Ефектът от оставката на Веселин Вучков

Оставката на Веселин Вучков е изключително лош сигнал, който ще срине и без това крехкото доверие в кабинета, пострадало от непрозрачното теглене на заем, действията на минстри като Горанов и Рашидов и засега неслучващите се реформи. Министърът, който беше свеж полъх на адекватност, модерност и липса на репресия след личности като Румен Петков, Михаил Миков, Цветан Цветанов и Цветлин Йовчев чрез достойната си постъпка показа, че пред опитите за промяна на системата е поставена стена, но този знак беше заглушен и смазан от истерия, лъжи и противоречия.

Няколко са проблемите, които избиха над повърхността през вчерашния ден, и нито един от тях не е за пренебрегване.

Потвърждават се съмненията, които мнозина граждани имаха още при формирането на коалиционното правителство, че ГЕРБ не са се отървали от зависимостите си от олигархичния октопод, който задушава държавата. След над година протести срещу модела #КОЙ и още над 100 дни компромиси с какво ли не стана пределно ясно, че няма нито политическа воля, нито дори желание за събаряне на модела от страна на най-големия коалиционен партньор, а някои представители на РБ по никакъв начин не отговарят на очакванията на избирателите си.

От много действия, включително в сферата на сигурността,  правосъдието и изграждането на големи инфраструктурни обекти като Северната тангента основните облагодетелствани са ДПС и фирми от техния кръг, близки до кръга Доган-Пеевски, а неформалната коалиция между ГЕРБ и ДПС е прикрита зад евфемизми като „плаващо мнозинство по целесъобразност“.

С приемането на оставката на ключов като ресор министър, само за да се запазят фигури, близки до престъпното и репресивно управление на кабинета „Орешарски“ Борисов дава заявка, че реформи няма да има или пък ще има „реформи“ както и когато той ги вижда. Сигналите за това се появиха преди месеци, като все пак имаше надежда, че заявеното желание за нов начин на работа, разумните хора в правителството и в парламента и крайната нужда от промяна все пак ще доведат до някакъв обрат.

Пълна неадекватност от страна на премиер и двама вицепремиери. За съжаление на върха на държавата има хора, които явно или не знаят за какво са там, или имат втори дневен ред, различен от този на избирателите и обществото като цяло. Нацупената реакция на Борисов, плод на огромно его, избила в „най-важния ми ден“ единствено идва да ни покаже, че нямаме Борисов 2.0 и досегашното му въздаржание от обидна реч, неадекватни постъпки и хюбрис е към своя край. Най-важният ден, в който идва директорът на ФБР би трябвало да е от значение за цялата държава, която все още е притискана икономически от организираната престъпност, а не само за един. Усещането, че отново имаме насреща си човек, който не осъзнава ролята си като премиер – да служи, а не да му служат се завръща с пълна сила, за съжаление.

В добавка към Борисов отново стана ясно, че вицепремиерът Меглена Кунева освен, че не в състояние да има мнение, откровено лъже, като нарича „лични причини“ обоснованата мотивация на Веселин Вучков, без дори да си даде сметка, че обществото ще види стенограмата от заседанието на МС няколко часа по-късно.

И разбира се, черешката на тортата бе появата на другия вицепремиер Румяна Бъчварова, която в национален ефир си позволи да прави внушения за някакво влияние, волно ли, неволно ли над Веселин Вучков, с което остави усещането, че крадецът вика „дръжте крадеца“. Поведение, което видяхме от Валерия Велева, Бриго Аспарухов и други, познати с обслужването си на престъпни кръгове, но неподходящо за вицепремиер на държава от ЕС. Подобни внушения в момент, в който излизат сигнали за зависимости между тайни служби, бившата ДС, кръгове около Мултигруп, Пеевски и Доган са добре дошли за споменатите, но пък оставят много лошо усещане в хората, които искат незабавни реформи и промени на модела.

Шумът в ефира пък допълнително обърква голяма част от гражданите, които поради едни или други причини не са навътре в случващото се, не разбират нуждата от реформи, не получават адекватна информация от масово зависимите медии и поради тази причина трудно ги подкрепят.

