Защо ще гласувам за Реформаторския блок

Едва ли има съмнение, че ще гласувам за Реформаторския блок, но истината е, че аз лично изпитах и изпитвам много съмнения, които предполагам, имат и всички други хора, които искат промяна, протестираха цяла година и повече и се страхуват, че ще бъдат пропилени енергията, надеждите ни и последния шанс за връщане на България към европейското цивилизационно пространство, честната икономика и демократичния модел.

Кофата катран в меда: присъствието на хора от Тройната коалиция в листите, присъствието на хора, които биха стояли добре при Сара Пейлин, но не и в партия от ЕС, рискът от разпадане вътре в НС (единствен шанс да се минимизира този риск е преференциално гласуване за хора, които поставят общите пред личните интереси), липсата на разбиране кои са прослойките и социалните групи, носители на промяната и какво искат всъщност те, части от програмата, касаещи религиозно образование (в случая мюсюлмански училища и тяхното финансиране с държавни средства, срещу което съм против), непрекъснатите организационни драми и недоверието в доказани политически номади.

И все пак, при всичко изброено, РБ са носители и на надеждата за промяна. Защо и къде?

1. ДПС – влизането на РБ в парламента е шанс за разбиване на управленския модел от последното десетилетие(я), както и за неутрализиране на ролята на ДПС като „балансьор”, която дава на тази партия и кръговете около нея непропорционално голямо влияние. Това влияние държи в капан цялото общество и е фундамент на модела „Пеевски – Доган“.

2. Правосъдие – промените в съдебната система и прокуратурата са от първостепенна важност и усилията за реформи трябва да се съсредоточат незабавно в тях. Буксуването и блокирането на реформите в другите сектори често произтичат от бездействието на съд и прокуратура. РБ има предложения за промени, които не изискват непременно промяна в Конституцията, като например изборът на съдебната квота във ВСС да бъде извършван пряко от съдиите, а не чрез посредници. За целта, както и за спешно възстановяване на ролята на прокуратурата в рамките на закона и прекратяване на употребата ѝ като инструмент за натиск на частни интереси е необходима силна политическа воля. Това ще трябва да е и ролята на РБ – да наложи на новия парламент и правителство извършването на тези спешни действия.

3. Южен Поток – представители на РБ са от малцината, които работят целенасочено, непрестанно и упорито, за да бъдат извадени наяве корупционните схеми, източването, вмешателството на чужди държави, поръчаните от Кремъл закони и бъдещите огромни загуби за България. Тези хора и коалицията имат желанието грабежът да бъде прекратен, както и да се работи за нова енергийна стратегия, която да ни гарантира независимост от чуждо политическо влияние и честно ценообразуване.

4. Проблемът КТБ – възможността никога да не получим отговори и да изплащаме отново милиарди от джоба си с години (както правим за фалита на НРБ и Виденовата криза) е напълно реална, като се вземе предвид, че е напълно вероятно бандата „Пеевски“ отново да доминира парламента и управлението. Идеите и предложенията на РБ съвпадат с моите – незабавно влизане на международни експерти в банката, отстраняване на главния прокурор, незабавно изплащане на гарантираните от закона депозити, никакво използване на публични средства, прозрачност, пълно разследване и справедливи присъди за виновните. Наказания и очистване са единствения шанс банков грабеж да не се повтори отново след няколко години, а парите за образование и здравеопазване да потъват в изплащане на удоволствията на шайка бандити.

5. ЕС – Реформаторският блок е изцяло про-европейска  коалиция, което е от огромна важност в настоящата геополитическа ситуация и вечното ни разкрачено положение между три цивилизации. Пред нас тепърва стои цивилизационен избор, който може да реши съдбата ни за десетилетия, а една силна про-европейска партия може да ограничи ролята на проруските партии и агенти, да стабилизира колебливите разнопосочни движения на ГЕРБ и да гарантира на ЕС, че в наше лице има стабилен партньор. Освен това, както обичам да казвам по отношение на ЛГБТ правата, по-добре европейска дясна партия (или дясно-центристка), отколкото евразийска лява такава.

6. Здравеопазване – в този сектор нуждата от реформи е най-спешна, а най-вероятно закъснението ни се измерва с десетки години. Ролята на РБ тук отново трябва да е на катализатор, носител и локомотив на промяната. Отлагането на реформите от всяко правителство за последните 14 години се дължи колкото на неспособност, толкова и на липса на топки.

7. Бизнес климат, инвестиции, свободна конкуренция – при правителството на ГЕРБ чуждестранните инвестиции паднаха до критичен минимум, а за правителството на Орешарски въобще не ми се говори. Възстановяването на бизнес климата и свободната конкуренция са от първостепенна важност, за да имаме отново някакъв реален ръст, а не анемични цифрички. Тези промени са свързани с реформите и в другите сектори, като правосъдие, но ролята на РБ може и трябва да е налагане на промените чрез политическа воля и участие на експерти, каквито не липсват.

Има и други важни сфери, като медии, свобода на словото, човешки права, електронно правителство и много други, но аз лично смятам, че промените в правосъдието ще задвижат и всички останали процеси на нормализация.

