Сутрешно придвижване

Днес ми се наложи да отида с градския транспорт на работа и честно да си призная, отдавна не бях изживявала такъв ужас. Понеже офисът ни се премести извън София, обикновено ме взимат сутрин с кола или в краен случай се придвижвам с трамвай №5 и после със 111, но от едно известно време насам трамвай няма, или поне не и в частта, в която мога да го хвана. Не знам какво точно търсят до 6то районно от 2 месеца насам, но искренно се надявам да си заслужава усилията и разходите.

Та по причина, че не ми се даваха n x 0,60лв. за да се добера до работа, се придвижих пеша до Руски паметник, което като цяло не е далеч, макар и да не отговаря точно на представата ми за близка спирка, и зачаках 260. Груба грешка. Доколкото знам, линия 260 е една от дадените на частни превозвачи, но това не обяснява защо за превоз се използват душегубки, пък макар и чисти, въпреки че от друга страна това е доста добър начин да се ограничи прираста на населението в София. Аз оцелях, разбира се, но това е защото съм израстнала с градския транспорт тук и имам три десетилетия опит в борбата за седалка оцеляване, но идея си нямам какво изпитват хората, които се сблъскват с СКГТ на по-късен етап от живота си. Доколкото разбрах, един колега от Стара Загора миналата седмица получил нервен срив, след като попаднал в задръстване.

Както и да е, добрах се полузадушена до спирката на 111 и вече даже си мислех, че придвижването е на път да завърши благополучно, но не би. 20 минути чакане на рейса, после пак неравна борба, още асфиксия и с около половин час закъснение се добрах до офиса.

Не знам докога ще продължава това чудо, аз като цяло не съм много травмирана, но и на мен ми кипва понякога. За мен единственото решение за момента е да започнат пак да продават успокоителни без зелени рецепти по аптеките.

Advertisements
Posted in коментар, софия

Мартин Заимов вече си има блог

Кандидатът за кмет Мартин Заимов вече си има блог.

Posted in разни, софия | Вашият коментар

Престъпността в България внезапно изчезна

Вчера директорът на полицията у нас, някой си комисар Валентин Петров съобщи, че у нас престъпността внезапно е изчезнала. Т.е. сведена е до нивата отпреди 90та година, когато, както добре си спомняме, имаше само битови престъпления и по някой западен шпионин за цвят. Присвояванията и корупцията също мисля, че спокойно влизат в графа битови престъпления предвид факта, че и тогава си бяха основна част от бита на всякакви месари, хлебари и служителки в столовете. Както и да е.

Това, което аз не разбрах е, дали този господин се хвалеше или изразяваше искрено притеснение на управляващата коалиция от факта. Вероятно констатацията е направена на базата на отчетените към момента приходи в партийните каси, а ако те са намалели драстично, това си е много притеснително.

Сега остава да намерим изчезналата престъпност.

Posted in коментар | Вашият коментар

Нервната акула

akula.jpg

Carcharhinus cautus, акула от семейство Carcharinidae, e известна на английски като nervous shark. Идея си нямам защо тази акула е наречена „нервната“, но сигурно си има някаква сериозна причина за това.

Това, което аз знам е, че нервната акула е относително дребна, като дължината и достига до 150 сантиметра, живораждаща, обитава континентални и островни шелфове в Тихия океан и се храни с дребни рибки и раци. Доста срамежлива е, и общо-взето не е опасна за хората.

А защо блогът е наречен така – ами сигурно защото обичам рибите, а тази акула по нещо ми напомня за мен.

Posted in разни | 5 Коментари