2016

2015 2014 2013 2012 2011 2010 2009

Все по-рядко пиша в този блог, което поставя под съмнение и необходимостта от годишен обзор, но нека засега запазя тази традиция заедно с чернобилската, която беше и най-четената през годината (от общо 4 поста). Извън това пространство, най-четеният ми текст се оказа Оставам, ама ми се заминава в Капитал, а любимият ми е (Р)еволюция на храненето, писан за Бакхус.

Каквото и да кажа за годината, която мина, ще е недостатъчно, а може би и рано. Глобалните процеси лавинообразно увличат все повече хора и групи хора в непридвидимо поведение с непридвидими резултати, които могат да ескалират до реални военни конфликти навсякъде, не само в съсипания Близък Изток. В България усещането е за пълна безизходица и безсилие, след като поредните надежди за промяна бяха проиграни, твърде евтино, заради лични интереси и нежелание за промяна на статуквото. А за капак към обичайните престъпници от спортно-милиционерски произход ни очаква и възхода на още такива, но с ясно изразен фашистки и нацистки профил.

Дума на годината: хибриден. Хибридната война е вече неоспорван от никого факт, който трови обществата в целия свят от няколко години. Т.нар. пост-истина и популизмът са само резултат от новата световна война, която се води с всякакви средства и тепърва ще берем отровните и плодове.

Epic FAIL: Алепо и факта, че 2016 година отново се случват такива неща.

Epic WIN: всеки, който успява да запази здравия си разсъдък в безумието, което живеем.

Книгите: „Американски психар“, Брет Ийстън Елис, едва тази година я прочетох; „Поправките“, Джонатан Франзен; също части от „Тъмната кула“ на Стивън Кинг и цялата „Землемория“ на Урсула Ле Гуин. Кулинарните книги, които ми харесаха са тук, а от чуждите – The Fermented Man на Дерек Дилинджър.

От нехудожествената литература най-сериозен повод за размисъл беше The Nordic Theory of Everything: In Search of a Better Life на Ану Партанен, която сравнява живота в САЩ и Финландия в различни аспекти – семейство и семейни отношения, образование, здравеопазване, социална мобилност, сигурност и икономика. Авторката разбива митовете за данъците и „социализма“ в Скандинавските държави, като същевременно опитва да обясни защо гражданите им като цяло са по-щастливи и по-спокойни. Частта за образованието е особено интересна, с допълнителни източници за желаещите да се информират, тъй като извършените реформи във Финландия неминуемо навяват паралели с неизвършените в България.

Сериалите: Stranger things, без колебание. Освен него, Sense8 на сестри Уашковски, Westworld, The Man in the High Castle, Preacher, Master of None, The Night Manager, Mind of a Chef, Chef’s Table.

Филми: дотук The Nice Guys, Hail, Caesar!, останалите ще се гледат тепърва.

Музиката: изненадващо повечe нова музика тази година, но и задълбаване в Fleetwood Mac, Elliott Smith, Kate Bush и 70те години.

music-2016

Пътуването: преход в Стара Планина, от Беклемето до хижа Ехо и обратно.

Аз: започнах да тичам. Run, Forrest, run.

2015

2014 2013 2012 2011 2010 2009

Тази година писах рядко и малко, може би защото повечето неща, които се случваха трудно се поддават на опаковане в думи. Всичко останало е просто повторение на пиеси и роли, които вече сме виждали, описани са многократно и всеки нов анализ е просто влизане в сценария на нищослучването, зад който едни хора продължават да източват обществения ресурс – финансов, морален и психически. Българската политико-икономическа действителност е спирала, която води надолу.

Повече страшна и тъжна, 2015 е от годините, за които се радвам, че свършват. Следващата вероятно ще е още по-интензивна, но добрата новина е, че общественият ресурс не е неизчерпаем източник, а всяко оливане води до преобръщане на колелото на историята.

Дума на годината: стабилност. Мантрата за стабилността е оправдание за всякакви компромиси, но не всеки застой е стабилност и не всяка стабилност е оправдание за компромиси с основния морал.

Epic FAIL: масовата липса на емпатия и човечност.

Epic WIN: човечността у немалко други хора.

Книгите: Краткият чуден живот на Оскар Уао, Джуно Диас; Мидълсекс, Джeфри Юджeнидис; открих Орсън Скот Кард с Играта на Ендър, Говорителят на мъртвите и Ксеноцид; Пещерата на идеите, Хосе Карлос Сомоса; Дора Брюдер, Модиано и Калуня Каля на Георги Божинов.