Разбира се, всичко изброено и евентуалната роля на РБ в него са както шанс, така и риск. От една страна съпротивата на престъпния модел ще е огромна и с всякакви средства. От друга – невъзможността да се изпълнят поетите обещания и пропиляването на надеждите на гласоподавателите поради личностни конфликти, измяна, партийно номадство и откровена глупост ще доведат до нови разочарования, апатия, липса на доверие, напускане на България и отказ от граждански действия. А и е много вероятно скоро да няма нов шанс за влизане в парламента и участие във властта на една подобна партия.

Затова ние ще направим каквото можем, при всичките съмнение и притеснения, но избраните от нас ще трябва да дадат всичко от себе си честна, упорита и прозрачна работа за всички. Даваме голям кредит от доверие и очакваме да бъде коректно върнат.

Бързи разсъждения около случващото се последната седмица

Три бързи разсъждения около случващото се последната седмица:

1. Протестиращите искат нова Конституция и смяна на политическата система, защото всъщност не знаят какво точно да поискат, което да ги накара да се почустват по-добре. Някой подхвърля идея, която се хваща от всички и се повтаря в хор, защото тези искания звучат добре и носят обещание за радикална промяна, която ще повиши качеството им на живот. Това разбира се, няма как да стане само/или с подмяна на рамката, тъй като и до момента имаше на хартия инструменти и система, които ни позволяват да се упражнява властта от народа за народа (КРБ, чл. 1, ал. 2).

Случващото се обаче е опасно, защото могат да се прокарат всякакви популистки, вредни, застрашаващи и обслужващи чужди държави искания, които да се подхванат от масите като пожар в стърнище с непридвидими последици.

2. След вчерашното изказване на премиера в оставка Борисов, че Ахмед Доган е поръчал убийството му прокуратурата не се самосезира. Вариантите защо това се случва са два:

а/ Главният прокурор, а и всички останали знаят, че Борисов отново говори глупости;

б/ На прокуратурата по принцип не и пука кой кого заплашвал, кой какви засекретени документи е изнасял и дали има извършено някакво тежко престъпление против личността, държавата и така нататък.

И в двата случая много жалко.

3. Събитията от вчера поне за мен бяха изключително унизителни и неуважителни. Отдавна не съм се чувствала толкова омерзена от отношението на овластените от мен хора, чиито заплати плащам и аз като данъкоплатец. Неявяването на премиера, неадекватните изказвания и дискусии, арогантното и просташко поведение в уж храма на демокрацията, платените фермери – всичко това вместо да ми е смешно, предизвика в мен желание да повърна.

Освен омерзение почуствах и срам, въпреки че може би не трябва. Добросъвестно работя, честно плащам данъци, работя про боно за различни граждански и политически каузи и се опитвам по малко да участвам в партийната система, но някак си имам усещането, че аз, заедно всички останали имам вина падението да е толкова ниско.

И проблемът е не, че политическата система се е провалила, а че ние всички се провалихме в това тя да ни носи ползи, просперитет и сигурност.

Доган и симптомите на болното ни общество

Който и от възможните варианти да отговаря на истината за случилото се в събота на конференцията на ДПС, каквито и интерпретации да чуваме, истината е една – всеки един възможен сценарий е симптом.

Симптом за тежко заболяване на държавата и обществото. И истински, и фалшив атентат показват девиациите на обществения ни живот, политика и 4та власт. Симптом са още повече 80% от публикациите по темата, карикатурите и смешките в социалните мрежи, изказванията на премиера, вътрешния министър, на градския прокурор, на политици, анализатори и редови граждани.

Симптом е и опита за етнизиране на казуса на най-високо равнище – пак от министър-председателя, което е престъпно и неморално и беше запазена територия за маргинални партии-балансьори като Атака и ВМРО (още преди 2 години писах по темата в поста Уродливите изчадия на българската политика). Неморално и опасно е да се трупа електорална мощ с всяване на етническа и социална омраза, разделяне на обществото и създаване на реална заплаха за гражданския мир.

Симптом е и неадекватността на реакциите на водещите фигури в държавата и невъзможността им да успокоят обществото. В подобен момент на несигурност и вътрешен дискомфорт се сещам за Обама и речта му след стрелбата в Нютаун, и знам, че агресията и обвиненията от страна на премиера са нещо много, много грешно.

Също колкото е грешно да оправдаваш случилото с това, че Доган освен турчин, е и престъпник. Голяма част от изказалите се имаха всички механизми един заподозрян да бъде разследван и осъден, стига да бяха имали свободна воля, независимост и да не са част от абсолютно същите схеми, кръгове, договорки и едри корупционни практики. Ние като граждани също имахме своите механизми, които не използвахме, докато туморът на корупцията превземаше все повече и повече от държавата.