От тук насетне, при ясно заявено желание на Веселин Вучков, че няма да се върне на поста правителството и управляващото мнозинство нямат много полезни ходове, за да възстановят загубеното доверие, което би им дало въздух за провеждане на заявените политики и реформи. Незабавната смяна на Писанчев и Лазаров са първата стъпка, но това, което обществото трябва да види веднага след това е задействана съдебна реформа, ефективна борба с корупцията във всички сфери, особено в МВР и прокуратурата, прозрачност, включително за теглените заеми, прекратяване на източването на държавни и общински средства през различни схеми, прекратяване на репресиите над граждани, истината за „Червеи“ и следенето на протестите през 2013 и разбиване на монополите на мафията.

Естествено, добре е управляващите също така да си дадат сметка, че живеят през 2015 година в Европа и че управляват хора, често доста по-учени, по-пътували и повече работили от тях. Уважително отношение към избирателите е нещо, на което трябва да се научат, за да продължат да заемат постове и да получават заплата като служители на обществото.

Проблемът „Патриотичен фронт“

Около месец след избора на правителство става ясно, че слонът в стаята*, който всички виждат, но малцина споменават е започнал да троши порцелана, мебелите, полиелея и вече танцува върху хората, но засега като че ли никой от участниците в управляващата коалиция няма реално намерение да сложи край на всичко това. Разбира се, скандалните и крайно неуместни действия от страна на ПФ и компромисите с тях потъват на фона на казуса с „Белведере“, Южен Поток, КТБ и подправеното тефтерче на Филип Златанов, но неадекватността по отношение на Фронта само благоприятства понататъшното буксуване в блатото на беззаконието, икономическата стагнация и липсата на реформи. Защо?

„Патриотичният фронт“ като сбор от НФСБ и ВМРО е огромен проблем както за правителството, потенциала за реформи и стабилността му (която е поставена под съмнение от чужди инвеститори, рейтингови агенции и прочие), така и за имиджа на Реформаторския Блок, който би излязъл като най-големия губещ от решението си да разчита на Фронта. Посоките, от които идват проблемите са много, като част от тях са в разрез с декларираната от настоящото правителство про-европейска ориентация, с желанието България да се отърве веднъж за винаги от зависимостите си от бившите служби за сигурност и с ценностите и очакванията на повечето избиратели на РБ.

Агенти на Държавна Сигурност – Красимир Каракачанов е бивш агент на Държавна Сигурност, което от много време не е тайна, а листите на коалицията имаха най-много разкрити от Комисията по досиетата сътрудници. Компромисът с това е компромис с ценностите на твърдите избиратели на тъй наречените десни партии, в това число дори ГЕРБ, а затварянето на очите за тези факти са тежка обида за пострадалите от бившия репресивен апарат.

Финансиране и купен вот – тезата, че Слави Бинев е избран от народа и поради тази причина няма защо да се протестира срещу неговия пост в Комисията по културата и медиите издиша поради факта, че точно той например от години вероятно разчита на купени гласове или купени избираеми места като част от различни формирования. Освен за Бинев, остават съмнения, че НФСБ са получили в последния момент помощ от приятел, което обяснява и разминаването от процентите, които им даваха социолозите преди изборите и крайния резултат. А за добрия приятел се спрягат различни хора, включително банкер, намерил убежище в Белград и правешки петролен олигарх.

Връзки с Путин и Кремъл – след посещението на Каракачанов на събитие на френската крайна десница, на която присъстват и представители на „Единна Русия“ на Путин се появиха основателни съмнения, че Кремъл си има не една, а две партии в 43тото Народно Събрание. Както вече съм споменавала, отношението към Путин и неговия интернационал е въпрос на цивилизационен избор, а безкритичното приемане на подобни случки от страна на другите политически сили в управляващата коалиция и не само е много лош сигнал за избирателя.