От публицистиката препоръчвам горещо Nothing Is True and Everything Is Possible: The Surreal Heart of the New Russia на Peter Pomerantsev, която дава повече видимост върху действителността в Русия и трипа, в който пропагандната ѝ машина вкарва всеки, който се докосне до нея. Интересни са и The Big Short (Големият залог) и Flash Boys на Майкъл Луис, които описват механизмите на финансовата криза и възникването на high-frequency trading-а. Тома Пикети не си заслужава времето, Световен Ред на Кисинджър обаче се заслужава, особено като канава за разбиране на днешните геополитически процеси.

Пътуването: с кола през Бургундия и Шампан, с микробус между манастирите на връх  Палуки (снимката е от там).

Аз: работих, пътувах, взимах изпити, говорих на TEDxMladost Women за омразата и опитвах да стоя повече оф-лайн (оказа се, че си заслужава).

2015-1

2014

2013 2012 2011 2010 2009

Дойде време за традиционния обзор на една година, през която се разпаднаха илюзиите, че промяната ще дойде рязко, а критичната обществена маса ще доведе до разчистване на съдебната система, държавното и общинско управление, икономиката и медиите от зависимости и взаимосвързаност.

През тази година писах много по-малко, от една страна заради повече лични неща, но от друга, по-важната – заради усещането, че вече всичко е казано, изписано и анализирано многократно. Трудно е в блато, в което всичко едва-едва помръдва, непрекъснато да се раждат обществено-значими и новаторски тези и решения. Едва ли има нещо, което вече да не съм написала за старите нови управляващи ГЕРБ, за поддържаните от Кремъл националистически формации, за ДПС, БСП и кризата при основните човешки права.

По света: все по-задълбочаващи се регионални кризи, които заплашват глобалния ред. Годината може да се синтезира в Ислямска република, тероризъм, разпад на държавността в Близкия Изток, Путин, Крим, диктатура, радикализация, миграция, бедност, протести, ебола. Краят на историята така и не се случи, за сметка на това наблюдаваме началото на нов свят, в който Фукуяма всеки ден за назидание ще яде по едно копие от  „Краят на историята и последният човек“. Все пак има и позитивни сигнали като възстановяването на икономиката в някои части от света, връщането на интереса и финансирането към космическите изследвания и пътешествия, падането на цената на петрола и някакви надежди, че имперските амбиции на Путин ще бъдат смачкани както отвън, така и отвътре.

В България: случи се дългоочакваната оставка на правителството на Орешарски, която въпреки, че се приписва на невидимата ръка на ДПС и Доган, нямаше да се случи без безпрецедентните по своята продължителност протести. Взирането във всеки ход и противопоставянето на нередностите наруши комфорта на олигархо-мафията, които се опитват всячески да задържат и укрепят позициите си, което стана видно и в действията на служебното правителство и второто правителство на Бойко Борисов.

През 2014 фалира не неочаквано КТБ, което доведе до трусове във финасовата стабилност на държавата, която и без това беше на командно дишане. Съчетанието на тези и други фактори донесоха на българия „джънк“ рейтинг, а зейналата многомилиардна дупка ще изплащаме десетки години.

Други важни събития и явления през годината са спирането на Южен Поток, връщането на десните (условно) партии в парламента и управлението, продължаващите скандали в съдебната система, които отдавна излязоха от границите на балканската ни държава и задълбочаващото се междуетническо напрежение, удобно подклаждано от медии, обществени фигури и най-вече партии, които често работят в синхрон. За съжаление, ако духът излезе от бутилката, последиците ще са огромни, жестоки и неуправляеми.

Блогове: 2013 година върна блоговете в информационната среда заедно с избухването на обществено недоволство, катализирано от избора на Пеевски за шеф на ДАНС. 2014 обаче не беше толкова силна, което се случва някак естествено заедно с апатията и разочарованието, които постепенно заемат мястото на бунта и желанието за промяна.

Медии: за съжаление малкото нормални медии не успяха да са на висотата на също толкова неголямата група хора, които имат желание България да е една нормална, развита и западна държава. Общото ниско ниво създава ниски очаквания, и вместо добрите да дърпат качеството нагоре, се случва точно обратното. Не бива да пропускаме и скритата кремълска пропаганда, която като бавна отрова прониква в цялото общество и подменя базисното разбиране за добро, зло, фашизъм, либерализъм, дясно, ляво, наука и човечност.

Разочарование на годината: все по-голямата обществена толерантност към тежките престъпления, липсата на морал, насилието и омразата. Разбрахме отново, че има човеци и човеци и че прословутата българска толерантност е мит, умрял в Розово. За това можем да благодарим на медиите на Пеевски, партиите и също така на прословутата българска липса на критично мислене, за която пък можем да благодарим на останалата ни от соца неадекватна образовоталена система.

