This is why we can’t have nice things

През последните дни в публичното пространство се размятат умопомрачителни суми в стотици милиони за нещо, което не знаем дали съществува и дали изобщо някога ще съществува. Всъщност, дори не знаем за какво става въпрос, освен, че някой, някога е поел ангажимент (едва ли безвъзмездно) за нещо, което трябва да платим от собствените си джобове, без да видим каквато и да е изгода от това.

Още по-интересно е, че подобни огромни суми като за малката ни и не особоно богата държава преминават шеметно все така през джобовете ни на съвестни данъкоплатци, през годините ни съзнателен живот и през възможността ни за един по-качествен живот, без реално да си даваме сметка за огромните загуби, които търпим като здраве, образование, сигурност и благосъстояние.

Тези дни Народното Събрание гласува пореден заем, с който да се покрие почти 1 милиард и половина в лева за въпросните реактори за АЕЦ Белене, които никой не е виждал. Общо загубите за България от нещото „Белене“ се оценяват на почти 3 милиарда лева. Преди две години фалира КТБ, а загубите от този предизвикан крах се оценяват на почти 5 милиарда лева. През 1989 България влезе в прекрасния нов свят с 10 милиарда щатски долара външен дълг, около 25 милиарда лева вътрешен дълг и официален фалит, единствения сред страните от Източния Блок, като външния дълг изплатихме окончателно едва през 2015 година. До тук грубо минусите за българските граждани се измарват в десетки милиарди. Абсолютно зашеметяваща сума.

Изобщо няма и да споменавам банковите фалити от средата на 90те, всичките малки и големи корупционни схеми, престъпната в голямата си част приватизация и откровено кокошкарски кражби като плащането на охраната на лица като Пеевски и Доган, които могат да си позволят това (но явно продължават да живеят според принципа „авантата си е жива печалба“).

За всичко споменато по-горе осъдени няма. Виновен е „някой там“, особено когато трябва да се гласуват заеми под натиск или да се хвърля предизборен прах, но като цяло вината и нейният носител са някаква абстракция, удобно използвана отново за нечисти цели. Всички много добре знаят кои са архитектите на прибирането на голяма част от външния дълг, натрупан преди 1989 година, кои са архитектите на големите банковите фалити и кредитните милионери, на фалита на КТБ и на „Големия шлем“, който ни оставя обречени да плащаме отново, поколение след поколение милиарди, докато се чудим защо някъде им се получава по-добре. Но понеже вината е толкова размита и прехвърлена на всякакви митични и полу-митични същества като Ран, Ът, Сорос и демокрацията, малцина търсят истината и справедливо правосъдие.

И в същото време, в държавата на кредитните милионери и милиардери имаме „Фонд за лечение на деца в чужбина“. Фонд, какъвто няма в никоя друга цивилизована държава, и то защото не можем да лекуваме тези деца сами. За десетки години така и не се намериха достатъчно средства, за да могат да се лекуват даже не толкова редки заболявания. И ако за децата има „фонд“, то за възрастните положението е страшно – последният пристан са кампании за набиране на средства, на които помагаме когато и с каквото можем. А ректорът на водещия медицински университет в България прехвърля средства отново към същите алчни обръчи, вместо те да отиват за нова наука.

Същото важи за инфраструктурата, където една магистрала се строи по 40-50 години, половината пътища отдавна вече са на дупки, за образованието с разпадащите се училища без никакви модерни технологии, и дори за отбраната, където трябва да се молим за помощ, защото милиардите за самолети са отишли в нечий джоб. Надяваме се някой да ни подари двигател трета употреба, модерно онко оборудване за болниците или таблети за училищата. Неща, които можем да си купим сами, но сме безкрайно, безнадеждно изостанали. Не спрямо другите, а спрямо себе си в един друг възможен живот.

Мнозина ще кажат, че не е работа на държавата да дава за всичко това. Факт, на държавата не само не ѝ е работа, но тя и не дава. Даваме ние, с очакването, че държавата ще управлява тези средства с грижата на добър стопанин, а ако не успее – ще има отговорни за това. Даваме, защото като общество сме приели, че някои неща като тежки и редки заболявания няма как да се лекуват без общо съдействие и че други неща, като изстребители например, са ни нужни и няма как всеки да си държи по един в задния двор. Даваме и с мисълта, че при добро управление данъците могат да намалеят и че частното здравеопазване или образование също ще помогнат да има по-малко хора, които умират от лечими заболявания през 21 век. Само дето няма как частните начинания да процъфтяват в бедна държава, освен ако това не се случва пак по онзи начин – със субсидии за лимузини, далавери и милиарди за ядрени чайници.