В целия грак и какафония остана незабелязана, нечута и най-вероятно неразбрана речта на самия Ахмед Доган, която е визионерска на няколко нива в първата си част, касаеща света, ЕС и региона. Във втората си част речта е изключително точна в анализа и посочването на конкретните дефекти, изкривявания и личности на преминаващата в диктатура и без това куца демокрация у нас – страх, бизнес на колене, тотално компроментиране чрез медиите, изключително тежкото състояние на българската икономика и т.н. (с цялата условност на факта, че Доган е част от статуквото през последните 23 години и като такъв носи своята отговорност за случващото се, а посочените недъзи са добре известни, но когато критиката започне да идва от по-високо, циреят е вече назрял).

Иначе да, театър има и постановките вървят ежедневно последните 20-30-40 години, а авторите, режисьорите и актьорите са част от постоянната му трупа.

Уродливите изчадия на българската политика

„Атака“ е най-уродливото отроче от десетките такива изчадия, пръкнали се от също толкова уродливата ни политическа система. РЗС, ДПС, ВМРО, потъналите в небитието ОКЗНИ, Български Бизнес Блок, Лидер и прочие са креатури на система, която е мимкриралото продължение на една предишна такава, в която властта се крепеше върху страх, шантажи и сложна структура от постове.

Преди 21 години отдела на ДС, който отговаряше за малцинствата роди триглавата ламя ДПС, ОКЗНИ и ВМРО, като целта беше българските етнически малцинства да не гласуват за възникналата демократична опозиция. В течение на годините първата партия, управлявана от Ахмед Доган успя да се намести в политическия живот като „балансьор“, разбирай търговец на власт и влияние, продаде интересите на собствения си електорат, като ги остави да тънат в нищета, неграмотност и да нижат тютюн през 21ви век, създаде си обръчи от фирми и управляваща прослойка от ояли се клептократи.

Поради изброеното всеки нормален електорат би се отдръпнал от представляващите го, освен ако не се чувства изплашен, заплашен и не намира опора единствено в тези, които го насъскват против онези другите, различните, с които няма да можем да делим едно село, един град, една държава.

ОКЗНИ изигра своята роля преди първите демократични избори, когато другаря Първанов вееше българското знаме без срам, скандирайки против връщането на имената на турците и ромите. След това се появи Атака, по образ и подобие на ОКЗНИ и ВМРО и като скачен съд на ДПС – едните плашеха отрудените хорица с крадливите главатари от ДПС, които прокарват политиките на Истанбул, другите плашеха отрудените хорица с бандюгите от Атака, които ще нахлуят в селата им и ще ги напъдят пак към Турция, ще им сменят имената и ще им вземат работата.

В края на пролетта на 2011 година почти за всички стана ясно, че правителството на ГЕРБ е неуспешно, водените политики не успяват да извадят страната от кризата, да променят структурата на икономиката, здравеопазването и осигурителната система загиват и търговците на власт и влияние наостриха уши.

Започнаха се сметките и комбинациите, в които винаги трябва да имаме 2-3-4 малки парламентарни групи, които да подменят вота и да участват в безпринципни коалиции, едни други партийки и сдружения, които да разсейват гласовете и едни трети, които да обират вота на лумпенизираното и неграмотно население.

Атака и ДПС започнаха да си подават топката, само че този път нещата загрубяха.

Да се напада молитвен дом на Свидетели на Йехова? Да се атакуват хора по време на молитва и да се палят религиозни символи? Да се бият ромски семейства с малки деца? Да се убиват гей хора в парка?

Мисля, че достатъчно търпяхме политическата търговия, комбинациите, покупко-продажбата на политици, овчедушието на медиите, бездействието на полицията, дискриминацията, речта на омразата и насилието в парламента и от министър председателя, кьопавия Наказателен Кодекс, инертността на съда, недосегаемите политически лидери като Волен Сидеров, мълчащите лидери на големите политически партии, вилнеещите банди нацисти по улиците и СТРАХА.

Бяхме готови да гълатаме корупцията, бирите, златевците и енергията заедно с жабетата, но не сме готови да се пали, бие и убива, само защото някой е от друг етнос, религия, сексуалност или е с увреждане.

В 21 век аз бих ги попитала същите тези „политически играчи“, уродите на политическата ни система – заслужава ли си насилието, момчета и момичета? Вкусна ли е властта след това? А на какво има вкус?

Киришки пирати

Вчера баща ми, който през целия си живот се е занимавал с паметници на културата и е работил доста из Созопол, ми спомена в разговор, че остров св. Кирик е на път да мине в ръцете на Доган (вероятно официално отново ще се води на нечие чуждо име и вероятно на него ще си построи свръх нов свръх-кичозен палат).

Островът на който се намираше военната база, чиято сграда е паметник на културата в момента е спорна земя, върху която права твърдят че имат военните, МБРР и общината. Предполага се, че ще се озове там, откъдето най-лесно ще се прехвърли в точните ръце.

Преди време слухове свързваха Божков-Черепа със св. Кирик, но явно нечии други интереси са надделели.

Крайно време е да се направи много сериозна имотна проверка на лидера на ДПС, хората около него и цялата му партия, предложение за което е направено от ПГ на ДСБ. Аз лично като гражданин на тази държава се надявам да има честна проверка с истински резултати, и пак като гражданина на същата държава не вярвам това да стане.