Epic FAIL: приемането на поправката в пенсионния модел, касаеща избора на фонд или по-точно липсата на такъв. Но не закрепостяването към НОИ и предвидения еднократен избор, нито скритата национализация на лични спестявания са толкова скандални (а те са изключително ретроградни по своя характер), колкото откритата коалиция ГЕРБ-ДПС, явното обслужване на интересите на малка група хора, погазването на коалицинното споразумение и министрите – частна собственост. Всичко, срещу което протестирахме от 14ти юни 2013 година насам.

Бонус Epic FAIL: казусът Белведере. За съжаление нито е първия, нито е последния случай по отработената схема, но пък е удивителна наглостта и арогантността, която те кара да си мислиш, че можеш да отнемеш дъщерна компания на голяма международна корпорация.

Бонус Epic FAIL 2: изчезналите уж случайно тефтерчета на Филип Златанов и подправените явно в прокуратурата инициали Д.П. 10 трябваше да стане символ на нова вълна протести, но за съжаление това не се случи.

Дума на годината: компромис. Компромисът е това, заради което мнозина се съгласихме на абсурдната коалиция, в която влизат ГЕРБ, РБ, АБВ и ПФ. Това, което очакваме в замяна е съдебна реформа като минимум, изваждане на мафията от държавата и икономиката, подобряване на бизнес климата, икономически растеж, реформа в здравеопазването, пенсионната система и образованието, адекватна политика към малцинствата и цялостна нормализация. Цената е много висока и се надяваме да си заслужава.

Книги, филми и музика: тази година четох повече научни издания и нехудожествена литература, но пък преоткрих Тери Пратчет и Роджър Зелазни. Филми и сериали – много малко, за сметка на четенето, но не мога да пропусна Orange is The New Black, Penny Dreadful и True Detective при сериалите и The Grand Budapest Hotel и Fed Up при пълнометражните. Музиката – италианският мини албум на Róisín Murphy, автентична италианска естрада, стар соул и джаз.

Аз: започнах да спортувам за първи път от много години насам. Всичко останало е в рамките на нормалното, с мечти за средиземноморски острови.

skopelos-1

Рационално

Pillars_of_Creation

Тази снимка на Стълбовете на сътворението държим у нас на видно място

Ratio е форум за популярна наука. И по-точно – форум за популяризиране на науката. Какво го прави толкова важен за мен?

Изобщо защо е важно да се популяризира науката е въпрос с доста тъжен отговор – макар и вече да е 2014 година, в която преди 30 години очаквахме да има колонии на Марс, лек за всички болести, летящи соларни коли и пътуване във времето, някак си изведнъж се оказахме в позиция да защитаваме научните достижения, разходите за наука и да влизаме в отбранителна позиция дори по въпроси, касаещи живота на децата – задължителната ваксинация и последствията от масовия отказ да се ваксинира.

Интересен и повод за по-сериозни размисли е и факта, че с края на Студената война интересът към науката намаля за сметка на масово влечение към езотерика, конспирации, шифъри на Леонардо и всякакви страхотии, подплатени с псевдо-научни доказателства, които обаче достигат до все по-широки групи хора на принципа „една жена каза“ и „пишеше го в един сайт“.

Стигнали сме до момент, в който подкрепата за геостратегически решения се определя от това, което можи би е била казала Ванга, по националните телевизии се говори за кемтрейли, рептили, чипиране, извънземни, световни правителства, опасностите от кохлеарните импланти (!?!, а вие имате ли роднина, който губи слуха си прогресивно? защото аз имам) и всякакви други безумици. В представящи се за сериозни вестници се коментират антиправителствени протести през призмата на кемтрейлите, които някой е пуснал над жълтите павета. Други медии пък пращат хора, които боледуват от рак и други тежки заболявания при баячки, чакръкчии, ходжи, екстрасенси и други „лечители“, без дори да се замислят за последствията от това.

Всичко това, което се сипе ежедневно – тюрлюгювеч от агресивна религиозност, мистицизъм, езотерика и солидна доза опортюнизъм – поникнал върху благодатната почва на безпросветността, и то не само в България води до нерационални решения, които обаче засягат всички.

Хубавото е, че напоследък като че ли се възражда интереса към науката, знанието и просветлението, и особено в области като космическите изследвания, генетиката, физиката и медицината. Расте отново интереса дори към научната фантастика, която мен ме е карала да мечтая за далечни светове и хапче за всички болести и вероятно щеше да ме направи учен, ако не бяха трудните 90те.