Ксенофобия, хомофобия, религиозна нетолерантност – това са отличителните характеристики на двете партии в ПФ от самото им създаване. Освен безнаказаната пропаганда по телевизия СКАТ, ВМРО може да се похвали с нападението над молитвен дом в Бургас и участие в атаките над София Прайд в лицето на Ангел Джамбазки (ВМРО), а НФСБ – с предизборното си предложение за създаване на цигански резервати с цел привличане на туристи. Ситуацията стигна до логичния момент, в който български гражданин с небългарско име (каквото и да означава това) беше посочен като неприемлив за заместник-министър въпреки изключително добрата си подготовка, а двете партии предложиха да се декриминализира употребата на огнестрелно оръжие срещу „циганската престъпност“.

Всяко едно от посочените неща би следвало да направят Патриотичния Фронт неприемлив коалиционен партньор за една нормална партия, да не говорим, че би трябвало да има и осъдени, ако прокуратурата не си затваряше очите.

Безпринципност, клиентелизъм и търгашество – и случая с Орхан Исмаилов, и различните договорки, които явно не са в рамките на първоначалното коалиционно споразумение – пост на заместник-министър и заместник-областен управител за ПФ са само доказателство за това, което отдавна се знае и от многогодишното участие на ВМРО в политическия живот, и от престоя на Валери Симеонов в Бургаския Общински Съвет – това са хора, които са готови на всичко, за да постигат целите си, нямат никакво разбиране за обществен интерес и са готови да обслужват клиенти, които имат нужда от лобизъм и специални услуги. Не мисля, че гласувалите за РБ са гласували за такъв партньор, а сделката „Исмаилов срещу два поста“ изглежда грозно.

Коз в ръцете на ГЕРБ – от тук насетне всяка една издънка на Патриотичния Фронт ще дава предимство на ГЕРБ и Бойко Борисов да прехвърля отговорността върху Реформаторския Блок с думите „Ние не ги искахме, те настояваха за това“, а цената за това настояване може да се окаже изключително висока.

Последно, но не по важност – всичко, което излиза от Патриотичния Фронт налива непрекъснато вода в мелницата на ДПС, за които на този фон не е трудно да излязат отново „пазител на етническия мир“. Прехвърлянето на новините на турски в БНТ2, протестите срещу Орхан Исмаилов, непрекъснатите ксенофобски изказвания дават инструменти на ДПС да запазят своето непропорционално голямо влияние, което от своя страна е основа за влиянието на Делян Пеевски, случващото се в икономиката, съдебната система и медиите. И ако играта на скачени съдове е нещо, което можем да очакваме от формация от ченгета, плод на политически инженеринг, не можем да очакваме от Реформаторския Блок да бъде само пасивен партньор в този танц.

Тезата, че ако Патриотичният Фронт не е партньор, във властта директно влиза ДПС е добро оправдание за всички компромиси и за съжаление едва ли някой в момента има работещо решение на този проблем. И все пак, давайки своя кредит на доверие, сме имали очакването, че нормалността и реформизма ще бъдат това, което ще оформя облика и поведението на това управление и ще постави в някакви рамки дори неприемливите патртньори. За да продължим да подкрепяме, е необходимо да видим декларираното преди изборите, че политиката е за ценности, а не за личности и договорки.

Това, на което ставаме свидетели в момента – нормализация и легитимация на ксенофобията, пасивност пред ченгесарщината и клиентелизма, „патриотизиране“ на всички нива в държавата и компромиси с ценности е цена, която не знам дали сме в състояние да платим. А и не знаем дали си заслужава.

* Всъщност слоновете са два – освен Патриотичния фронт, АБВ също е формация, в която са крайно неприемливите за десния и изобщо нормалния избирател фигури на Румен Петков и Георги Първанов, но засега успяват дори покрай Южен Поток да летят ниско и да не привличат внимание към себе си.

Най-четеното за 2013

trend

По-долу следва списък с най-четеното през 2013 година в блога. Защо 20? Защото така правя и защото не съм пускала подобен списък от 2010 година. А защо изобщо го правя? Защото ми се стори важно да пакетирам историите и темите от тези така особени 12 месеца, които сякаш събраха в себе си няколко отделни епохи.