Но понеже като всичко останало правосъдната система също не работи, а тези, които дирижират десетилетното източване дирижират не само нея, но и общественото мнение през мрежата си от информационни канали и канални хора, няма да има наказани и няма да има край. Обречени сме завинаги да плащаме за нечий въздух под налягане, а не за собственото си благосъстояние.

Затова не можем да имаме хубави неща*.

This is why we can’t have nice things е мем, много подходящ за ситуацията с нашите хвърчащи милиарди.

Кой беше тоя Кольо Парамов?

Продължавам рубриката „Ху из ху“ с:

Кольо Парамов, който

– завършва география и философия в СУ, МИО във ВИИ/УНСС, в което няма нищо лошо, някой също сме свършили подобно нещо, но не бива да забравяме кои хора биваха изпращани за преквалификация в МИО преди 1989та година.

– привикан през 1991 от Луканов, който случайно попада на дипломната му работа и го вкарва в политиката.

Кольо Парамов, Нора Ананиева, Андрей Луканов

– по същото време (1991) Андрей Луканов възлага на Парамов да издири Емил Кюлев, за да го направи шеф на „Туристспортбанк“, създадена с 50 тогавашни милиона лева пари на Българския Спортен Тотализатор. „По време на същия разговор стана и дума за Кюлев. Информирах го, че Емил е зарязал последния семестър и има куп невзети изпити. Карлович, гледайки през прозореца от партийния дом към Народната банка, уточни: „Взел-невзел – да се оправя. Бързо го намери и му предай, че 50 млн. лева от Спортния тотализатор може би ще бъдат ползвани за капитала на новата банка („Туристспортбанк”). Провери най-вече кадровото му обезпечение”. След което повтори рязко: „Провери лично хората му за изпълнителни директори. Кой кой е? Стават ли? Да не излюпим някои пепелянки!” (Из „Въпроси“, Кольо Парамов, 2009).

– народен представител от БСП, 1991-1994. „Пуснаха ни 42-45 момчета в парламента заради онази кауза, на която се бяхме врекли. Периодът X. 1991 до XII. 1992 г. и после до XII. 1993 г. бе най-интересният от старта на промяната.“ (Из „Въпроси“, Кольо Парамов, 2009)

– гравитира около ДАР, ГОР и Евролевицата, като не прекъсва връзките си с БСП (1993 – …), близък до Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Александър Томов и други герои на прехода. „В края на заседанието се престраших и поисках да попитам нещо Огнян Минчев. Тъй като беше много пълен, Минчев трудно се обърна, за да види, кой от пройдохите иска да оспори тезите му и светлите му мисли за бъдещето на България. Уточних, че ако започваме да говорим за фактора пари, по–добре да си останем в БСП, тъй като там тепърва ще има доста много пари. “ (Из „Въпроси“, Кольо Парамов, 2009)

– Началник служба, Главен ревизор на БНБ (1995 – 1998), период, характеризиращ се 520% хиперинфлация и фалити на над 60 банки. „Става дума за създаването на кухи банки, които всъщност бяха инструменти за прехвърляне на държавните финансове активи в частни джобове – чрез прословутото „рефинансиране”, осъществявано именно чрез подписите на въпросните банкови босове; ако някой случайно е забравил, само в Първа частна банка потънаха към 26 милиарда лева именно чрез този механизъм.“ (Националната банка като клон на ДС (и БКП), Едвин Сугарев)

– финансов консултант, врачка и медиум (предрича събития в ДАНС и не само), мемоарист.

Парамов получава украински орден за някакви заслуги, нам неизвестни

– съветник на Бойко Борисов, официално от 2 януари 2010, неофициално по думите му „от няколко месеца“.

агент на ДС под псевдонима Янко (…. – ….), където според самия него „не вербували случайни хора.

Значи, от биографията и изказванията на Кольо Парамов разбираме, че за съветник на министър председателя е назначен човек, който е доносник на Държавна Сигурност, свързан е с източването на държавата, създаването на кръг от червени фирми и банки в началото на прехода, близък до Андрей Луканов (архитект на цялата концепция за прехвърляне на държавни активи и пари към частни ръце и създаването на олигархия), пряко отговорен за хиперинфлацията и доизточването чрез фалитите на частните банки.

И макар в момента паметта на обществото да е поразена от дългосрочна амнезия, подобни позабравени личности, чието участие може да се открие в почти всички събития, свързани с незаконна приватизация, препиране на пари, износ на капитали и източване не могат да останат незабелязани, особено когато участват в управление, което преди изборите се кълнеше, че ще се бори точно с това явление.

Дали това е някакъв сигнал и дали подобно назначение е симптоматично за управлението на ГЕРБ?

Предмет на отделен пост би бил един лингвистичен разбор на събраните му съчинения, в които често може да се срещнат „направи“, „пуснаха“, „случайни хора“, предполагащи невидима ръка и мозък зад нея, които пускат, назначават, избират…

Ху из ху – Яне Янев