Този интерес ни носи новия „Космос“, форуми като Ratio, нови млади умове и надявам се – път към звездите.

На 24 май в София Ивент Център ще имаме удоволствието да чуем д-р Андрю Бери – британски биолог, преподавател в Harvard University, специализирал в сферата на еволюционна биология и историята на теорията за еволюцията,  Христо Колев, докторант в катедра “Аналитична химия” при Софийския Университет и д-р Джон Ръниънс от Oxford Brookes University, който се занимава с биология на растенията и изследва клетките на живите организми.

28 години

politbiuro

Хората, които се скриха, докато децата маршируваха под майския дъжд.

Днес се навършват 28 години от аварията в Чернобил. Символ на много неща, но най-вече на една престъпна власт, която избра да не предпази населението си.

Днес повече от всякога е добре да си напомняме докъде могат да стигнат хора, които са водени от егоизъм, усещане за безнаказаност и всякаква липса на разбиране какво е да си управляващ.

Ето и линковете от предните 6 години:

2013 – 27 години

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

Приказка за лека нощ

Мили деца,

Ще ви разкажа една приказка за чудната страна Абсурдистан, която всъщност не е за съвсем малки деца и би трябвало да бъде включена в допълненото издание на „Приказки от 1001 нощ“, нецензурираната версия. Но, мили деца, това е единствената приказка, с която разполагаме поради независещи от нас технически обстоятелства.

В тази чудна страна всичко било наопаки. Но не като в Огледалния свят и Страната на лъжците, а по един особено приказен начин, който често карал наблюдателите от съседните девет планини да се чудят дали не е време да пратят Абсурдистан в небитието със специален приказно-неутронен змей, или поне да я преместят в епоса за Иванушка Глупака.

На власт била триглавата ламя, която кой знае защо имала още една, четвърта глава и няколко по-малки, които растели по гърба, по корема и дори по седалищните ѝ части. Вероятно за това поданиците на Абсурдистан я наричали Уродливата ламя, но пък те и себе си наричали „граждани“, кой знае защо. Тази ламя била дошла на власт, след като приказният цар се възкачил чудодейно на трона с помощта на злия магьосник Десей, но изведнъж царят се оказал глава на ламята или нещо такова, въпреки че някои мъдреци и до ден днешен твърдят, че всъщност не бил глава, а особено болезнен цирей.

Самата ламя имала разни чудни качества, като примерно сама да си къса главите, на мястото на които пониквали по още три-четири, да се храни с приказната страна, вместо с овце и девици и да повръща приказен, златно-розов мутро-барок, да дели поданиците си с тесте карти  и да връща времето назад с вълшебния си боздуган.

Освен това, въпреки че на власт била Уродливата ламя, всъщност по някакъв квантово-приказен начен на власт били и едни други приказни герои, нещо като котката на Шрьодингер, но наопаки. Т.е. хем ламята управлявала, ама не управлявала всъщност, хем приказните герои управлявали, ама всъщност управлявала ламята. От време на време приказните герои се самоизяждали, но винаги имало поне един куп от тях. И понеже всичко това било много объркващо за поданиците, те предпочитали да не мислят, а да правят лупинги във времето всеки път, когято ламята дето хем управлявала, хем не управлявала ги ударела с вълшебния си боздуган.

Разбира се, като във всяка приказна страна, и в Абсурдисатан имало зла царкиня, която била възлюбена на ламята и предизвиквала дворцови раздори – например веднъж едната глава на ламята се разцепила на две и от нея вместо нови глави поникнали в следния ред: руска балалайка, дворен клозет, един мотоциклет, две щайги досиета, череп на коза и обгорял котел с тезиси.  Имало зли езици, които твърдели, че главата на ламята не се била разцепила заради царкинята, а заради приказните герои, но тези езици май ги отрязал градския палач. Царкинята имала вълшебна пръчка, с която ръсела опорни точки, звездички и сърчица и командвала армия от зли тролове, които се хранели със смисъл.

За разлика от другите приказни страни, в Абсурдистан имало още няколко зли  царкини и доста принцеси, но тях по-добре да не описваме, тъй като тези предавания ги пускат след 24.00 часа.

В тази приказна страна всички трябвало да говорят наопаки, да работят наопаки и да мислят наопаки. Например приказните герои всъщност били приказни злодеи, а злините които правели специално наети глашатаи-тролове представяли за чудодейни подвизи. Поданиците си мислели, че денем е нощем, че зиме е лете, че ламята е вълшебен розов слон, а кървавите екзекуции – бал на цветята.