Освен всичко останало – протести, работа и много малко лично време, написах 45 текста, повечето по над 5000 знака. И не, никой не ми плаща да пиша, мразя ви безплатно, даже си плащам за това с време и пропуснати ползи.

1. България страшна приказка – страшната картина на хора, използвани като крепостни от една провалена власт.

2. Никога повече продукти на „Белла България“ – много стар пост, от януари 2007 година. Трафикът не изглежда случаен, като най-вероятно зад него стоят конкурентите на „Белла“ – „Камарко“, които възвърнаха позиции при това правителство. Героите от „Белла“ пък бяха близки с Мирослав Найденов и спретнаха акция „Дупетата“ срещу „Камарко“. Сред тези мафиотски войни е най-добре изцяло да избягваме продуктите и на двете компании, както и да си припомним какво друго лежи на съвестта на Венцислав Георгиев.

3. Писмо от една донякъде успяла жена на 37 – нещо като писмо до себе си по темата за успеха и неуспеха в двете паралелни държави, които живеем. И за обидата на моето поколение, което трябва да мери успеха си спрямо мафиоти и непотисти, при всичко, което ни костваше да постигнем все пак нещо.

4. Нещо много лошо се случва в България – тежката тема за расизма, хомофобията, ксенофобията, престъпленията от омраза, липсата на върховенство на закона и политическото инженерство на гърба на дискриминрани групи хора. Няма да пропусна да напомня, че в член 162 от НК признак „сексуалност“ няма.

5. 10 мита за протестите – първият от 3 текста, с които оборвам опорните точки на про-правителствената и про-олигархичната пропаганда, още преди да се досетим, че ни стрелят с „опорни точки“, а не просто така, от любов към дискусията. Разбира се, аргументите, разумът и възпитанието са слаби оръжия пред радио точки, програмирани с опорни точки.

6. Писмо до г-н Миков и олигархо-номенклатурата – с писма и без писма провокациите, довели до използване на полицейска сила продължиха, както и грозните лъжи. Междувременно заместникът на Миков изчезна.

7. Дъното? – текст от 14 юни, малко след новината за номинацията на Делян Пеевски. Оказа се, че това съвсем не е дъното, и че такова даже още не се вижда.

8. Още 10 мита за протестите – втори текст по темата за митовете, пардон, опорните точки срещу протестите. Към този момент, началото на юли, колективният разум зад опорните точки започва да се окопитва и да стреля не толкова напосоки.

9. Защо БСП не може да е алтернатива на ГЕРБ – един от малкото текстове отпреди протестите. Стана ясно защо БСП не може да е алтернатива на нищо, освен на Ал Кайда.

10. Най-бързият път към диктатурата е пътят на най-малкото съпротивление – текст по темата ГЕРБ, писан преди парламентарните избори през май. Не съм променила мнението си.

11. Знаеш, че с една власт е приключено, когато ѝ липсва основа от доверие и ценности, заради нередни избори и фундаментални грешки. Знаеш също, че е трудно да я бутнеш, колкото и да се клати, когато е обградена от стотици метри ограждения от хора и желязо. И когато вече няма разделение на властите.

12. По изхода на студентската стачка ще познаем кои сме и къде живеем – познахме, а и не беше трудно – живеем на едно доста лошо място. Горчилката от нападението над Софийския Университет и омразата, която се изсипа над децата остава. Очаквам скоро мразещите да заридаят за напускащата kleta majka balgariq млада кръв. Да, вероятно ще изтече и кръв, и мозък, и това ще е заради вас и тези, които ви притежават.

13. Не съм съгласна с избора на Сотир Цацаров за главен прокурор. Все така не съм, а използването на прокуратурата за роене на парламентарни групи и създаване на партии-клонинги само затвърждава мнението ми, че не съм избързала с оценка.

14. Протестите, подмяната и края на страха – за методите за подмяна на протестите – провокации, опорочаване, подмяна на протестиращи, както и за края на страха. Тук може би избързах, защото страхът така и не си тръгна, а наскоро появилите се снимки на лица от контрапротеста, участвали в началото на протеста са нагледно доказателство, че управляващи и задкулисие не се свенят да използват всякакви инструменти и методи. Въпросната госпожа си позволи да говори за „подмяна“, въпреки че сама тя е лице и еманация на подмяната.

