажеш отвращението си от политическото статукво, неадекватния въпрос на референдума, да се позиционираш някъде в политическия спектър (спорно) или да се опиташ да допринесеш да не бъдат минати 20% електорална активност, но това е тактика твърде рискована в настоящата ни действителност.

Факт, в слабия референдумен ден секции затвориха 40 минути по-късно от официално обявения край. Съвсем спекулативно мога да проектирам ситуация, в която при липсващи проценти едни хора са имали готовност да закупят недостигащите гласове в последния момент и пред секциите са се образували опашки. Отново спекулативно, същите тези са имали готовност да започнат и по-рано и при очаквана активност 15-16% да добавят липсващите им проценти даже от един по-ранен час.

Т.е. при слабия интерес е възможно и напълно реално резултатите да бъдат достатъчно изкривени така, че от бойкота да няма никакъв смисъл. В подобна ситуация, каквато се очаква и на парламентарните избори е добре да има висока активност, за да не бъде изцяло подменен реалния вот с фалшив такъв.

На този песимистичен фон е добре все пак да добавя, че решение в дългосрочен план има и то е активно включване в партийния и политическия живот на страната на дейни и желаещи промяна хора. Веднъж подменена, системата може да се подмени отново, въпросът е в каква посока.

Референдумът и единствения възможен отговор – „Не“

В неделя, на 27ми януари ще се проведе първия референдум в най-новата история на България, която обичаме да наричаме „демократична“. Самият референдум е един от инструментите, които обичайно се асоциират с демокрацията и демоса, но са и силно обичани от диктаторите и тоталитарните режими, защото обличат в легитимност, дадена от народа недемократични решения и документи (например т.нар. Живковска конституция и член 1ви).

С цялата условност на това що е референдум и доколко той е нужен в парламентарна република бих се съгласила, че при определени обстятелства той е необходим, но така формулираният и поднесен референдум е

атентат срещу здравия разум.

Защо?

Защото референдумът е резултат не от реална нужда от санкция на българския народ по важен проблем, а от надлъгването между две групи хора (минаващи за партии) – БСП и ГЕРБ и най-вече на тези личности в тях, които са проводник на руски политически и икономически интереси у нас.

Защото същите партии използват референдума за трупане на електорални активи преди предстоящите избори. Хубаво де, но референдумът се финансира с обществени средства, а аз не съм съгласна да плащам с данъците си за този масраф на партии и личности, които не смятам, че имат място в управлението на държавата. Пък и на всички останали.

Защото въпросът беше формулиран по начин, който да откаже разумните и мислещи хора да отидат до урните.

Защото въпросът не е от компетенцията на голяма част от избирателите и извън фанатично вярващите, човек не иска да реши сам бъдещето на ядрената или каквато и да е друга енергетика. И затова е избрал да бъде представляван от такива, които имат инструментите и условията да вземат компетентно решение. Уж.

Защото Румен Овчаров още смята тези, които са против АЕЦ Белене за дисиденти, а „дисидент“ за мръсна дума.

Защото ако искаха да построят АЕЦ „Белене“, а не само да източват огромни суми и да прокарват руски интереси, щяха да го направят още преди 30 години.

Защото животът ми дотук мина в дебати за АЕЦ „Белене“, да плащаме за АЕЦ „Белене“, обещания за „България – енерегиен център“, физиономиите, изкривени от алчност на Румен Овчаров и Героги Първанов, енергийни барони, масони и прочие шлака, която вирее и вегетира вече 25 години върху този неслучващ се проект.

Защото веднъж вече скриха от нас истината за ядрена авария, защо пак да вярвам?

Защото аз все още мисля, че ядрената енергия е алтернатива на ТЕЦ и ВЕЦ, но не вярвам, че това може тепърва у нас да стане бързо, евтино, безопасно и ефективно. Може би греша за първото, но за второто – със сигурност не.

Защото от десетки години общественият дебат по темата за енергетиката, за икономиката и стратегическото и развитие, екологията е присвоен и изместен от същите вечно зависими и вечно ненаяли се хора и няма шанс скоро да се случи.

Защото няма нужда от сложни сметки, цифри с много десетични запетаи, теравати, научни термини и докторат по физика, за да можеш да си отговориш простичко и човешки на въпроса от референдума.

И ЗАЩОТО личности, чието място отдавна е в затворна не само заради корупция, но и заради противодържавна дейност ни казаха многократно и снизходително „нали, така, начи не разбирайте въпроса буквално, ами метафорично и се сещайте, че става въпрос за Белене, и че баба ви ще остане без ток, а когато го има, ще е много скъп и няма да има пари за лекарства и ние ще сме енергиен и икономически център на нещо си и ще продаваме ток от уран за много пари и никой няма да има нужда да работи вече“,

аз ще отговоря с едно голямо „Не“ на каквото метафорично и съвсем буквално съм разбрала и видяла в референдума – лъжа, измама, разтакаване, корупция и некадърност.