Имало и истински добри юнаци и обикновени жени и мъже, които не искали да живеят в обърнатия свят, но приказните герои били много и силни, а освен ламята, царкините, принцесите, магьосникът Десей и троловете имало и орки, вълци, таласъми, караконджули, вампири, дяволски изчадия и всякакви други чудовища, които се хранели с бъдещето на хората. А повечето доброволно го давали заедно с душата си.

Как свършва приказката и дали е за добро утро, вместо за лека нощ – друг път.

Ваш Сънчо

2013

2012 2011 2010 2009

Обичайният обзор на годината се оказа и единствения личен пост за цялата 2013та, което ме връща към дискусията, започната от Еленко и продължила с Велян и Свилен, по темата дали блоговете са мъртви или не. Може би, като лични дневници поне, но дългите текстове трудно ще изчезнат дори в бърз свят с бърза информация.

По света: продължаващата гражданска война в Сирия, абсурдният социализъм на Венецуела, полу-прикрити и явни диктатури по целия свят и много протести. Русия съвсем открито заяви завръщането си като световна сила и това е много плашещо, особено за страните от пост-съветското пространство, които се борят за демокрация – пред очите ти винаги се клати готова примка с клуп.

У нас: референдум, Доган, протести, оставка, служебно правителство, надежда, избори, резултати без доверие, Пеевски, протести, протести, контрапротести, омраза, протести. Изключително интересна година, с много върхове и спадове, с много надежда и обезверение, каквото и да произтече оттук насетне, ще запазя много ярки спомени, които ще са позитивни и топлещи по някакъв начин. Действието изпълва, дори когато противникът е силен, безценностен и безмилостен, а и 6 месеца на площада не е нещо, което се забравя лесно.

Блогове: въпреки, че блоговете като че ли наистина са преминали своя пик, заради политическата криза и медийния монопол, както и липсата на достатъчно обективност, анализи и информация, в България те все още са компенсаторен механизъм при доминираща липса на свободата на словото. Доста хора започнаха да пишат през годината или възобновиха блогването си.

Медии: всички медии, и най-вече журналисти които запазиха своя интегритет и независимост и продължиха да изпълняват своите функции като четвърта власт и носител на истината. Поздравления, защото е трудно, много трудно.

Разочарование на годината: много хора предпочетоха да застанат на грешната страна, защото така е по-лесно, по-сигурно или просто защото ценностната им система е била само напукана фасада. Самите те не са разочарование, а леснотата, с която се случи контракатарзиса.

Epic FAIL: опитът за назначение на Делян Пеевски като шеф на ДАНС и отказът на правителството да подаде оставка, двете са с еднаква тежест. И така наречените нео-леви, които цяла година се стараха да се държат като анти-леви в съвременния европейски смисъл на понятието.

Музиката: любов от пръв поглед беше Days are Gone на Haim, освен това Darkside – Psychic, Daft Punk – Random Access Memories, Blood Orange – Cupid Deluxе, Death Grips – Government Plates, Mutual Benefit – Love’s Crushing Diamond, The Knife – Shaking the Habitual, VA – After Dark 2 на Italians Do It Better.

Концертите: The Knife в Мюнхен. След него Патрисия Каас, Depeche Mode и Roger Waters в София.

Книгите: Задължително четиво е „Every Parent’s Nightmare“ на Белинда Хокинс, която прави жестока дисекция на правораздавателната ни система в търсене на истината за делото срещу Джок Полфрийман. Също „НРБ. От началото до края„, сборник и „Социалното инженерство“ на Пепка Бояджиева. Изданията на Института за изследване на близкото минало са задължителни за всеки, който иска да разбере какво в близкото минало моделира настоящето. Дочитам в момента „Le juste et le vrai : Etudes sur l’objectivité des valeurs et de la connaissance“ (Правилното и вярното) на Реймон Будон и „Клара и сянката“ на Сомоса, а в номер 3 на прочетените за годината влизат „Обслужвал съм английския крал“ на Бохумил Храбал, „Клоунът“ на Хайнрих Бьол и „Спутник, моя любов“ на Мураками. Една от мечтите ми е да издават повече Храбал и да преиздадат новелите, издадени в началото на 80те в сборника „Строго охранявани влакове“, защото някой ми го задигна преди време.

Сериалите: нямаше много време за сериали и кино, така че няма и нови открития.

Приятелите: най-хубавото нещо, което се случи през годината са новите приятели. Обществените катаклизми освен чудесен лакмус, са и мощна сила, която събира хора, които гледат в една посока.

Аз: и така, и така. Щастието е в това да не си пасивен. И да не си сам в това.

ostavka 1

Авторът на едната снимка е Стоян Павлов, на другата така и не успях да го открия.