15. Защото сме сводници и трафиканти на хора – за връзките на управляващите с организираната престъпност, и то най-тежката – трафикът на хора.

16. Какво следва от протестите? – много неща, като все още предстои да си върнем политиката и партийната система.

17. Протестите – митове и легенди, част 3 – част трета от спора с радио-опорните точки, към момента, в който бяха включени кемтрейли и други психотронни елементи. Би трябвало да е смешно, но всъщност не е.

18. Няма да забравим Пеевски – ами не, няма. Никога.

19. Порочният медиен модел – 5 минути срам и после нищо – още по темата за лъжите на ПР екипа на КТБ, медиите, ролята им за моделирането на общественото мнение в полза на малка група хора и защо някои хора избират доброволно петте минути срам.

20. Важно е да не мълчим – някои от най-използваните методи за подмяна и манипулация, които започнаха да обръщат играта през август. И нещата изобщо не са спрели, като към настоящия момент агресията и натискът са доста силни, което е нормално – страхливецът е нагъл, когато се усеща силен.

Това беше последното обобщение, време е за следващата година. Важно е да не мълчим и да не бездействаме, това не е битка, а война.

Коледните празници започнаха с много настроение – държавата си има нов главен прокурор

Коледните празници тази година започнаха с много настроение – държавата си има нов главен прокурор, уж толкова съмнителен, ама всъщност колко да е съмнителен, то който и да барнеш от елита на съдебната система, изпълнителната и законодателната власт в момента, все ще се стигне до апартаменти, скрити данъци, корупционни скандали, манипулирани решения, затрити доказателства, странни законови поправки и уиски на кило с Румен Петков, който пък за 22 години не научи значи, че висшата проява на елитарност не е да се наливаш на корем с вносни питиета от Корекома.

Казано е още: по апартаментите ще ги познаете.

Президентът пък неизненадващо за мнозина и изненадващо за няколкото вечни оптимиста подписа указа за назначаването на Трицонков, което си беше логично, както беше логичен и отказа му да допусне Марковска, след като това беше единствения ход на премиера, лавиращ между любовта на електората, любовта на Цветанов и любовта към себе си. Да речеш направо, че е Свети Валентин вече.

Същата коалиция от верни приятели „Марковска – Трицонков“ ще попълни може би напролет Конституционния Съд, а може би не, всъщност даже съвсем не е нужно предвид задаващите се последни законови поправки и пооправени закони за приемане, някакъв референдум, избори като последен бой, партизан за бой се стяга и така нататък, но по-важното е, че засега не търсят вече в юридическия пул на СДС, откъдето винаги може да изплува фигурата я на Богомил Бонев, я на някой друг герой с нежно сърце и хладни ръце или беше обратното.

Иначе днес по телевизора ще дават интервю с Властелина на Държавата, който ще погледне строго, но благо изпод вежди, ще се поскара малко, а после ще обясни, че за всичко е виновен Костов, нали вече Станишев и Доган не са, че май ще идват на власт пак следващата година.

Защо Властелинът, а не император Шедъм Корино IV например знае само зомбито на Кеворкян, който единствен в тази държава има лицензия да решава кой е човек, кой нечовек, кой е орка, кой е Жан Виденов и кой единствен той ще ги владее.

Казват даже, че когато Кеворкян се зомбифицирал, тленните му полуразложени мощи са получили хартишката за официален категоризатор и министър на истината от генерал Любен Гоцев, но това засега е само непотвърдена информация, а копие от документа стои единствено при Гого Лозанов. Иначе на церемонията по връчването май присъствал и министъра на мощите.

Още иначе милата госпожица Лиляна Павлова също ни се скара вчера строго, но справедливо от телевизора, все пак тя пък е властелинката на държавата и Мис Грация, няма как, нали и Имелда Маркос е свършила велики дела, особено в магистралното дело, инфраструктурата и други важни отрасли.

