Предизвестен колапс за СУ

Проф. Боян Биолчев бил казал днес за БНР, че висшето образование било доведено до колапс. Предизвестен при това. Причината била, че от две години в бюджета на държавата нямало отделени пари за образованието? И също така, че днес на общото събрание на университета ще се приеме декларация, че ако държавата не изпълни своите задължения, СУ ще спре работа.

Че държавата ни е абдикирала от куп задължения е вярно, но ми е чудно защо всяка година само СУ изпада в колапс, и доколко този колапс не е причинен от лош мениджмънт. А участниците в играта, които се управляват лошо, изхвърчат от пазара, поне така пише в дебелите книги.

Лошото е, че всяка година те колабират, всяка година от другата страна на барикадата (защото барикада има) хора мислещи се опитват да променят нещо, но резултати няма.

Цитат от професора: „Ще ми е много тежко да спре работата в Университета, но напрежението е много голямо“.

Симеон Патеев пише често по въпроса, а в „Дневник“ вчера излезе статия от професор от СУ, в която се съдържат смислени идеи и предложения. Дали този професор по някакъв начин има участие в управлението и политиката на университета?

Advertisements
Posted in коментар

Филмови очаквания

Павел Павликовски (My Summer of Love, Last Resort) снима в момента филм по Vernon God Little на DBC Pierre, който се очаква да излезе до края на тази година.

Жан-Пиер Жюне (Амели, Деликатесен и Пришълецът 4) пък снима по Животът на Пи (Life of Pi) на Ян Мартел. Филмът е предвиден за 2009 година.

Очаквам нещо много интересно, предвид комбинацията режисьор/книга.

Posted in разни | Tagged

Земята отвисоко

dsc00467.jpg

Днес минах покрай изложбата на Ян Артюс-Бертран, подредена върху моста над бул. България, известен като „Моста на влюбените“ или нещо от сорта.

Експозицията е наречена „Земята отвисоко“ (La terre vue du ciel, или Земята, видяна от небето, като че ли ми звучи по-добре) и включва 120 фотографии, направени отвисоко на най-различни места и неща – разрушени от торнадо къщи, коптор в Сао Паоло, ерозирал връх, птица от Наска, големия бариерен риф, стадо биволи, кон, издълбан от келти в скалите преди хиляди години и много други.

Има и голямо табло с идеи как можем да помогнем с нещо за опазването на природата, които по принцип могат да се прочетат в интернет, например в Горичка, но много хора го снимаха с телефоните си, явно впечатлени, че с няколко прости действия и те могат да направят нещо против глобалното затопляне.

Като цяло усещането беше хубаво – красиви снимки, септемврийско слънце и заинтересовани хора.

Posted in разни, софия | Tagged ,

3 стола

dsc00471.jpg

На ул. Добри Войников, до изкопания от „Софийска вода“ ров някой е подредил 3 стола. Какво ли представление дават?

Posted in разни, софия

This is England

this-is-england.jpg

Преди няколко дена гледах This is England. Невероятен филм. Режисьор е Shane Meadows, англичанин и това е първия негов филм, на който попадам. Но не е последния със сигурност, даже си дръпнах Dead Man’s Shoes и A Room for Romeo Brass, които мисля да изгледам тия дни.

Историята е донякъде автобиографична за режисьора и се случва малко след края на Фолклендската война, в началото на 80те. Започва с документални кадри от онова време – кубчето на Рубик, Маргарет Тачър, сватбата на Чарлз и Даяна и куп други неща, на фона на 54 46 Was My Number на Toots and the Maytals.

Филмът се завърта около Shaun (страшна роля на Thomas Turgoose), 12 годишен аутсайдер, който се сприятелява с банда дружелюбни скинхедс. Историята няма да я разправям, защото си заслужава да се види, но общо взето всичко върви добре, докато от затвора не се връща Комбо, активист на Националния фронт и пълен психопат. Всичко е много английско, особено акцента и музиката, а атмосферата си е осемдесетарска с клонинги на Бой Джордж и ранния Мартин Гор.

За мен това е филма на годината, грабна ме дори повече отколкото Grindhouse: Death proof. Не знам какво открих в него, дали носталгия по 80те или нещо друго, но не се учудвам, че е взел няколко награди.

Саундтракът също си заслужава, между парчетата са Tainted love на Soft Cell, Come on Eileen на Dexys Midnight Runners, Louie Louie на Toots and the Maytals, Do the Dog на The Specials и куп други класики от 80те.

Posted in разни | има 1 коментар

Death proof car

death-proof.jpg

Това чудо се разхождаше по улиците на Маранело. Не знам какво е, не съм луд фен на Ферари, но изглежда като изпълзяло от Death Proof.

Posted in разни

Сутрешно придвижване

Днес ми се наложи да отида с градския транспорт на работа и честно да си призная, отдавна не бях изживявала такъв ужас. Понеже офисът ни се премести извън София, обикновено ме взимат сутрин с кола или в краен случай се придвижвам с трамвай №5 и после със 111, но от едно известно време насам трамвай няма, или поне не и в частта, в която мога да го хвана. Не знам какво точно търсят до 6то районно от 2 месеца насам, но искренно се надявам да си заслужава усилията и разходите.

Та по причина, че не ми се даваха n x 0,60лв. за да се добера до работа, се придвижих пеша до Руски паметник, което като цяло не е далеч, макар и да не отговаря точно на представата ми за близка спирка, и зачаках 260. Груба грешка. Доколкото знам, линия 260 е една от дадените на частни превозвачи, но това не обяснява защо за превоз се използват душегубки, пък макар и чисти, въпреки че от друга страна това е доста добър начин да се ограничи прираста на населението в София. Аз оцелях, разбира се, но това е защото съм израстнала с градския транспорт тук и имам три десетилетия опит в борбата за седалка оцеляване, но идея си нямам какво изпитват хората, които се сблъскват с СКГТ на по-късен етап от живота си. Доколкото разбрах, един колега от Стара Загора миналата седмица получил нервен срив, след като попаднал в задръстване.

Както и да е, добрах се полузадушена до спирката на 111 и вече даже си мислех, че придвижването е на път да завърши благополучно, но не би. 20 минути чакане на рейса, после пак неравна борба, още асфиксия и с около половин час закъснение се добрах до офиса.

Не знам докога ще продължава това чудо, аз като цяло не съм много травмирана, но и на мен ми кипва понякога. За мен единственото решение за момента е да започнат пак да продават успокоителни без зелени рецепти по аптеките.

Posted in коментар, софия