От онзи ден предполагам, че единствено завистта на министър Диана Ковачева към Мис Грация я кара да предприема бързи набези към групата на топ-мъже като Трицонков и Цветанов, но от друга страна у нас не е задължително да не си падаш по корупцията и да работиш срещу нея, все пак си имаме даже официален орган, БОРКОР, съчетаващ Ин и Ян, та за едно „Трансперънси“ ли ще се чудим и маем.

Иначе на Източния Фронт нищо ново, безработицата достигна нов пик, десетки хиляди в частния сектор не взимат напоследък заплати, защото кинти вече няма, а в Перник дозакриха службата по труда, защото се оказа че там труд няма, няма и да има. Скоро и в други български градове и така до момента, в който трудещите се на договор у нас ще бъдат заети на 100% в сферата на пр-а, рекламата и диджитъл имидж услугите с фокус европейска тематика, стандарти за кисело мляко и кисело зеле и ползите от тютюнопушенето за пеленечeта и кърмачки. На всеки 10 лева държавна поръчка по един форумен коментар бонус.

Ами весели празници, както се казва, пък след това на когото му пука, може да хваща гьостерицата, на останалите – честито да им е Империята отвръща на удара и следващата уродлива коалиция.

Пролетното почистване започна

Румен Петков подаде оставка. Съвсем не по собствено желание, воден от съвест и морал.

Това е само началото на голямото почистване.

Логически абсурди, наглост и червен светофар за тях

От заключенията на доклада, изготвен от Румен Петков по повод кризата и скандалите в МВР излиза, че за всичко през последните n на брой години е виновно правителството на Иван Костов (от Mediapool). Не че съм очаквала нещо друго, всяко действие на червената мафия/тройна коалиция/оперативно интересни лица в тази ситуация е абсолютно пресказуемо, но… айде стига вече!

Оливането е пълно, а наглостта – безкрайна. „Вътрешният министър ще запази поста си, за да не се запази статуквото в МВР“. Що за абсурд?

Междувременно във Facebook се появи група, подкрепяща инициативата „Червена светлина за червената мафия“ (през Радан).

Каузата:

Ние сме против срастването на държавната власт и организираната престъпност в България, против съдружието между мутрите и властта.

– Червена светлина за „оперативно интерeсния“ бизнес

– Червена светлина за унищожаването на природата

– Червена светлина за привилегиите и премахването на конкуренцията

– Червена светлина за разрушаването на градската среда

– Незабавна оставка на Румен Петков

Аз също подкрепям. Не е много, но по някакъв начин искам да кажа „Стига!“ и да ме чуят.

Каузата е подкрепена от ДСБ – Средец, на която искам да честитя новия председател. Подобни неща ми дават надежда, че нещата ще се оправят. Някой ден.

П.С. И два много хубави поста от Никола Пенев тук и тук.

Vaudeville

freakshowmain.jpg

Freak show, Oscar De Las Flores

Тази държава последните дни съвсем заприлича на лош водевил с прилежащите му комици, фрийк шоу, псевдо-научни лектори и всякаква друга паплач. Арестуват висши настоящи и бивши служители на МВР, корупцията, която изплува на повърхността е с размерите на Гренландия, вътрешния министър Румен Петков се гаври с гражданите на дръжвата, като откровено се подиграва на пресконференции, пиян от чувството си за недосегаемост и бутилка квот’ дойде, други генерали пък се промъкват като същински Авакум Захов и с риск за живота си разкриват „конспиративни срещи“, докато министър председателя гледа умно и не смее да измъца нищо, щото не се знае знае ли се, пък и ние мълчим до край, като в онази балада – ни дума, ни вопъл, ни стон.

В същото време държавата върви на самотек, и което е нормално, се е забила в девета глуха, спират плащания от еврофондове, хората издирват сами близките си, деца загиват и какво ли още не.

В интерес на истината, аз последните дни гледам на всичко което става с огромен интерес, направо зяпнала и това чувство доминира над естествения ми ужас и отвращение. Да видим докъде ще стигнем.